Българката членува в световната организация за елитни ловци „SCI“ заедно с Джордж Буш, Доналд Тръмп – младши и много благородници
Боряна Антимова
История … Пишем си един ден преди година и половина с нея в месинджъра… Тя се чуди защо една моя публикация в групата “Приятели на Икар прес” за Стив Джобс има толкова малко лайкове, какво им е интересно на тия хора… От няколко години следя интересните й снимки в профила, като често е в камуфлаж и сред диви зверове. Все нямам куража да я попитам, с какво се занимава, но тогава, покрай чата за Стив Джобс, се престраших. А тя ми казва: “Водач съм на ловно сафари, професионално сафари”. Моооля?…
В София била в момента. Така ли? Давай да се чуем! Беше краят на онази ужасна 2020-та година на ко*ид и затворени летища, а нея не я свърташе на едно място. Разказах за нея в “Труд”, после си говорихме за много, много неща, после четох книгата й, готова за печат и оттогава… Оттогава Марианка стана не само моето откритие в българското медийно пространство. Стана и човекът-ковчеже на моите тайни, самата тя истинско съкровище. Всичко, абсолютно всичко мога да споделя с нея.
В началото на тази година реших, че е време да разкажа нови нейни истории. То за Марианка томове могат да се напишат, а тя може ли да ми откаже… Трудно е да се пише за приятел, най-близък приятел. Сега като се замисля… Повечето ми приятели са такива – изключителни, вдъхновяващи хора, заслужаващи да разкажа за тях.
Утре, 17 април е нейният рожден ден, а тя все така си остава на 25 – по дух и по лудост… Реших да разкажа за нея тук, където й е мястото – сред Икарците, Летящите хора.
„Оцеляване ли?… При ловно сафари такива думи отпадат, все едно дали си под изгарящото слънце на саваната, в джунглата, където изненади те чакат на всяка крачка, или се катериш по хлъзгав заледен път посред зима“, казва Мариана. „Когато си в дивата природа, ако не се слееш с нея – отпиши се. Това правя аз вече 20 години – сливам се с природата“, допълва тя.
Мариана Филева не приема като оцеляване десетките случаи, при които тя е оставала жива по чудо сред дивите животни на Африка, Канада, Азия, Южна Америка. Тя е единствената жена, водач на ловно сафари. От 20 години членува в световната организация – SCI, или „Международен сафари клуб“. Той е основан през 1973 г. в Хюстън, Аризона и в него членуват над 50 хиляди елитни ловци, сред които и бившият американски президент Джордж Буш, Доналд Тръмп – младши.
„Доналд младши е на 42, от мъжете, които, като ги срещнеш – пиши се загубена… В смисъл – влюбена. Елегантен възпитан мъжкар“, споделя Мариана пред BG Voice.
С Буш е била на официален обяд на клуба, говорили са си за различни неща, но най-вече за лов. Споменава между другото, че сърцето й е заето – first lady е на италианския клуб, като любима на неговия президент.
Решението да се отдаде на изключително рискованата професия взема след един тегав брак с италианец във Флоренция, започнал с изгаряща страст и любов и завършил с още по-мъчителен, дългогодишен развод. „Останах заради мащабите и перспективата и заради контраста между скучния живот на домакиня и новите хоризонти“, казва тя.
Преди това родената и израсла във Варна българка завършва начална педагогика, учителства 3 години във варненски села, докато един ден не си дава сметка, че й липсва широтата на хоризонта пред нея.
Тя среща голямата любов в лицето на италианец и го последва във Флоренция. „Още в края на първата година усетих, че животът с този човек не е моето, че не съм себе си“, споделя тя. Като по поръчка, приятел на семейството съобщава, че има състезание по стрелба в близкия полигон и Мариана се включва без да се замисли. „Бях готова на всичко, само и само да не съм вкъщи, до печката, като домашна прислужница“, казва тя.
На полигона Мариана се потопява в един друг свят – на елитни ловци от клуба „SCI“, благородници, живеещи в замъци и имения, изискани и възпитани, цветът на италианската аристокрация. Тази среща променя завинаги живота й и тя решава да се обучава за водач на професионално ловно сафари – единствена крехка жена в суровия мъжки свят. И така вече 20 години.
По време на локдауна не я свърта на едно място нито в Милано, нито в София – живее между два града. През 2020-та година, когато полетите са невъзможни, пак не мирясва – организира ловни сафарита из българските планини.
