Кой от нас не е мечтал за супер яка джаджа, с която да си цъка климатика откъдето си иска направо от смартфона, а сметката му да намалее поне с 25 процента?
Интелигентна домашна помощница…
Кой от нас не е мечтал за „супер яка джаджа, с която например да си цъка климатика откъдето и както си иска направо от смартфона“, а сметката му за тока да намалее поне с 25 процента?… Не съм си и представяла, че ще обсъждам това с един 20-годишен изобретател.
Неговата умна „Мелиса“ минава през няколко трансформации, преди да се концентрира, вече „пораснала“ и „узряла“ върху хардуерно устройство за управление на климатични системи.
Когато е на 17, Любомир Янчев разработва проект за интелигентен домашен иконом, който да управлява вместо човека всички уреди в дома с гласови команди. Звучи примамливо: връщаш се вкъщи скапан след тежък ден и казваш на „Мелиса“: „Включи телевизора (осветлението, климатика, пералнята, хладилника), пусни ми музика“, докато се изтягаш блажено на дивана… Мечта…
Любомир Янчев е вдъхновяващ лектор на всички големи форуми за млади иноватори и предприемачи.
Smart home – къщата на бъдещето
„В цял свят има такава тенденция да се правят продукти, които да ни свързват по по-добър начин с дома ни, – обяснява Любо. – В момента домът ни е едно статично място, където намираме уют, но не и облекчения. Пералнята не „знае“ кога идва нощната тарифа, а миялната – кога да ти измие чиниите. Лампите не „знаят“, че влизаш в стаята, за да светнат…
Главната цел и тенденция на движението home automation, или домашна автоматизация, се върти около идеята да премахне ненужното бреме от управлението на дома и човек да се фокусира върху наистина важните неща в живота си. „Около два часа дневно губим за тези рутинни дейности. Представи си, че може да ги оползотвориш за нещо по-добро“, обяснява Любо.
Идеята за smart home, или умната къща, съществува от десетилетия, има такова движение в света и куп компании вече произвеждат умни уреди. „Amazon наскоро пуснаха едни бутони. Ако искаш още тоалетна хартия, сапун или прах за пране, просто ги натискаш. А продуктите си поръчваш през Amazon и същия ден ти ги доставят. Представи си, че къщата ти дори не ти „казва“, че е свършил прахът за пране, а просто ти поръчва още препарат. Само си го представи…“.
Представям си… робот, който да чисти пода
Това е моята скромна мечта на този етап. „Има вече умни прахосмукачки на „Ровента“, които пускаш и минават из цялата стая, като заобикалят мебелите и предметите… Затова допреди година работехме върху цялостна домашна концепция за управление на всичко вкъщи – от щорите, през лампите, печката, климатика… до градинската пръскачка. Цялата идея обединихме в няколко устройства, които са по-универсални. Но всичко еволюира. Пазарът не може да поеме подобна система така бързо, затова се съсредоточихме само върху устройството за управление на климатици. На този етап разработваме продажбите. А те се правят с качествен продукт“, коментира Любо.
Той ми показва устройството, прилично на летяща чиния. Включваш го в контакт в стаята с климатика и то си кротува там. На това „умно нещо“ му е необходима една седмица, за да изучи навиците ти и да се настрои към тях.
„Мелиса“ „знае“ кога се прибираш от работа
Знае и каква температура и влажност на въздуха ти харесва; че през определен интервал от време те няма вкъщи и тогава няма да поддържа предпочитаните от теб 25 градуса например, а по-ниска температура, за да не изстиват стените и да е енергоефективно. Тогава пуска климатика на по-ниска скорост.
