Излезе от печат стихосбирката „През лупата на времето“ на Магдалена Бояджиева, част от чиито стихове и платна са вдъхновени от гениалния художник.
Магдалена Бояджиева пред картината си „В окото на времето“, посветена на Салвадор Дали.
Боряна Антимова
„Когато всичко това ми се случи, имах чувството, че полудявам. И сега така се чувствам понякога. Казвам си, че е лудост да си мисля, че контактувам с духа на самия Салвадор Дали, но не ме интересува кой какво ще каже. Съвпаденията и знаците около този пророчески сън са толкова много и толкова силни, че аз, която никога не съм вярвала стопроцентово в прераждането, започнах сериозно да се замислям какво се случва…“
Така започва разказа си за своя необикновен вдъхновител художничката и поетеса Магдалена Бояджиева, която представя третата си стихосбирка „През лупата на времето“ на 17 септември в галерия „Класика“ в столицата.
Магдалена Бояджиева пред картината си „Здрачът е пристанище“, включена в стихосбирката „През лупата на времето“.
Кое първо се появява при нея – писането, поезията или рисуването, ѝ е трудно да определи. „Не съм категорична, че вярвам в прераждането, но си мисля, че съм някакъв стар дух. От дете имах чувството, че разговарям с някого, когото не виждам. Явяваше ми се един мъж с цилиндър, с черен фрак, който беше винаги до мен. Бях го кръстила Невидимият Вторник и ако бях режисьор, щях да избера за тази роля актьор като Наум Шопов, светла му памет, той е един малко тъжен човек, трагичен образ…Или може би Мариус Куркински…“
Един необикновен сън променя насоката на платната, които рисува и на стиховете, които пише.
„Имам чувството, че съм в някаква връзка с невидимия свят. Сънувах Салвадор Дали и след това започнах трескаво да го рисувам и да посвещавам мои стихотворения на него и на негови творби. Това никога не съм го разказвала досега на никого… Сънувах, че сме някъде с него, аз знам, че е той и му казвам „Здравей“, удрям му един силен юмрук в гърдите, той се разсмива, а аз добавям: „Знам, че си ти“. Виждам, че той носи в ръката си една чанта с бутилка вино и две чаши. Не ми казва, че са за нас, но аз знам и сядаме някъде, и от различни балкони ни наблюдават любопитни хора… А аз си мисля: „Те дали разбират, че това е Дали? Трябва да им кажа“. И се събуждам много радостна.“
Американският актьор Dana Rizzuto, маскиран като Дали, със стихосбирката “Извън циферблата” ( Out of the Clockface) пред музея на Дали в Сейнт Питерсбърг, Флорида.
Магдалена по това време е в Испания и започва с интерес да търси в интернет и да чете всичко за художника на испански. Срещата с някои негови творби я вдъхновява да пише, а стиховете просто се леят от самосебе си… „Сякаш някой придвижваше нещата, толкова леко, без никакво усилие, се раждаха стиховете по негови картини“, спомня си Магдалена.
На премиерата на книгата й „Извън циферблата“ със стихове, посветени на Дали, изведнъж се появява един непознат човек със същите инициали на името – Слав Данев. Той става пред присъстващите и казва, че в Сейнт Питърсбърг, Флорида, се строи Новият музей на Дали, който ще е вторият по големина в света след този във Фигерас, Испания, и че книгата на Магдалена трябва да стане притежание на музея.
„Едва по-късно си дадох сметка, че инициалите на Слав Данев са същите като на Салвадор Дали“, казва поетесата. Данев се наема да преведе стихосбирката на английски. Той е бивш посланик на България в Канада, а в момента живее във Флорида, и съвсем случайно попада на премиерата на Магдалена заедно с негов познат, който го среща на улицата, без да знае предварително, че стихосбирката е посветена на Дали.
Малко преди пророческия сън Магдалена започва една картина с образа на Ван Гог, който е неин любим художник.
„Мислех си кого да сложа още на картината си до Ван Гог. Тогава сънувах Дали и на сутринта си казах: „Ами да, разбира се, че ще е той, кой друг. Как не се сетих?“. В момента, в който започнах да рисувам… неговият образ сякаш се изля за секунди изпод ръцете ми. Казах си: „Това е невероятно, да си мисля, че той е край мен“. Но имаше нещо странно… Изведнъж по радиото зазвуча симфония на Бетовен и портретът сякаш сам изплува на платното. Същото стана и с Ван Гог. Почувствах се безкрайно щастлива. Сега тази картина за мен е знакова. После разбрах, че Ван Гог е бил един от любимите художници на Дали…“
Знаковата картина „Извън циферблата“, която сякаш сама изплува изпод ръцете на Маги Бо и става корица на едноименната ѝ втора стихосбирка.
Книгата „Извън циферблата“ вече е в библиотеките на двата музея на Салвадор Дали – във Фигерас, Испания и в Сейнт Питърсбърг, Флорида.
Художничката живее с усещането, че Дали сякаш иска да привлече вниманието й. Едва по- късно тя разбира, че Бащата на сюрреализма е пишел и стихове, част от тях посветени на музата му Гала, а в Испания е издадена негова стихосбирка.
