В текстилните инсталации на дизайнерката камъни и бали оживяват в живописни платна.
„Преди да ушия някоя дреха, изработвам големи парчета плат в техниката пачуърк и те заприличват на живописни платна – казва Миглена. – На скалите край морето този текстил заживява съвсем друг живот. Сякаш природата е платното, върху което рисуваш. Магическо е…“
И това лято модната дизайнерка Миглена Казаска прекарва в къщата си в село Варвара. След космополитния Лондон намира тишина и уединение в чудното артистично кътче на Черноморието, където девствената природа все още е пожалена от бетона и шумотевицата на хотелите. Така минава животът й от май до октомври. После – отново в британската столица.
От десетки години облеклата й от пачуърк – техника на съшиване на парчета плат – са възторжено приети от жените навсякъде по света. Нейните уникални облекла и аксесоари са получили признанието на Седмиците на модата в Париж и Лондон и на всевъзможни изложби и панаири на занаятите.
Родена е в София, в семейство, в което ръкоделието е на почит и повечето й роднини се занимават с това. „Помня как се събирахме с баби на кафенце, сладкиши и сладки приказки, и всяка нещо плетеше, бродираше. От дете се научих да плета, да шия, правех дрешки на куклите и какво ли не. Пробвала съм всичко, свързано с текстил – тъкане, бродерии, боядисване“, разказва тя.
Даже фамилното й име – Казаска идва от основния поминък на семейството й. Прадедите й са се занимавали с текстил в Северна Гърция и после в Тревненския район. Правели са казаси – ръчно изработени орнаменти за дрехи, най-често от сурова коприна, за украса в турската армия – конски юзди и седла, колани и акселбанти за офицерски и стражарски униформи, гайтани за мъжки дрехи, женски колани, пискюли за фесове, кордони за револвери и часовници. “Нося дълбоко в моите корени това влечение към казаслъка и към текстила и ръчната изработка“, споделя Миглена.
От дете тя обича да рисува, но надделява любовта към текстила. Завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ и Художествената академия, специалност „Сценография“. Харесва й многостранната професия на сценографа и художника по костюми – работата с пространство, хора, изкуство, живопис, светлина, костюми.
Около 8 години е сценограф по разпределение във Врачанския театър. „Бях късметлийка, там имаше много добър колектив, работех с много големи режисьори като Димитър Гочев, който беше от немската школа, правехме много интересни неща“, казва тя.
После става художник на декори и костюми на ВИТИЗ – за постановките, с които студентите завършват обучението си. Там се среща с още интересни режисьори. Покрай сценографията продължава да създава дрехи с авторската си марка „Миглена Казаска“. „Винаги съм шиела на себе си много ексравагантни дрехи, просто експериментирах. В ония години – 80-те наистина имаше голяма креативност в България“, казва дизайнерката.
През 1989 г. заминава за Англия със своя изложба, по покана на сценографите от университета в Нотингам. Включва проекти за сценография, рисунки за костюми и нейни дрехи. Тогава вече прави жакети и палта от кожа пачуърк, плетени дрехи. Интересът е голям, канят изложбата в Лондон и Ковънт гардън, а дрехите й веднага се продават.
Това е последната година, преди падането на Берлинската стена и все още не може свободно да се пътува. Миглена заминава само с 30 долара, тогава не е разрешено да се изнася валута. Обменя ги в банката и дори й се слага печат в паспорта, че ги има легално. „Някъде на черно си купих още 30 долара, направих един гердан от специален пластилин за накити и вътре ги навих на тънки рулца“, разказва тя през смях.
След поканата за изложбата в Лондон тя остава. Не й е трудно в началото. „Беше ми интересно, а и дрехите ми се продаваха бързо“, спомня си тя. В Лондон преименува марката си на „Миглена Казаски“. Още на изложбата си попада в много хубава група от българи – стари истински емигранти невъзвращенци. Те й помагат да се ориентира в началото. С английския не среща проблем, защото родителите й я пращат на уроци като дете.
Тя проучва какви изложби и панаири има за craft fair („панаир на занаятите“) с ръчно изработени неща. Започва да ги посещава, а дрехите й се продават с успех. Ходи с портфолиото си и по различни арт изложби – Art Fair, излага дрехите си в галерии, които също ги продават с успех.
Миглена продължава с техниката пачуърк, тъй като няма достатъчно средства за материали. Купува изрезки от различни фабрики, а в Нотингам, който е голям център за изработка на дантели още от Викторианската епоха, също купува уникални облекла и дантели.
Ходи и на гаражни разпродажби, където за „стотинки“ може да си купи стари дрехи, от които изработва своите облекла уникати. Сред англичанките има прослойка от жени, които високо ценят ръчно изработените неща и посещават най-редовно изложби и панаири. Така дрехите й се продават с успех.
