На крехките ми две раменца съм понесла повече, отколкото 90% от хората, които познавам. Затова съм се научила да избирам пестеливо за какво да се ядосвам и за какво не.
Нона Ней
Жалко е вдъхновяващите фейсбук постове на креативните хора да потъват някъде в мрежата. „Икар прес“ откри рубрика “ФБ етюди” с бисери на участниците в групата „Приятели на Икар прес“. Днес публикуваме написания на един дъх коментар на Нона Ней, в който тя разказва за трудностите в живота си, как се е борила и оцелявала:
По повод тъпи коментари, който ме дразнят – тъй като гледам да избягвам да се напрягам, а сега се напрегнах, ще кажа нещо, което исках да кажа отдавна.
На крехките ми две раменца съм понесла повече, отколкото 90% от хората, които познавам. И вероятно затова съм се научила да избирам пестеливо за какво да се ядосвам и за какво не.
Работя вече 18 години. Първите години работих по 15 и часа без почивен ден летата. Не се оплаквах. Преди това продавах снимки по сватби. Не се оплаквах. Продавала съм на щанд на земеделско изложение, за да купя подарък за Свети Валентин, щото нямах пари, а обичам да подарявам. Не се оплаквах, макар да не казах на никого от срам. После заминах за Германия с 300 евро и без да има къде да спя. Спах в църкви. Не се оплаквах. Почвах хубава работа, ама не ме удовлетворяваше и си тръгвах, макар това да означаваше да карам на спагети полуфабрикат, докато се вдигна. Не се оплаквах.
В единствената година, в която не работих, ядях предимно макарони. Не се оплаквах. Веднъж не ми стигнаха шест стотинки за баничка. Стоях гладна цял ден. Не се оплаквах. Имах дилема дали да си взема цигари или с тези пари да си купя билет за 94, за да отида на лекции. Не се оплаквах. Нямах нито едно свободно лято като ученичка, само бачках. Не се оплаквах. После учих и работих през цялото време. Не се оплаквах. Дядо ми почина, а аз го обичах много. Излязох на дискотека. Не обичаше да ме вижда нещастлива. Заради него винаги гледам да се усмихвам.
За 18 години научих, че 90% хората, които говорят само за проблемите си, нямат никакви проблеми.
Сама си разбивам куфара, като заяде ключалката, сама мога да пренеса цял катун. Мога да бачкам месеци без почивен ден и пак да намеря време да изляза. И всичко са ми взимали, затова не се плаша от нищо. ОТ НИЩО.
Просто не говоря за проблемите си, особено на платформи като Фейсбук.
Не. Животът ми не е само почивка. Аз избирам обаче върху какво да се фокусирам. Затова си пестете думите, щото наистина не ме е страх от нищо в този живот. И се научeте, че хората, които мълчат, може би използват това време, за да мислят. Лаещи кучета никога не съм харесвала.
Просто исках да кажа, че бързи заключения правят тези, които нищо не са видели на този свят. И че за всичко в живота ми съм се борила сама, давайки 1000%. Както живея, така и работя на макс. И се справям. Тъй че на кого му бил лек животът – не знам. Моят е такъв, какъвто аз си избирам. А аз избирам да се усмихвам във всеки един момент. Поне опитвам.
