В основата на втората книга на хореографа на балет “Арабеск” са личните й дневници, които тя води влизо 30 години в Италия, България и Испания.
Втората книга на Мила е саморазголваща изповед, която я прави уязвима за любителите на сензации. © Мина Анхела Игнатова.
Боряна Антимова
“Вкусът на Твоето тяло” – така провокативно е озаглавила втората си книга хореографът на балет “Арабеск” Мила Искренова. В основата й са личните дневници на дамата, които тя води близо 30 години, от 1984-та до 1989-а в България и 1996-а до 2000-та в Италия, България и Испания. Томчето, издание на Scalino и според ценители – истинско арт бижу, е от 320 страници и включва 40 уникални, непоказвани никога творби на Искренова – акварели, масло, графики, които тя рисува също почти 30 години.
Мила Искренова, автопортрет.
Дългият път до “Арабеск”
Мила Искренова е родена в София, завършва Държавното хореографско училище, а по-късно – балетна педагогика в Института за музикални и хореографски кадри. Специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден, и балетна режисура в “Лабан данс център” в Лондон.
От 1981 до 1983 г. преподава класически балет в Държавното хореографско училище, а после в ДМА „Панчо Владигеров“, ВИТИЗ и театрално училище “Любен Гройс”.
Балетмайстор е на БНТ, а от 1989 г. е хореограф на националната телевизия. От 1996 г. е преподавател в Академия Филармоника в Месина, Италия. От 2001 г. е педагог и хореограф в балет “Арабеск”. Публикува статии и рецензии във в. „Култура“ и др. През 2012 г. излезе първата й книга „Радостта на тялото“.
Саморазголваща изповед
“Във втората си книга нищо не съм съкращавала. Подозирам, че това ще ме направи силно уязвима за всякакви нападки и “доброжелателни” коментари, но това изобщо не ме интересува, защото е гарнитурата към съществените неща… В тези два дневника аз съм главният герой, герой от друг свят и друг живот, на когото гледам с нежност, разбиране, съчувствие и възхищение… Радвам се, че съм записала тези “тайни” неща, за да мога след време да контактувам със себе си “лице в лице”, споделя дамата.
Мила Искренова, “Жената 2”, масло.
“Много “женска” книга, бе, Мила, много женска!”
Така определя ръкописа меценатът Христо Христозов, който застава зад идеята книгата да види бял свят и я спонсорира. “Не се бях замисляла за това досега, дали и доколко е така… Но ме радва, ако е “много женска”, и даже много ми харесва. В нея съм наистина аз с моята най-интимна същност, която дори “социализмът” и “капитализмът” не успяха да променят и изтрият… Да си ЖЕНА в една балканска страна в края на 20-и век и да се опитваш да правиш изкуство от западен тип…. това е свръх изпитание на куража и волята, повярвайте ми… И това е една от главните линии в тази “книга”, пише по-късно на обложката авторката.
Корицата на книгата “Вкусът на Твоето тяло”.
Бях на 24, когато започнах да водя дневниците
Не съм и предполагала, че някой ще ги издаде. И не съм го мислила допреди 3 години, когато Емилия Миразчийска от издателство Scalino, като видя във фейсбук откъси от дневниците, реши, че са много атрактивни”, разказва Мила.
Това я стимулира да разрови богатия си архив, съдържащ почти цялата история на съвременния танц в България – статии, програми, текстове, рецензии, снимки. Но акцентът в тази книга не пада толкова върху общото развитие на танца, а върху нейното лично развитие като хореограф. В тези дневници, бележници, отделни листове, писани на всевъзможни места по време на пътуванията из страната и в чужбина, са запечатани и
много интимни нейни преживявания
впечатления, усещания от нещата, които й се случват. И те са много женски. “Не виждам нищо лошо в това, да си жена е изключително предимство. Това означава много силна интуиция и проницателност. А когато една жена има висока цел, тя може да направи страшно много, защото е много по-себеотрицателна, дори жертвоготовна, и много по-толерантна”, коментира Мила като добавя, че след излизането на книгата някои мъже може и да я намразят, но това не я притеснява.