А как това „умно нещо“ знае кога си тръгвам от работа? „Чрез смартфона, в който има вкарана специална апликация, – обяснява изобретателят. – Ти ни даваш достъп до това ние да знаем горе-долу къде си. В момента, в който прекрачиш определен периметър, близък до дома ти, смартфонът съобщава на „Мелиса“, че се прибираш, и тя наглася климатика на предпочитаната от теб температура. А цъкаш в смартфона само когато искаш да промениш температурата.“
Когато пътувам три дни за уикенда, „Мелиса“ „знае“, че не съм вкъщи. Ако тръгна на море и си изключа климатика, „Мелиса“ си седи и си кротува, защото „знае“, че не съм вкъщи… Звучи наистина примамливо.
Изчислено е, че спестовницата намалява консумацията на ток. „Естествено, това варира при различните клиенти – при някои може да е 3, при други – 30 процента“, уточнява Любо. Устройството вече е на пазара на доста приемлива цена – 99 лева. Но това не означава, че е за хора с ниски доходи, а по-скоро за заетите и разсеяните. Заможните пък могат да я поставят във вилата си например, и когато и да тръгнат натам, да й съобщят по телефона, че пристигат, а тя да включи климатика и да ги посрещне във вече затоплените стаи като истинска грижовна икономка…
С колегата си Недялко Недялков, с когото работят заедно в момента.
В чужбина я харесват
Към „Мелиса“ вече има интерес от различни дистрибутори на климатици у нас, но на Любо и екипа му е ясно, че пазарът на умното устройство ще е извън страната. Водят успешни преговори с големи компании от Турция и Балканския регион, вече имат поръчки от други страни и дори от Щатите. „Въпреки че там повечето климатични системи са вградени, пазарът е отворен за българския продукт“, съобщава с радост Любо.
„В няколко държави вече доставяме „Мелиса“ с DHL, от днес за утре ги носят, по-скъпо ни излиза, но това на този етап е без значение. В момента целта ни с партньорите ми Благовест Димитров и Цани Събев е не да печелим пари от днес за утре, а да получим обратна връзка за продукта“, обяснява младият предприемач.
Компанията е на една година, все още стартираща, и в нея са повярвали (и съответно вложили средства) фондът за рискови инвестиции Eleven и фондът за дялово инвестиране Rosslyn Capital.
Любо (първият вляво) на церемонията по откриването на най-голямото състезание по програмиране и предприемачество в света за ученици и студенти Intel ISEF.
Вдъхновението: „Железният човек“
Когато е на 16 години, Любо гледа филма „Железният човек“ и му хрумва, че може да създаде нещо подобно на личния домашен асистент на героя Тони Старк и да го продава на съвсем поносима даже и за българския пазар цена.
Но защо точно домашен помощник? „Определено не бях провокиран от това, че ме мързи за физическия труд, работил съм цял живот, треньор съм на деца и съдия по таекуондо. Обаче силно и категорично отказвам да правя неща, които няма смисъл да правя“, обяснява избора си Любо.
А защо е решил да е „момиче“? Женското име дошло още когато разработвал проекта за домашен иконом, който да управлява дома с гласови команди. „Когато бях малък, тоест, на 17, имах гадже Деница, обаче това име трудно се разпознава в англоговорящите страни, щеше да звучи „Диница“. Моята приятелка е от Пловдив и си представих как казвам на иконома: „Диница, направи ми кафе“. Смешно… Мелиса е приятно име за хора навсякъде по света“, обяснява изобретателят.
„Хубаво е, когато превръщаш мечтите си в реалност“. Септември 2014: първите умни Мелиси вече чакат своя стопанин.
Дете чудо
„Още в първи клас започнах да пиша програмни кодове“ – казва го спокойно, сякаш е нещо напълно нормално и в реда на нещата. Дали е бил от онези палави и буйни деца, които разглобяват всички техники из къщи? „Правил съм го, занимавал съм се с конструктори „Лего“, но помня само една детска мечта – исках да порасна. След това вече имах желание да стана програмист и станах. След това имах желание да стана преподавател и станах.