Миглена посещава и курсове за различни технологии и техники, за шев и кройка. Ходи и на курс за от кутюр – висша мода. Впечатлена е от курса за изработка на плъст, на английски felt – най-древната техника, известна преди да се измисли тъкането. При нея овчата вълна се сплъстява и от тази плъст се правят непромокаеми килими, палатки за номадски племена.
Тя усвоява техниката и започва да прави необичайни чанти, обувки, гоблени, пана за стена. Сама си боядисва вълната в ярки, почти неонови цветове, не традиционни за вълната. Спомня си как една японка казва по повод на тези цветове: „Shoking thing!“ („Шокиращо нещо“). Прави и палта.
Предлагат й да показва необикновените си дрехи и аксесоари на Седмицата на модата в Лондон и още от първия ден има небивал интерес. Летят поръчки от магазини на едро, а тя дава интервюта във Vogue и други модни списания.
На Седмицата на модата купувачи от магазини от цял свят правят поръчки на едро за нейни дизайни, за най-луксозните магазини от ранга на „Хародс“ и „Либърти“ в Лондон, Ню Йорк, Хонконг, Япония и навсякъде по света. Миглена обръща къщата си в Лондон на ателие и наема още хора, които обучава на техниката плъст.
След няколко години започва да представя дизайните си само на парижката Седмица на модата. Работи няколко години при изключително голяма натовареност, като подготвя колекции и пътува от Лондон до Париж. И в пика на славата си, след 10 години участия в двете седмици на модата… прекъсва.
“Когато обърнеш модата на бизнес, вече започваш да мислиш за печалба и режеш от разходите – търсиш по-евтини материали, гледаш по-бързо да изработваш нещата… Рано или късно се стига до конфекция, а това убива творчеството и уникалността“, споделя тя.
Не може да си позволи и да пренебрегва дъщеря си Спасия, кръстена на майка й и на баба й Спасуна. „Спасия е моето вдъхновение и реших за няколко години да се отдам изцяло на нея“, казва Миглена. Не желае повече да отделя цяло лято в подготовка на нови колекции, а дъщеря й да е по гледачки и детски лагери. Днес Спасия е на 23 години, също избира изкуството, но дигиталното, завършва компютърна анимация и вече е поела по своя път.
Междувременно с печалбата от успехите си Миглена закупува няколко имота в Лондон след една криза, когато те са на двойно по-ниски цени. Отдава ги под наем и продължава да прави своята мода, но по-спокойно, за много по-малък кръг от хора, а славата й продължава да се носи от уста на уста.
Всяка година тя чака с нетърпение да дойде май, за да отлети за Родината и да е на Варвара – място, където е толкова тихо, че може да чуе пеенето на птичките и жуженето на пчелите. В това „чудно местенце“ преди няколко години прави текстилни инсталации от огромни платна от текстил.
Миналата година облича едни чудни скали в района, инсталацията нарича „Сънят на скалите“. „Първо облицовах една кръгла скала, като топка е. Оставих я през нощта и отидох при изгрев слънце… То беше като един огън. Във водата плуваха огнени оранжево-червени отражения… Направо магическо се получи“, споделя тя.
След това облицова други емблематични, дълги скали, успоредни на брега. Помагат й приятели, както и дъщеря й, която идва от Лондон с нейни приятелки.
В село Емона реставрират стар манастир, а тя разполага дълги текстилни платна на прозорците и когато светлината минава през тях, се получават своеобразни цветни витражи.
Това лято през юли е вдъхновена от съвършено оформените бали със сено в нивите и решава да ги „облече“. „Направо те омагьосват, като ги видиш в различни моменти от деня“, казва тя.
За догодина си е наумила нещо по-сложно – платна с ефекта на готическа катедрала в гората, между вековните дървета.
Това лято Миглена е заснела част от новата си колекция облекла с Владина Цекова. Тя, освен че е един от най-успешните продуценти и сценаристи на много предавания в БНТ, е един от най-красивите и търсени модели на модни къщи „Перун“ и „Рила“.
Тя краси кориците и страниците на най-добрите български модни списания като „Лада“ и „Божур“. С фотосесията на новата колекция на Миглена двете „момичета без възраст“ доказват, че ЕГН-то е само някаква цифра.
„Владина с такава лекота и артистичност представи моите модели, че всички бяхме във възторг. Планираме в началото на септември пак да дойде“, смее се Миглена. Към Лондон през есента и зимата я тегли дъщеря й Спасия, която живее и се развива там.
„И Лондон си има своя чар. Там пък има много богат културен живот, обикалям си по галерии, изложби, събития, а зимите са много меки и приятни“, споделя българката.
