Когато не таиш лоша мисъл в сърцето си, когато си отговорен към действията и постъпките си и почтен с хората, няма начин това да не те заведе на прав път.
Боряна Антимова
Родена е на 18 януари във Варна. От малка е увлечена по сцената и от втори клас е в детската театрална школа на братя Райкови. През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, а след това и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд. Играе с успех на сцените на Младежкия театър, „Сълза и смях”, „Българска армия”, Сатирата. От 1996 г. е в трупата на театър „София”.
Има две номинации за „Аскеер” (г-ца Д’Олбак в „Развратникът” и дойката в “Ромео и Жулиета”) и за “Икар” (Леони в “Ужасните родители”), и награда “Икар” за “Госпожа Министершата” през 2014 г.
През 2011 г. получи “Златна роза” за ролята на Мила във филма “Love.net”. Стана широко популярна като Марго в сериала “Под прикритие”, снима се и в “Стъклен дом”. През 2014 г. получи наградите “Театрал на Столична община”, почетния знак “Златен век” и “Жена на годината” в категория “Театър” на сп. “Грация”.
Омъжена е за италианския банков консултант Лука Маравиля от 2001 г., имат дъщеря Паола на 12 години.
Лили, ти си звездата на сериала “Връзки”. Как се чувстваш?
Много се надявам да бъде нова страница в историята на българските сериали. Такъв жанр у нас не е правен – комедийна драма. Много се забавлявах на снимките. Това като че ли е проектът, който ми е бил най на сърце. А и сценаристката Ваня Николова пишеше за мен. Казвала ми е: “Аз чувам в главата си как точно ще го кажеш и знам, че пиша за теб, знам какво да очаквам и как ще го изиграеш”… Страхотно е!
Как така е писала за теб?
Ваня беше сценарист на “Под прикритие” и там ме откри, във втория сезон тя писа моите сцени. Оттогава съм й симпатична. Един ден ми се обади: “Пиша тук едно нещо и просто усещам, че е за теб! Може ли да се срещнем, за да обменим енергии?”. Много е важно да усещаш енергията на актьора и да знаеш в каква посока да водиш сценария. Щастлива съм, че снимах с партньори-мечта!
В тандем си с Михаил Билалов, който след Джаро играе в съвсем различен персонаж – като психоаналитик.
Страхотно удоволствие е да работиш с партньор, който знае какво прави, и двамата имаме много добра химия. Разбираме се прекрасно и снимаме много леко, защото можем да играем в един стил.
Ти и с Владо Пенев имаше много добра химия в “Под прикритие”, явно умееш да предразполагаш партньорите си?
Взаимно е, а и когато се срещаш с добри актьори, е неизбежно. С Мишо се чувствам, все едно цял живот сме играли заедно. С него във “Връзки” сме семейство и дори къщата, в която снимахме, я усещах като моята, и децата си бяха мои деца (Смее се). Сериалът е пипнат и режисьорски, и операторски, и костюмите и сценографията са чудесни… Много красива визия.
Защо наричат “Връзки” “българския “Сексът и градът”?
Може би защото жанрът е такъв – градски сериал, с хубав стайлинг, с много интелигентно поднесено чувство за хумор. Героите са хора малко над средната класа – такива, които у нас не обичаме, но пресъздаваме клишето “богатите също плачат”.
На 26 февруари имаше премиера в театър “София” в “Последния страстен любовник”. Хареса ли ти ролята?
Там съм жена, която е готова да изневери на мъжа си, за да му отмъсти за предателство спрямо нея, но е изключително объркана. Авторът Нийл Саймън е известен с хубавата си драматургия в жанра на комедията. Представлението е много приятно, един свеж повей, публиката го поема на един дъх, то е леко, фино и интелигентно поднесено. Режисьорът Николай Поляков е известен с естетския си подход. И тъй като аз излизам накрая, през цялото време слушам как публиката се забавлява.
И във филма Love.net си жена, на която изневеряват, по-трудно ли е да си в такава роля?
Ако искаш да си достоверен, не е лесно да си и предадена, и изневеряваща жена.
