Програмата Space Challenges е единственият проект, който обединява космически науки, експоненциално развиващи се технологии и технологично предприемачество.
Снимка от стратосферна мисия на Space Challenges – България от 30 км височина. © Space Challenges и личен архив.
Имам среща с “космически човек”.
“Кой казва, че хората на науката са скучни сухари? Нищо подобно! Това са най-интересните и вдъхновяващи личности!” Сергей пристига на колело. “Това ми е най-добрият начин за придвижване из града. Дългото висене пред компютъра и над проектите обездвижва”, обяснява младият мъж. Изчислил си е до секунди времето по всеки маршрут, държи на точността. Избра да се видим в парка, обожава да е сред природата. През уикендите катери планини и покорява върхове.
За проектите си Сергей говори умно, подредено, с интересни и забавни примери, обяснява на достъпен език термини, прекалено сложни за “прост журналист” като мен… Модерен, интелигентен, позитивен, комуникативен, дружелюбен млад човек, влюбен в космическата наука, високите технологии и предприемачеството. Нищо общо с представата за скучния научен работник от близкото минало, гледащ репортера с недоверие и подозрение и говорещ надменно и високопарно като на научна конференция…
“Аз не съм някакво изключение, всички мои съмишленици са такива – кой от кой по-интересни… Не вярваш ли? Ще те запозная, да видиш колко са готини”, смее се Сергей.
Международната космическа станция – мечта за всяко непораснало момче. © International Space Station.
Представи си…
Младият мъж е дошъл, за да разкаже за голямата си любов и страст – участието в екипа на образователната програма Space Challenges (“Космически предизвикателства”). Истински рай, сбъдната мечта за млади българи, които искат да се занимават със сериозна наука…
Връщам се мислено в детството си: момчетата около мен мечтаеха да станат космонавти или поне за миг да се издигнат до стратосферата и да зърнат Земята оттам… Та представи си, че си едно хлапе, тийнейджър, който ляга и става с трескави планове и мечти да конструира космическа совалка, да поживее на Международната космическа станция, да стъпи на Луната или да се занимава с биотехнологии, които подобряват и удължават живота ни…
Каква космическа наука, ще кажат някои, само ни е до космос сега. Звучи по-скоро като красив science fiction сюжет… Но оказва се, че не е.
Да докоснеш мечтата
“Възможно е и в България да се занимаваш с такива неща, – казват хората от “Космически предизвикателства”, – стига да имаш смело сърце, дръзки мечти, талант, и стига да си достатъчно упорит, последователен и трудолюбив. Ние само помагаме на най-смелите да вървят напред.”
Логото на програмата Space Challenges.
Образователната програма Space Challenges е създадена преди 4 години от Райчо Райчев. “Идеята беше да построим независима и свободно достъпна космическа програма. Участието в нея е абсолютно безплатно, за да не бъде таксата пречка пред красивите умове. Исках да направя връзка между водещите аерокосмически организации и младите хора в България”, споделя за проекта си Райчо.
Инициативата успешно помага за развитието на следващото поколение учени и технолози. Тя дава възможност на участниците да създават на базово ниво научни и технологични проекти за изключително кратко време. Повече от 75% от дейностите в програмата са с практическа насоченост.
Обучението продължава 9 седмици, през които се работи по създаването на екипни проекти.
Програмата е мултидисциплинарна. Кандидатите могат да бъдат от най-различни области – компютърни системи, софтуер, електроника, дизайн, инженерни специалности, икономика, изкуство и дизайн, биология, медицина, физика. Основните изисквания са да са с доказани резултати в своята област, да имат страст към космоса и да владеят английски език.
Къде отиват отличниците от олимпиадите
“Космически предизвикателства” е единствената програма в България, която се стреми да обедини космически науки, експоненциално развиващи се технологии и технологично предприемачество.
“Има толкова много медалисти в олимпиадите и отличници в университетите, къде отиват после те? В компании. И дори това да са световни гиганти, там умният млад българин върши неатрактивна работа – разработчик, сложен между четири стени, на когото се казва: “Ще направиш това, това и това”, – коментира Сергей. – В “Космически предизвикателства” се търсят най-смелите и интересни създатели. Затова изискванията не се свеждат само до попълването на анкета или изпращането на CV.”
