Мечтая да изиграя някоя умна и лоша жена

В живота и на сцената звездата от сериала „Скъпи наследници” София Бобчева е притеснителна, избягва публичността и се облича скромно.

Боряна Антимова

Тя е всеки делничен ден на малкия екран и прави един толкова органичен образ в „Скъпи наследници”, че често ѝ се случва на улицата да отговаря на поздрава „Здравей, Диди”. Клюкарката Диана – такава я виждат зрителите на сериала, като я отъждествяват с екранния образ. Но за екипа на сериала, Народния театър и Сатирата, както и за почитателите си София Бобчева е работохолик и доказал се талант с неподправен чар и ярко присъствие на сцената и екрана.

Слънчевото момиче София е на сцената от много малка като част от вокална група „Врабчета“ и е една от солистите на детския хит „Бански на лалета“. Записва журналистика, но бързо разбира, че това не е нейното амплоа. Учи актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов и завършва с наградата „Най-най“ за най-добра актриса на випуска си. Любима и до днес й остава ролята в дипломния й спектакъл – „Красива птичка с цвят зелен“, където играе 100-годишна баба.

От 2011 г. е в трупата на Народния театър, като доскоро беше най-младата актриса в екипа. Има над 30 роли в театъра и на екрана. Работила е с нестандартни и авангардни режисьори като Мариус Куркински, Маргарита Младенова, Пламен Марков, Марий Росен. Наскоро участва в лентите „Посоки“ и „Летовници“. Голяма популярност й донесе ролята на клюкарката Диана от хитовия сериал „Скъпи наследници“ по bTV. През март 32-годишната актриса получи „Икар“ за второстепенна роля за успешните си превъплъщения в постановките „Танцът Делхи“ и „Чудаци“.

София, честит „Икар”! Как получи ролята на медицинската сестра в спектакъла „Танцът Делхи”?

Явих се на кастинг заедно с няколко други актриси. Режисьорът Галин Стоев не познаваше никого от нас, нали работи в чужбина. Четохме всички роли, разменяхме се. Когато прочетох откъс от пиесата, ми хареса точно ролята на медицинската сестра. Усетих, че ролята е по към моя натюрел. Тайничко си пожелах да изиграя точно тази роля и слава, Богу, Галин ме избра за нея. Медицинската сестра се появява в пиесата винаги на най-неподходящите места, казва най-точните думи. Когато играхме пиесата в Тулуза, Франция, на срещата с публиката някой каза, че има много символика в тази медицинска сестра, и че това е образът на смъртта.

Икарски вълнения:

С директора на Народния театър Мариус Донкин на наградите „Икар“, 27 март 2018 г.

Как се работи с европейски режисьор като Галин Стоев?

В началото бях доста респектирана, но Галин е много готин човек, с много добро чувство за хумор – нещо, което винаги съм ценяла в хората.

В „Танцът Делхи”:

С Радена Вълканова.„Прегърна” ли от самото начало и другата роля, за която беше наградена – на Зина от „Чудаци”?

Тя също е много сложна и интересна. Когато с режисьора проф. Красимир Спасов още в началото на репетициите четохме пиесата, се уплаших от един момент, в който героинята ми преживява истеричен припадък, граничещ с епилептичен. Видя ми се адски сложно, а проф. Спасов каза, че ако успея да изиграя тази роля, е за награда.

С Дарин Ангелов в „Чудаци“, „Икар“ за поддържаща роля – 2018 г.

Хората, които те гледат всяка делнична вечер в сериала „Скъпи наследници”, може би ще се изненадат колко сериозна и трудолюбива актриса стои зад образа на клюкарката на селото Диана. Нали знаеш, някои отъждествяват актьора с ролята му и по улиците може да ти кажат: „Здравей, Диди”.

Случвало ми се е и все още ми е малко странно, когато ме поздравяват със „Здравей, Диди”. Много си харесвам героинята, но като характер нямам почти нищо общо с нея. Наясно съм, че зрителите много често отъждествяват актьорите с техни популярни образи, но в живота не съм нито клюкарка, нито кифла.

Спомена, че харесваш Диана.

Тя е неординерна, но и банална с това, че е клюкарка и кифла. В същото време е добър човек, състрадателна е. Както е безпардонна, така може да бъде и много предан приятел, да те подкрепи, когато си в беда. Диана е изтъкана от противоречия, а такива роли винаги са ми били по-интересни. Когато продуцентът Михаил Менкаджиев ми обясни какво ще се случва на Диана, ми стана още по-интересно. Нататък ми ставаше все по-готино, защото сценаристите развиха образа, направиха го по-сложен от това, което беше в началото като замисъл.

Пяла си като малка във вокална група „Врабчета”, ще те чуем ли да пееш и в „Скъпи наследници”?

Не, но ако някой иска да ме чуе как пея, да заповяда на новото представление „Терапевти” в Сатиричния театър. Много е забавно.

Като Прудънс в „Терапевти”:

Обличала ли си се така ярко като Диди?

Не. Тя е прекалено атрактивна, а аз не обичам да привличам вниманието върху себе си без повод. Не е нужно и в живота да събирам погледите на всички, напротив, по-скоро съм от по-скромните хора.

Получаваш ли повече неприлични предложения от мъже след като излезе сериалът?

Случва ми се от време на време, но не са чак тобкова много мъжете, които пишат глупости.

