Съвременният танц е достъпен за всеки, не се страхувайте, оставете се на емоциите си, казва култовият хореограф на „Арабеск“.

Мила по време на репетиция.

Боряна Антимова

Тя е култово име в арт средите – обичана от културолози, обожавана от феновете на съвременния танц. Изглежда дистанцирана и хладна, но крие ранима и страстна душа. Създава спектакли, изразяващи екстаза да си човек. Издига в култ обичта, топлината, светлината и хармонията между хората. Филантропът Мила Искренова в един много искрен и разголващ разказ за живота си.

„Винаги съм използвала славата си за добро – за да просветлявам умовете“

„Съвременният танц не е елитарен. За разлика от класическия балет, в който се преплитат приказни сюжети за принцове и принцеси, той поставя в центъра обикновения човек, – коментира Мила Искренова. – У нас обаче хората винаги имат едно наум: „Ама аз това вярно ли го разбрах?“. А всъщност истината е, че това, което всеки зрител е разбрал, е вярното. Така че не бива хората да се боят, че изглеждат не на място на такива спектакли, а по-скоро да се отпуснат и да се оставят на емоциите си.“

Тя би искала нейните спектакли да са начин човек да изкъпе душата си, след като се е набутал в цялата мръсотия наоколо, да се измие от всичко пошло, което струи от екрана или го пресреща на улицата. „Често ми се случва след представление хората да благодарят разплакани, че са се почувствали извисени и човеци; че някой им е дал възможността да се видят интелигентни в собствените си очи. „Има много повече интелигентни и чувствителни хора, отколкото си представяме. И когато достигнем до тях чрез изкуството, те изведнъж казват: “А, ми то това ми харесва!”.

Автографи за поклонниците.

Хореографът на балет „Арабеск“ се изразява красиво, подредено и на разбираем език. „Отдавна съм се убедила, че това е единствено правилният начин изкуството да докосне хората, – казва тя. – Това не е по-нисък стил на изразяване, а просто начин да достигнеш до душата на всеки – такъв, какъвто е и универсалният език на танца.“

„Винаги съм използвала славата си за добро – за да просветлявам умовете“, казва тя. След двете си първи книги, съдържащи много лични изповеди, хореографът подготвя трета – „Архитектура на екстаза“. Това са нейните артистични мемоари, в които тя представя 50-те нейни любови – всичките спектакли, които е създала за десетките си години работа като хореограф у нас и в чужбина. Във втората част ще бъдат представени танц анализи, като в 20 части ще бъдат разгледани различни аспекти на съвременното танцово мислене, за връзката на танца с тялото, времето, екстаза, секса, вдъхновението, политиката, иновативността, кодовете. Текстовете отново са написани на един изключително достъпен артистичен език.

Една изтънчена, измъчена кукла

Първата среща на Мила с балета е свързана с болезнени преживявания. „Наскоро в съзнанието ми нахлу следният спомен: майка ми ме е завела в операта на репетиция на “Каменното цвете” и ме вкара по мое желание в гримьорната на балерините. За пръв път видях балерина отблизо – изхвръкнали ключици, изпъкнали колене, трико, разкъсани палци… Мирис на талк и пудра, изкуствени мигли, корсале… Една изтънчена, измъчена кукла… Любов изпитах тогава и това ми реши живота.” (Усмихва се). Музиката навлиза в живота ѝ, когато я записват в балетното училище. Пиано, в продължение на 9 години. Тогава е задължително в училището.

Мила като малка.

За зверския глад на балерините се носят легенди. „Да, преживяла съм страшен глад! – спомня си Мила. – При мен винаги е имало тенденция към напълняване и много ме гонеха за това, независимо че бях с 10 кг по-слаба, отколкото съм сега. По време на балетното училище минавах през жестоки диети – вода с мед, по една ябълка или един банан на ден, банан и кафе, чай с мляко… Страшно беше… Аз и до ден днешен не ям хляб, сладко не обичам, шоколад въобще не хапвам.“ Мила обаче не съжалява за тази висока цена – за загубеното детство, разкървавените палци и непоносимия глад. „Това е някакъв особен вид каляване на волята. Създава се дисциплина, изгражда се характер. Днес мога да си заповядвам за много неща. Даже ми стана навик и това ми помага в работата.“

Дългият път до „Арабеск“

Мила Искренова е родена в София, завършва Държавното хореографско училище, а по-късно – балетна педагогика в Института за музикални и хореографски кадри. Специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден, и балетна режисура в “Лабан данс център” в Лондон. От 1981 до 1983 г. преподава класически балет в Държавното хореографско училище, а после в ДМА „Панчо Владигеров“, ВИТИЗ и театрално училище “Любен Гройс”.