Междувременно Слав Данев наистина превежда стихосбирката й „Извън циферблата“, посветена на Дали, и занася българското издание заедно с превода в музея в Сейнт Питърсбърг, Флорида. Директорката на музея в Сейнт Питърсбърг, г- жа Каръл Бътлър в писмо до художничката пише, че биха се радвали да им гостува и да занесе знаковата картина с Дали и Ван Гог. Магдалена Бояджиева е решила да я дари на музея.
Книгата „Извън циферблата” се намира в библиотеката към музея на Дали и е на разположение на читателите. Друго копие от стихосбирката се намира в музея на Дали във Фигерас, Испания.
Магдалена Бояджиева е от малкото творци, които наследяват едновременно талантите и на двамата си родители. Израсла е в артистичната среда на скулптор и белетрист. Майка й, Димитрина Бояджиева има 7 издадени книги, член е на Съюза на българските писатели. Скулптурите на баща й Димо Бояджиев и днес красят паркове и улици в Ямбол и в други градове. „Домът на Дима и Димо“ е енигматичен, място за срещи на хора от арт гилдията от Ямбол, а и от цялата страна. У тях се събират писатели, художници, артисти, а писателят и литературен критик проф. Чавдар Добрев казва, че „който е бил в града и не е посетил дома на Димитрина и Димо, все едно не е бил в Ямбол“.
Преводачът на стихосбирката “Извън циферблата” Слав Данев предава превода на директора на музея Дали в Сейнт Питърсбърг, Флорида г-жа Каръл Бътлър (вдясно) и главния библиотекар на библиотеката към музея.
Магдалена завършва изобразително изкуство със специалност Графика във Великотърновския университет, а после година и половина специализира „Илюстрация и оформление на книга“ в НХА „Николай Павлович“ при корифея акад. Румен Скорчев.
За поезията я откриват Георги Константинов и Григор Ленков и тя от 12-годишна публикува свои стихове и разкази в сп. „Родна реч“. „Спомням си, че ме питаха сама ли съм си измисляла разказите, или съм ги превела от английски, толкова философски им се струваха“, казва Магдалена.
Участва в международни и национални изложби. Илюстрира книги и разкази в България и Испания. От 1995 г. e член на СБХ. Има деcет самостоятелни изложби в България, Германия и Испания. На една от самостоятелните й изложби в „Casa de Cultura” (Дома на Културата) в Дения / Аликанте, Испания (2012) всяка една от картините e придружена от нейно стихотворение, по което е рисувана картината, преведено на испански. Тя прочита две от стихотворенията си на испански, а директорът на културния дом казва, че за първи път присъства на такава изложба.
Магдалена Бояджиева. Илюстрация по Габриел Гарсия Маркес “Невероятната и печална история на Ерендира и нейната бездушна баба” /офорт и акватинта.
Платното на Магдалена Бояджиева “Тореадор” на изложба на група ADAMA (Asociacion de Artistas de Marina Alta).
Магдалена Бояджиева има три издадени стихосбирки: „Дните на хората”, изд. „Сребърен лъв” 2000 г. /София, „Извън циферблата” изд. „Атон” 2010 / София и „През лупата на времето”, изд. „Фастумпринт” 2016 София. Нейни стихове и картини са включени в известната испанска Антология „Поети на XXI в.”, включващa поети от цял свят, редактирана от испанския поет Фернандо Сабидо Санчес. През 2014 г. е представена със свои стихове и картини на страниците на испанското списание за изкуство и култура Arte Feniх.
През 2015 г. стихотворението й “Caballero del Tiempo” („Рицар на времето“) е отличено c трета награда в конкурс на “Centro de Estudios Poéticos” Испания. През 2016 нейни стихове са публикувани на страниците на престижното френско списание алманах AN AMZER (преводът на френски е на поетесата Анелия Велева –Фат).
Новата стихосбирка “През лупата на времето” отново е илюстрирана изцяло от авторката. В нея също някои от стихотворенията са вдъхновени от Салвадор Дали.
Картината на Салвадор Дали „Невидимият мъж“, вдъхновила Магдалена за едноименното ѝ стихотворение.
НЕВИДИМИЯТ МЪЖ
На Салвадор Дали –
за картината му
„Невидимият мъж”
Той е енигмата от съня ми –
онзи невидим мъж,
който има дреха от вятър
и усмивка от дъжд…
Той ме открива отново през времето
в споменът за жена,
която има кожа от перла
и очи на луна.
Тъгата й се превръща
във копнеж по дъжда.
Пръстите му са сребърни.
Облaчнa е нощта.
Той е безкраен като морето –
буря, вятър, вълна,
светкавицата в небето,
кратък миг тишина.
Всяка вечер в съня ми присъства
един невидим мъж,
който ме кара да се събуждам
с предчувствието за дъжд.