Първото ми състезание беше в III клас, тогава всъщност ми стана интересно. Изкарах едва 18 от 300 възможни точки. Чак в VI клас вече можех да хвана нещо по-смислено. Тогава за първи път се явих на национална олимпиада по програмиране и се класирах на първо място. И оттогава започнах здраво да мачкам конкуренцията. Закъснях, почнах на 12, а трябваше малко по-рано да започна. Защото в програмирането е така – или пишеш код, или изоставаш“, споделя иноваторът.
Любимец на младите BG предприемачи
Предприемчивостта и хъса в бизнеса Любомир е наследил от родителите си, които притежават транспортна компания.
Той завършва частната немска гимназия „Ерих Кестнер“ и от тази година е студент по информационни технологии в Нов български университет. „Посещавам изпитите, но на лекции толкова не ходя, тъй като едновременно с това преподавам програмиране и в Софтуерния университет“, обяснява младият мъж. Още на 18 той става преподавател в една от най-добрите школи за софтуерни специалисти – „Академия Телерик“. Напоследък е поизоставил на втори план другата си голяма страст – таекуондото, с което също се занимава от I клас и през последните години някак намира време покрай купищата идеи и проекти да тренира деца и да е рефер на състезания.
Младият визионер и предприемач е вдъхновяващ лектор на всички големи форуми като TEDxBG, „Аз, инженерът“. Младостта му обезоръжава, а чаровната му усмивка и блестящ поглед зареждат с енергия и увличат последователи – бъдещи софтуерни инженери, визионери, предприемачи.
С президента Росен Плевнелиев на наградите БАИТ за 2013 г.
Награди, награди, награди…
„Не съм ги броил. Спечелил съм всички български състезания. На олимпиадите по информационни технологии всичките години съм бил в топ 3, последната само посетих, защото бях на европейско в Братислава. На европейското не спечелихме нищо, но за да отидем там, спечелихме българското състезание „Млади таланти“, разказва Любо.
Името му нашумя преди три години, когато спечели националния конкурс “Млади таланти 2012”, иницииран от образователното министерство, за проекта „Модерният иконом“, или „Мелиса”. На наградите „Джон Атанасов“ беше награден и с грамота от президента Росен Плевнелиев. Оттогава Любо е една от най-ухажваните млади звезди и любимец на българската предприемаческа общност.
През 2013 г. беше включен в първата селекция “Топ 30 под 30” на сп. Forbes България. Като дванадесетокласник участва в стартъп състезанието Betapitch, организирано от coworking space (споделено работно пространство) Betahaus в Берлин, откъдето също се връща с награда. Във Виена класират стартиращата му компания в топ 50 на стартиращите компании в Европа.
През май 2014 представи България на Intel ISEF, най-голямото състезание в света по програмиране и предприемачество за ученици и студенти. „Оттам започнах да ходя на състезания с повече бизнес насоченост“, казва Любо.
Не всичко е бизнес, приятелю
При цялата еуфория около името му младият изобретател някак успява да се дистанцира от славата и суетата и да остане спокоен и фокусиран върху своята „Мелиса“. Заключил е в някое „чекмедже“ на паметта си купищата идеи и проекти, с които е пълна главата му. Като например разработката засистема, която ти помага да намериш вещите си. Залепват се малки лепенки на ключовете, портмонето и други вещи, а ако забравиш нещо в бара например, получаваш push notification – телефонът ти реагира сякаш някой ти пише във фейсбук или сякаш някое приложение се опитва да ти каже нещо: да си го прибереш…
При неговата популярност, някои хора на негово място биха изричали в интервютата си гръмки фрази от сорта „Аз съм еко, искам да помагам на хората и моята лична кауза е да облекча живота им“.
„Да, искам да правя продукт, който да има добавена стойност, да дава много положителни неща на потребителя – да се чувства комфортно, да му се улесни животът, да спестява пари. Лозунгите от типа „Аз съм еко“ не са ми по вкуса. Да, ние сме еко, щом с продукта си спестяваме енергия. Но предпочитам да развивам sustainable („устойчив“) бизнес“, споделя рано помъдрелият предприемач.
