Поглед в кухнята на създаването на най-популярната валута – как се произвеждат американските книжни пари в най-прекия смисъл на думата в снимки.
Кой не е бил обхванат от доларова треска, когато курсът на тази валута рязко пада или се качва. Опитите да се фалшифицират най-популярните пари в света са безбройни. Как се произвеждат долари в най-прекия смисъл на думата в снимки:
Доларите се “раждат” в ето тази сграда – Бюрото по гравиране и печат на САЩ, което е част от финансовото министерство. Основано е през 1862 г. във Вашингтон и е специализирано именно в издаването на ценни книжа и преди всичко – на банкноти. В него работят над 2 хиляди души. Монетите се печатат в Монетния двор, чийто главен офис също е в столицата на САЩ. Между другото, в бюрото се провеждат екскурзии, на които всеки е добре дошъл.
Всичко започва с гравирането на метални пластини от майстори, учили занаята минимум 10 години. Работата е трудоемка, прилича на тази на ювелира и изисква още по-голяма прецизност и внимание, защото от качеството на гравирането зависи равнището на защита от фалшификации.
След като гравирането е готово, трябва да се изработи специалната хартия. Доларите не се печатат на обикновена хартия от дървесина, за да не пожълтяват с времето. Произвеждат хартията от материал, състоящ от 25 % ленени нишки и 75 % памучни. Хартията се подсилва със синтетични влакна (до Първата световна война подсилването се е правело с копринени нишки). Тази хартия се произвежда в Масачузетс по поръчка на Бюрото за гравиране и печат на САЩ.
Производство на хартията се състои от 8 стадия. Първо сместа от лен и памук се вари, след това се почиства и изсветлява, пресова се и попада в апарат, където я размекват при определена температура и я превръщат в каша.
При банкнотите, които се произвеждат от тази хартия, има вътрешен слой, който на практика е невъзможно да се фалшифицира. Водните знаци се получават, като от този слой се изтеглят влакна в определен порядък. На този етап на подготовка на хартията в нея се вграждат защитни ленти, които се появиха на последните образци на банкнотите.
След това хартията се суши под специална преса, навива се на огромни рулони, широки 2,5 м и тежки над 4 тона. На хартията вече фигурират водните знаци и нишките за безопасност и всеки рулон се използва за производството на банкноти с определен номинал. От всеки такъв рулон може да се отпечатат 3,5 милиарда стодоларови купюри.
След това рулоните с водни знаци и нишки за безопасност постъпват във вече споменатото Бюро за гравиране и печат на САЩ. Тук има сериозна охрана и най-голямата система за видеонаблюдение сред подобни организации, чиято цел е контрол на всички етапи от производството на доларите и предотвратяване на кражби. Когато работниците влязат в сградата, сложна система за сканиране ги следи на всяка крачка. На особено важните места са монтирани сигнализация и детектори за следене. Сградата на бюрото е разделена на зони, където имат достъп само определени работници.
Изработката на самите банкноти е на 6 етапа, всеки от които е насочен към защита. Един от тях е вече споменатото гравиране. След гравьора в работата се включват уникалните преси “Симултан”, които печатат едновременно от двете страни. Те добавят различни цветове и едва забележими цифри.
Колкото до мастилото, в зарята на своята поява доларите са се печатали с тъмна боя, но в периода на войната между Севера и Юга се наложило да се изработят нови банкноти на астрономичната за онова време сума – 60 млн. долара. Поръчката поема нюйоркската печатна компания American Bank Note Co. Като се има предвид, че Конгресът е санкционирал пускането само на номиналите от 5, 10 и 20 долара, може да си представим какво огромно количество банкноти се наложило да произведат.
Печатарите подходили практично: проверили първо запасите си от мастило в складовете и станало ясно, че най-много имат от зеленото. Така се появила традицията американските хартиени пари да са в зелено. Доскоро всички долари се печатаха именно със зелено мастило, което е и по-евтино.
Днес мастилото също се произвежда специално за Бюрото за гравиране и печат на САЩ и е много устойчиво на износване.
След печата на хартия мастилото съхне 72 часа. Идва ред на дълбокия печат. Специална преса вгражда хартията в запълнените с мастило вдлъбнатини във фактура, която е трудно да се копира. Нито един цветен ксерокс не може да постигне такъв ефект. Дълбокият печат се прави и от двете страни, след което хартията съхне отново – 3 дни.
Всеки ден през тези преси минават 1,3 тона мастило в три цвята и 10 хиляди листа хартия вестникарски формат. Всекидневно 24-мата работници на пресата в бюрото произвеждат около 35 млн. банкноти с различен номинал на обща сума до 650 млн. долара. 95 % от банкнотите, печатани всяка година, се използват за замяна на вече износените пари.
След като мастилата изсъхнат и листовете с рисунките на банкнотите са готови, се минава на следващия етап – сканиране за евентуални дефекти. Важно е да се отделят бракуваните банкноти, а проверката на всеки лист става за една секунда, след това му се поставя номер. Компютърът може да проверява едновременно до 37 листа, като сверява образеца с милиони микроскопични квадратчета. Ако едно квадратче не съвпада с оригинала, изображението му се показва на монитора.
Бракуваните купюри се унищожават, но се случва понякога да попаднат в ръцете на любители колекционери, като тяхната цена нараства в стотици, а и в хиляди пъти в сравнение с номинала. След проверката на листата се поставят серийни номера и обозначения на Федералния резерв. Това е нещо като домашен адрес на парите. Серийният номер, номерът на емисията и номиналът – това са трите знака, които отличават всеки лист хартия от останалите. Те не се повтарят, затова по всяка банкнота може да се определи денят, в който е отпечатана, и мястото, където е пусната в обращение.
Правото за издаване на парични емисии имат 12 банки – членове на Федералната резервна система. Територията на САЩ е разделена на 12 региона, всеки със своя федерална резервна банка, които имат цифрово и буквено обозначение в азбучен ред:
Номер на региона / Буква / Местоположение:
1 A Бостън
2 B Ню Йорк
3 C Филаделфия
4 D Кливланд
5 E Ричмънд
6 F Атланта
7 G Чикаго
8 H Сент Луис
9 I Минеаполис
10 J Канзас Сити
11 K Далас
12 L Сан Франциско
В цеха, където попадат листовете, най-накрая се разрязват. След това банкнотите се преброяват и опаковат.
Номинали: