Как бедно момче от Ботевград се превърна в принц

Когато работиш със сърце и душа, модата взема много от теб, казва Евгени Петков – първият български еко дизайнер с успешна кариера в Лондон.

Боряна Антимова

Той е 30-годишен вечно усмихнат, добронамерен и позитивен чаровник. Първият еко дизайнер не само в България, но и на Балканите, който прилага авангардни методи като рециклиране и етична мода.

След 10 години работа бедното момче от Ботевград се е превърнало в принц. Днес Евгени Петков – Eugenio е успешен дизайнер в Лондон, излагащ моделите си в Лондонското сити и два пъти годишно участващ в шоурум в Седмицата на модата в Париж.

„Станах разпознаваем като еко дизайнер случайно – казва Евгени. – Произлизам от средностатистическо, да не кажа бедно, семейство от Ботевград, в което ресурсите винаги са били ограничени. А това винаги ме е карало да бъда по-креативен в посока да рециклирам, максимално да използвам материалите.“

Малкият Евгени обича да рисува дрехи и обувки по чиновете, майка му, артистична натура, забелязва тази негова страст и решава да помогне.

„Още от малък ми беше ясно, че ще бъда като майка ми, ще се занимавам с изкуство – разказва Евгени. – Майка ми е много креативен човек, занимава се с ландшафтен дизайн в свободното си време, хубаво рисува, въобще е артист по душа. Тогава в тези години имаше кръжоци по приложно изкуство, ходехме на пленери из България. От V до VII клас учих в специализирана паралелка за приложно изкуство. И след това за средното училище майка ми успя да се пребори с баща ми да ме прати в Текстилния техникум във Враца, защото „как така текстилен дизайнер, нали трябва да се следва в механотехникум, не може такива неща.“

Във Враца Евгени учи моделиране и конструиране на облекло. Едва 16-годишен, в IX клас, започва да работи с частни клиенти. Франкофон е, в техникума е в паралелка с усилено изучаване на френски език, защото мечтае да замине в Париж, при голямата мода.

Родителите му нямат средства да го изпратят и той заминава да работи по една програма за гледане на деца, за да види как са нещата в модата отблизо, но без да учи. Когато програмата свършва, трябва да се прибере в България. Но съдбата го намира и тук, в Пловдив.

Фризьорката му Полина Боевска работи за централата на „Шварцкопф“ – известната марка за продукти за коса в Австрия. На едно голямо модно ревю в Пловдив той е поканен да облече моделите за шоуто на коафьорите.

След края мениджърът за Централна и Западна Европа на „Шварцкопф“ му предлага да работи за фирмата. Два пъти годишно да им прави колекции срещу много добро заплащане. Евгени работи около 3 години в България, като междувременно продължава да прави облекла, има си частни клиенти и звезди като Силвия и Теди Кацарови и си следва мечтата.

„Идеята да правя еко мода се зароди в някакъв момент, все още беше неосъзната, но започнах да прилагам все по-осъзнато методите й – споделя Евгени. – Хората казват, “Когато ученикът е готов, учителят сам идва”. Точно в този момент ме намери една репортерка от Ню Йорк – Абигейл Доан. Тя беше моят ментор в еко модата и ми отвори вратите към чужбина. Защото в България за хората еко модата беше нещо много странно, някакви парцали, съшити един с друг. И нямаха идея, че това е световна тенденция.“

Абигейл започва да дава съвети на Евгени и го препоръчва на световната еко организация, която има клон в Хонконг и Ню Йорк. От организацията решават, че Евгени ще е страхотен представител от Балканите, където този вид мода все още не е популярен.

Той участва в едно еко модно ревю EcoChik в сградата на ООН в Женева, с дизайнери от над 30 държави от целия свят. Представя булчинска рокля, направена от сурова, тъкана на село вълна, и с кринолин от върбови клонки – елементи от българския фолклор. Моделът му е обявен за най-добър Haute Couture тоалет.

Негов модел става Юлия Юревич, Мис България 2007. Вдига се медиен шум и хората започват да говорят за Евгени Петков като за първия български еко дизайнер.

„Разбира се, появиха се колеги от България, които искаха да копират, да яхнат тренда, но не успяха, защото, когато правиш нещо от маркетингова гледна точка, то не става, а пък аз го правех със сърце и на мен ми се получаваше“, коментира дизайнерът.

В някакъв момент Евгени заминава при своя приятелка в Лондон. Тогава все още мечтае да е в Париж, но когато пристига в британската столица, градът и атмосферата много му харесват и решава, че това е неговото място. За около 6 месеца научава английски, приемат го в University of West London, учи за дизайнер с профил плетива.

Там продължава да си следва мечтите и за една година се откроява като един от най-добрите курсисти, получава уважението на учители, колеги. Еугенио продължава да работи за частни клиенти, но е фокусиран в образованието си. Предпоследната година участва в много голям и известен конкурс за млади дизайнери – Mittel Moda The Fashion Award, където показва своя еко колекция мъжка мода. Името му влиза в традиционната селекция от 22-ма обещаващи млади дизайнери.

След завършването на университета той се връща за 6 месеца в България, за да си почине и да реши какво да прави. Тогава негов модел, момиче, силно впечатлено от модата му, пише във фейсбук, че работи за малка компания в Лондон, в която имат нужда от дизайнер, а той поема обратния път към британската столица.

