Имам периоди на демотивация, но по принцип съм толкова голям оптимист, че като отида на гробищата, вместо кръстове виждам плюсове, шегува се комикът.
Боряна Антимова
Любомир Иванов Нейков е роден на 7 февруари 1972 г. в Червен бряг. През 1998 г. завършва куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Румен Рачев.
От 1998 до 2006 г. работи в „Шоуто на Слави”, където прави незабравими имитации (Бойко Борисов и Иван Костов и много други), и в театрална формация “Мелпомена”. В момента играе на сцените на Сатирата (в “Скакалци”) и в “Мелпомена” (в “Големанов”, “Вражалец”, ” Двубой” и “Януари”), и в Търговищки театър (в “Обир”).
През 2006 г. заедно с Христо Гърбов, Руслан Мъйнов и Кръстю Лафазанов създават предаването „Комиците”. Същата година двамата с Евтим Милошев регистрират продуцентска компания “Дрийм тийм прадакшънс” и освен “Комиците”, реализират сериала “Столичани в повече”, предаванията „Нека говорят”, Сървайвър” и др. Продуцират и театрални проекти като илюзионния спектакъл „Магията на Ненчо” (в “Армията”) и “Скакалци” (в Сатирата).
Любо Нейков се снима и във филма “Мисия Лондон” и е българският глас на Гарфийлд в едноименната анимация.
От 1998 г. е семеен. През 2011 г. се ражда дъщеря му Анна.
Господин Нейков, вие непрекъснато си хвалите сценаристите. Като сте толкова доволен, бихте ли си поръчали ей така, не като шеф, а като актьор, някоя роля: “Играе ми се еди-кой си”?
Не. Предпочитам те да ме изненадат. И те го правят постоянно.
Колко време ви е нужно да излезете от ролята на продуцент и да влезете в ролята от някой скеч?
30 минути. (Смее се)
В “Комиците” правите характерни и живи образи, ходите ли понякога пеша по улиците, за да наблюдавате хората?
Винаги ходя пеша, много рядко с кола. Наблюдавам хората и се опитвам да ги имитирам, доста често – успешно. Когато се съберем заедно екипа, всеки от нас се пуска да имитира по няколко души и пада голям смях. Това е тема номер едно на забавленията ни.
Кое е любимото ви място за разходки в столицата?
Гробът на Иван Вазов.
Със своя девети сезон “Столичани в повече” е без прецедент в най-новата история на тв сериалите. Да чуем как си обяснява този успех продуцентът?
Имам обяснение, разбира се. Но това е все едно производителят на торта “Гараш” да обясни защо е толкова вкусна. Ами като знам какви качествени “продукти” участват в този сериал, като знам, че това са най-хитовите, най-гледаните, най-обичаните, най-талантливите и прекрасни актьори на света; “замесени” и подплатени, и стъпили на най-талантливия сценарий, който може да съществува; съответно заснети с най-талантливите режисьори и оператори; смятам, че “Столичаните” е най-качественият продукт и не се съмнявам в това. Хората много го обичат, много го гледат и много искат да гледат поредния сезон.
С Катрин Вачева в “Столичани в повече”.
Ненчо Илчев и Руслан Мъйнов бяха единодушни пред мен, че “в “Дрийм тим” сте се събрали читави хора, които се обичат и затова работата върви добре”. След толкова години при Слави, какъв шеф сте сега? Строг, но справедлив?
Предпочитам другите да говорят за мен.
Какво не бихте простили на хората си като шеф?
Всичко прощавам. Аз не съм заядлив човек, не съм злопаметен. Старая се да не се ядосвам много, гледам с усмивка на живота. Има много по-важни неща. Животът е един и е хубаво да го изживеем така, както умеем. Тук сме за много кратко време и съм доста философски настроен. Не се вглеждам прекалено в себе си и в проблемите.
Е, не е възможно всичко да се прощава в работата…
Не бих простил на колегите си неуважението, ако го усетя в тях, като знам колко много съм вложил от себе си за това всички ние заедно да сме добре и да сме щастливи. Много би ме обидило и неоценяването на ситуацията и на проблемите.
Какво предаване не бихте продуцирали на никаква цена?
Предаване, което не отговаря на моите критерии; в което има насилие или е глуповато.
Чест ви прави с Евтим Милошев, че подкрепяте на дело, а не само на думи българската култура, като продуцирате театрални спектакли като “Скакалците”, “Магията на Ненчо”.
Да, и ще продължим да го правим.
С Деси Бакърджиева в “Скакалци”, постановка на Сатиричния театър.
Ангажирате основно актьорския състав на “Комиците”, защо?
Защото са най-добрите и защото е важно, когато правиш нещо сериозно, да е с колегите, които обичаш.
Казвате, че сте играли всичко “от баба до бебе, от пръчка до дръвце”. Завършили сте кукли, пробвали сте и буфосинхронада, пеете, пластичен сте. Какво още не сте правили на сцената, а бихте искали?
Не съм пикал бенгалски огън само, но си мечтая от дете… Мечтая още за спектакъл като тези на Нешка Робева.
На какво се смее един от любимите комици на България?
Това аз ли съм?… Лаская се от това определение, макар да смятам, че не отговарям на него. Забавлявам се като гледам колегите си актьори. Смея се и на шегите на другите ми остроумни колеги от екипа, които ме заобикалят. Те всеки ден ме стряскат с все по-остроумни забележки.
Преди НАТФИЗ сте завършили техникум по електротехника, какво ви остана като умения от тогава?
Двете леви ръце…Сменям си крушките… Такааа… Мисля, че съм дотам.
Във филма “Мисия Лондон”.
Най-ярките ви спомени от детството в Червен бряг?
Много са и все по-често се връщам към тях… Първата целувка, първата прегръдка, първите любовни трепети; големите приятелства, които до ден днешен пазя и съм съхранил много дълбоко в сърцето си; и най-вече спомените за родителите ми, които продължават да живеят в Червен бряг и аз с удоволствие отивам да ги виждам или те ми идват на гости.
Определяте готвенето си като хоби. Често ли го правите и в какво сте най-добър?
Нескромно е да го кажа, но едва ли има човек, който може да ме мине по кулинария. Най-малкото ми личи, така че моля за респект и уважение в това отношение. Много съм “инвестирал” в себе си, много съм изял и много съм създал.
С Димитър Рачков и Асен Блатечки във “Вражалец”, постановка на театър “Мелпомена”.
Последният ви кулинарен хит?
-Палачинки “Гранд Марние”. Обикновени палачинки, но залети с един сос, в който е включен и този ликьор, коняк, лимонови стърготини и други аромати.
Имате ли домашен любимец?
-Да. Анна (дъщеря му). (Смее се)
Оптимист ли сте по природа? Имате ли периоди на обезкуражаване и демотивация, и как се преборвате с това?
Имам много периоди на демотивация и унилост от всичко, което ни заобикаля, но по принцип се опитвам да съм оптимист. Толкова голям оптимист съм, че като отида на гробищата, вместо кръстове виждам плюсове.
Откъси от интервюто, публикувано през 2014 г. в един прекрасен, но вече несъществуващ вестник…
