Винаги съм се обявявала против целенасочената чалгаризация на културата ни, но какво реално направиха викащите срещу различните от тях?
Жени Тачева
От редактора. В стила на Слави, ще си позволя “да не бъда професионалист за 5 минути” и да споделя какво изпитах вечерта на 6 май, когато работех по един текст, а “Шоуто на Слави Трифонов” вървеше по-скоро като фон. Чух как той обяви за края му и изпитах… празнота.
Бях близка с екипа на “Каналето” почти от създаването му, бях чест гост в офиса им на пресечка на “Иван Асен II” още по времето, когато там беше Любен Дилов – син. Обожавах креативността на този амбициозен екип, обожавах да говоря със сценаристите Тошко, Иво, Росен. Всяка среща с тях беше за мен истинско вдъхновение…
После разбрах колко много един мой познат страда от безмилостната злъч на същите тези сценаристи и си зададох въпроса, докъде ние като журналисти имаме право да престъпваме онази тънка линия на личното пространство?… Отдръпнах се от любимия ми екип – емоционално и професионално. Но на 6 май вечерта изпитах необяснимо силно чувство на празнота и болка, че една ера си отива.
Навръх Гергьовден Слави Трифонов емоционално обяви края на собствената си епоха – “Шоуто на Слави”, което 19 години всяка делнична вечер се излъчва в ефира на bTV. Като причини той посочи: “Вече не се чувстваме на мястото си…имаме други разбирания за свобода…”, обясни тв водещият в ефир по време на предаването преди малко. Договорът му с bTV изтича през септември, но с отпуските, които имал да ползва, може да си позволи да спре работа още на 31 юли, заяви още Трифонов. И не желае да подновява договора.
Ето цялата му реч:
Уважаеми зрители, знаете ли, че всяка вечер, като сядам срещу вас, аз – по телевизора, а вие – във вашия дом, или там, където ме гледате, та всяка вечер, като сядам срещу вас, аз се чувствам като част от вашето семейство. Съвсем сериозно ви казвам – понякога си представям как някъде в Стара Загора, Симитли, Каспичан, Варна, Плевен или някъде в чужбина – в Англия, Германия, Испания, Австралия, Америка – вие ме гледате по телевизорите и аз съм част от вашите семейства. Защото това е факт. Вече 19 години.
За мен, уважаеми зрители, това е едно приключение, което продължава вече 19 години благодарение на моите колеги, благодарение на БТВ, но най-вече благодарение на вас. 19 години. Ако една госпожица се е родила в деня на първото предаване – на 27 ноември 2000-та година, сега е на 19 години. Може да се жени и да има деца. Тази госпожица е израснала заедно с това приключение. Или пък един друг факт ще ви дам. Ако подредите всичките тези предавания за тези 19 години едно след друго, ще ви трябват 6 месеца по 24 часа в денонощието, за да ги изгледате.
Уважаеми зрители, казал съм “уважаеми зрители” над 70 хиляди пъти. Значи много ви уважавам. Затова сега ще ви кажа, че моят договор изтича на 31 юли тази година. Всъщност той изтича на 12 септември, но с отпуските, които трябва да ползвам по договор, изтича на 31 юли. И на 31 юли тази година това приключение ще свърши. Тоест Шоуто на Слави ще спре да съществува. И тук въпросът е защо?
Понеже винаги съм бил честен с вас, не мисля сега да правя нещо друго.
От много време насам аз и моят екип не се чувстваме част от медийната среда. Не се чувстваме на място. Погледнете всичко около вас, как е организирано и как работи, и ми кажете – вие чувствате ли се на място? Така се чувстваме и ние. Като хора, работещи в телевизия, ние правихме през тези години нещата така, както ги усещаме. Бихме желали медийната среда да е друга. Имаме други разбирания за свобода. И за начините й на отстояване. Защото, уважаеми зрители, в основата на съществуването на нашия екип е усещането за свобода. Безусловното усещане за свободното изразяване на собственото ни мнение. Защото ние винаги сме говорили на вас като свободни хора на свободни хора. От позицията, в която сме сега, не можем да направим повече.
Затова аз реших да не подновяваме договора си. Не си мислете, че имаме проблем с нашите партньори от БТВ. Не, това е мое, наше осъзнато решение.