Неспокойният й дух я тласка към нови предизвикателства още през март 2021 г. Заминава за Судан, където организира ловно сафари за нубийски козирог. „Хората като чуят Африка, си представят само безкрайни савани и джунгли. В Судан е съвсем друга Африка, с тежки за преход зъбчати планини и чукари“, казва тя. През август миналата година пък поема към любимото си Зимбабве. Там си припомня незабравим епизод от живота си.
Като учителка във варненските села тя държи на прозореца си грамофон. „До ден днешен обичам музиката на грамофон, някак си се чувствам, сякаш аз създавам музиката“, споделя Мариана. В любимата й „Рапсодия в синьо“ на Гершуин, след 11-тата минута се сменя ритъмът и започва нещо невероятно.
„Винаги си представях в годините една и съща картина: гора с малка полянка и слънчев лъч, аз, в бяла рокля като самодива, как летя леко над тревите… За мен това беше представата за щастието. Винаги, винаги! Когато бях в Зимбабве миналото лято, по време на лов стигнахме до място в гората, където си казах: „Господи, това е гората на щастието!“ Огледах се, просто се спрях безмълвна и я снимах…“
Наскоро тя се върна от Ню Мексико, САЩ, на лов за пума. Заради големите студове съкращават експедицията. Не позволява да я героизират, макар в работата й да има моменти, от които на човек му се изправят косите. Когато са в Баха Калифорния – най-северния щат на Мексико, в планината, която разделя Тихия океан от Мар ди Кортес, по-голямата част от пътуването до мястото, където се ловува биг хорн, е на мулета, нагоре, по чукари. Просто няма друг път нагоре.
„Имало е моменти, в които съм си стискала очите, защото ми се е струвало, че ако мулето се подхлъзне само с единия крак, политаме надолу в пропастта. И съм казвала мислено на мулето: „Боже, дано да знаеш къде точно да стъпиш!“… Като стигнахме горе, картината беше като в рая… Рая трябва да си го извоюваш, но това е една друга история… В Канада пък се придвижвах на кон…“
В Баха Калифорния ги връхлита ураган, който помита всичко. Отвява палатките, хвърля в очите пясък и пръст. В съседната до нейната палатка е местен ловец. Палатката се срутва върху него, а хората от екипа си мислят дали е мъртъв, или му е добре под платнището. „На другата сутрин, когато утихна ураганът, още с изгрева морето светеше кристално чисто, все едно че преди часове нищо не се е случило – споделя Мариана. – А ние се подслонихме за вечерта в една пещера. Беше зима, а аз бях навлечена до ушите.“
„Мексико. В каменната пустиня на сутринта след бурята ловецът показва къде сме се скрили вечерта по време на урагана.“
„Ако по време на такива изпитания дадеш воля на страха си, си загубен. В палатковите лагери си все едно под звездите, в гората и ако не се слееш с природата, просто не ти е там мястото“, казва Мариана. В Африка като чуе човек рев на лъв, местните могат да определят на колко метра е. Дори и да е на 500 м, си е опасно. Лежиш свит в палатката и очакваш да те нападне или да отмине, както й се е случвало на нея.
Преживяла е челен сблъсък с 3 лъвици само на 10 м от нея, в Зимбабве. Случва се през август, когато саваната е абсолютно суха, а високите треви, стигащи до метър, толкова се изсушават, че стават жълтеникаво бели, като цвета на лъвовете. Вървиш си и може да са на 3 метра от теб и да не ги различиш в тревите. „В един момент видях как три чифта очи ни наблюдаваха между високите треви, на не повече от 10 м“, казва тя.
Пак в Зимбабве се прибират на ловен джип в кампа и между храстите виждат стадо от слонове да се изнася в бърз тръст. Една слоница обаче се сеща за нещо, излиза на пътя, вижда хората в джипа и почва да „крещи“. Професионалният ловец набива спирачки, сменя скоростта и започва като луд да дава газ назад, защото слоницата тръгва да ги напада. В един момент от храсталака изскача бебето й, тя го прибира с хобот и се отказва да гони ловците.
Стадо бикове, подгонени от лъвове, през обектива на Мариана.
