Мечтаните арт маршрути на Диана

Едно виртуално пътешествие на Sliver при личностите, които обожава, и които вече не са между живите, но много иска да прекара поне един ден с тях.

Сигурно това се случва на много хора – да мечтаят машината на времето да ги върне години и векове назад при техни любими личности от книгите и филмите. Машината на времето обаче е само в сайънсфикшън романите и филмите. Един необикновен фейсбук пост на Нона Нейчева накара много хора да мечтаят. Тя беше посочила 10 свои мечтани арт маршрута за срещи с хора, които отдавна не са между живите – писатели, художници, артисти и учени. Както във филма на Уди Алън “Полунощ в Париж”. Това даде идеята за тази рубрика, в която разказваме за хората и техните страсти и илюстрираме думите им с архивни снимки.

Днес сме по маршрутите на Диана Димитрова – Sliver. Този прякор, по името на едно от парчетата на Nirvana, ѝ е останал от гимназията, защото е луд фен на бандата. Днес е запазила Sliver като свой литературен псевдоним. „Честно казано, не обичам да говоря за себе си – казва тя. – Улицата и книгите са моето образование. Обичам планината през лятото, тишината ѝ. Обичам да слушам старците, историите им. Пиша поезия, въпреки че не искам да си слагам званието ”поет”. Не обичам рамките.“

„Разработчик на мечти, между – безкрайност и + безкрайност, втората пряка – “Нов живот” – това е написала във фейсбук профила си Диана като месторабота. Тя е завършила социални дейности и психология, в момента е по майчинство, отглежда двете си малки дъщерички. „За писане последната година почти не ми остава време, въпреки че пиша моментно. Става за секунди, когато имам муза“, казва тя.

„Икар прес“ реши да осъществи, макар и само виртуално, в снимки, 10-те мечтани маршрута на Диана в друго време и на друго място.

Ето какво е написала Диана за своите любими личности:

1.Димитър Воев го видях, когато бях на 9 години. Тогава все още не знаех нищо за “Нова Генерация”, просто ми направиха впечатление височината му, тъмните му очила и дългото му черно палто. Разбрах, че не е като другите. По-късно, когато се докоснах до неговата поезия и музика, осъзнах, че първото ми впечатление е било правилно. Така и не успях да отида на концерт на “Нова генерация”, твърде млад си отиде от този свят. Ако можех да върна времето назад, бих искала да съм на техен концерт в някоя малка зала или пък под открито небе.

(Димитър Павлов Воев (21 май 1965 г. – 5 септември 1992 г.) е български поет, композитор, вокалист и музикант (баскитарист), най-известен като основател на култовата група „Нова генерация“ от течението дарк уейв, създадена през 1987 г. и съществувала в различни състави до смъртта му през 1992 г.)

Димитър Воев.

Нова генерация.

2.Атанас Далчев е един от първите поети, с чието творчество се запознах. Първо в гимназията, после вкъщи, под нощната лампа. Не си представям срещата с него по друг начин. Той просто идваше като призрак, добър призрак, без да говори сядаше до мен, за да почетем.

Среща на гарата

На Александър Муратов

Аз слязох сам на малка гара

да взема следващия влак

и в равното поле ме свари

на нея падналия мрак.

Бе много тихо. Звуци слаби

до мен вечерникът довя:

обаждаха се нейде жаби,

скриптеше помпата едва.

За други мислех аз във мрака —

аз не познавах вечността,

но докато очаквах влака,

сама дойде при мене тя.

Разтвори димните си бездни

и в тяхната дълбока нощ

захвърли гроздовете звездни

на свойта красота и мощ.

Обхвана ме като пиянство

и в свойта кръв усетих аз

на междузвездните пространства

опустошителния мраз.

Задъхан, рекох й тогава:

— О, вечност, чужда си ми ти!

Какво, кажи ми, сам ще правя

в пустинните ти висоти?

Аз няма никога в безкрая

да се почувствувам дома

и всичко мое е на тая

греховна мъничка земя.

За мене мислят тука само

и само тука в тоя час,

около лампата събрани,

очакват да се върна аз.

Прости, че пред звездите твои

и огньовете им в нощта

светлика на един прозорец

готов съм да предпочета.

1962 г.

3.А Пабло Неруда е едно обичане. Както сам казва в едно свое стихотворение ”не знам защо те обичам”, но и аз го обичам без да знам защо точно! Не познавам по-искрена поезия от неговата. Представям си една веранда, някъде в някое китно село, чаша чай и сърдечната му усмивка.

Обичам те (откъс)

Пабло Неруда

Обичам те някак необяснимо,

всъщност неизразимо, по начин противоречив.

Обичам те с многобройните си нагласи на духа,

които променят състоянието си непрекъснато.

Заради… но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта…

Обичам те в един свят, който ми е непонятен,

сред хора, за които оставам неразбран,

с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,

с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,

с двусмислеността на извършеното.

Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.

Дори когато те мамя, не те мамя.

Всъщност най-съкровеният ми подтик е

да се опитам да те обичам по-добре.

Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,

стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.

Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,

за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,

която избликна мистериозно от нищото,

която не промени магически нищо, но чудно как,

малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.

Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,

от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.

Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,

без да ме интересува защо те обичам,

без никакво съмнение защо те обичам.

Обичам те просто, защото те обичам.

Аз самият не знам защо те обичам.

Аз самият не знам защо те обичам.

Пабло Неруда.

4.Хенри Милър, той… той е специален. Харесвам противоречивите хора, търсачите, онези, които не се свенят да бъдат себе си. Уличен философ, искрен до болка, не намиращ покой човек, доживял до дълбока старост…  Мога само тихо да се усмихна.

Хенри Милър, 1950 г.

Хенри Милър в Париж.

5, 6. Жак Превер и Артур Рембо. Превер и Рембо, какво да кажа – французи! Като една любителка на поезията, си ги представям седящи заедно на една маса в някое задимено парижко кафене. Сигурна съм, че ще имат какво да си кажат, въпреки столетието, което ги дели.

Жак Превер с Жаклин Лоран, 1937 г.

Пол Верлен и Артур Рембо.

7.Кърт Кобейн е вътрешният ми глас, крещящ, категоричен, саркастичен. Абсолютен катарзис! За такъв концерт си мечтая, може би в някой друг живот…Heart – shaped box.

Nirvana.

Кърт Кобейн.

8.Фридрих Ницше, пророкът! Трудно ми е да говоря за него. Човек – Космос. Така си и представям срещата с него – само по душа, някъде в друга галактика.

9, 10. Дъглас Адамс и Тери Пратчет са неописуеми. Не намирам думи за тях. Техните книги мога да ги чета, чета, чета… Там някъде, на края на Вселената, в онзи бар, бих пила по една текила с тях, докато ги слушам, слушам, слушам…

“В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете” – Дъглас Адамс.

Дъглас Адамс изкачва Килиманджаро.

Тери Пратчет.

Виж още: Да влезеш в Ада, яхнал езика си. Тери Пратчет

Тери Пратчет в дома си.

Виж още: Мечтаните арт маршрути на Нона

Очакваме вашите списъци с мечтани арт маршрути, които ще илюстрираме със снимки. Пишете с кого бихте искали да прекарате един ден, къде и защо, на имейл ikarpress@gmail.com.