Балетмайстор е на БНТ, а от 1989 г. е хореограф на националната телевизия. От 1996 г. е преподавател в Академия Филармоника в Месина, Италия. От 2001 г. е педагог и хореограф в балет “Арабеск”. Публикува статии и рецензии във в. „Култура“ и др. През 2012 г. излезе първата й книга „Радостта на тялото“, а през 2014 г. – „Вкусът на Твоето тяло“ – една саморазголваща изповед. Написана е на основата на дневници, водени от Мила цели 30 години. В тези дневници, бележници, отделни листове, писани на всевъзможни места по време на пътуванията из страната и в чужбина, са запечатани и много интимни нейни преживявания, впечатления, усещания от нещата, които й се случват. И те са много женски.

“Не виждам нищо лошо в това, да си жена е изключително предимство. Това означава много силна интуиция и проницателност. А когато една жена има висока цел, тя може да направи страшно много, защото е много по-себеотрицателна, дори жертвоготовна, и много по-толерантна”, коментира Мила.

Балерина за консумация

Тя признава, че след излизането на книгата е станала уязвима срещу жаждата за сензации. Отношенията ѝ с всички колеги са почивали на взаимно уважение и разбирателство. По-болезнен е бил емоционалният ѝ личен живот. Него описва в книгата „Вкусът на Твоето тяло“, която излиза през 2014 г. В основата й са личните дневници, които Мила води близо 30 години, от 1984-та до 1989-а в България и 1996-а до 2000-та в Италия, България и Испания. Томчето – истинско арт бижу от 320 страници, включва 40 уникални, непоказвани никога творби на Искренова – акварели, масло, графики, които тя рисува също почти 30 години.

„Всъщност тези дневници започват от момента, в който приключвах с първата си голяма любов. Тя ме беляза за много дълго време и преписването им беше за мен като автотерапия. Исках да разбера и осъзная травмите, причинени ми като жена тогава. Бях на 19 години и абсолютно невинна. Преди време написах във фейсбук, че по Коледа се чувствам като дете, излъгано от перверзни негодници. Точно така се чувствах и при един гастрол в страната“, споделя дамата.

Един от най-сполучливите автопортрети на Мила Искренова, нарисуван с молив, когато е на 28.

Още докато следва, Мила решава, че няма да се занимава с класически балет и кандидатства единствено в “Арабеск”, но там места няма и тя се включва в студио “Ек” на Маргарита Градечлиева. Тогава й се случва нещо скандално, което дори не се осмелява да сподели в дневниците си. С групата са поканени да изпълнят някаква програма в Дома на партията в Ловеч. А там се подвизава разглезеният син на един от висшите партийни функционери.

Шофьорът, който я закарва дотам, й съобщава, че тази покана е придружена с покана за преспиване. “Аз се стъписах и отвърнах, че не може да приемем подобно нещо. Шофьорът каза: “Другарко Искренова, опасявам се, че някои неща не са ви ясни”. Тази вечер си тръгнахме, но през есента бяхме почти принудени да си подадем оставките в театъра, защото императивно ни наредиха да участваме в детски спектакли, да играем сърни и зайци“, казва дамата.

Станах хореограф, за да си изкарвам хляба

След напускането ѝ започва една от големите ѝ депресии. Без работа е и решава да стане хореограф, за да си изкарва хляба. Със слизането й от сцената обаче започва нейният възход. Младият хореограф специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден, и балетна режисура в “Лабан данс център” в Лондон. “Спрях да танцувам много рано – на 26-27, но не съм тъгувала, че слязох от сцената”, казва дамата.