Един от най-сполучливите автопортрети на Мила Искренова, нарисуван с молив, когато е на 28.
Уязвима срещу жаждата за сензации
“Да, аз знам, че давам много добра храна за коментари, заради много личните моменти. Те представят другата страна на артиста в мен, който все пак е и човек. Като хореограф винаги са се отнасяли с мен добре. С всички режисьори, актьори и танцьори, с които съм работила, отношенията ми са почивали на взаимно уважение и разбирателство. Винаги е било запазвано достойнството ми.
По-болезнен е бил емоционалният ми личен живот. Там имах големи разочарования. Всъщност този дневник започва от момента, в който приключвах с първата си голяма любов. Тя ме беляза за много дълго време и може би един от мотивите да тръгна да преписвам без конкретен повод моите дневници беше опит за автотерапия. Исках да разбера и осъзная травмите, причинени ми като жена тогава. Бях на 19 години и абсолютно невинна. Преди няколко месеца написах във фейсбук, че
по Коледа се чувствам като дете, излъгано от перверзни негодници
Мила Искренова, “Портрет на Марта Греъм”, масло върху платно.
Още докато следва, Мила решава, че няма да се занимава с класически балет и кандидатства единствено в “Арабеск”, но там места няма и тя се включва в студио “Ек” на Маргарита Градечлиева. Тогава й се случва нещо скандално, което дори не се осмелява да сподели в дневниците си. “Явно съм била толкова стресната и в такъв самозащитен транс, че подсъзнателно съм подминала случката”, споделя Мила.
Случката е от Ловешкия й период, описан в първия дневник. С групата са поканени да изпълнят някаква програма в Дома на партията в Ловеч. А там се подвизава разглезеният син на един от висшите партийни функционери. Шофьорът, който я закарва дотам, й съобщава, че
тази покана е придружена с покана за преспиване
“Аз се стъписах и отвърнах, че не може да приемем такава покана. Шофьорът каза: “Другарко Искренова, опасявам се, че някои неща не са ви ясни”. Отвърнах: “Аз се опасявам, че на мен нещата са ми ясни”, спомня си Мила. Това е единствената случка от подобен род. Само е чувала, че усилено се говори за такава практика за изнудване на балерините.
“Тази вечер си тръгнахме, но през есента бяхме почти принудени да си подадем оставките в театъра, защото императивно ни наредиха да участваме в детски спектакли, да играем сърни и зайци, казва дамата. Всъщност началото на дневника ми е точно в този период. Тогава започна една от големите ми депресии. Бях безработна и
станах хореограф, за да си изкарвам хляба
© Мина Анхела Игнатова.
Мила Искренова, “Интервюта”.
Със слизането й от сцената започва нейният възход като хореограф. Тя специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден, и балетна режисура в “Лабан данс център” в Лондон. “Спрях да танцувам много рано – на 26-27, но не съм тъгувала, че слязох от сцената”, казва тя.
Започват покани за постановки в театри. Няколко години Мила Искренова е хореограф на БНТ, като прави филми със съвременен танц. “Това беше огромен шанс. Голяма част от тези филми са продадени навън, защото има такива пазари за данс видео”, коментира дамата.
Тя напуска телевизията, за да замине на работа в Италия през 1996-а. Пазят й мястото, но го загубва, след като остава няколко години. “Върнах се, защото мислех, че страната тръгва по нов път със СДС. За една година отново преживях невероятно разочарование, виждайки, че това всъщност пак е една политическа мимикрия. Но така или иначе оцелях, и то благодарение на Боряна Сечанова, която ме покани в балет “Арабеск”. През 2001-ва това ме спаси”, споделя дамата.
(Четете още: Животът на Мила Искренова в Сицилия)
