„Той бди като орел над мен и много ми помага да вземам важни решения в кариерата си“, споделя за любовта на живота си актрисата.
Боряна Антимова
Иван Ласкин пое към небесната сцена… От дни очаквахме това и все пак подобна загуба шокира… Лично аз съжалявам, че така и не успях да направя интервю с него… Мъчно ми е и за неговия рано похабен живот, и за Александра, която трудно преодоля загубата на любимата си и много близка духовно майка Пепа Николова. Точно Иван беше човекът, който й подаде ръка тогава, още не като неин любим, а като приятел. А сега отново губи най-близкия си човек…
Иван става известен още 16-годишен – играе главната роля в станалия култов сериал “Васко да Гама от село Рупча”. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1994 г. в класа на професор Здравко Митков. Малко преди това започва кариерата му в театъра – в „Сълза и смях“ играе от 1991 г.
След това показва таланта си на сцените на почти всички софийски театри. От 1997 г. е актьор в театър „Българска армия“. Напуска го през 2014 г. с Александра Сърчаджиева. “Истината е, че се изчерпах там. Аз напуснах, защото стоях там заради Александра… а не трябваше. А Александра просто не издържа заобикалящото я режисьорско некадърие и малодушие. С изключение на Асен Шопов, Ивайло Христов и най-вече Крикор Азарян”, написа в личния си фейсбук профил тогава Ласкин. Там обяви, че напуска Военния театър, след като 17 г. е играл на сцената му.
Междувременно се изявява и пред камерата. Участва в сериала “Дунав мост”, за който след време често си спомня. “На първия снимачен ден на “Дунав мост” започнаха бомбардировките над Сърбия. Как да помниш нещо различно? Това е най-добрата тв продукция в контекста на прехода. Тя го описа. По великолепен начин – от любовта и изневерите до мутрите. В “Дунав мост” Иван Андонов предрече бъдещето на българския сериал. Както и на целия ни живот”, разказа преди време Ласкин.
Дори колегите му се шегуваха с него, като го наричат Корайма Торес – като нея играе в много сериали. Първо във “Васко да Гама от село Рупча”, след това – “Дунав мост”, “Църква за вълци”, “Хайка за вълци”. Снимал се е в над 20 европейски и американски продукции от периода 1989 – 2007 г.(Откъсът е от в. „24 часа“)
Иван и Алекс се влюбват един в друг в труден и за двама им период от живота им. Запознават се на снимачната площадка. Тогава Александра се обижда на чувството му за хумор и трябва да мине доста време, докато разбере, че не й се подиграва, а се шегува. “Точно тогава майка й, обичаната актриса Пепа Николова, се разболя неизлечимо от тумор в мозъка. Аз пък не се спогаждах с първата си съпруга (актрисата Мирослава Гоговска – б.а.). Изнесох се и живеех сам с кучето си в стая само с едно легло, отрупано с хартии от сандвичи. Алекс промени и мен, и живота ми”, разказва в свое интервю актьорът. (Откъс: “24 часа“)
Как изглежда Иван Ласкин през очите на своята любима Александра? Ето откъс от интервюто ми с Алекс от 2012 г.:
Алекс, кой пръв видя в теб бъдещата успешна тв водеща?
За “Мело ТВ Мания” се явих на кастинг. Бях на 17 години и се обадиха на майка ми да я попитат дали може да ме поканят. На кастинга режисьорите много са ме харесали. Когато предаването приключи, бях в трети курс на НАТФИЗ и после 6 години не съм се занимавала с телевизия. Не че не съм имала предложения, но не са ми харесвали.
След това ми се обадиха продуцентите от “Паприка” за кастинг за “Фермер търси жена”. Аз отидох на среща с тях и им отказах. Много ми хареса идеята на предаването, но когато разбрах, че трябва да се пътува, казах, че не мога да замина, защото съм с бебе на 5 месеца и кърмех.
Прибрах се вкъщи, казах на Иван, а той: “Защо? На теб в момента това ти е нужно. Родила си, имаш нужда да излезеш от тоя цикъл – смяна на памперси, кърмене”. Казах, че не мога да се справя, а той: “Не, напротив, ще се справиш”. Викам, как ще стане, да съм някаква водеща, която казва някакви текстове, задава някакви въпроси и едновременно кърми ли?”
Иван предложи да оставя детето на него. Казах: “Как да стане, това е цял месец, ти не можеш да го кърмиш!”. Нали бях родила София с намерението да бъда пълноценна майка, да си гледам детето и да кърмя, а не да ходя да се мятам напред-назад по сцени и телевизии. Тогава той каза: “Не, мойто момиче, ще видиш, че това ще ти се отрази много добре. Ще пътуваш с детето, аз ще идвам, когато имам нямам представления”. Аз много разчитам на него. Много неща щях да загубя, ако не беше той.
Май не страдаш от прекалени амбиции?
Не съм от амбициозните хора. Не се оплаквам, правя това, което искам, играя непрекъснато, водя предаване, супер. Но ти казах, нищо не е на всяка цена. Нищо. Най-важни са хората до теб…
Спомена, че Иван много те е подкрепил при вземането на решението да не си на екран на всяка цена.
Да, аз много разчитам на него. Много неща щях да загубя, ако не беше той.
Видял е в перспектива, че това ще бъде трамплин в кариерата ти?
Да, той много усеща тия неща. Каза ми: “Това нещо ще ти помогне, ще видиш. Това е точно за теб, за твоята чувствителност”. Много съм му благодарна, защото и представления щях да пропусна заради него.
Когато ми предложиха да играя във “Вампир” в “Сълза и смях”, с Мария Каварджикова, за мен беше огромна чест, че съм се срещнала с тази актриса на сцената, аз пак се двоумях дали да приема, защото беше копродукция с Хасковския театър. Казах, ами хубаво, ще играя два-три пъти в месеца в “Сълзата”, след което три пъти месечно трябва да пътувам. Преди това играех “Боряна” и “Пигмалион” в един частен театър “Перпетуум мобиле”, две представления, с които много пътувах из цялата държава и вече ми беше втръснало.
Но Иван ми каза: “Напротив, първо, във “Вампир” имаш шанс да играеш с Мария Каварджикова, второ, ролята е за теб отвсякъде, трето, сега ти е времето да пътуваш. Един ден като имаш дете, ще е много по-сложно”. Ще се чудиш на кого да оставиш детето – баба, дядо, гримьорки, фризьор, и мисълта ти все ще е на друго място”.
Не се ли дразниш, когато те критикува?
Защо да се дразня, като казва истината и като знам, че го прави за мое добро. Аз винаги като репетирам в представление, в което не сме заедно, го викам да ме гледа и да ми каже как ме вижда. Имам му голямо доверие, пък и той е изключително талантлив човек. Заедно сме в Армията, даже играем и в “Железния светилник”, и в “Чайка”, където играе Тригорин, любовта на моята героиня Нина Заречная…
Повече плюсове или повече минуси за връзката има в това, че сте заедно в работата?
Плюсовете са повече. Аз знам какво е да работиш с човек, на когото имаш пълно доверие. А когато съм с него на сцената, каквото и да се случи, знам, че той винаги ще се опита да ми помогне.
Кариерите на двама ви се развиват с различни криви, в момента като че ли твоята е в апогей…
Ами, в апогей, дават ме по телевизията… Тия неща са временни.
И няма ревност на професионална основа?
Състезание няма, напротив, той е човекът, който ми дава сила. Аз съм много колеблива. Непрекъснато, когато нещо ми се предложи, първо си казвам: “А, това не е за мене. Не знам дали ще се справя”. И ако не беше той, много неща щях да пропусна. Имам неговия силен гръб. Като орел е над мен.
След 7 години връзка любовта е все така жива…
Ние не сме се и разделяли. Най-дългата ни раздяла беше, когато той беше в “Вип Брадър”. Иначе преди това сме се разделяли най-много за 5 дена, когато Иван снимаше в Лом филма на Станимир Трифонов “Стъклената река”. Имах представление тогава, иначе си седях редовно при него.
Гледаше ли всеки ден “Вип Брадър”, когато той беше в къщата, друго е да си зрител?
Да, всеки ден, както той сега гледа всяко мое предаване, и се притеснявах за него. Той мина през много трудни моменти там, които никой не разбра. Докато беше в къщата, почина един негов много близък приятел. Но се държа изключително достойно. Те бяха много силна компания, до ден днешен непрекъснато поддържа връзка с Фънки и Юлиян (Константинов – б.р.).
Тази толкова силна духовна връзка с Иван сякаш ти е като компенсация свише за огромната загуба на майка ти…
Да, той застана плътно до мен тогава, още беше само приятел.
Иван не криеше любовта си към Александра от публиката, точно обратното – често пишеше обяснения в любов към нея във фейсбук. Като това:
Нямам обяснение защо те Обичам.
Понякога ме хваща яд на лепкавите ти целувки, за които никой не знае! Най-вече: с какво право ми ги причиняваш тези целувки?!?? Просто устните ти са, като атомни вендузи! Топли и вдъхващи любов! Мамицата му)))
Риташ ме, докато спя! Крадеш ми айряна и ягодите от хладилника. Печеното ти пиле с картофи има вкус на ксерокс! И аз те обичам !??!!)))
Също така, се дразня за това, че караш неимоверно и сексапилно колелото си! И аз завиждам вероломно! На седалката! Защото се докосва до теб! Вторачен в седалката, ми иде да я убия! Защото заради теб съм способен да ревнувам от седалка на колело!))))
Защото толкова те обичам!
Готвиш храна, която не би вкусил дори притеснен талибан в оставка или гладен павиан със семейни проблеми! Както и камила с анорексия!
И аз те обичам! Защото всичко, което правиш ти, е Обич!
И аз те обичам! Пренебрегвам понякога, трошицата бадемче между зъбите ти и капчицата бозичка на блузката ти…защото те обичам!
И целувката е моя за теб, мило момиче!
Ти правиш хората добри! И мен!
