Кауза „Нашият дом е България“

Амбицията на арх. Пламен Мирянов е да покаже на света родината в цялата ѝ величествена красота и в нова визия, снимана отвисоко с балони.

Седемте Рилски езера в цялата им прелест – от птичи поглед.

Балони се реят над Белоградчишките скали.

Хоро се вие на поляна, синьо небе над изумрудени Рилски езера… Красиви деца в народни носии развяват български знамена. Гледки като пощенски картички, една от друга по-живописни, снимани от птичи поглед и от всякакъв ракурс. Константин Кирил Философ пише глаголицата, а от „Очите на Бога“ струи светлина… Барабанен ритъм, следващ учестеното биене на развълнувано сърце… Ей Богу, не съм гледала такова видео за България!

Споделям го с приятели – и те във възторг, шерват насам-натам, вече е с над милион преглеждания и 15 хиляди споделяния за 20 дни. Във фейсбук оживено коментират колко милиони са потрошени за разни тъпи проекти, които по никакъв начин не представят България такава, каквато е. А ето тук някой го е направил… Кой е пък този Пламен Мирянов?… „Много се радвам, че видеото има такъв успех“, смее се Пламен. Пъшка, претърпял е контузия на ски, но говори красиво и вдъхновено, вълнува се.

Арх. Пламен Мирянов обяснява, че това видео е направено от кадри от събития с балони и представя идеите и работата на екипа на фондация „Нашият дом е България“. Регистрирал я е с цел да се правят благотворителни кампании, със средствата от които да заснемат родни забележителности по много професионален начин, с кинотехника. Партнират си с киноцентър Бояна.

Клиповете, които правят, са с качеството на кинопродукции и затова са толкова успешни, смята Пламен. А ефектната музика, която разтупква сърцата на фона на божествено красивите кадри, е авторска, на ансамбъл „Чинари – Даули“. Хората от него се запалват по идеята за клипа и предоставят правата върху композицията.

Седемте Рилски езера от птичи поглед

Кадрите, снимани от птичи поглед, са една от реализираните мечти на Пламен да лети с балони с нагорещен въздух и да покаже на света България в цялата ѝ величествена красота. „Това е по-ефектен поглед върху нашите природни богатства и не е толкова често заснеман и представян“, допълва той. Всичко тръгва при едно негово завръщане от чужбина, когато на път от летище София вижда големи билбордове с реклами на Турция и Кападокия, снимани с балони. Става му криво. „Бях провокиран, че никой още не е заснел нашите красиви планини и морето с полети с балон. Реших да го направя, като тръгна от най-величествената панорама – над Белоградчишките скали“, споделя режисьорът. Снимат и парк Рила със Седемте Рилски езера, и Мелник.

Екипът предвижда всички кадри, заснети на събития на фондацията, да се обвържат в една сюжетна линия, която да представя красотата, традициите, обичаите и културата на България в един пълнометражен художествен филм. Той ще е с дължина около 60-70 минути, с глас зад кадър и актьори, които да изказват послания. „Филмът ще е за красотата, дълбоките корени, за традициите и развитието, което може да имаме в България, за това да останем тук, да опознаваме повече природата си и духовната си същност като християни“, споделя Пламен.

Във филма, който ще се появи по кината през есента, ще бъдат включени кадри от всички мащабни събития, организирани от фондацията. На 22 септември миналата година, в Деня на независимостта, екипът раздава в Южния парк 11 хиляди български знамена. Те са ушити по поръчка на фондацията от част от най-голямото 300-метрово знаме, което е качено първо на връх Рожен, а после на Седемте Рилски езера. Морето от знамена в ръцете на усмихнати деца и млади хора е заснето и кадри от него също влизат във филма.

„Искам да проектирам сгради с духовни послания“

Идеята за заснемане на мини филм за свещената азбука глаголица му идва наум, след като по негов проект е построена жилищната сграда „Летера“ в кв. Изток в столицата. „Искам всичките жилищни сгради, които проектирам, да носят духовни послания“, казва архитектът. На фасадата на сграда „Летeра“ е изписан свещен текст – 91-ви псалм от Библията, който е за защита и покровителство на дома от Господ.

Сградата “Летера”.

Тогава решават за заснемат 5-минутен филм, който да разказва за глаголицата и за делото на Свети Константин Философ, брат му Методий и учениците Климент, Наум, Сава, Ангеларий. Излъчван е миналата година по БНТ и Нова телевизия, а тази година – и по bTV около 24 май.