Когато синът й Алехандро е на 18 години, дълго я умолява да го вземе на лов. „Реших да му покажа един истински, ненапудрен свят, защото той, с баща италианец, си е глезен от цивилизацията италианец отвсякъде. В Зимбабве той стреля за първи и единствен път“, казва Мариана.
Местните ловци организират на Алехандро „кръщение“ като ловец. Изкормят антилопата, която той отстрелва. Намазват с кръвта й цялото му лице и слагат на главата му изчистеното шкембе. Дават му да хапне още топлия черен дроб, защото така приемал духа на убитото животно. „Алехандро издържа геройски всичко, но никога повече не пожела да ходи на лов“, казва Мариана.
„На лов не съм изпитвала страх, вярвай ми!“, споделя тя. Но е имала един почти челен сблъсък със слон в Танзания, когато се отделя от групичката, за да снима. „Вървях си в „джесито“ – сиви, много сплетени храсти, с огромни бодли. Чувам стъпки на слон, знам, че е „ей там“ – на 2, 3, 5 метра, което е две крачки за него, но не го виждам. Правя две крачки назад, опирам в храстите и си мисля: „Хайде сега да те видим откъде ще дойдеш“.
“На същото място, по ирония на съдбата, две години преди това един слон беше намушкал с бивните си един италианец в корема – спомня си Мариана. – Нацепихме си дрехите и запушихме раната, за да спрем кръвотечението, но докато дойде вертолетът, той загина. Та чакайки слона, опряна до бодливите храсти, въртях уши наляво-надясно, да разбера откъде идва. Явно вятърът е бил в моя полза, духал е от слона към мен и аз усещах неговата миризма, а той не усещаше моята. Тогава, Бога ми, сърцето ми се разтупка и усетих как пулсът се „качи“ в гърлото ми. В такива случаи зависиш изключително от капризите на природата, в случая – от вятъра…“.
Никога не е съжалила, че се е захванала с това опасно занимание. Макар че заради счупване на крак на лов в Северна Македония преди 14 години се е простила завинаги от любимия си балет. От малка танцува във Варна, а във Флоренция участва и на сцена, в академия „Фантазия“ с хореографа Луиджи Фераджоли, в мюзикъла “Котките”, в “Ах, този джаз” , “Цар лъв”.
Готова е за печат книгата й „Италианска съпруга“, в която, на фона на красива любовна история, завършила с мъчителен 16-годишен развод, разсъждава за проблемите на жените по света. „Пред BG Voice за пръв път ще направя едно признание: всъщност аз самата преживях този умопомрачителен 16-годишен развод. И това – в цивилизованата Италия. Тяхната система просто ти „изглозгва кокалите“, водят безкрайни разговори защо искаш да се разведеш, вменяват ти вина, че разбиваш един брак“, коментира дамата.
„Женичките“ на Мариана, които тя обича да наблюдава и снима. Зимбабве.
Провокирана от всичко това, тя започва да прави интервюта с „женичките“ по света и да ги наблюдава, докато като журналист снима филми за дивата природа за италианската телевизия…
„С борбата си за еманципация всъщност жените се самонатовариха с още ангажименти, като така разтовариха мъжете от отговорности, но вкъщи си остана същото – мълчат и мъжът командва“, разсъждава Мариана.
„И хайде да спрем да лицемерничим ние, цивилизованите хора, че видите ли, някакви богаташи се разнообразяват, като отстрелват “горките красиви горди животни“, вълнува се Мариана. Обяснява, че елитните ловци от нейната организация се грижат изключително много за опазване на екосистемите в страните, където ловуват. В това изключително скъпо занимание те наливат огромни средства за такси и подпомагане на местните хора.
Отстрелват се контролирано само животни, достигнали края на жизнения си път, а месото на един слон например осигурява храна на местните бедни хора за месеци напред. Водят непрекъснати войни с контрабандисти, самата тя е присъствала на престрелки между ловния екип и тях, в които са загинали двама нейни приятели. Когато тръгне на лов, тя взема 3 куфара, като само в половината е нейният багаж. Останалото са дрехи, които събира от приятели и съседи, за да ги даде на африканците.
„Извинявай, но не е ли лицемерие да говориш за жестоките сафари ловци, а после да отидеш в супермаркета и да избираш месо от претъпкани витрини. Месо от животни, живеещи, за да бъдат убивани…“, казва Мариана.
Още за нея: Мариана Филева. Професия: водач на ловно сафари