Започват покани за постановки в театри. Няколко години Мила Искренова е хореограф на БНТ, като прави филми със съвременен танц. “Това беше огромен шанс. Голяма част от тези филми са продадени навън, защото има такива пазари за данс видео”, коментира дамата. Тя напуска телевизията, за да замине на работа в Италия през 1996-а. Пазят й мястото, но го загубва, след като остава няколко години. “Оцелях благодарение на Боряна Сечанова, която ме покани в балет “Арабеск”. През 2001-ва това ме спаси”, споделя Мила.

В царството на мафията

В Италия Мила работи от 1996-а до 2000-та. Преподава в частна академия за класически и модерен танц – “Академия “Филармоника ди Месина”, най-старата в Сицилия, основана от композитора Белини. Има над сто ученика. “Италия и особено Сицилия е като резерват на хора с много силни инстинкти. Сицилианецът може да те обича до края на живота си, но ако го разочароваш да те намрази също завинаги, – коментира дамата. – В Сицилия имаше белези за това, че мафия съществува, но те бяха много по-силно изразени в Палермо и Катания, а Месина, където аз работех, беше университетски град. Там има масонска ложа, която развива просвещението, изкуството, културата. Шефът на моята академия – Джузепе Учело беше и импресарио. Членуваше в местното аристократично общество с идеална цел, което ме направи почетен член на третата година заради моята “себеотрицателна работа в Академията”. На награждаването ми дойдоха възрастни, над 70-годишни и много достолепни дами и господа. Дамите бяха с диамантени обеци, перли и всичко беше много изискано”, спомня си Мила.

Приятелските й връзки с това общество продължават и днес. “Сицилианецът те слага на скенер и започва да те изучава. Но не повърхностно, а иска да разбере точно che razza di uomo sei (“каква раса човек си”). За да знае как да процедира с теб”, споделя Мила.

Мила Искренова – сицилианска връзка

Веднъж нейни ученички занасят на eдин свещеник, който се занимава и с астрология, данните й, за да я проучат. Когато се връщат, споделят: “Мила, ама свещеникът ни каза, че ти не си светска личност. Той каза: “Questa donna è un prete” (“Тази жена е пастор”). Тя няма никакъв афинитет към светското. Тя е един отшелник”. „Мисля, че това ме изразява в много голяма степен, защото винаги съм била много затворена. И досега не ходя на светски места, излишно ми е, даже натоварващо”, споделя чистосърдечно дамата.

Мъжете в живота ѝ

При Мила любовите в личния живот и в работата ѝ са взаимно свързани. „Често се е случвало мъжете в живота ми да предизвикват постановките, но не всеки мъж… Един е в дъното на много спектакли. Не винаги в основата на нейните 50 екстаза – спектакли, и стоял вдъхновяващ реален мъж. „Понякога е бил недействителен, като Херман Хесе например, в когото се влюбих, докато подготвях постановката „Сидхарта“. Така бях влюбена и в Моцарт“.

„Около мен е имало страхотни мъже, факт, но е много сложно за еманципирана жена като мен. Никога не съм разчитала на помощ от силния пол и съм много горда с това. Но въпреки това мъжете, които ме харесват, много често тръгват на война с мен. И причината не е само в моята отдаденост на балета, а и в това, че мисля самостоятелно, и че не мъркам: “Мяу, мяу”. Просто има неща, с които не съм съгласна! И мисля, че един умен мъж трябва да оцени това и да си каже: „Да, ето една жена, от която аз мога нещо да взема, да науча. Само че тук манталитетът е друг. Жената е симпатична, когато гледа влюбено, всеприемащо и всеодобряващо и се подчинява. Много жени се възползват и с подобно държание много повече водят мъжете за носовете. Аз не мога да играя такава роля, за мен играта е на сцената“, споделя Мила.

„Сидхарта“ и Хесе

От месец февруари 2017 г. в Държавния музикален театър с голям успех върви последният спектакъл на Мила Искренова – „Сидхарта“. Хореографията е построена върху едноименната поетична новела на Херман Хесе, която Мила чете още когато е на 17.

Три години идеята за спектакъла лежи в главата ѝ. „Тази книга беше оставила у мен усещането за обич, топлина, светлина, хармония, а това са най-големите дефицити в момента, не само у нас. Просто аз виждам един измъчен свят в момента. Ние сме се довели до това да бъдем толкова безнадеждни, покрусени, убити, да се чувстваме самотни, изоставени, безперспективни. И затова аз се хванах за Сидхарта – защото е всичко противоположно на това.“, споделя Мила.