Устойчиво щастлив? Да, ако си от полза на другите
На кандидатите се задават въпроси, чрез които се проверяват знанията, мисленето, интелектът и се установява докъде могат да стигнат в смелите си мечти.
“Миналата година кандидатстването включваше въпроси от рода на “Кое според вас е нова смислена космическа мисия? Защо и как ще накарате хората да инвестират в нея?” – казва Сергей. – Така можем да стигнем до млади българи, желаещи да създават нови продукти, с които се решават проблеми на обществото. Вярваме, че “единственият начин да си устойчиво щастлив е да си от полза на другите” – цитат от Ивайло Пенчев, създател на най-успешната в световен мащаб компания, лидер в бизнеса с катерачни стени – Walltopia.”
Да се докоснеш до кумира
Доктор Юри Грико от Изследователския център на НАСА – “Еймс” в Калифорния, на лекция пред участниците от “Космически предизвикателства” на тема космическа медицина.
Цялото портфолио от лектори на програмата е от водещи изследователи, директори на институти, професори… Няма по-сигурен начин младите българи да повярват, че е възможно да се занимаваш с космически науки от този – да се докоснат до светилата, да общуват с тях. Програмата осигурява на бъдещите учени и ценна мрежа от социални контакти с лидерите в науката и практиката.
“Да си говориш с астронавт, пребивавал 6 пъти в космоса, като Стори Мъсгрейв, е невероятно изживяване за всички. Той ни гостува миналата година и всеки можеше да му зададе въпроси, да сподели над какво работи, да потърси съвет”, вълнува се Сергей.
9 седмици в технологичния рай
В програмата участват световно признати технолози и учени от водещите университети и центрове в областта на космическите изследвания и високите технологии: Харвард, Оксфорд, Станфорд, “Сингюларити”, Бостън, Щутгарт.
Лекции изнасят и светила от MIT (Масачузетски тенологичен институт), Caltech (Калифорнийски технологичен институт), NASA, European Space Agency (Европейска космическа агенция), International Space University (Международен космически университет), Institute for Space Research – Stuttgart (Институт за космически изследвания – Щутгарт), от United Nations (Обединените нации) и много други водещи организации.
“Колкото и да изглежда невероятно, тези световноизвестни учени и лидери участват с готовност в програмата, защото вярват в големия потенциал на младите българи. Като ги вдъхновяват и мотивират да се занимават с космически и други експоненциално развиващи се науки, разширяват полето на изследвания и проекти”, коментира Сергей.
Директно – в дълбоки води
Още в началото на курса участниците се разделят на 4 екипа. Те получават индивидуални мисии и имат 9 седмици да разработят прототип, като в края на програмата трябва да са изпълнили заданията си.
Всеки екип се състои от младежи с познания в различни области и единствено чрез отборна работа те биха могли да се справят успешно с предизвикателствата в програмата. За организацията на упражненията и съдействие при възникнали трудности всеки екип има и специално подбрани ментори и външни експерти. Те се намесват само при необходимост, иначе проектите се изпълняват изцяло от екипите.
Уникална снимка на Европа от борда на Международната космическа станция, направена от астронавт от експедиция 40. Виждат се ясно Иберийският и Апенинският полуострови. В кадър е товарният космически кораб Cygnus Orbital-2, а на хоризонта се вижда Северното сияние. © ЕКА (Европейска космическа агенция).
По време на курса се провеждат и публични лекции, които са със свободен достъп. Организират се и неформални събития, за да се създадат здрави и трайни връзки между участниците. Този networking им е особено ценен – те остават близки приятели и след завършването. Създават заедно проекти и стават част от една вълнуваща общност от хора с близки интереси и мечти.
За ефективността на програмата говорят наградите – всяка година участници от “Space Challenges” печелят международни състезания и конкурси. За трите години, откакто се провежда световноизвестното международно технологично състезание Global Impact Competition, сред победителите неизменно са и българските “космически кадети” от програмата. Някои участници получават финансиране от различни инвестиционни групи. Спечелени са и стипендии за обучения в много европейски и американски университети.
Концептуална визия на совалка, както си я представят младите бъдещи учени от Space Challenges.
Космическо право?!
