Лидерството преди и сега.

Лидерството днес и в бъдеще.

Жените днес са силният пол, мъжете – слабият. Съгласен ли сте с това твърдение, професоре?

Боя се, че е така. За съжаление. Мъжете са като изчезващ вид. Разбира се, малко преувеличавам. Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъжете престанаха да бъдат най-важни. Допреди 50 години момченцето, идващо на бял свят, е било привилегировано.Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно, че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това.

Днес е различно?

Абсолютно. Това е историческа революция! Миналата година сред студентите в САЩ жените бяха повече – дори в медицинските, математическите и инженерните дисциплини, традиционните мъжки бастиони. Дипломират се, получават прекрасна работа, достойно заплащане, изнасят се от родния дом. Така е и в Европа. Женствеността започна да остава в сянка. Жените стават все по-добри. Добре се потрудиха за това. И тенденцията ще се задълбочава.

А мъжете? Щом не учат и не се борят за професионален успех, какво тогава правят?

Ще ви разкажа за едно интересно явление: всяка година в САЩ все по-малко млади мъже се записват на шофьорски курсове. Жените са повече. Учените решиха да изследват феномена – все пак младите хора винаги са мечтали за собствена кола, синонима на свободата и зрелостта. Днешният юноша обаче не мечтае за това. На въпроса на психолозите отговаря: “Защо ми е кола? Не ми трябва. Нямам намерение да ходя никъде!” Не му е интересно да заведе момиче на кино, да отидат заедно на почивка, да преживеят някакви приключения.

Проф. Зимбардо като супермен.

Проф. Зимбардо като супермен.

Предпочита да си стои вкъщи?

Предпочита да не излиза от стаята си. Ето ви отговор на въпроса: мъжете избягаха. В единственото място, където се чувстват сигурни, където не трябва да се съизмерват с жените, но пък могат да контролират всичко и да се изказват. В интернет.

Някога можеха да избират между две роли: воин или глава на семейство. Днес в реалния свят по-рядко се реализират, защото воините вече не са необходими, а главите на семейството, тоест хората, които изкарват парите за храна и дом, все по-често са жени. Във виртуалния свят обаче все още могат да навличат костюма на мачото. В играта Call of Duty ще бъде войник. В Grand Theft Auto – безскрупулен гангстер. Ще се сдобие с мускулесто тяло, оръжие, ще стане герой. Никой няма да може да го победи, а ако загине, веднага ще се прероди…

Производителите на игри усетиха, че могат да спечелят от желанието на мъжете да бъдат герои. Игрите са все по-завладяващи, визуално зашеметяващи. Смятам, че скоро играчът ще може да предаде собствените си черти на героя от играта. Ще вижда там себе си – победителя. Защо му е да излиза от стаята?!

Защо му е на мачото да излиза от къщи?

Защо му е на мачото да излиза от къщи?

Звучи като сценарий за кинофантастика…

Но опасността е реална. Разбира се, говорим за едно поколение мъже, за днешните 30-годишни и по-младите от тях. Не става обаче дума само за компютърни игри, а и за онлайн порнография. Учените Оги Огас и Саи Гадман, работейки по своя бестселър от 2011-а на тема най-популярните днес човешки желания, анализират повече от 400 млн. случая за търсене на конкретна информация в мрежата. Оказва се, че 13% от тях са свързани с порнография. Трима от всеки четирима потребители на платени еротични сайтове са мъже. А когато се стига до плащане, едва едно от 50 имена е женско.

А и изобщо не е нужно да плащаш – порнографията е достъпна…

Дори 6-годишно дете ще успее да намери такива материали в интерент. На практика е трудно да се направи надеждно изследване за последиците от гледане на порнография от страна на най-малките, защото… няма деца, които биха могли да бъдат контролна група, тоест участници в опита, които никога не са гледали еротични филми онлайн. Като психолог обаче знам резултатите от гледането на порнография в мрежата от младите мъже. На първо място представата им за секса няма нищо общо с действителността. В тези филми жените са красиви, имат тела със загар и големи гърди, а мъжете са мускулести и изключително надарени.

А самият акт?

Няма любов, ухажване, флирт. Мъжът се приближава до жената, тя веднага е възбудена, сношават се. В една поза, после в друга, трета и така цял час. Не разговарят. Тя изпитва всеки път оргазъм. Той получава ерекция на повикване. Филмът свършва. Не е необходимо да казваш: “Беше прекрасно, да се срещнем пак?” Представете си 15-годишен тийнейджър, който никога не е бил насаме с жена, но гледа това порно.

И има нереални очаквания от женското тяло?

Най-вече от собственото си тяло. Момчето гледа порно актьорите и не знае, че този мъж е грешка на природата. Сравнява своя член с пениса на актьора, мисли си: “Кой съм аз? Никой. Не съм достатъчно мъжествен.”

В дългосрочен план тези филми пречат на контактите в реалния свят. Навремето момчето си уговаряше среща с момичето, дебнеше да я целуне, да докосне гърдите , мечтаеше за секс с нея. Сега е обратното – младежите казват на съученичките си: “Само не си въобразявай. Срещаме се, при условие че няма да искаш секс.”

