Теотиуакан е нещо като Атлантида – никой не знае кой го е построил преди 2000 години, населил го е с 200 хил. души и го е напуснал безпричинно.
Магдалена Гигова
Защо пирамидата на маите в Чечен Итца стана едно от седемте чудеса на света, а не пирамидите в Теотиуакан край Мексико сити? Този въпрос гложди туриста, колчем опита да обеме с поглед необятния наниз от храмове, храмчета и пирамидки на 48 км от мексиканската столица.
Отговорът е ясен – не мащабността, а почти компютърната астрологична точност стотици години преди Коперник и Кеплер при градежа на пирамидата и обсерваторията избутват напред Чечен Итца.
Теотиуакан означава “Градът на боговете” или “Където хората станаха богове”. Той е нещо като овеществена Атлантида – никой не знае кой го е построил преди 2000 години, населил го е с 200 хил. души и също така безпричинно го е напуснал. Единственото сигурно е, че е възникнал няколко века преди ацтеките.
“Заподозрени” са олмеките, но те са живели бая далеч – на крайбрежието. На два часа път със самолет. Освен високите по 90 метра пирамиди на Слънцето и на Луната в Теотиуакан се извисяват още Дворецът на пеперудите и Храмовете на Тлалок, Кетцалкоатъл и на Ягуара…. Освен “свирепата котка” основен елемент в стенописите е кактус – наркотик, чиято дрога са използвали при жертвоприношенията си.
Теотиуакан все още е почитан като свещено място. От 90-метровия Храм на Слънцето (близо 200 “неравноделни” стъпала) се разкрива невероятна гледка към огромния комплекс. Който е катерил Великата китайска стена, тази височинка няма да то уплаши.
Най-внушителен е Дворецът на бог Кетцалкоатъл. Той е изобразяван като перната змия, но се приема за историческа фигура – човекът, който донесъл цивилизацията. Даровете му са календарът, математиката, металургията, астрономията, строителството, архитектурата, земеделието, билкарството, законите и мирът за местните хора. Той е със светла кожа, дълъг нос и брада. Легендите разказвали, че пристигнал с лодка от изток, и отплавайки, обещал да се върне някой ден.
Е, бледоликите се завръщат, но като туристи, и “позлатяват” мястото.
Ново сравнение с Атлантида стряска туриста на другия край на Мексико, полуостров Юкатан. Според учени маите били потомци на изчезналата цивилизация. Ама как ситните и смугли маи, 2 млн. от които все още живеят в Мексико и Гватемала, са се “изродили” от високите и руси атланти?!
Чечен Итца! Магическо място, избрано за едно от седемте чудеса на света с гласуване по интернет. Мексиканците произнасят името на храмовия комплекс слято, с ударение на буквата И. Та звучи свойски, като ръченица.
Чечен Итца – 10 квадратни километра пирамиди, храмове, обсерватория, колонада… И това е оцелялата част. Ревностни католически свещеници или унищожавали “езическите” светилища, или вграждали камъните им в църкви (като катедралата във Валядолид от ХVI век).
Тръпки минават по кожата от изсечените в барелефи човешки черепи. А всъщност да те принесат в жертва било голяма чест и щом свършела играта “пелота”, клъцвали главата на капитана от… победилия отбор.
Впрочем, като изключим 3-килограмовото каменно гюлле, пелотата до болка напомня днешния футбол – играе се на две врати от отбори по 11 души и участниците нямат право да пипат топката с ръце.
Чечен Итца се е запазила непокътната, обвита за векове в савана на джунглата. Докато в края на ХІХ век един американец не купил имение за 5 долара и започнал при всяка копка да вади златни предмети. В задния му двор се оказало езерото за жертвоприношения, където маите омилостивявали боговете си с драгоценни дарове. Колко от несметните им съкровища са се превълнали на кюлчета и слитъци, заради багородния метал, не се знае.
Това възвърнало златотърсаческата стръв и били организирани хиляди експедиции за съкровищата на Монтесума. Мексиканският учен Пабло Ромеро, например, вярва, че свещените езера във вулкана Толуча са най-естествените и логични скривалища на съкровищата. Те се намират в големите планини зад Мексико-сити по протежение на стар път, използуван от индианците, които отивали на поклонение при езерата.
Той останал скрит от испанците и е възможно ацтеките тайно да са пренесли божественото си имане горе. Те придавали на златото не материална, а религиозна стойност и най-голямото им желание било да не допуснат да попадне в ръцете на нашествениите.
Тъй като златното съкровище е било предимно под формата на религиозни символи, не е имало по-добро разрешение от това, златните амулети да се принесат в жертва на бога на дъжда в най-високите езера в света. Техният бог ще бъде умилостивен, а поробителят Кортес — наказан.
По-големият кратер на вулкана е наричан „Езерото на слънцето”. Спокойните, несмущавани води на. езерото са заобиколени от необитаем и непристъпен терен. Никаква следа от растителност, стръмни зъбери. Мястото буди ужас дори у човек без въображение. В едно от спусканията си за търсене на съкровище водолаз намерил копал (смолиста материя, използувана за кадене при церемонии), който индианците ацтеки и маи са поднасяли в дар на „Водния бог”.
Наличието на копал е знак, че има и по-ценни жертвени дарове. В свещения вир Чечен-Итца, където са открити ценности за милиони, смолата за кадене е повод да дойдат учените, археолозите…
В “кройката” на главната пирамида в Чечен Итца са втъкани космически точни изчисления на годината от 365 дни, часовете на лятното и зимното слънцестоене. Пирамидата има девет части, които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. На 22 март и 22 септември слънцето катери стълбите на храма, образувайки сянка като змия.
Към 600 г. сл. Хр. Чечен Итца се превърнал в град. Около 987 г. се предполага нашествие на толтеки, заради каменни фрески със смесен стил. Храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра на пелота, бани, обсерватория и статуи на богове.
Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. Толкова са оцелели от разрушителните амбиции на католическите епископи. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса върху камъка са „изчукани” змии и черепи.
Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвоприношения глави. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан “Пернатата змия” или Кетцалкоатл. Да, същият като в Теотиуакан. И това ако не е съвпадение!