Психолозите изследват връзката между психическото състояние, вътрешните ни конфликти и дефицити и избора на основната тоналност в гардероба ни.
Цветовете, които избираме в облеклото и бижутата си, са показател за много неща. Психолозите от десетки години проучват темата за връзката между психическото състояние и цветовете, с които се обграждаме. Свикнали сме да си мислим например, че хората, които обичат синьо, са спокойни и интелигентни личности, но в повечето случаи всъщност е точно обратното.
Понякога човек избира дреха интуитивно, без да гледа дали това е в любимата му тоналност. Ако все още се колебаете кой е любимият ви цвят или имате периоди, в които според състоянието и настроението си носите различни цветове, най-добре се огледайте около себе си. Отворете гардероба и вижте кой цвят дрехи преобладава в него.
Червено
То се свързва със страстта, живота, енергията, силата на любовта, смелостта. Когато човек обича да носи този цвят, тези качества са силно желани, но са по-скоро липсващи. Едва при по-продължително обграждане с този цвят, той започва да ги придобива и използва. Понякога дори до такава степен, че вече отдавна е надвишил нуждите си, но просто толкова харесва привличащата енергия на червеното, че избира да го задържи в живота си.
За да има обаче нужда от това да бъде виждан като страстен и чувствен човек, това означава, че явно не чувства, че може да го постигне, без да привлича насила погледите с яркото червено, което носи. Не се чувства достатъчно секси. Може би смята, че е повече интелектуално развит, затова се опитва да компенсира.
За някои хора този цвят е много некомфортен и не биха го носили, защото се страхуват от сексуалността си или, че може да ги възприемат като повърхностни. Други се страхуват да са твърде страстни, защото си мислят, че по този начин ще се чувстват животински, агресивни и “низши”. В позитивния смисъл, носейки червени дрехи човек става доста по-деен, инициативен и целенасочен.
Оранжево
То е комбинация от червено и жълто и се свързва с висока енергия, творчество, приключенски дух, ентусиазъм и креативност. Хората, привлечени от този цвят имат отчаяна нужда от удоволствие в живота и от това да се изразяват свободно и творчески. Може често да се чувстват студени и апатични и да изпадат в крайни настроения – да си мислят, че не са достойни за любов.
Обратно, когато този цвят отблъсква, това може да показва проблем с тази толкова интензивна енергия. Ако си човек, който асоциира позитивните емоции с нещо наивно и повърхностно, също е възможно да не харесваш оранжевия цвят, както и жълтия. Оранжевото изисква много оптимизъм и ако не го притежаваш, може да се случи точно обратното – да те изцеди допълнително и да те вкара в още по-голяма дупка, ако откажеш да го приемеш и присвоиш в живота си.
Жълто
Цвят с много сходна енергия като тази на оранжевото, но понеже червеното като нюанс изцяло изчезва, елементът “страст” отпада и жълтото се превръща в най-чистото и детинско щастие и откровеност. Може би и затова е цвят, който много трудно привлича хората, защото много рядко някой ще се радва да изглежда наивен и детски.
Когато човек се облича в този цвят обаче, е точно обратното – замислен, дълбок, хладен, мистичен, човек, който обича да влиза в дълбокото. В негативен смисъл дори може да е надменен. Затова ще се опитва да си придаде по-игрив, по-слънчев вид чрез начина, по който се облича. Той самият иска да вкара лекота в живота си и усеща, че такава му липсва.
Зелено
Комбинацията от синьо и жълто е перфектният баланс между дух и ум. Зеленото е навсякъде в природата, то показва баланса и хармонията, заложена във всяко живо същество. Символизира релаксация, здраве и растеж.
Когато човек обожава зеленият цвят и се стреми да се облича в него или да се обгражда със зелено в дома си, той се опитва да стане по-хармоничен и да се откъсне от вродената си ексцентричност и его. Много от хората, които не харесват зеленият цвят, са твърде материалистични и не се вълнуват от това да бъдат духовно балансирани, често заради предразсъдъци или лични вярвания.
Синьо
Този цвят съдържа ключовата дума “дух” в себе си. Всичко духовно произтича от него, затова и човешкото око възприема небето и водата като сини, макар те да не са. Когато синият цвят (в различните му нюанси) е любимият цвят на някого, той иска да се свърже с невидимия свят. Да развие интуицията си. Да започне да говори истината, и не субективната, земна истина, а тази за съществуването ни на планетата Земя.
Моден салон “Мон амур”.
Той желае да познава вселенските закони, които ни управляват, и да живее според тях, но може да му е трудно, защото е все още твърде свързан с рутината на физическото си съществуване. Научното познание също му пречи, вместо да му помага, защото трябва да изследва метафизичните закони, а да не се опитва да търси линейни доказателства за неща, които единствено могат да бъдат усетени на духовно равнище.