Там работи, трупа контакти, пътува много до Дубай, Женева, Турция. Започва работа за известен лондонски дизайнер – испанеца Емилио де ла Морена. Ходи на седмиците на модата в Лондон и продължава да работи с частни клиенти, а с приходите да финансира собствените си колекции с марката Eugenio.

Няколко месеца по-късно Съдбата отново се явява в лицето на жена – негова бивша клиентка, индийка, му казва за нейна приятелка, много заможна, която има фирма и си търси някой, който да менажира всичко. Вече трета година Евгени работи за ESSE Vie London. Има много частни клиенти, предимно индийци и араби и е доволен от това, защото те могат да си позволят рокли всеки месец.

Към днешна дата два пъти годишно показват колекциите на марката на Парижката седмица на модата. Евгени пътува много из Европа, в Дубай и развива своя собствен бранд. „Аз съм номад по душа“, казва Евгени.

От една година той самият продава свои колекции в Дубай и Лондон. Представя както шити тоалети, така и плетива. Част от облеклата му се изработват в Дупница, при приятел. „Дясната ми ръка в България е Деси Илиева. Тя ми е асистент и движи нещата в България и изпълнява капризите ми“, казва Евгени. Майка му помага с плетивата, ангажирал е и две баби в Ботевград.

Плетивата му се харесват и купуват много в Лондон. Скоро му предстои участие на Арабската седмица на модата в Дубай. Там ще представи съвсем друга колекция. През последните години като запазена марка са му станали облеклата soft tailoring – сака, хубави панталони, структурни рокли, не толкова вечерни, колкото за коктейли.

Всички модели с марката Eugenio имат корсети отвътре и метални ципове, които придават една различна форма на женската фигура. „Моят стил е по-скоро ready-to-wear, или носими неща. Правя и от кутюр за заможни клиенти, старая се да съм гъвкав“, казва дизайнерът.

„Не си падам много по изяви, по участия в конкурси, за мен най-важната награда е клиентка, като ме хареса, да ме препоръча на своя приятелка – споделя Евгени. – Инвестирам в себе си като личност. Обърнал съм посоката към себе си. Защото след тревожното разстройство, което преживях, разбрах, че трябва да обърна внимание на тези неща.“

Тревожното разстройство е цената, която много дизайнери плащат, за да бъдат в модата, казва Евгени. Той разказва за Джон Галиано, който под въздействие на наркотици, преумора и т.н. изпада в много тежко състояние и е отстранен от „Диор“.

„Модата е изтощително занимание – споделя дизайнерът. – Когато работиш със сърце и душа, тя взима много от теб. Отстрани всички гледат блясъка, червените килими, но всъщност зад всичко това стои един самотен, тъжен и преуморен дизайнер, притеснен непрекъснато от големите очаквания на публиката.“

„В Лондон не мога и куче да гледам, защото много пътувам – всеки месец до България, до Италия, рождения си ден на 28 декември винаги празнувам някъде на топло – Тайланд, Карибите, Индия. Не се спирам – казва Евгени. – Лондон е много приятен за един артист, защото има всичко, което може да те вдъхнови, дори на улицата. Ходя по изложби, вечер излизам с приятели по клубове.“

Сега работи върху интересен проект, държавна поръчка – корпоративно облекло за една от най-големите банки в Обединеното кралство. „Това ще промени живота ми изцяло“, казва той. Вече има опит в дизайна на униформите. Оказва се, че той е проектирал облеклата на стюардесите на Авиоотряд 28 в първото правителство на Бойко Борисов. Средствата от поръчката инвестира в собственото си студио.

Вегетарианец е и е постигнал баланс и е пренаредил приоритетите си. Един от тях е да се чувства добре физически и психически, хората около него да са щастливи.

Ралица – пратеница на Съдбата

Съдбата влиза в живота му в лицето на една българка – Ралица Петрова. Тя чете за представянето му в Женева и за уникалната му булчинска еко рокля и се свързва с него във фейсбук. Поръчва си булчинската рокля при него, а той прави втори прототип на дрехата, който е тотално различен и изработен по принципите на еко модата.

„Тази жена ми стана като втора майка – казва Евгени. – Откакто направих булчинската й рокля, тя ми помага постоянно, подкрепя ме морално, финансово, по всякакъв начин. В Лондон живях в нейната къща безплатно. Дойде на дипломното ми ревю. Сега съм й наемател и имам модно студио в Централен Лондон благодарение на нея.“

Рециклирай и бъди в тренда

Еко модата е все още нещо непознато не само у нас. Сред това, което прави Евгени Петков, най-широко разпространено е рециклирането – когато от вече готови дрехи се правят нови. При метода 0 waste (“нула загуби“) платът се използва така, че да не се реже и от него да не се изхвърли и парченце.

Част от еко модата е и етичната мода, тоест материалите да са произведени в страната, в която е дизайнерът, да се плаща достатъчно на хората, които шият дрехите. Другото направление е използването на стопроцентови естествени материали – коприна, вълна, памук, лен. Евгени рециклира и парчета, например останали са 2-3 метра от различни платове, използвани за колекции, взема ги от фабриката и прави от тях други дрехи.

Модели от последната му колекция. Сн. Ивомир Пешев, модели: „Ивет Фешън“:

Източник: Седмичен Труд