Докато се рови в документи, разбира, че самият Херман Хесе пише тази книга през 1922 г., когато е на 42 години, и следващата година напуска Германия, разочарован от политическите процеси. Отива да живее в Италия, в едно малко село и започва да рисува, да отглежда овошки и грозде, заявявайки, че повече не иска да се занимава с това ретроградно човечество.

„Херман Хесе пише „ Сидхарта“ в началото на миналия век, в тревожно и много подобно на нашето време. Мислещите хора са силно резигнирани от политическите събития, тълпите са в подем. Повестта излиза през 1922 г., а година след това Хесе се отказва от германско поданство в знак на разочарование от германското общество и най-вече от германската политика. Периодът между двете световни войни изпълва европейските интелектуалци с мрачни предчувствия за бъдещето на света. Със силата на една невероятно поетична медитация„ Сидхарта“ хвърля духовен мост във времето и пространството в търсене на изход за човечеството…. Това прави идеите на Хесе силно актуални в съвременния разтърсван от противоречия свят“, коментира хореографът.

„Въпреки отчаянието си Хесе пише „Сидхарта“, като вярва, че идеите на хуманизма ще устоят. Това ме трогна изключително дълбоко – да намериш сили да преодолееш отчаянието си и да хвърлиш мост към надеждата. Това е много актуално и в днешния отчайващ свят и хората го усещат. Затова реших да поставя „Сидхарта“, добавя Мила.

Мила Искренова, “Интервюта”.

В спектакъла си тя въвежда и образа на самия Хесе, който медитира и вижда кадри от Втората световна война – как горят книгите му. След което скача в другата реалност – на хармония, любов, съпричастност и светлина. „Балетистите са много одухотворени и танцуват с цялата си душа“, вълнува се Мила.

„Никога не съм страдала от някакъв комплекс, че не съм хореограф навън, защото там също има проблеми. Оставам в България, защото тук творческата ми свобода е много по-голяма“, споделя хореографът. Признава, че е отказвала много по-скъпо платени проекти у нас и в чужбина, защото са ѝ поставяни ограничения или изисквания, които не споделя. Казва, че не се лишава от нищо важно, и че за нея ватериалното даже е тежка тегоба. Няма намерение да сформира своя трупа. „Моята енергия ми е много скъпа и знам за какво искам да я пазя и употребявам – за сцената и за книгите, които искам да напиша, защото човек трябва да предаде знанието на хората след него“, казва хореографът на балет „Арабеск“.

В свободното си време продължава да рисува. „Имам седем платна на тавана, чисто бели са и това лято ще ги нарисувам“, казва тя.

Мила: Нещата, които ни издигат

Потомка на знатни фамилии

Мила е наследничка на два знаменателни рода – Искренови и Фетфаджиеви. Дядо ѝ по бащина линия Асен Искренов е учил финанси във Виена. Дядото на Мила по майчина линия – Борис Фетфаджиев, е учител, музикант, диригент, преводач от френски, руски и турски и съосновател на операта в Стара Загора заедно с баба ѝ Христина. „Баба ми ми е разказвала как е носела различен инвентар от домашната покъщнина, за да направят декорите на операта, и как от едни пердета например си е ушила роклята за операта „Бохеми“. Това ми е познато, защото сега и аз често изнасям различни предмети и инвентар за нашите декори“, казва Мила.

Изключителната си всеотдайност Мила е наследила от баща си Йордан Искренов. Той е един от създателите на телевизията у нас. Завършва право, но започва работа като тонрежисьор в радиото. В зората на телевизията гладът за кадри е голям и често се наемат неквалифицирани хора. Йордан Искренов е с много висока музикална култура, свири великолепно на пиано и го ангажират като тонрежисьор първо в радиото, после в телевизията, след това специализира в Германия. Той е създателят на отдел „Звук“ в телевизията и 30 години работи всеотдайно и понякога денонощно с любов и вдъхновение. Майката на Мила, Райна Фетфаджиева пък посвещава 30 години на оркестъра на операта като цигулар и помощник-концертмайстор.

Публикувано в Седмичен Труд, 10 май 2017 г.

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>