Когато убиецът разпорваше девическата беззащитна голота в любовен танц… аз изпитах пронизваща болка, разтърсваща като ток. И изведнъж лошотията свърши…
Касиел Ноа Ашер
Само един единствен път в кариерата ми съм изпитвала обсебваща, мрачна завист. Невинната жертва – обект на това разрушително, гадно чувство беше Лили. Влезе в академията като перфектната мацка. Образована. Три езика: френски, италиански, английски. В сравнение с моя пазарски инглиш – тя ми изглеждаше като полиглот.
Най-дългите струговани крака… безкрайна руса грива. Бисерни зъби. Любезна, отзивчива… абе поведение като за кралски двор. От мъничка се занимава с театър в култовата варненска школа “Щурче” заедно с Мариус, Галин Стоев. Снима във филми. На снимачната площадка си чупи аристократичния, античен нос – ала Мерил Стрийп, и когато костта зараства, се появява най-сладкото, женствено, правилно носле.
Просто в Лили всичко беше по план. Някакъв божествен, правилен план… недостижим за останалите простосмъртни женици. Усещах конкуренцията. Всичко, което имаше тя – аз нямах. Чашата преля, когато във втори курс Коко я разпредели в “Лулу” на Ведекинд. В центъра на драмата е типичната за епохата на fin de siècle „la famme fatale“. Лулу – това е историята на едно сексуално малтретирано дете, израснало на улицата сред жестокосърдечния мъжки свят.
То няма нито родители, нито пък собствено име. Никой не я е научил какво е морал, какво е правилно и какво не. Една непознаваема природна същност, намираща се отвъд пределите на доброто и злото. Убийца, не познаваща покаяние, оплитаща мъжете с нейната съблазнителна красота и носеща смърт и унищожение. Всяка нейна женитба завършва със смърт, след което идва редът на следващия кандидат… една инфантилна невинност, равнодушна към емоционалния хаос и смъртта, която оставя след себе си.
Финалът среща Лулу с Джак Изкормвача. Можете ли да си представите какво изпитах, когато разбрах,че не аз -израстнала с тази пиеса, кандидатствала във ВИТИЗ с монолог от нея – а друга ще е ощастливена с тая роля?! В скорпионското ми тяло се надигна кипяща, зла лава… Съзнателно не разпитвах за репетициите, но ушите ми станаха 400… Копнеех да дочуя за провал, грешка или поне разочарование от устата на професора. Злорадо се кефех на сенките под очите на Лили, на сълзите… Нощем я сънувах като супержена, цялата от метал, която разрушава само със жест всяко представление, в което играя… и печели и най-малката роличка, отредена за мен…
Това адово състояние продължи до премиерата. Отидох подтисната, озъбена… Коковата Лулу летеше по сцената като бляскава пеперуда в опиумен унес. Вършеше възможно най-порочните неща с невъзмутимостта на порцеланова японска статуетка – болезнена парникова белота, от която мъжете пощуряваха и оставаха безмълвни… Нашият професор винаги се е сражавал сам със себе си. Никога не се помами от опита, статуквото си, респекта към личността му. В “Лулу” за първи път! Повтарям за първи път – официално в българския театър – той съблече актриса. В скандална, драстична сцена: срещата на Лулу с Джек Изкормвача.
“Мацките на Коко” от ляво надясно: Койна Русева, Лилия Маравиля, Стефка Янорова, Красимира Кузманова и Касиел Ноа Ашер
Гледах омагьосано… бях забравила за омразата, завистта…за това, че се намирам в театър… и че в крайна сметка никой не умира накрая. Когато убиецът разпорваше девическата беззащитна голота в любовен танц… аз изпитах пронизваща болка, разтърсваща като ток. И изведнъж лошотията свърши… Месеци наред умирах от срам. Избягвах Лили. Въобразявах си, че ще прозре… с нейните “терминаторски” способности. Докато една сутрин тя сама дойде при мен с думите: “Страшно искам да играя с теб! Не знам защо не ме избираш… Затова реших аз да те Избера”.
Това бяха едни от най -щастливите ми репетиции. Играхме Шекспир, “12-а нощ”. Лили беше Виола – момичето, което се дегизира в момче, а аз Оливия – принцесата, която се влюбва в това момче. На изпита изведнъж партньорката ми така впи устни в моите, че изкара дъха ми… И ето ти първата шокираща “лесбииска” сцена по нашите земи. Такава е Лили – не спира, не сяда, не заспива, не се обръща назад. Свръхжена. Обичам я.
Можеш да гледаш Лилия Лазарова – Маравиля в сериала “Под Прикритие”, филма Love.net” и в спектаклите “Госпожа Министершата” и “Тирамису” в театър “София”. Тази година Лили Маравиля стана носител на ИКАР 2014 за ролята си в “Г-жа Министершата“ с реж. Недялко Делчев. Да й е честита!
“Мацките на Коко”, поредица на сп. “Биограф”
Заглавна снимка: Велислава Каймаканова-Ножарова