Да, има и такъв курс, на който специалисти задават въпроси от типа: “Ако отидеш на Луната и добиеш ценен ресурс, връщайки го на Земята, чия собственост ще е?”; “Как се разделят парцелите на Луната?”; Искаш да си построиш нещо на Луната, но чакай сега, тя на кого е?”; “Ако американец е ходил там и после отиде китаец, същите права ли има последният?”…
“Един от уъркшопите, на които най-много се забавлявах, беше Moot Court – нещо като симулация на съд по дело от космическото право – разказва Сергей. – Ние, курсистите, сме адвокати, задават ни се различни казуси: изстреляна е ракета, чия е ракетата; ама ако падне еди-къде си, чие юридическо право би било; ако удари някого, кой ще отговаря… И се спори. Но трябва да си чел много по темата преди това. А лекторът ни, който беше в ролята на съдия, е реално практикуващ адвокат по космическо право в Европа.”
Райчо Райчев (вдясно) с космонавта Роман Романенко, който през юли гостува на “космическите кадети” в София.
Вдъхновителите
“Mad doctor” – така го наричат на шега приятелите му. Доктор Камен Козарев е вдъхновяващ пример за това как едно талантливо българче може да блесне в Харвард и да получи покана за научна работа там.
Академичен ръководител и основен партньор в програмата е доктор Камен Козарев, астроном към центъра по астрофизика Harvard-Smithsonian. “Камен е много сериозен и ценен сподвижник на програмата ни с това, че е не само лектор, но и изследовател в Харвард.
Той е вдъхновяващ пример за това как едно талантливо българче може да завърши с отличие Харвард и да бъде поканено да остане на научна работа там. Като безспорен авторитет в космическата общност Камен ни помага много в привличането на лектори от най-авторитетните центрове”, споделя Сергей.
Страстта на Сергей Петров в програмата е стратосферна совалка – малък безпилотен летателен апарат. Целта е той да се издига до стратосферата с възможност за провеждане не микрогравитационни експерименти. А проектите са кой от кой по-смели и интересни…
Сбъдната мечта: Сергей Петров и Станимир Ганчев на проби на първата си работа като курсисти в “Space Challenges” – заснемане на България от стратосферата, преди да започнат да сбъдват мечтите на други красиви умове.
В костюма на Iron Man
Създаването на екзоскелетна система звучи като научна фантастика, но е факт и е един от проектите в развитие в програмата. Представете си костюма на Железния човек. Нещо, което се прикачва към тялото и подобрява двигателните ти възможности.
За нуждата на космическите мисии се работи върху подобни разработки, тъй като скафандрите са изключително тежки – около 120-130 кг и за да се движиш по-лесно по повърхността на Марс или на Луната, ще трябва да си подпомаган от машина – екзоскелетна система.
Този проект е изключително ценен и за хората с нарушени двигателни способности. При успех, подобна система би им дала възможност да се движат пълноценно.
Американските военни пък използват подобна система, позволяваща на войниците да вдигат по 100 кг и да правят различни неприсъщи за човешките физически характеристики дейности. Ментор на екипа е Георги Чипов, млад български инженер, който се занимава с роботика и създаване на роботизирани протези.
През май и юни тази година българската програма Space Challenges си партнира с европейската образователна програма “European Space Expo”, която гостува у нас.
Да обхванеш необятното
Възможно ли е да се обхване и структурира цялата необятна информация, която съществува в паралелната реалност на интернет? Наш екип умува над създаването на подобен алгоритъм, който да оперира с big data. Но при една космическа мисия вече става въпрос за специфична информация. Ако се съберат данните от всички сензори и измервателни уреди само в един космически апарат, обработката им отнема години.
Със създаването на алгоритми, прецизно събиращи и визуализиращи данните, се е нагърбил екипът под менторството на д-р Камен Козарев. “Интересното е, че информацията, която те обработват, създавайки свои алгоритми, е автентична – събрана от един малък апарат на НАСА”, вдъхновява се Сергей.
Ентусиастите се броят наесен
Тази есен се провежда петото поредно издание на програмата, която започна на 1 октомври (цялата информация е на сайта на Space Challenges.
В деветте седмици ще бъдат обхванати дисциплините аерокосмическо инженерство, роботика, изкуствен интелект, изследване на космоса, астрономия, астрофизика, орбитална механика, сателити, сателитни приложения, биология и биотехнологии с космическо приложение, космическа медицина, нанотехнологии, материалознание и предприемачество в аерокосмическия сектор. Предвидени са отново 4 високотехнологични проекта за разработка от участниците.
