Не придавам голямо значение на определението “секссимвол” и не галя егото си с него, казва звездата.
Боряна Антимова
История. Това интервю е правено през 2014 г., когато младата надежда на българското кино и театър още беше в началото на пътя си. Междувременно Иво се снима в два сериала – “Фамилията” и “Скъпи наследници”. Участието му във “Фамилията” го затвърди като един от родните секссимволи. В сериала Аръков играе 10 години по-възрастния Антон Велев-Тони – съпруг на Лора, мениджър и собственик на футболен клуб, момчето за мокри поръчки на Борис.
Играе и в продължението на „300“ на „Уорнър брос“ и „Рота Герои”, заради които в България пристигат Вини Джоунс и Том Сийзмор.
Днес дойде новината, че актьорът и водещ на предаването “Мармалад” и едно от лицата на bTV се снима в турска супер продукция със звездата на турското кино Къванч Татлъту. Първата му среща с Къванч обаче не носи особено приятни спомени, споделя той пред bTV. „Имаше някакво преценяване външно – ти кой си, аз кой съм”, каза Аръков. От друга страна са си пускали хапливи смешки, защото Аръков отива в чужда страна да снима филм, а пък Татлъту се чуди кой стои пред него. Според думите на българина, неговият колега е нормален човек, може да говори свободно, но трябва да има времето и енергията.
Сериалът се казва „Ирония на съдбата”. Жанрово е криминална драма, в която героят на Къванч е полицай, борещ се подземния свят. Българина играе руски мафиот, лидер на групировка и получил поръчка да накаже героя на турската звезда. Всъщност Аръков отива в Истанбул за малка роля, но режисьорите решават да му дадат нещо по-голямо. „От деня, в който стъпих там, ролята ставаше все по-голяма и аз започнах да се чудя дали не съм разбрал грешно” – допълни Иво. Отделно получава сценария в деня на снимките, но това не променя отношението му спрямо продукцията.
Участието му наистина отваря пред него широки хоризонти – така, както е мечтал в това интервю отпреди 5 години…
Иво Аръков е роден на 27 септември 1988 г. във Варна, детството му преминава в Белослав. На 13 години заминава заради работата на баща си в Ростов на Дон, Русия
Когато се връща, се записва в детското театрално студио “Златното ключе” във Варна. Учи солфеж, композира песни със свой текст. През 2011 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. д-р Атанас Атанасов.
Играе в редица театрални постановки, сред които „Козата, или коя е Силвия” на Явор Гърдев. Близо три години беше в трупата на МГТ “Зад канала”.
Има силен дебют в киното във филма „Кецове”. Модел е на агенция “Ивет моделс”, а участието му в сериала “Фамилията” го нарежда сред родните секссимволи. Сред многостранните му таланти са писането на стихове, свиренето на пиано и китара.
На маса пред ресторанта на Иво на последния етаж в столичния мол “България” седи баща му, Максим Аръков. Синът е в период на изтощителни снимки за сериала “Фамилията” и таткото се е вдигнал от Белослав, за да му помага в бизнеса.
Максим с носталгия споделя за залеза на професията си – стъклар. Специализирал е в Русия върха в занаята – гравюра върху стъкло, правил е изящни фигурки, произведения на изкуството… Но днес там, където е бил стъкларският завод в Белослав, е голо поле, а няколко поколения потомствени майстори вече са си отишли.
Иво, баща ти е притеснен за здравето ти, казва: “Много снима това момче, малко спи”…
Снимам много, но не достатъчно, не, колкото ми се иска. Чувствам в себе си енергия за повече и смятам, че в България има много таланти, които заслужават това. Но кога ще се случи – не знам. Просто се надявам.
Какво да очакваме от Антон Велев в новия сезон на “Фамилията”?
Той претърпява голям крах, минава през две много емоционални кризи и започва да се превръща в нов човек, може би по-добър.
Много съм благодарен на продуцентите, които повярваха, че мога да се справя с това предизвикателство.