Магдалена Бояджиева живее в Испания от 2002 г. Тя е член на Асоциацията на испанските художници и поети в област Марина Алта / Associacio d’Artistes de la Marinna Alta. „В тази група всички са като мен – и пишат, и рисуват. Събираме се в Аликанте. Аз живея на 100 км от там, между Аликанте и Валенсия, в град Дения, който е един от известните испански курорти на Средиземно море. Подготвяме скоро групова изложба от наши творби във Валенсия. Правим периодично литературни четения, изложби. Намерила съм своята интернационална и мултикултурна среда. В групата има не само испанци, но и англичани, германци и една рускиня“, разказва художничката.
За Испания заминава случайно и уж за малко при съпруга си, който работи там, но остава. „Носталгията е голяма, но пък имах късмета да започна работа по специалността. Учител съм по рисуване на деца от 6 до 10-годишна възраст в испанско държавно училище. Децата ме зареждат с много позитивна енергия“, казва Магдалена.
Магдалена Бояджиева със свои испански ученици от класа ѝ по изобразително изкуството на самостоятелната ѝ изложба в “Casa de Cultura” ( Дом на културата) в град Дения, Испания, 2012 г.
Езика учи на курсове, но признава, че най-добрият й учител е синът й Димо, който следва испанска филология. Съпругът й Стефан Койчев, който завършва международен туризъм, също има издадена книга с разкази и сега работи над обемен политически роман трилър. „Мъжът ми прописа покрай нас“, смее се дамата.
Магдалена Бояджиева е публикувала в различни български издания – в. „Словото днес“, сп. „Знаци”, сп. „Везни”, „Литературен свят”. Представяна е на страниците на престижното българско списание за изкуство и култура „Световете” със свои стихове и картини, както и в други български издания и електронни медии. Превежда и представя испански поети, както и известни български поети в Испания.
„Живеем в много забързан век, нямаме достатъчно комуникация на духовно ниво помежду си и като че ли понякога самотният ни човешки дух се опитва по някакъв начин да се свърже с духовете на предходните му творци. Поне при мен е така.
За мен времето не съществува, то е просто една крива, по която се движим, и минало и бъдеще са едно. Стихотворението ми „Забравен код“ мисля, че ми беше продиктувано от Дали. Всички познаваме картината му с меките огъващи се часовници, които сякаш се разтичат, те са символ на непреходността.
“Постоянство на паметта” – една от най-известните картини на Салвадор Дали с прословутите меки огънати часовници.
Дали винаги е твърдял, че времето не съществува. Дори е искал да замразят тялото му и когато напредне медицината, да може да поживее в бъдещето. Мисля, че по някакъв начин той искаше да ми докаже, че независимо, че не съществува физически, духът му е жив и можем да контактуваме и да споделяме идеи помежду си. Както влизаме в паметта на един голям компютър, така влизаме и в паметта на тези, които са творили преди нас“, обяснява дамата с творчески псевдоним Маги Бо.
Магдалена Бояджиева на литературно четене в памет на поетесата Мариана Пинеда в град Аликанте, Испания заедно с колеги поети и художници от Асоциацията на творците от област Марина Алта.
„Вярвам, че можем да надникнем в бъдещето. Знам, че в бъдеще България ще бъде много силна и хубава държава, цветуща и с големи постижения. Не го казвам, защото напоследък много пишат за това, а защото българският дух е уникален.
България е нестинарка. По въглени ходи България. Не е случайно и това, че български глас звучи в Космоса, гласът на Валя Балканска. Песента „Излел е Делю хайдутин” е уникална със своето общочовешко звучене и наистина е космична, тя осъществява връзка с Космоса, нещо като мост между земята и небето, тя е като вик на човека към безкрайността, вик на едно безкрайно самотно човечество, търсещо приятел. Тя олицитворява вечния стремеж на човешкия дух да полети.
Всеки творец носи искрица от „икарския дух”, който го кара да се самоусъвършенства. И с две ръце гласувам, че Поколението Y ще се издигне на по-високо енергийно ниво, процесът вече е задействан и никой не е в състояние да го спре. Хората в бъдеще ще контактуват помежду си с много по-голяма лекота.
Третата ѝ стихосбирка „През лупата на времето“ отново е изцяло илюстрирана от нея.
Човекът сега се кланя на идоли, в които няма нищо духовно. В Библията, в „Откровенията на Йоан“, когато учениците питат Йоан Кръстител „Кога ще разберем знака за последните времена? Какво ще съзрем?“, той им отговаря: „Когато видите Мерзостта да стои на трон и всички да й се покланят, знайте, че вече е при вратата. Който има уши, да чуе, който има ум, да го разбере“. За мен тия времена вече са дошли. Трябва да сме будни“, споделя Магдалена.
За премиерата на своята трета стихосбирка „През лупата на времето“ тя е избрала много специален ден – 17 септември, Денят на София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов“. Премиерата е от 17 часа в галерия „Класика“ в столицата. Изборът на художествена галерия за премиерата също не е случаен, тъй като книгата й е изцяло илюстрирана от нея самата. Някои от стихотворенията са посветени на Дали, Шагал и Матис.
Вече е готова и четвъртата й поетична книга, като планира тя да е билингви, успоредно на български и испански език, за да може да я представи и в Испания.
Източник: Епицентър