През май и юни тази година българската програма Space Challenges си партнира с европейската образователна програма “European Space Expo”, която гостува у нас (на снимката Райчо Райчев).
Да разбиваш стени с главата си
Благодарение на усилията на Райчо и на екипа му, над 1000 българи са участвали физически в програмата за 4-те години от създаването й досега. Как изглежда този crazy genius (“луд гений”)? Райчо е симпатичен съвременен млад мъж, модерно облечен, добре възпитан, много позитивен, енергичен и комуникативен. Когато разказва за любимите си проекти, сиво-сините му очи искрят. Говори подредено и разбираемо, но много бързо – речта едва догонва светкавичната му мисъл. И е само на 31 години…
“Райчо е визионерът, който никога не се е спирал пред нищо, за да осъществи мечтата си за българско обучение в любимата му наука – казва за него Сергей. – Той е пълен и с много други по-смели мечти, за които, разбира се, можем само да гадаем. Това е човекът, инспирирал ни да се занимаваме с наука, и не само.
В България, като влезеш при някого и му кажеш: “Хайде да ни помогнеш тук да наемем зала за едни лекции”, и заговориш за космос, човекът отсреща започва да гледа в тавана… Най-голямото достойнство на Райчо е, че той е в състояние да разбива стени с глава… Луд, откачен в най-хубавия смисъл на думата. Когато се бориш за подобна кауза, “лудостта” е просто задължителна.”
Лидер със собствена визия
За себе си Райчо е доста лаконичен: “Мечтая да се занимавам с космически науки и технологии от дете. Не си спомням да е имало конкретен момент, който да е предизвикал това мое желание. Винаги съм вярвал, че един ден ще участвам в космически проекти”.
Завършил е Международния космически университет (ISU). През 2010 г. е първият българин, който завършва Singularity University в Центъра за изследвания “Еймс” на НАСА в Калифорния.
“Когато се върнах в България, реших, че мога да опитам да създам космическа програма, следвайки собствената си визия. Самият факт, че програмата съществува успешно вече 4 години, развива се и е изградена с усилията на малък, но кадърен екип, говори много за желанието ни да подобрим собствената си среда на живот”, споделя той.
Списъкът със спечелени от него награди е дълъг, но Райчо не желае да говори за личните си успехи, а само за тези на програмата.
Младият иноватор е съосновател и на Сдружение „Циолковски“. Работил е в Бразилската космическа програма и в Института за космически изследвания и технологии. От януари 2011 г. е национален представител за България в Space Generation Advisory Council, работещ с ООН.
Райчо Райчев в офиса на “Космически предизвикателства”.
Стойност и качество, а не дипломи
“За мен “Space Challenges” е нов модел на неформално обучение, чрез който се опитваме да наложим практическата работа по реални проекти като основа на научно-техническото образование – споделя Райчо. – Менторите в програмата са хора, работещи по актуални космически проекти и с доказани резултати в работата си. Така участниците придобиват адекватна представа какво се случва в света на космоса, какви са последните тенденции и проекти и как те самите биха могли да участват в реални мисии.
Иска ми се образователните програми да функционират като успешни компании: да имат реални и измерими индикатори за успех, да преследват истински ясни цели, да се конкурират помежду си и да са икономически независими (тоест колкото по-добро обучение предлагаш, толкова по-голям ресурс да можеш да привлечеш към организацията си); да са адекватни на времето и на тенденциите в съответните области; да са свързани със Света, а не изолирани; да са адаптивни към промените и да помагат за създаването на нови трендове; да бъдат изградени на принципа на състезанието: да помагат на най-добрите кадри да се развиват успешно.
Ще ми се образованието да не е самоцел, а конкурентно предимство, да създава стойност и качество, а не дипломи.”
Супер Луна се показва зад хоризонта на Земята в космоса. Уникалното явление е заснето на 10 август от космонавта Олег Артемиев от борда на Международната космическа станция. © ЕКА.
Вдъхновени от Райчо
“Този човек е причината да посетя курса два пъти, а после двамата със Станимир Ганчев да се включим в проектите за сателит и совалка. – споделя Сергей. – Курсовата ни задача след втората година беше да направим снимка на България от над 30 км височина.