Лилаво и виолетово
Те са комбинация от синьо и червено. Когато синьото е повече, се получава лилаво, а когато червеното е в повече – виолетово. Ако някой носи тези цветове и ги предпочита пред всички останали, той се опитва да порасне. В неговите представи животът би трябвало да е щастие, хармония, смях, веселие, хубави моменти, светлина. Светът, в който живее, обаче го заставя да погледне в друга посока.
Хората, харесващи лилаво и виолетово, са твърде силни интелектуалци и винаги се водят от собствените си разбирания за това кое как трябва да се случи. Тъй като това е опит за контрол, който не се нрави на вселената, те започват да се учат на смирение и проява на търпение и постоянство. Те търсят една по-особена дълбочина и това нерядко ги напряга.
Когато човек не харесва лилавото и виолетовото, това означава, че не иска да се занимава с по-дълбоките слоеве на несъзнаваното. Предпочита да подскача повърхностно от тема на тема, от разговор на разговор и когато нещата станат дълбоки, просто изчезва. Интегрирайки лилаво, човек се учи на мъдрост и вяра, че всичко винаги е за добро, независимо как изглежда или се усеща.
Комбинацията от всички тези цветове създава бялото и черното. В позитивните си прояви всички цветове заедно “раждат” бялото. Обратно, в негативното си проявление формират черното.
Черно
Дрехи в този цвят рядко показват суров, стегнат, сериозен, властен и твърд човек, макар че с това сме свикнали да асоциираме този цвят. Точно обратното – човек, който обича да носи черно, има нужда от тези качества, защото се страхува, че ако не ги притежава, някой ще му навреди. Компенсира с начина, по който се облича или обзавежда дома си.
Може да кажете, че черното показва класа и стил и винаги ще е “на мода” и това няма връзка със страха. По този начин обаче само затвърждаваме теорията, че се интересуваме силно от мнението на хората около нас. От това да бъдат възприети като хора с класа и да изглеждат стилни може да се нуждаят хора, които не вярват, че могат да излъчват класа и сила. Както привлекателността идва от самоувереността, така и класата идва от същото.
Черното е защитен цвят. Понеже предизвиква в околните асоциацията за сериозност, класа, мощ, мистериозност, стил, носейки черно, е по-малко вероятно някой по улицата да ви заговори или въобще да имате нежелани контакти. Хората ще се отдръпват инстинктивно (а някои дори и ще се плашат) от енергията на този цвят, защото нямат представа, че е нужен на меките, раними, тихи и интровертни хора.
У нас се отчета като проблем фактът, че голяма част от българите в страната и по света предпочитат този цвят. Той е удобен и по-лесен за комбиниране с другите цветове, но когато се избира не заради удобството, показва недоверие и страх от живота.
Дори и при полускъпоценните камъни тези с черен цвят са най-силни в свойството си да защитават човека, който ги носи. Нормално е, разбира се, светът тепърва се пробужда и черното бавно ще започва да губи своите поддръжници. Когато хората възвърнат знанието си, страхът няма да е част от всекидневието, а с това и нуждата да се предпазим също ще изчезне.
Бяло
При него е точно обратното. Бяло могат да носят единствено уверени, силни и отворени към живота и света хора, които не се страхуват от нищо. Безстрашни, оптимистични и силно вярващи. Но ако се огледаме по улицата дори през лятото, ще видим, че малко са хората, които се чувстват комфортно изцяло в бяло и масово предпочитат тъмни цветове. Това е така, защото бялото кара човека да се чувства уязвим.
Ако спокойно носиш бяло и не изпитваш негативни емоции от това, със сигурност си от хората, носещи силна енергия и увереност в себе си, както и непоклатима вяра. Светът за теб не е страшно място, защото си свързан с една по-висша истина, независимо дали го осъзнаваш или не.
През студените сезони по-рядко ще видим човек в бяло, отколкото през топлите. Това е така, защото човек е по-благоразположен, чувства живота си по-лек, когато времето е по-меко и тогава е по-склонен да носи този цвят. По правило обаче, хората се насочват много рядко към бялото, защото е много труден за носене цвят. Цапа се, мачка се и се вижда много, има различни нюанси, избелява, потъмнява и прочее.
Най-трудно обаче остава резонирането с този цвят на вътрешно ниво. Много малко хора на света могат да се чувстват истински комфортно, носейки бяло. Да, той предполага чистота, но мнозина го носят именно за да предадат този сигнал на другите, а вътрешно да се боят, че всъщност са доста “черни”. По този начин те компенсират усещането, че не са достатъчно “бели”.
