Целта на първата кампания е да изкорени шльокавицата, а на втората – да запази живи българския дух, традиции, митология и фолклор.

Анимацията “Златната ябълка”.

 

Десислава Иванова

В последните дни се случиха 2 неща. Едното (и далеч по-коментираното) е появата на първата книга (в света!), издадена на шльокавица. И то не коя да е книга, а “Под игото” на Иван Вазов (или в случая “Pod igoto” на Ivan Vazov). По-голяма вълна от възмущение можеше да се надигне само ако бяха решили да издадат Библията.

Второто нещо, което искрено се надявам да не остане встрани, е пускането на нова краудфъндинг кампания за сериала “Златната ябълка”. Анимационната продукция на студио “Змей” е един от най-готините проекти, за които сме чували през последните години. А най-хубавото безспорно е фактът, че тя се гради на българския фолклор.

Как тези две събития обаче са свързани помежду си?

“Pod igoto”

Пишейки заглавието на книгата на шльокавица, ми иде да откъсна едната си ръка и да се шамаросам с нея. Изключително много мразя тази “азбука” и смятам, че с времето тя може да нанесе само още вреда и да направи идните поколения по-неграмотни (да, може да е по-зле). Но не само че не съм възмутена от амбициозното начинание на издателска къща “Жанет 45” и Saatchi & Saatchi, но и с две ръце подкрепям тяхната смелост.

Вместо да гледаме на това като на “гавра с езика” и “посегателство върху творчеството на Вазов”, вместо да сипем огън и жупел върху хората, работили по проекта, можем да направим нещо друго. Даже няколко неща:

♦Да погледнем истинския проблем право в очите – да осъзнаем, че сме под игото на шльокавицата и е време да се освободим.

♦Да не гледаме на това като на литературна творба, а като на рекламна кампания със социална насоченост.

♦Да видим нейната логика, собствените си грешки и да разберем защо се е стигнало до тук.

А можем да стигнем и още по-далеч – да мислим за “Pod igoto” като превод на книгата на езика на KLETA MAJKA BALGARIQ (което освен (тайна!) фейсбук група е и съвсем реална част от страната ни, държава в държавата). В момента хората са разделени между тези, които подкрепят кампанията и тези, които отричат книгата и вдигат шум до небето. И тук идва въпросът, който сякаш никой не задава:

След като не си съгласен с подхода на издателството и рекламната агенция зад проекта, какво правиш ти?

Как помагаш за съхраняването на българския език и култура?

Как решаваш проблема с писането на шльокавица?

За да се обърне внимание на нещо с национално значение, за което обаче не се говори достатъчно, трябва СКАНДАЛ. Точно такъв с главни букви. Обществото трябва да е скандализирано, за да заеме позиция. Разбира се, че за всеки, който обича кирилицата и пише на нея всеки ден, тази книга е трън в очите (дори съм склонна да си призная, че имам ужас от горене на книги, но за тази бих направила изключение, защото и без това е съсипана хартия). Тя е направена, за да те дразни. Ако обаче не те дразни, това вече би ме притеснило.

С всяка закупена книга ти правиш 2 важни неща:

  1. Тя изчезва от книжарниците.
  2. “Жанет 45” – издателство, което се занимава изключително със съвременна българска литература и за разлика от други хора в бранша не се крие от родните поети и писатели като от чума, ще дари по 2 книги на български читалища и библиотеки за всяко закупено копие на “Pod igoto”.

Тъй че, ако си спрял да се възмущаваш, почни да мислиш за евентуални решения на проблема. Проблем, който, независимо дали подходът е грешен, или правилен, хората зад “Pod igoto” поне се опитват да изведат под светлината на прожекторите. Защото първата книга на шльокавица действително трябва да е последна. От нас зависи дали ще е така.

“Златната ябълка”

За разлика от “Pod igoto”, “Златната ябълка” не се опитва да реши проблем. Но общото между двата проекта е това, което се стараят да спасят – нас. Докато “Pod igoto” скандализира обществото, за да изкорени шльокавицата и да съхрани българската ни писменост, “Златната ябълка” иска да запази българския дух, традиции, митология и фолклор живи. Общото е връзката с корените ни. Методите може да се различни, но всички избираме страна в битката за България.