Изключителна рядкост е някой да рискува и да ангажира с години по-млад човек. Беше ми трудно в началото. Явно изглеждам много по-различен от Антон в действителност, защото ми се е случвало хора да ме питат: “Вие ли сте…” Отговарям – “да, същият, Тони от сериала”.
Снима се и в сериала “Четвърта власт”, как гледаш на това – като на трамплин за известност, като на възможност за осигуряване на доходи?
Сериалите са конвертируемият формат на киното. Не че това е лесен начин за снимане, или че не е предизвикателство от актьорска гледна точка, напротив. Само екипът знае колко труд стои зад изработването на една серия.
Беше водещ на актьорското риалити “Стар машин” по ТВ 7, оказа се, че и за това имаш талант…
Добрата дикция и постановка на гласа – всичко дължа на моите професори от НАТФИЗ. Както казва проф. Атанасов, всички студенти имат талант, но важното е колко труд ще положиш след това, и колко силна воля, за да се изградиш.
Сега какво би предпочел – театър, кино или сериали?
Защо трябва да се степенуват? Всичко ми е интересно. Не се отричам от нито едно от трите. Просто сега съм в такъв период – на сериали.
Напуснал си трупата на “Театър зад канала”…
Много глупости се изписаха по темата, а истината е, че искам да се развивам като актьор. Искам да огледам новите хоризонти, да се запозная с нови хора. Напуснах, защото нямаше как да се направи такава координация, че хем да играя, хем да си преследвам моите мечти и идеали.
Но не си затворил категорично вратата към театъра?
По никакъв начин. Ръководството на театъра не са ме изпратили на кораба на Колумб и не са ми казали “Сбогом”. Вече сме толкова глобализирани, че за 8 часа съм на другия край на света.
Освен всичко друго, кичат те с епитети от рода на “красив като млад бог”, все още си в каталога на модна агенция “Ивет фешън”.
Да, не съм се отказал от ангажиментите си като модел, защото не са в противоречие с работата ми като актьор. Има нормален диалог между агенцията и мен и е от взаимен интерес да работим заедно.
Определението секссимвол радва ли те, гали ли суетата ти, или те притеснява?
Нито ме притеснява, нито пък му отдавам прекалено голямо значение. Приемам го като комплимент, радвам се, но не галя прекомерно егото си с него. Това е нещо, което получаваш като титла, то е същото като зрителската оценка в актьорството. Изглежда, че у нас е много модерно мъжете, които са желани и търсени, да се правят на скромни, да казват: “Ами не, аз не съм секссимвол”. Не сме свикнали да сме искрени и откровени. Някак трудно ни е все още, когато някой направи нещо хубаво и то е безспорно, да му ръкопляскаме.
Като син на детска учителка, от малък свириш на пиано и китара, композирал си. Имаш ли време за това сега?
Сега свиря на китара. А композициите бяха в студио, зад пулт, по съвременния начин за правене на музика. Но напоследък нямам време за това.
Пишеш и поезия: “Изяден от несъвършенството на разума си/ ще клонирам само най-добрите си черти/ с градация и гравитация, гръмоотвод и грация/ в надмощието си да притежаваш преживяното/ десет точки за изграждането, двайсет за разрухата”…Предизвикваш фурор в социалните мрежи… Ще издаваш ли стихосбирка?
Имах голямо желание да издам една, получих и няколко и предложения от издатели, но доста удари понесох и се отказах. Хората днес са ангажирани с други неща, фокусирани в други проблеми, встрани от това, което искам да предам като послание. Опитвал съм да пиша и проза, но поезията ми идва като по-голям синтез, като една квинтесенция на всичко преживяно.
Какво обичаш да четеш?
Много обичам и намирам време да чета български автори – Смирненски, Яворов, Йовков, Радичков, Дамян Дамянов. Обичам много също испанска литература, Федерико Гарсия Лорка ми е един от любимите поети. Обичам и поезията на Уилям Бътлър Йейтс, изчел съм всичко от него и дори започнах да си превеждам стиховете му.