Междувременно на 24 май филмът, посветен на българската азбука, беше показан пред отбрани гости в официалната програма на филмовия фестивал в Кан. Пламен беше избран лично от ловеца на таланти – Даян Перне, да представи по най-добрия начин България по време на предварителния скрининг на най-престижния моден филмов фестивал ASVOFF9.

“Изключително впечатлен съм от поредицата “Нашият дом е България”, нямам търпение да посетя тази красива страна”, сподели канадският режисьор Джейсън Ласт, популярен с работата си за V&A museum London, Hyères, Кение Уест и много други световно известни модни марки. „Гостите на събитието бяха истински развълнувани и искаха определено да разберат повече за това приказно място България”, коментираха организаторите на фестивала.

За големия филм ще се добавят още впечатляващи кадри от пещера Проходна, снимани трудно и при изключителна организация. Екипът е използвал най-мощния прожектор на Балканите, за да пресъздаде слънчев лъч, който преминава през двата големи отвора в пещерата – Очите на Бога. „Тъй като слънчев лъч не може да мине в ъгъла, който искахме, трябваше да го направим по изкуствен начин с този мощен прожектор“, обяснява Пламен.

Друга кампания на екипа е за Празника на розата в Казанлък. Тази година фондация „Нашият дом е България“ дообогати празничната програма, като организира полети с балони, украсени с българска шевица, над язовир Копринка и розовите масиви. „Много туристи се радваха на тези полети – и българи, и чужденци. Известно е, че празникът традиционно се посещава от много туристи от Изтока, най-вече японци и китайци и беше голяма атракция“, казва Пламен.

Приключения с балони

Полети са организирани в три поредни уикенда – на 20 и 21 май, на 27 и 28 май и на 3 и 4 юни, като кулминацията е на Празника на розата. В първия уикенд балони се издигат над язовир Копринка и се носят над зелените полета, приказно отрупани с цъфнали рози. По-късно вечерта балони се издигат над стадион “Севтополис” в Казанлък.

Втория уикенд летят над розовата градина до с. Горно Изворово и долината на Тракийските царе. Новите заснети кадри също ще бъдат включени в големия филм за България. „Бих искал преди това да направим един по-кратък филм, който ще разказва за Казанлък и за традициите на българския розобер. След това ще участваме в няколко европейски проекта с всички тези клипове и според мен ще спечелим“, убеден е Пламен Мирянов.

Той и съмишлениците му имат няколко проекта за облагородяване на софийските бани и на градската среда – парковете. Един от тях е за развитие на град Сапарева баня, за създаване там на комплекс, в който всички басейни да са захранвани с минерална вода и воден парк.

В бъдеще фондацията ще организира и благотворителни кампании за залесяване на паркове, изчистване на квартали в София, създаване на паркови елементи – подмяна на пейки, изграждане на беседки и засаждане на цветя. „Имам идеи и за подпомагане на хора в трудно положение, на сираци. Това нашата компания го прави постоянно и ние като фондация ще продължим тези инициативи“, казва Пламен.

Пламен Мирянов.

Да се родиш Мирянов

„Цялата мащабна благотворителна дейност на фондацията не би била възможна без финансовата подкрепа на строителната компания „Артекс“, в която работя“, казва архитект Мирянов. Оказва се, че сърцатият шеф, който дава зелена улица на тези негови патриотични проекти е… собственият му баща Пламен Мирянов-старши. „Той е по баща Младенов, а аз Пламенов, по това ни разпознават“, смее се Пламен.

Би могъл спокойно да живее в лукс, осигурен от семейната фирма, но не го прави. Благодарен е на семейството си за условията и на Бог – за талантите си. Част е от управленския екип на компанията заедно със сестра си Лили и майка си Весела. Оглавява проектантския екип, отговорен за интериорите на сградите, които строят. „Аз инициирах патриотичните кампании и всички ме подкрепят. Май аз съм най-големият родолюбец в това семейство от патриоти, така излиза“ смее се Пламен.

Той е на 28 години, възпитаник е на Френската гимназия и завършва архитектура във ВИАС. Бил е на архитектурен стаж в Лос Анджелис, Калифорния. Има амбиции за още специализации, за усъвършенстване в областта на архитектурата и дизайна, но не му остава време.

