„Красивият ум“ с коефициент на интелигентност, по-висок от този на Айнщайн, финансира всичките си социални проекти с лични средства.
„Горя лично във всяка своя кауза. Всичките ми социални проекти в помощ на хората – в Англия и най-вече в България, са финансирани от мен – казва Илиян. – Не съм филантроп, който дарява пари за благотворителност и не знае за какво се харчат. Всичките си социални проекти управлявам сам, като влагам приходи от частния си бизнес в Лондон.“
Социалният предприемач Илиян Кузманов е един от най-красивите умове на България, с коефициент на интелигентност по Менса (IQ), по-висок от този на Айнщайн – 160 точки по новата система.
Ето какво каза той пред мен за BG VOICE:
Наричат го „Рицарят на Доброто“, защото използва красивия си ум, като от Лондон непрекъснато помага на България. “Да бъдеш рицар днес, означава съзнателен избор да се отнасяш към другите с доброта, уважение и съпричастност, независимо от техния пол или произход”, коментира той.
След години на успешен бизнес като социален предприемач в Канада и Англия, той продължава да разработва проекти, които помагат на хората в нужда да подобрят живота си. Лично.
Проектите му включват борбата с трафика на хора, с корупцията, за човешките права, за адаптацията на лишените от свобода след излизането им от затвора, за дигитализация на библиотечния фонд…
Всичките му проекти са успешни. Кафенетата, които създава в Лондон (Ezo) и в родния си Пазарджик („Езолигенция“) осигуряват работа, социални контакти и реализация на бездомни и бедни хора. Това са обществени центрове, които продават социални продукти и провеждат безплатни курсове за местната общност, като реализират каузи.
Но все пак Илиян има странен идол за подражание – създателя на YMCA – Сър Джордж Уилямс, поставил началото на идеята за обществени центрове в помощ на бедни общности.
Първата му книга – „Ако срещнеш Буда, убий го“, е във топ 14 на световната книжарница Amazon, а в САЩ става медийна сензация.
Втората му книга – „Дяволът! Аз го познавам“ изпреварва творби на Стивън Кинг и Джон Гришам в класация на лондонско радио.
Последният му проект – 20-минутният документален филм „Пилигрим в Тайланд“ представя в качествено нова светлина пътешествието – като пилигримство (поклонничество).
„След втората книга реших да си взема въздух от литературата и заедно с Борислава Георгиева, мой партньор в социалните проекти и в живота, тръгнахме на дълго пътешествие през Азия. Правя го за трети път“, споделя Илиян. Филмът, на който той е сценарист и продуцент, с режисьор Ангелина Грозева, е инспириран от желанието му да говори за устойчивия туризъм през призмата на пилигримството.
Това е контрапункт на масовия туризъм, пагубен за местната икономика, за културата и природата. Подходящ е и за дигиталните номади и хората на хоумофис, които могат да работят от всяка точка на света, само с лаптоп и осигурен wi-fi.
„След пандемията имаме нужда от такъв модел на туризма – да вземаме лични, спонтанни и емоционални решения къде и за колко време да останем. Така подпомагаме малките местни хотели и места за хранене, занаятчиите, хората на изкуството“, обяснява Илиян.
Филмът вече успешно се включва в селекцията на много престижни фестивали за документално кино в Монреал, Лондон, Чикаго, Ню Йорк, Токио, Единбург, Прага, Мексико, Южна Африка.
Удостоен е със специална награда от Агенцията за българите в чужбина към Министерството на външните работи, демонстрирайки нуждата от активни граждански инициативи за развитие на българските общности зад граница.
Животът на този красив ум е изпълнен с предизвикателства. Много неща са му се отдавали с лекота от малък – и ученето, и предприемачеството. Обича приключенските книги, в които героят не само прави чудеса, но и помага на другите. Чете от 4-годишен, завършва с лекота езиковата гимназия в Пазарджик с френски и английски, и „Право“ в Пловдивския университет.
На 23 години продава апартамента си в Пазарджик и заминава за Канада с 4000 долара в джоба. В Монреал работи в социален център за деца на емигранти, дори иска да следва това. Завършва история в университета „Конкордия“ в Монреал, със сертификат за финанси и банково дело.
После заминава за Великобритания, където създава компанията „DomesticHelpLondon“ – за всякакви услуги, като почистване, гледане на деца, ремонти, кетъринг. Обучава персонал, обслужващ кралското семейство, фамилия Ротшилд, супер хотели като „Риц“, „Милениум“.
В Лондон отваря социален център – „Ezo Bistro“, където нарежда 3000 книги по философия, история, религии и право. Продават картини на бездомни художници, предлагат безплатно горещи напитки, бисквити, храна за животни. Правят безплатни курсове за местната общност.
Предприемчивият българин с душа и сърце не само помага на бедните и бездомни хора, а и мястото прави месечен оборот от 14 хиляди паунда.
През 2019 г. той се връща в Родината, записва онлайн „Глобална политика“ в университет в Германия. Ръководи бизнеса си в Лондон от дистанция, а голяма част от приходите си влага в проекти в Родината.
В България той се сблъсква челно с тежка криминална история – трафик на жени. Регистрира фондация „Арт Ангел“. Създава и в родния Пазарджик място като „Ezo Bistro“ в Лондон – с много книги, с различни събития – „Езолигенция“.
Сблъсква се с огромни проблеми – нападат и цапат заведението, дори му пращат биячи. „Защо ли? Защото бърках в здравето и рахатлъка на местните, особено на тези от НПО-сектора, свикнали с модела да харчат безответно и безотговорно парите на дарителите“, коментира той.
От детството е един „четящ като луд мечтател, копнеещ да пише един ден и да променя хората към добро“. Има 4-5 картона в библиотеката в неговото село Калугерово и си спомня как няколко месеца чака, за да стигнат новите книги там и да ги вземе.
Затова днес се обявява за пълно дигитализиране на българския библиотечен фонд. Смята, че дигитализацията е мощно средство за борба с корупцията и безхаберието. Иска да види нашите библиотеки, превърнали се в модерен конкурент на международните платформи за четене.
„Какво лошо има в това, дигиталното съдържание да е безплатно и библиотечният фонд – дигитализиран? – вълнува се той. – Няма да харчим огромни средства за поддържането на огромната библиотечна мрежа.
Читателят, особено този с ограничени доходи, ще има достъп до цялото съдържание, дори и ако живее в някое малко село. А и колко копия от една книга може да купи една библиотека? И от колко автора? Не e ли това предпоставка за корупция и шуробаджанащина?“.
В САЩ и Англия много библиотеки се самоиздържат, като отварят магазинчета, въвеждат достъпни такси за ползването на фонда. “Защо не се въведе и в нашите библиотеки моделът на Amazon, при който за четенето на дигитална книга се заплаща малка такса? Не е ли това начинът да помогнем на всички творци в България и в действителност да обърнем внимание на съдържанието, на таланта?“, коментира той.
Един от най-амбициозните и „на сърцето му“ проекти e за социално производство съвместно със затворите в България. Идеята му е лишените от свобода с първа присъда да пекат кафе и хляб, като се обучават за бариста и когато излязат на свобода, да им се осигурява работа – както правят в САЩ и Обединеното кралство.
По време на пандемията Илиян остава в България, като управлява бизнеса си от дистанция. “Благодарях често на моите клиенти в Лондон за лоялността, че продължават да ползват услугите на компанията ми. Те знаят, че голяма част от приходите ми отиват за социални каузи“, споделя Илиян.
Допълва, че винаги е успявал, без да разчита на каквато и да било реклама. „Такъв е и бизнесът ми в Лондон вече 13 години – работи на принципа на вътрешни препоръки и на доброто ми име“, казва той.
Подкрепя един качествено нов, революционен подход на клиентите към предприемачите – да ги „наказват“, ако не връщат част от приходите си обратно към хора, които не са имали техния късмет. Движението на активните потребители тръгва от Щатите и Англия. “Клиентите следят за какво производителят харчи парите си – дали само за яхти и коли например, или ги влага и в социални проекти. И ако са разочаровани от него, просто престават да купуват и ползват стоките и услугите му”, обяснява филантропът.
Илиян Кузманов, определящ се на първо място като журналист, е автор на над 1000 статии в българската преса. Създал е и медийния аналитичен портал www.theangel.today – на български. Публикува и по-различни информации, като основният фокус е анализи, философия и политика, а също и всякакви социални теми, които вълнуват красивия му ум.
„И този проект финансирам сам – казва той. – Така си осигурявам пълна независимост от спонсори и рекламодатели, както и свободата да пиша и публикувам, каквото си искам, и каквото ми диктува сърцето.“
Той посочва за пример Foreign Affairs. Списанието се издава в САЩ от съмишленици. Не служители на заплата, а хора, вярващи в това, което пишат и идеите, зад които застават. Те се самофинансират, като създават съдържание в съзвучие с вярата им в някои ценности и търсят импакта, въздействието върху публиката.
„Защо правя всичко това? Китайска поговорка гласи: „Тревата се навежда според вятъра. Ние в медиите формираме мнение според публиката, което е много грешно. Защо не поемем отговорност да влияем на аудиторията, вместо само да генерираме печалби?“, коментира красивият ум.
Не се чувства „разкъсан“ между Англия и България, където е прекарал и това лято и е направил филма „Пилигрим в Тайланд“.
От Лондон, от дома си до обсерваторията на Гринуичкия меридиан и река Темза, той продължава да мисли и работи за Родината.