Влизайки в образа, не преживяваш ли много лично изневярата, от която никой не е застрахован?
Да, но професията го изисква. Ако трябва да играя убийца, също ще трябва да го преживея на сцената или на екрана, нали? Важното е да стигна до разковничето в образа – как мисли героинята.
Като че ли 2014-а беше твоята година на закъснялото признание: “Икар”, “Театрал на столицата”, “Златен век”… Промени ли се след това играта ти?
Много се радвах на тези признания, но те ме накараха и да съм още по-отговорна на сцената. Сигурна съм, че е имало хора в публиката, които са си казали: “Хайде сега да я видим защо са й дали тази награда, какво пък толкова е направила”. Когато видя накрая аплодиращи и сияещи хора с насълзени очи, съм щастлива. Публиката не може да бъде излъгана, тя винаги е много вярна и признателна, когато нещо й хареса. И това се усеща.
И ти сияеш сега, дали е от снимките в хубавата роля, или от нещо друго?
Когато влагаш енергията си в нещо толкова хубаво и резултатът ти харесва, се чувстваш добре. Гледах някои сцени от сериала. Харесва ми настроението, с което заразява. Всичко е много симпатично, динамично, кара те да се усмихваш, да се забавляваш. Аз съм позитивен човек и винаги съм била такава. Знам колко е важно за хората около мен да ме усещат по този начин, не само вкъщи, но и в театъра, и на снимки. Убедена съм, че когато се усмихваш, предизвикваш усмивки. Така е много по-лесно и по-приятно да се живее. Има и нещо друго – някак с годините се успокоих.
Вярваш ли, че каквото си помислиш, това се случва?
В някакъв период много се занимавах с езотерична литература. Тези неща винаги са ми били интересни. Вярвам, че човек гради съдбата си. Когато не таиш лоша мисъл в сърцето си, когато си отговорен към действията и постъпките си и почтен във взаимоотношенията си с хората, няма начин това да не те заведе на прав път. Ако сме толерантни помежду си и се възприемаме винаги с една мисъл по-напред – “не прави това, което не искаш на теб да ти се направи”, всичко ще е много по-добре.
На 14 февруари в БНТ направи затрогващо обяснение в любов на проф. Крикор Азарян и на състудентите си от неговия клас. Защо?
Бях при Люба Пашова и реших, че тези хора заслужават да им кажа колко ги обичам. Между другото, вече се случи и една наша мечта. Събрахме се момичетата от нашия клас в един прекрасен проект – “Театър, любов моя”, по пиесата на Валери Петров, спектакълът вече се играе в “Театър 199”. Режисира ни Касиел Ноа Ашер, която е и инициатор на проекта, а Галин Стоев е консултант. Освен нас двете участват Стефка Янорова и Красимира Кузманова. Трябваше да се включи и Койна Русева, но беше възпрепятствана заради друг сериозен ангажимент. За пръв път сме заедно на сцената “мацките на Коко”, както ни нарече Касиел, и е много интересно да обменяме енергии.
Ние продължаваме да се виждаме с целия клас на всеки 15 март, рождения ден на професор Азарян. И тази година се събрахме в Армията, бяхме повечето негови студенти от всички негови випуски, четохме негови интервюта, говорихме си за него.
Когато ти е трудно, спомнящ ли си какво ти е казвал?
Ние сме негови деца и той е нашият родител в професията. Онази вечер точно това си говорихме, че когато гледаме представление, в което има актьор от неговата школа, това страшно личи. Просто всички ни е възпитал на почтеност, трудолюбие, скромност и изключителна честност, която дължиш на сцената и на публиката.
Затова ли целият ви клас не изневери на професията?
Да, той ни научи и на това. Винаги ни е казвал, че актьорът е като дете на сцената, всичко му се случва за първи път и трябва да е честен и към себе си, и към публиката. Казваше още, че ако няма какво да кажеш на хората, няма какво да правиш на сцената. Това е едно от неговите самурайски правила.
Казвала си, че признанието при теб е дошло бавно.
