Кой е Ясен Генадиев – човекът, който убеди звездата Стефан Данаилов да се снима в негов филм след дълго отсъствие от екрана, и как се работи с голям актьор.
Стефан Данаилов в ролята на Михаил във филма „Правила“.
Режисьорът Ясен Генадиев със Стефан Данаилов по време на снимките на филма „Правила“.
Дните преди Рождество Христово минаха под знака на един всенароден празник – 75-годишния юбилей на звездата на българския театър и кино Стефан Данаилов. Тържествата започнаха преди рождения му ден 9 декември и продължиха две седмици, докато Коледната треска не ги измести.
Изминалата година ще остане знаменателна не само за Мастера, но и за един “младок”, сценариста и режисьор Ясен Генадиев, който успя да убеди идолът на няколко поколения българи да се снима в негов филм след дълго отсъствие от екрана. Когато излезе късометражният филм “Правила”, всички от киногилдията къде с удивление, къде със завист отбелязаха успеха на Генадиев и не спираха да му задават въпроси как е убедил звездата да се снима отново…
Възрастен самотен мъж, домоуправител на блок, е в конфликт със света около него, защото е свикнал да живее по правила, които сам си е изградил и смята, че всички са длъжни да ги спазват. Познатата история стои в основата на сюжета на новия късометражен филм „Правила“. В него младият режисьор Ясен Генадиев снима звездата Стефан Данаилов, който се връща на екран след дълго отсъствие. „Правила“ е емоционален прочит на темата за самотата, приятелството и човешките отношения, 20 минути смирение пред живота, загубения му смисъл и неочакваното му преоткриване в чуждата усмивка“, казва за проекта си Генадиев.
Когато е писал сценария, той си е представял точно Стефан Данаилов в ролята. Оказва се, че неговата продуцентка Гергана Станкова, с която работи по повечето си проекти, също си е представяла Ламбо в тази роля. „Предстоеше ни да преместваме планини, защото знаехме, че достигането до него е по-сложно“, казва режисьорът.
Със звездата го свързва Светослав Спасов, един от най-добрите ни режисьори и оператори. „Беше един дълъг разговор, по-точно монолог. Аз говорих, говорих, а накрая Мастера каза: „Добре. Кога?“. Може да си представите как се развълнувах, като чух това след цялата си тирада.“
Идеята за сюжета му хрумва, когато приятели, живеещи като него в Милано, му разказват историята на един свой възрастен познат. „Грабна ме тази малка история, с детайлите от на пръв поглед незначителните срещи с един 70-годишен човек – едно разминаване в коридора или две разменени думи в градината, спор за сателитната чиния или за асансьора“, разказва Генадиев.
Неговите познати му разказват как след време са минали отново покрай дома на възрастния човек. Видели го да стои на прозореца и да гледа как навън животът продължава да върви с определен ритъм, а той се е затворил в своята рамка на самотата. Това го грабва окончателно и той започва да гради своята история, в която има и художествена измислица, като разговаря с много хора, за да навлезе по-дълбоко в проблемите на възрастните хора. „Не е лесно за един мъж като мен на 30 години да разкаже историята на един 73-годишен човек“, казва Ясен.
Стефан Данаилов в епизод от филма “Правила”.
Тъй като живее в Милано, той остава встрани от новините за личните житейски премеждия на Стефан Данаилов, които също го приближават до героя – загубата на любимата му съпруга Мария, борбата с тежката болест. „По-добре, че не знаех за тези негови проблеми, когато разговарях с него. Така не бях натоварен с допълнителни емоции и можех спокойно да го запозная с идеите, посланията и емоциите, които исках да прокарам чрез филма. От друга страна емоциите, които беше преживял Мастера, го приближиха още повече до личната история на героя му“, споделя Ясен.
Работата по снимките продължава близо година. „Той беше в прекрасна форма. Невероятното при него е, че в момента, в който кажем „Снимаме“, се „събира“ и дава максимума само в два до три дубъла“, казва режисьорът. Във филма на Данаилов партнира и Мария Статулова в по-малка роля. „Нея също съм си представял, когато писах сценария, защото тя винаги носи едно особено настроение на екрана“, казва Ясен.
На снимачната площадка на „Правила“.
Ясен Генадиев по време на снимки.
На проф. Данаилов партнират и двама от неговите студенти от класа му в НАТФИЗ – Евелин Костова (като Евелина) и Дарин Ангелов (Калоян). На снимачната площадка обаче Генадиев не е усетил у двамата ученическия респект към професора си.
„Бяха много развълнувани, че ще си партнират с любимия си Мастер, но на снимките се държаха като истински професионалисти, каквито са. Работихме много организирано и дисциплинирано и успяхме да предадем настроението, емоциите и посланията, които исках да носи филмът“, разказва режисьорът. Той самият също не е позволил респектът към звездата и професор от академията да повлияе в работата му.
В „Правила“ младата талантлива актриса Евелин Костова (в ролята на Евелина) си партнира със своя професор от НАТФИЗ Стефан Данаилов.