„Искам да проектирам жилищни сгради с послания, както „Летера“. Тя има много висока културна стойност и като вярващ човек и християнин за мен тя е като храм. Архитектурата трябва да ни обогатява, защитава, да се чувстваме комфортно в нея, да създава много добра среда на обитаване, но преди всичко да служи и на града. Тоест, да бъде достойна като естетика и форма, за да се радват и всички граждани. Мечтата ми е да има повече зелена архитектура, която е във връзка с природата, с озеленени фасади и по-меки форми – в природата няма остри, агресивни форми“, споделя Мирянов. Казва, че обича да проектира екстериори, фасади, декоративни елементи и интериори.

От архитектурата – в режисурата

Голямата му страст и мечта от години е да реставрира знаковите бани в София, паметници на културата в Банкя, Овча купел и Централна баня, комплекса Мария Луиза. Отдавна се пише за тях, но нищо не се прави. „Нищо няма и да се направи, ако не се хванем ние. Но заявявам смело, че ще се боря да се направи нещо истински смислено и да остане във времето. Това означава големи средства, конкурс за обществена поръчка, а нашата компания е готова да вложи част от средствата за реставрацията. Но кажи ми, колко други фирми ще дарят средства?“, коментира архитектът.

Другата голяма страст – режисурата, му е наследство от дядо му Младен Мирянов, който дълги години е професор по сградни конструкции във ВИАС. „Дядо ми е обяснявал много неща, когато бях малък, правехме малки филми като игра. Оттам почнах да се интересувам, да гледам, да изучавам принципите на работа на операторите, на актьорите. Имам приятели от НАТФИЗ, в момента даже вземам и уроци с една преподавателка от НАТФИЗ по актьорско майсторство и режисура“, обяснява Пламен.

За филмите работи в екип с отговорен оператор Марин Маринов – негов приятел, съмишленик и колега, който завършва операторско майсторство в НАТФИЗ. Пламен също снима и разкрива, че от дълги години има и друга страст – – фотографията. Планира през есента да направи фотографска изложба с кадри от всичките проекти, които реализира фондацията.

Вдъхновяващ лектор на TEDxCinema.

„Обичам да снимам, да пресъздавам по най-достоен начин красотата на България. На изложбата искаме да покажем тези пейзажи, красивите моми с розите, балоните, всичко. Избрали сме си и място – Моста на влюбените до НДК“, вдъхновява се Пламен.

От малък има дарба и да рисува. „Сега нямам време за нищо друго освен интериори и екстериори, иначе бих искал да рисувам и акварели. Това ми е най-любимото“, споделя архитектът.

Да качиш Ричард Брансън на балон

Архитект Пламен Мирянов организира и беше основен спонсор от името на компанията си на визитата на легендарния предприемач и „човек от бъдещето“ Ричард Брансън в София. Пламен беше човекът, който качи Брансън на балон над НДК след лекцията му на 19 май, за да му покаже колко е красива София. На балона беше закачен огромен прожектор и за пръв път се направи полет над столицата по вечерно време с балон. Прожекторът освети отгоре града и гледката беше приказна, казва Пламен.

Когато Ричард Брансън приключва лекцията си, Пламен го изненадва, като му казва, че отвън го чака топловъздушен балон да се издигне над София. „Като чу това, Брансън направо се затича към вратата и беше много въодушевен“, смее се Пламен. Самият той съжалява, че още е с патерици след контузията и не е могъл да се качи на балона със звездния гост.

Приключение с Ричард Брансън

На Брансън, който е и запален балонист, Пламен Мирянов предлага проект за район Казанлък и Белоградчик – да се изработят балони с български шевици и с украса на рози, които да бъдат атракция всяка година за туристи в района. А също и да се закупят лицензи за комерсиални полети и да се развие тази атракция както в Кападокия. „Представихме му всички документи и се надяваме до месец да имаме отговор от него. Вярвам, че ще има отзвук“, казва архитектът.

„С каквото мога се опитвам да помогна на страната, защото най-голямата илюзия е, че имаме време – така архитектът коментира личната си мисия. – За мен времето трябва да се използва абсолютно плътно, всеки ден за собствено развитие, за помощ на обществото и за създаване на красота. Поне това е моето мото в работата. И когато човек има някаква идея, талант и възможности, трябва да ги използва веднага, още днес. Грехота е да не правим нищо, да си седим, да чакаме, да обвиняваме. Затова реших да действам…“

Публикувано в сп. “Клуб Z”, юни 2017 г.

Виж още:

Други вдъхновяващи истории от “Поколението Y“