Разполагахме с изключително ограничен бюджет, а това те мобилизира да вкараш в действие и предприемаческите си способности, уменията, придобити в “Космически предизвикателства”. Стигнахме до вносителя на камерите, които ползваме. Заснехме България от стратосферата, от 30 км височина.
Райчо явно е видял в нас възможности и за нас беше чест, че ни покани в организационния екип, а миналата година бяхме и ментори по проекти. Общо взето, стараем се да правим всичко, което “откачената” глава на Райчо бълва постоянно. Защото неговите идеи са малко трудни за догонване, нужен е сериозен екип”, казва през смях иноваторът.
“Радвам се, че не станах пилот”
Сергей Петров пред тренажор за пилоти в базата на НАСА “Еймс” в Калифорния.
Сергей Петров е завършил авиация и авиационни технологии в Техническия университет. В момента е “замразил” магистратурата си по бизнес администрация: “Там учиш как се управлява голяма компания, докато аз съм силно заинтересован да създам своя компания. Стартъпите не са малка версия на голямата компания, а нещо съвсем различно”, казва младият предприемач.
“Честно казано, като дете не помня за какво точно съм мечтал. В много голяма част от живота си исках да съм пилот на самолет, но сега се радвам, че не станах. Хората се занимават с толкова интересни неща, като нанороботи, синтетична биология, генетика, а аз да бъда шофьор на въздушен автобус…”
Сергей Петров пред тренажор за пилоти в базата на НАСА “Еймс” в Калифорния. Конструкцията вляво е хангар, който преди се е използвал за поправка на дирижабли.
Висока заплата? Не на всяка цена
Доскоро Сергей е бил инженер-анализатор в международна компания, която години наред е първа в света в производството на антиспам продукти. Осем от десетте най-големи банки и Министерството на отбраната на САЩ са били нейни клиенти. Сергей създава софтуерни филтри за спиране на спама, нещо като виртуална стена между имейлите и персоналните компютри. Интересно звучи, но не и за неспокойния дух на младия иноватор, и преди месеци той напуска, защото няма време за проектите, които истински го вълнуват.
Да спасиш света от екокатастрофа
Сергей Петров вдъхнови участниците в годишната конференция за споделяне на идеи TEDxBG през юни, а проектът му се превърна в хит – интелигентен кошер, който ще спаси пчелите от измиране и света от екокатастрофа. Проект, високо оценен от НАСА, с който Сергей печели конкурс за безплатно 10-седмично обучение в Singularity University в базата “Еймс” в Калифорния.
Сергей Петров (крайния вдясно) с легендата Питър Диамандис (в средата) – създател на “Singularity University” и “International Space University”. Отляво е състудент на Сергей от Австралия.
Естествено, интелигентният кошер на 27-годишния иноватор веднага предизвиква интерес сред инвеститори в САЩ и вече е в ход стартъп и бизнес, в който Сергей е съдружник.
Да спасиш пчелите от измиране и света от екокатастрофа е мисия, високо оценена не само у нас и в Америка. Проектът за интелигентния кошер спечели награда и на второ състезание – за социални предприемачи в Източна Европа. За Сергей по-важна е не паричната награда, а четириседмичното безплатно обучение за млади предприемачи в Берлин – всичко, свързано с една стартираща компания, на което той замина в началото на септември.
Сергей Петров презентира проекта си в Singularity University, 2013
Да направиш живота на другите по-лек
“Целта в живота ми е да създавам – нови неща, работни места и да правя живота на другите по-лесен. Миналото лято прекарах в НАСА. Беше едно от най-животопроменящите събития за мен, мечта за всеки инженер. Живеем в такова напредничаво време, в телефоните си имаме компютри, по-мощни от тези, които са кацнали на луната. В телефона си разполагам с повече изчислителна мощ, отколкото президентът на САЩ е имал преди 40 години.
И когато съществува проблем толкова сериозен и фундаментален за живота на планетата, трябва да използваме последните иновации предварително, а не когато стане късно. Много обичам природата и ми се струва абсурдно, че не използваме достатъчно високите технологии в справянето с глобалните предизвикателства. Няма как да правим технологични открития, преди да се погрижим за основните си нужди от чист въздух, храна и биоразнообразие.”
Публикувано в сп. “Клуб Z”, рубриката “Поколението Y”, бр. 7, септември 2014 г.