Да, имаше и труден период. Тук си спомням думите на проф. Азарян, че в професията си трябва да си търпелив, в смисъл да не стоиш на едно място, да вървиш по един свой път и да изкачваш всеки ден по едно стъпало, като с всяка малка роля се приближаваш към съвършенството. Аз съм много любопитна, това също е едно от правилата на Коко. Наблюдавам хората около себе си и “крада” някакви неща от поведението им, опитвам се да анализирам какво ли им се е случило и какво мислят в момента… Професията ни няма отпуск и почивен ден. Тя е скъпо хоби, както казва мъжът ми. Но ако не вложиш сърцето и душата си, не става.
Беше избрана и за “Жена на годината” на сп. “Грация”…
За нея гласува публиката. Дадох си сметка, че всъщност са ме избрали хора, които съм успяла да развълнувам от сцената. Затова ми е ценна тази награда.
Господин Лука Маравиля на коя награда се радва най-много?
Лука на всичко се радва много и се гордее с мен. Никога не съм си давала сметка за това, докато не го чух да казва по телефона на родителите и приятелите си в Италия: “Лили спечели награда “Икар”, и министърът на културата й даде орден”. Лука е наредил всичките ми награди на едно място, направил е един фенски кът вкъщи (Смее се).
А дъщеря ти Паола?
Тя често ми повтаря, че е горда с мен. След премиерата на “Последния страстен любовник” ми каза: “Мамо, много си добра! Много се гордея с теб, разбираш ли?” И то не заради наградите, а заради това, което вижда на сцената и в публиката. Седи си там инкогнито и слуша и гледа, а после ми казва: “Знаеш ли как ти се радваха хората, имаше специални аплаузи за теб!”.
Все още ли смята да тръгне по твоя път?
Паола вече е на 13 години и продължава с удоволствие да ходи на театрална школа, но все още не е ясно какво ще избере. Тя много обича животните, намира непрекъснато изоставени животинки на улицата и заедно с една приятелка ги водят на ветеринар, грижат се за тях… Имам чувството, че ако у нас не се създаде зоополиция, тя ще е човекът, който ще я реализира… Имам много сладко дете. За мен е важно да е жива е здрава и да се учи добре, а дали ще стане актриса – не е толкова съществено.
А каква е тази страст по бокса у една толкова нежна и крехка жена?
Е, аз не участвам в спаринг срещи, тренирам с моя треньор предимно на лапи. Много ми харесва, натоварва всички групи мускули. Една тренировка е смазваща, но се забавлявам, много е приятно. Има висок адреналин. Преди ходех всеки божи ден, но напоследък покрай сериала се занемарих.
Не е ли опасно за лицето?
Един път треньорът ми ме пусна на спаринг с Орлин Павлов, който също ходи там, и когато той се засили, казах: “Внимавай, актриса съм”. Другите мъже гледат отстрани и ме поощряват, а треньорът казва: “Абе какво да я нахъсвам, аз я пускам, а тя се хвърля като питбул” (Бурен смях) Ляв-десен прав, ляво, дясно кроше, ъперкъти… Три минути се сменят удари. В началото се смеех, а треньорът ми направи забележка: “Няма да се усмихваш, ще гледаш страшно, както гледат побойниците!” Стана ми забавно, казах си: “Охоо, и тук раздават актьорски задачи”. На премиерата ми треньорът беше с жена си и каза: “Хайде, бокси, кога ще идваш пак?”. Трябва да си върна формата.
Ти носиш панталони по тялото, клинове… Не е ли доста смело?
Моят стил е такъв. Чувствам се момиче и така се обличам. Въобще не ме интересува на колко години съм, наистина не ми пука! Аз имам дъщеря на 13, която трябва непрекъснато да се гордее и да се съизмерва с мен. Трябва да съм във форма и заради професията, и заради нея – за да й давам пример. Вече си носим заедно дрехите.
Как си почиваш сега, когато не снимаш денонощно?
По цял ден се мотая по пижама. Има моменти, в които трябва да спреш за малко, да си починеш и да се заредиш. Играя в представления, гледам филми, много чета, подготвям се за репетициите на “Театър, любов моя”. Ходя често и на театър, любопитна съм да изгледам всичко, което правят колегите ми.