Днес, 170 години след рождението на Христо Ботев, неговата поезия и проза са все така актуални. Живя изгарящо, посветен на една велика мисия – Свободата.
Фрагмент от платно на Васил Горанов.
“Космополитен Великан и поет български” – така го нарече един друг съвременен космополит и Великан – Маестро Йордан Камджалов, обявен за най-перспективния млад диригент в света. “Ботев е моят Поет и Герой! Сигурна съм, че е на всички ни! А да се появи на този свят на Богоявление, е Божие предзнаменование”, написа във фейсбук журналистът Мариела Балева.
Днес, 170 години след рождението на Христо Ботев, неговата поезия и проза са все така актуални. Целият му живот е едно изгаряне и посвещаване на една велика мисия – Свободата на българския народ.
Днес много хора се обявяват за бунтари и патриоти, но той знаеше истинската цена на това да си бунтар и патриот, изразена в 3 думи – “Свобода или Смърт”.
Каквото и да се каже за неговия живот и кауза, все ще е малко и нищожно. Днес е ден за припомняне на безсмъртните му стихове.
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, засмена!
“Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!”
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
Компютърна 3D възстановка на лицето на Христо Ботев от Георги Врабчев. Портретът се разпространява от сдружение “Азбукари” в училищата.
КЪМ БРАТА СИ
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий – плач народен!
Безпощаден и в критиката си, болезнено актуален и днес:
