Алпинистът с поетична душа смая света със смелостта си, като преодоля с невероятна скорост 1330 м денивелация, за да спаси приятеля си Христо Проданов.
Людмил Янков си взема сбогом с добрия си приятел Христо Проданов.
Владина Цекова
Спомняте ли си как цяла България следеше, притаила дъх, безумното изкачване на алпиниста Людмил Янков, втурнал се да спасява Христо Проданов в подножието на най-високата точка на планетата връх Еверест? Сякаш беше вчера… По време на експедицията „Еверест ‘84” един млад трийсетгодишен мъж смая света със смелостта си, преодолявайки с невероятна скорост 1330 метра денивелация, за да достигне до приятеля си. В многогодишната история за покоряване на осемхилядника няма аналогичен случай на човешка саможертва и героизъм. Няма и награда, която количествено да измери това постижение.
Людмил Янков.
Людмил Янков завинаги остана „там, горе”. На 17 април 1988 година алпинистът загина под връх Камилата в Рила. Постигайки целта си, несъизмерима с копнежите на обикновените хора, „там, долу”. И както често се случва с подобни необикновени характери, пътят към върха се оказва и път към смъртта. „Височината ме отдалечава от болезнената скука на долината”, споделя самият Янков. „Тези надоблачни зъбери изискват коректност и смирение, но дават човешка сила да се издигнеш над мърльотията, утаена неунищожимо в долината”.
„Протягам нетленни ръце навътре към себе си… Там някога биеше сърцето ми, моето малко, като късче базалт, твърдо сърце. Години бавно усещах това концентриране, свиване и умиране на едно живо сърце… Сега идвам нетленен в града, един зъл демон с антисърце. Многото злоба и злост моята детска душа превърнаха в сянка без сила, моя поглед в угаснала свещ, коравата ръка – в просеща длан. Изкривих се от фалш и лъжа. Станах подлец…Затова мразя деня, светлината и въздуха. В мен има взрив, но няма искри…
Откъс от „Стената”
Д-р Стайко Кулаксъзов обработва измръзналите пръсти на Людмил Янков.
„Ама Даблан – несравнимият с нищо връх. Една игла от лед и камък се гали в облаците, които целуват подножието й. Един бисер в огърлицата на хималайски великани. Има мигове, когато човек се чувства всемогъщ. Сега аз се чувствах щастлив, че ми е позволено да живея и дишам в сянката на БОЖЕСТВОТО. От неговите отвесни скали и млечнобели сипеи ме дели дълбок каньон.
Буйна млечнозелена вода разлива в меандри сребърните отражения на Тамсерку и Кангтега. Тук сякаш времето е спряло. И само пенливите бързеи бягат към низините, към динамиката и грохота на съвремието. Бавно пристъпват якове с тежки товари на гърбовете си. С философско примирение тези умни животни отстъпват на всеки, който ги срещне или настига”.
Из дневника „Еверест ‘84”
„След дъжда децата се раждаха от любовта, старците умираха влюбени, по детски влюбени и открити. Нямаше вече възрастни. Имаше свят с милиони деца, безброй ярки звезди и слънца за всички.
ЗЕМЯТА С ЛЮБОВТА СПАСЯВА БЪДЕЩЕТО СИ…”
Откъс от „Приказка за дъжда”.
Най-добрият поет сред алпинистите и най-добрият алпинист сред поетите Людмил Стойов Янков е роден на 11 август 1953 год. в Перник. През 1982 год. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а в 1983 – връх Айгер.
Изкачва Гросглокнер – два пъти по тура “Палавичини” в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите – връх Чивета – по тура “Филип флам”, връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима – по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски; в Памир – върховете Ленин, Комунизъм, Корженевска…
Участник в експедициите “Лхоце 81”, “Еверест 84”, където с невероятна скорост изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на “един дъх”, за да окаже помощ на Христо Проданов.
В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.
Носител на най-престижните държавни отличия и медали, на международната награда “Феърплей”, “Спорт, етика, мъжество” на в. “Спорт” и много други.
Публикува свои стихове и разкази във в. “Литературен фронт”, в. “Пулс”, в. “Труд”. През 1987 год. получава наградата за публицистика на в. “Пулс”, а в 1988 год. става лауреат за литература за книгата си “Мечта отвъд долините”.
След смъртта му излиза стихосбирката “Гранитна вода” и публицистичната му книга “Стената”.
Загива на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила.
Цената на мечтата
Людмил Янков
Не питай за цената на мечтата –
бори се, литвай, падай и умирай!…
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата…
НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА
Виж още: Христо Проданов: мечтата за Еверест, която го погуби