Вярно ли е, че в НАТФИЗ си била любима студентка на проф. Стефан Данаилов?

Така казват. За мен това е огромен комплимент. Професор Данаилов се е държал прекрасно с всички нас. Клкото до мен, доста често го забавлявах с моите етюди, откъси.

Заедно с Александър Кадиев сте получили наградите „Най-най” за най-добър студент и студентка на випуска.

Александър Кадиев е страхотен артист, един от най-добрите в класа ни, така че за мен беше чест да съм наградена заедно с него.

Как се нави да играеш 100-годишната Царица Тартальона при дипломирането?

Вероятно защото беше най-сложната роля, особено за студент от IV курс без опит. В началото се стреснах, но после ми стана любима, защото беше най-тежка, положих много труд, визуално на нищо не приличах…

Когато си в некрасив образ, това не засяга ли суетността ти като жена?

Не, даже много обичам такива роли и въобще не се притеснявам да изглеждам така. И в живота много-много не се притеснявам да ходя без грим и спортно облечена по улиците.

А притесни ли се, когато трябваше да се съблечеш гола в спектакъла „Очите на другите”?

Бях много притеснена и въобще не ми беше приятно да се събличам, срам ме е да правя такива работи. Но пък Марий Росен ми обясни прекрасно защо трябва да съм гола и се навих.

Не стига това, ами са те и били с камшик на сцената…

Ставаше въпрос за един сън, почти като кошмари, трудно ми е да го опиша с думи.

Избирали са те много нестандартни и авангардни режисьори като Мариус Куркински, Марий Росен. Как си обясняваш това?

Много съм щастлива, че са ме избрали, защото съм им голям фен на всички. Надявам се те също да са видели нещо нестандартно в мен…

А ти приемаш ли се като нестандартен актьор и човек?

Приемам се по-скоро като характерен актьор. Моят глас е характерен, физиономията ми също е по-скоро характерна. Затова когато понякога хората коментират ролите ми, казват: „Ами тя и в живота е такава”. Не, не съм такава, просто не мога да си променя гласа, мога единствено да променя цвета на косата си.

Вярваш ли в максимата, че за да си успешен актьор, са необходими 99 процента труд и 1 процент талант?

Чух тази максима първо в НАТФИЗ от проф. Илия Добрев и тогава бях скептична, казвах си, че е важно преди всичко да си много талантлив. Сега обаче се убедих, че талантът се култивира, по него се работи. Ако нищо не правиш, талантът много бързо може да умре. Ако го развиваш обаче, вече той започва да работи за теб, и името ти също.

Как работиш вкъщи, за да развиваш своя талант?

Вкъщи работя много по ролите си. Трудно запомням текста и майка ми и приятелят ми помагат, като ми подават репликите на партньорите ми.

Като фолкпевица във филма „Шшшт. Попей ми”.

Подвластна ли си на сценичната треска?

Да, винаги много се притеснявам, без значение дали е премиера или редово представление. Не помня някога да съм излизала спокойна, ръцете ми се потят, напрегната съм. Казват, че това всъщност не било лошо, означавало, че те вълнува това, което правиш, а не си го механизирал, не си робот.

С Георги Мамалев в „Мнимият болен”.

„Драма куийн” или комедийна актриса – в кое от двете „кожи” се чувстваш по-добре?

Чувствам се най-добре, когато съм истинска на сцената, без значение дали е комедия или драма. Важното е да си органичен. Трудно е както да разсмееш зрителя в комедията, така и да го разплачеш в драмата.

В „Чаровно лято”:

С родителите си като малка.

За каква роля мечтаеш?

Искам да изиграя някоя умна и много лоша жена. Искам някоя по-трудна роля, за да ми е много интересно.

Като дете за това ли мечтаеше?

Не, исках да стана детектив. Влечаха ме криминални сюжети, много обичах да чета детективски романи, китайски загадки, такива неща, в които да разкривам престъпленията. Но вече като по-голяма осъзнах, че искам да стана актриса.

Преди НАТФИЗ си записала журналистика. Защо така лесно се отказа?

Много ми беше трудно, прецених, че не ставам за тази работа, особено като виждах другите какво правят. Сега повечето ми колеги от курса са известни лица и много добри журналисти – Антон Хекимян, водещият на bTV  новините Денислав Борисов. Много от журналистите в bTV са от моя курс.

Твои колеги твърдят, че знаеш стъпките на всички хора и ръченици.

Чак всичките – не, но владея много от тях. В НАТФИЗ учихме народни танци, беше ми интересно и се запалих.

Обиколила си цял свят, вроятно защото баща ти е в авиацията?

Да, много обичам да пътувам и разглеждам нови места. Интересно ми е, а и когато има разнообразие, така си почивам. Много обичам да ходя на море или някъде, където да съм на свобода.

Приятелят ти как реагира на ролята ти, на ангажиментите ти?

Нормално, радва се.

Той също работи в авиацията като баща ти. Как успяхте да си паснете, като сте в толкова различни сфери?

Артистичните хора летят на една педя над земята, докато тези от авиацията, макар че летят наистина, в живота са доста приземени и сериозни.

В личен план за какво мечтаеш?

Мечтая си всички около мен да са живи и здрави и някой ден да имам семейство.

Публикувано в Седмичен труд, 18 април 2018 г.