Любомир Янчев като треньор на Държавното първенство по таекуондо за кадети, мъже и жени, зала „Арена Армеец“, 2014 г.
Как се открива дисекация на аортата?
Оказва се, че още преди 2 години Любомир Янчев е участвал със софтуерна разработка за ранно диагностициране на дисекация на аортата – фаталното заболяване, от което почина Филип, синът на президента Росен Плевнелиев.
Съвместно с японски учени от медицинския факултет на университета в Хирошима той разработва проекта „Компютърен анализ на изображения от имунохистохимията”. Приносът му е в създаването на софтуер, който прави прецизен анализ на изображения на тъкан, изследвана с имунохистохимия. Казано по-простичко, различни участъци от аортата се третират с различни препарати по метода на имунохистологията, така че да се оцветят дадени белтъци.
„Моята работа като програмист над метода за анализ на изображения на тъкан е със своя алгоритъм да извърша качествен и количествен анализ на всички антигени, които са се свързали с антитела. Аз не мога да разбера какво означава резултатът от анализа, но лекарите могат. В случая учените бяха оцветили един белтък, и вярваха, че ако го има в достатъчно количество в аортата, всичко е ок. Ако е по-малко, аортата се разкъсва. Компютърният анализ, направен чрез моя софтуер обаче показа, че не това е нужният белтък, осигуряващ цялостност на аортата, а друг“, обяснява младият иноватор.
Best team ever: Цани Събев, Недялко Недялков и Любомир Янчев.
Страстта към науката не угасва
Кодът за компютърен анализ ще помогне на лекарите при диагностицирането не само на дисекация на аортата, но и на различни заболявания, като карциноми например. По този повод в наше издание излиза публикация с гръмкото заглавие, че младият изобретател е открил… уред за откриване на рак. Което му причинява много главоболия.
„Аз не мога да кажа дали някой човек има рак, но мога да обърна внимание на някой лекар върху дадено изображение и да му посоча къде анализът показва по-голяма вероятност. Още повече, че не става въпрос за уред, а за софтуер, код“, обяснява Любо. Той е качил програмата за свободен достъп в интернет, защото „подобно знание за медицината трябва да е на разположение на всички“.
С този проект Любо печели през 2014 г. европейското състезание eSkills awards 2014 в категория Young Digital Talent. Наградата е еднодневно посещение на Cisco в Милано и среща с топ мениджъри на компанията.
„Вярно е, занимавам се с бизнес, но страстта ми към науката не угасва. Няма как да се случи това“, казва младият изобретател.
В залата по таекуондо.
Сериозен бизнесмен на 20?…
„Нямам CV и не мисля да си правя някога през живота си… Не, не съм скромен, понякога съм дори арогантен. В компанията отговарям за продажбите и когато отиваш да преговаряш с фирма гигант от Турция например, няма как да си скромен“, откровеничи Любо. В такива моменти той сменя тишърта и джинсите с риза и панталон. Официалните му дрехи са закачени в офиса и бързо се преоблича.
Дали го приемат насериозно, предвид неговите умиляващи 20 години? „Всичко е въпрос на нагласа. Сутрин, като се събудя и видя, че имам нова поръчка, денят ми е прекрасен. Ясно е, че не се боря за една поръчка. Но това ме тласка да се движа напред. Човек трябва да има много силен фокус. Такива неща ми правят впечатление, а не някой да ми натяква, че съм млад“, коментира Любо.
„Мечта? В момента имам много ясен план. Искам да продам 40 хиляди „Мелиси“. Следващият етап – 140 хиляди. Да изградя екип, компания, продукт. Това е… Скучно ли ти звучи?…“
Любо би искал денонощието да не е само 24 часа, но все пак намира време да излиза с приятели и релаксира, като… пуши наргиле. „Гадже? „Засега е само „Мелиса“, смее се младият предприемач.
Любо в офиса на “Мелиса”.
Пуликувано в сп. “Клуб Z”, рубриката “Поколението Y”, септември 2015 г.