От поезията – в прозата – имаш ресторант, готвиш от 14-годишен, казват, че и в това си талант…
Готвенето предава голяма част от вътрешна ти енергия и се радвам, че намерих правилния екип. Това са хора, които имат усещане за здравословно хранене, а също и воля и качества да доказват, че да се грижиш за себе си е правило номер едно.
“Ел торо” на испански е бик. Това е символ за теб, нали?
Да, на пробивност, на успех. Исках да намеря за ресторанта си символ, който обединява тези важни качества на волята. Ако човек подчини себе си на волята и не позволява тялото да я контролира, това е златна формула за успех.
Като дете в тази посока ли си представяше, че ще продължи животът ти?
Винаги съм усещал, че нещо такова съществува в мен, но никога не съм го формулирал, нито пък съм знаел как да го изразя. Докато не попаднах на един приятел, който ходеше в “Златното ключе” и тогава просто оседлах живота си, който преди това преминаваше нагоре-надолу. Вече знаех какво искам, как да го постигна и рискувах. Винаги съм се занимавал с много неща, както сега.
Какво най-много те дразни у сънародниците ни?
Това, че сме доста неблагодарни, много завистливи и подхождаме към всичко с огромна корист. Това не го разбирам и казвам, че България не е това. Българинът не е това. Когато отидем някъде, аз задължително казвам, че съм българин. Аз искам да представлявам България. Това, което правя – това е България. А не онова, което BBC или някоя друга чужда медия пуска и се опитва да развали имиджа ни и да внуши, че сме страна на пияници, нехранимайковци и будали. Напротив, срещал съм се с българи – величия!
Това е, не се ценим. А другото лошо нещо е, че се опитваме да се намразим един друг. Когато една страна е разединена, е много лошо. Както пиша в стиховете си, “съединението ме разедини напосоки”. Това агресивно обединение просто ме разгражда.
Кое те възмущава най-много?
Това, че много мои състуденти и съвременници вече са извън България. Аз все още съм тук и се опитвам да направя нещо хубаво, но нищо хубаво не се получава, освен това, да ми петнят името… Ами не виждам смисъл и аз да оставам за дълго тук. Аз се опитвам да генерирам някаква идея, а само ми се казва: “Махни се, ти не разбираш”. Ами щом е така, ще отида да разбирам някъде другаде.
Не се дава шанс за никакъв успех и просперитет. Опиташ ли се да накажеш едно младо дърво да не никне, то ще намери път, заобиколен, но пак ще изникне. Има хора с потенциал, които наистина искат да останат, но никой не иска те да успяват, никой не иска да развие потенциала им. Това ги депресира и комплексира, отиват в чужбина и там се развиват.
Стихове от Иво Аръков
За всичките онези времена
вий бяхте пламнали по музика
по музите на френските шансони
но ний в телата ви сме очертани
там те ни проектират – тишина;
Ние бяхме плувнали замислени
едва измислени почти планувани
изражение на вашето изображение
отражение или затворената й константа
с илюзия по вътрешен дизайн;
Може би сега сме ние
поколението вслушани във музика
по-нови в старостта си с настоящи спомени
на ударните басови мелодии разделящи се положително
по полО – сферите
Изяден от несъвършенството на разума си
ще клонирам само най- добрите си черти
с градация и гравитация, гръмоотвод и грация
в надмощието си да притежаваш преживяното
десет точки за изграждането двайсет за разрухата
деца, когато вашето надбягване започне утре сутринта
не споменавайте на вашите деца, че те дечица ще сиимат…
Всички думи в тялото ми ще са като най-изящни гени
биха се ревнували една след друга
защо ли знаят тайната
щом не разчита
азбуката
разума
редували се гените – ревнували се вечните
във вятър и в игри са скрити всички мисли
тук пак ще питам за човек щом всичко разруши
гърмящата гаранция на гордостта ще го изправи ли
но никой друг не ми остана
само сиви трупове
на следващите