Аз съм правил много телевизионни предавания в различни телевизии заедно с моите колеги и тези предавания са били спирани от телевизиите. “Ку-ку” беше спряно и се появи Каналето. То беше спирано два пъти. После се появи “Хъшове”. И то беше спирано два пъти. След това се появи “Шоуто на Слави”. То съществува най-дълго, но и то беше спирано два пъти.
Но понеже аз съм учтив човек, искам да благодаря на моите партньори от БТВ, заради които имахме възможността, аз и моите колеги, да преживеем това дълго, но изумително и прекрасно приключение. Но БТВ не е абревиатура от три букви, а хора. БТВ в годините смени различни собственици и различни мениджъри.
За това, като почтен партньор искам да благодаря на Албърт Парсънс, Светла Василева, Вики Политова, Павел Станчев, Флориан Скала, но, разбира се, най-много искам да благодаря на вас! На вас, уважаемите зрители. Благодаря ви, за мен беше чест!М
Сред отзивите, които прочетох, най-близко до моето виждане беше това на Жени Тачева, което тя сподели във фейсбук, и към което няма какво да добавя:
“Дали като заклеймим нещо като пошлотия и проява на лош вкус, това прави нас по-добри? Не съм защитник на Слави Трифонов, нито съм следила редовно шоуто му.
Винаги съм се обявявала против целенасочената чалгаризация на културата ни, умишлено обездухотворяване и разграмотяване, но не мога да не се запитам: какво реално направиха викащите, онези, които смятат, че никой няма право да пише, да говори и да мисли различно от тях? Защото едно е да критикуваш моралния упадък и тоталната деградация в обществото и съвсем друго да направиш нещо лично, за да го спреш.
Слави Трифонов може да не е най-добрия пример, но поне заяви своята активна гражданска позиция, нещо, което не може да се каже за онези, злобно сплетничещите в социалните мрежи, често скрити зад фалшиви самоличности, или онези, които на висок глас се обявяваха против диктатурата на простащината, но посещаваха концертите му. Така, правейки се на голямата работа, на хора, стоящи над нещата, се опитваха тайно да си приписват заслуги за чужда сметка.
Вярно е, че шоуто, приличащо по-скоро на селски панаир не може да се окачестви като трибуна на голямата, сериозна култура, но и никога не е имало претенции да е такова, защото е забавно предаване. Факт е, обаче, че някои от песните на бенда („Нема такава държава“) представляват социална сатира и са една доста смела изява.
Факт е, че именно в това шоу инициираха референдум с три много важни точки, подкрепен от почти три милиона избиратели, който сериозно притесни управляващите. Политическите амбиции на Слави Трифонов не са тайна и уплашиха доста хора от властта, така че слизането на шоуто от ефир определено ще ги зарадва.
Факт е, че единствено Слави Трифонов демонстрира пред НС с искането да бъдат зачетени гражданските права на българите и написа: “Вие сте се самозабравили. Срамувам се, че сте такива. Аз съм просто един от многото. Изпълнете волята на народа си.” Хората, предприели нещо подобно се броят на пръстите на едната ръка.
Факт е, че единствено в шоуто на Слави се раздаваха големи подаръци, подпомагаха се бедни хора, популяризираха се каузи.
Факт е, че именно в „Шоуто на Слави“ стартира кариерата на не едно и две деца. Песента на малката чаровница Крисия „Детска планета“, осъществена с помощта на „Ку-ку бенд“ почти спечели детската Евровизия. До този момент никой не е повторил успеха й.
Факт е, че няколко талантливи деца получиха възможност да учат в чужбина с изцяло поети разходи.
Когато Слави Трифонов обявява, че ще подкрепи нечия кауза („Системата ги убива“, „Българската Коледа“) той наистина го прави. Явно е могъл да обяви подаръците си на търг и да спечели от това, но реши да ги подари. Дайте ми друг подобен пример.
Нека вместо да гадаем защо шоуменът обяви така драматично края на своето гледано от стотици хиляди предаване (причините варират от: „изгонили са го“, до „Слави е много болен“) се запитаме: не можем ли ние да направим нещо по-добро? Не просто да констатираме как съсипват страната ни, а заедно, обединени, единни да се противопоставим на това. Иначе, да плюе всеки може, особено, ако знае, че е безнаказано.”