В Япония явлението се нарича hikikomori. Младите мъже се отказват от секса, избират собствената си стая и разбира се, компютъра. Хранят се сами с боклукчива храна, пълна с хормони и консерванти. И резултатите не закъсняват: диабет, ниски нива на тестостерон. Гледат все повече филми, все по-измислени, с две жени едновременно, с три, за да получат ерекция.

Може би мъжете просто вече не са необходими от гледна точка на еволюцията? Жените са образовани, печелят добре, могат да заченат ин витро…

Всичко натам върви! Съвременната жена има това, за което мечтае – кариера, дом, кола. Няма само едно нещо: своя идеален мъж от сънищата. Защото жените се промениха, но не промениха представата си за мъжественост. В мечтите им мъжете продължават да са в онези две роли: воин, макар и корпоративен, и главата на семейство, който осигурява бита. Или пък казват: “Искам мъжът да е деликатен, грижовен, да пере и да се занимава с децата. Но погледнете филмовите звезди и спортистите, по които въздишат фенките. Дали не са мили, защото носят в торбата си памперси? Не знаем какъв мъж е Брад Пит за Анджелина Джоли и какъв баща – за децата. Но общественият му облик е на класически мачо.

Никой не може да каже какъв съпруг е секссимволът Брад Пит и какъв баща.

Никой не може да каже какъв съпруг е секссимволът Брад Пит и какъв баща.

Смятате ли, че трябва да намалим изискванията, за да им е по-лесно на мъжете?

Със сигурност това е идея. Макар че ще е трудно. Мъжете и жените абсолютно различно преживяват привличането от другия пол. На мъжете винаги им е трябвало да се възползват от всеки удобен случай, за да разпространяват генетичния си материал. Т.е. по-малко им трябва, за да се възбудят. Споменатите Огас и Гадман наричат схемата на интерес към потенциалната партньорка “магия или”.

Мъжът мисли: “Искам тя да е най-красивата на света или да е изключително интелигентна, или да има хубави гърди, но и хубаво дупе е ОK.” Любовницата от сънищата отговаря на тези очаквания, но когато срещне реална жена, стига му и един от критериите да бъде изпълнен. Мисли си: “Не е особено умна, нито зашеметяващо красива, но пък има хубави крака.” Готов е за среща, връзка, любов.

А жените не искат да се отказват от нищо?

Схемата на женския интерес към партньора може да се определи като “магия и”. Жената разсъждава така: “Бих искала той да е висок, с тъмни буйни коси, да е умен и нежен, да има добра работа и интересно хоби, но и собствено жилище, спортна кола.” Тя не се задоволява с “просто висок” партньор. В миналото на мъжете им е било по-лесно да изпълнят повечето от тези изисквания. Днес им е по-трудно: тъй като почти две трети от студентите в САЩ са момичета, очевидно е, че не всички ще си намерят мъже с висше образование; ако жената получава добра заплата, тя няма да се впечатли от колегата в отдела, той няма да изпълни многото “и”. А пък президентът е само един! Мъжете започват да мислят: щом не мога да бъда президент или поне директор, тогава ми е все едно. И се оттеглят в самотата си или във виртуалния свят.

А търсещите партньори, отлично образовани и успяващи жени, остават на бойното поле сами. Когато станат на 40, ще загубят надеждата си да открият идеала, могат дори да забременеят ин витро със спермата на донор, който – както се разбира от каталога – отговаря на всички “и”. На практика това може да е началото на края на мъжете.

Има ли все още някъде истински мъже?
Разбира се. Само трябва да се потрудите, за да ги намерите. Това е следващият голям обществен проблем: къде изобщо можеш да срещнеш някой готин? Преди за тази цел служеха кафенетата. Днес, като влезеш в някое модерно заведение, виждаш атрактивни, добре облечени хора, които седят пред екрани. Всеки се е втренчил в своя лаптоп или смартфон. Преди за запознанството служеше и танцът. Но сега всеки танцува сам, без физически контакт с друг човек. Как да се влюбиш там?

Когато жени ме питат какво да правят, за да могата в бъдеще синовете им да си намерят партньорки, да преодолеят бариерата на “магия и”, отговарям: учете ги да танцуват. По време на танц момчето усвоява умението да разговаря с момиче, опознава тялото си, не оглупява от близостта на женското тяло, научава се да създава мила, интимна атмосфера. На такъв мъж жените по-лесно прощават, че не притежава всички “и”. Забравят, че не е супермен.

Само майките ли могат да помогнат на синовете си?

Не! За съжаление ролята на бащата през последните години е опасно маргинализирана. И в САЩ, и в Европа повечето бракове завършват с развод и грижата за децата по-често е оставена в ръцете на майките. Бащата се появява през уикенда в живота на детето. А е необходим.

Майката обича безусловно. А бащата обича заради резултата. Това е изключително важно за сина: бащината обич го мотивира да действа, да пробва силите си. Понякога успява, понякога – не, но когато се случи, е много сладко. Така става уверен в себе си, смел мъж, който не се бои от провал. Майката прекалено се страхува за момчето, за да го насърчи, се възползва от свободата, да успява и да се проваля. Често дори предпочита момчето да си седи в стаята: добре, че си е тук, на сигурно, няма да стане хулиган, никой няма да му разбие носа навън. Но тя няма и понятие, че той е хулиган, само че в компютърната игра GTA…

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>