„Респекта го имаше, но разликата от 45 години на снимачната площадка се стопи, макар Стефан Данаилов да е участвал в близо 90 филма, а за мен това беше вторият като режисьор, – споделя Ясен. – От самото начало до края той ми показваше, че ми има пълно доверие. Дори не сметна за необходимо да гледа работната версия. За пръв път видя филма на премиерата на 12 май в кино „Одеон“.
Мария Статулова, Стефан Данаилов и Ясен Генадиев на премиерата на филма “Посоки”.
Форматът на филма – 20 минути, е непривичен за българския зрител и трябва да се изгражда култура за гледането на късометражни филми, коментира Генадиев. Те не са само за дебютанти в киното и си имат своите достойнства – в тях и сюжетът, и емоциите са много по-концентрирани. Късометражни филми на наши режисьори участват с успех в много международни фестивали, допълва той.
Темата за отчуждението и самотата сред възрастните хора е актуална в световен мащаб и режисьорът се надява „Правила“ да има успех в страната и на кино фестивали навън. „Естествено интересът беше насочен основно към участието на Стефан Данаилов, но това пък ни даде възможността да покажем на хората какво е късометражно кино“, коментира Генадиев.
Стефан Данаилов в епизоди от филма.
В момента той работи успоредно по два филмови проекта. Единият отново е за късометражен филм, по мотиви от разказ на баща му, писателя Генади Генадиев – „Гара за сам“. Ще е с времетраене десетина минути и ще се снима до края на годината.
Романът „От Космоса с любов“ на Станислава Чуринскиене го вдъхновява да планира първия си пълнометражен филм. Авторката представя историята на момиче, попаднало под влиянието на майка си, която е обсебена от идеята, че контактува с извънземни и че нейното дете има важно място в предстоящата голяма Промяна. Дъщерята открива смисъла на живота си в езотеричните учения, напуска училище и се отдава на лечение с енергия и „контактува“ с извънземно.
Цената е висока – безпрекословен отказ от всичко земно, което носи толкова непосредствено удоволствие – музиката, алкохолът, сексът. Историята е документална – Чуринскиене е интервюирала 20 момичета, напуснали училище под влияние на езотериката, и това е една от основните причини Генадиев да е привлечен от нея. Той е написал адаптиран сценарий по романа, който претърпява вече няколко редакции. И двата си нови филма ще снима у нас с изцяло български екип.
„Носталгия? Работата с продуцентката ми Гергана Станкова ме връща много често в България. Пък и не съм тежко носталгичен, може би защото Милано е близо до София. Не знам дали съм космополит. По-скоро се адаптирам лесно и се опитвам винаги да съжителствам и да работя с това, което ми предлага средата, и да го направя мое, за да може да работи за мен. От друга страна обаче, продължавам да пиша истории, свързани с България и да се чувствам привлечен от родната ми реалност. Може би това наистина да е носталгия, не знам“, разсъждава Ясен.
В Милано го отвежда любовта. Там живее от близо 13 години с жената на живота си, също българка, но не желае да говори за личния си живот. Възпитаник е на Италианския лицей в София и италианската диплома от него му дава възможност да продължи образованието си в Милано. Там завършва бакалавърска степен по медии в Колическия университет с профил кино, театър и културни прояви.
Дипломната му работа е на тема история на българското кино. Магистратурата му в същия университет е с насоченост история и създаване на медийните продукти. „Това беше началото на връзката ми с киното. Започнах да пиша сценарии и кратки разкази. Това предпочитание на кратката форма – за разкази и филми явно е под влияние на баща ми, който издаде три сборника с кратки разкази“, споделя Ясен.
В Милано той установява, че ученето му е много теоретично и му липсва практиката. Има голямо желание да застане зад камера и завършва режисура в Академия за кино и телевизия „Лукино Висконти“ в Милано – едно от двете престижни висши училища по специалността заедно с това в Рим. От 16 човека в групата избират 4 сценария, които да заснемат, и един от тях е този на Ясен.
Ясен Генадиев живее в Милано, но предпочита да снима филми с български сюжети и екип.
Дипломната му работа е късометражният филм Little Talks, на български „Празни приказки“. Разказва историята на двойка българи, и в частност на младата жена, която започва работа като преводач за полицията на подслушвани разговори на българи в чужбина, свързани с криминални дейности. По време на това подслушване тя разбира за приятеля си някои неща, които не е знаела и не е подозирала, и е изправена пред трудна дилема. В ролята е Гергана Плетньова.
В Милано Ясен Генадиев работи предимно по комерсиални проекти. Наскоро е написал сценария за късометражен филм, спонсориран от Мерцедес, но не е реклама, а художествен – „Прелюдия“. Работи много и по онлайн проекти. Завършва мини уеб сериал – 12 епизода от по една минута за една модна марка. Режисира и мачове от италианската В група и елитната група по волейбол. Последната му оферта е да заснеме филм с 10 истории, разказани от 10 режисьора в рамките на по 2 минути, също художествен, но спонсориран от „Ланчия“.