“Златната ябълка” е продукция на световно ниво. Такава, на която държавата отказва финансиране. такава, която може да прослави същата тази държава. Да я постави на анимационната (и всяка друга) карта на света. Да привлече вниманието върху нашия автентичен български фолклор. Ние сме уникални. И да, може би някои от съседните ни държави имат подобни митове и легенди, но това не ни прави по-малко специални. Защото на всички им е омръзнало от вампири и върколаци. Защото магията на българския фолклор може да бъде съживена по интересен и съвременен начин. А може би децата на следващия Хелоуин ще искат да бъдат кукери и самодиви.

 

“Златната ябълка” се опитва да докаже, че традициите няма нужда да прашасват в някой шкаф. Мястото им не е в тъмните музеи или затворени в дебели стари книги, недостъпни за никого. Няма нужда да слагаме катинар с надеждата да запазим нещата такива, каквито винаги са били. Излишно е да се борим с промяната, вместо да се възползваме от нея. Благодарение на новите технологии, името България може да се чуе от Екватора до Полюса. Това, че нещо не е правено досега, не означава, че ще се провали или няма да успее. Напротив.

Но в крайна сметка получаваме това, което заслужаваме. Не защото Вселената е справедливо място, а защото грешките се наказват. Хубавото е, че също така се поправят. Ние сме народът, който заслужи “Pod igoto”, но не е късно да докажем, че можем да бъдем и народът, който заслужава “Златната ябълка”. Заслужава да се гордее не само с миналото, но и с бъдещето си.

Не е късно. Можем да бъдем по-добри. Докажи на човека, чийто цитат от разговор ползвах за заглавие, че греши.

Източник: “Успелите”. Заглавието е на редакцията.

Comments
Harvey Specter
Posted at 11:22 am May 24, 2017
alex
Reply
Author

Високо ценя ИДЕЯТА на “Златната ябълка”. Не ми е адеквятно обаче ИЗПЪЛНЕНИЕТО ѝ. Рисунката, а и анимирането, ми стоят твърде близо до японското аниме и др. популярни анимационни стилове, които доминират световната анимация, вкл. рекламната. Фактът, че героите са облечени в нещо, което САМО НА НАС ще ни се стори “като българско”, не е достатъчна характеристика. Давам пример – като личен вкус (просто защото пристрастията ми са към друг изобразителен стил) не ми допада рисуването в “Сляпата Вайша” но го оценявам ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКО, защото ИМА ХАРАКТЕР!!!!!!!!! Това ме кара да си обяснявам рисувалната стилистика, да разбирам избора ѝ и да започна ДА Я ХАРЕСВАМ!!! Надявам се – заради характеристиката на сайта – че разбирате какво искам да кажа. Желая на “Златната ябълка” успех във финансирането и повече характер в рисунката. Няма да смаем света с българска версия на Дисни. И последно – не случайно в коментара ми “рисуване” се появи доста пъти. РИСУВАНЕТО МУ Е МАЙКАТА!!! Другото е от лукавия!

Harvey Specter
Posted at 2:32 pm May 24, 2017
Момчил Степанов
Reply
Author

Здравейте, alex,
казвам се Момчил Степанов и съм част от екипа на “Златната ябълка”. Темата за стила на сериала е доста разисквана. Той е вдъхновен и донякъде базиран на стила на американския художник Eyvind Earle (1916-2000). Той е бил главният художник по декорите на филма “Спящата красавица” на Disney и много анимационни продукции са вдъхновени и повлияни от него – включително Samurai Jack и “Златната ябълка”.
С течение на времето и епизодите от “Златната ябълка”, визуалният стил постепенно ще се променя и ще включва повече елементи, характерни за Балканите и България – традиционни шевици и орнаменти. Причината да изберем този подход е, за да използваме познатия стил на рисуване като ракета-носител за непознатия фолклор, сюжет и специфика. Другата причина е, че целта на сериала е да достигне и да бъде гледан от възможно най-много чужденци по света – така той ще получи по-голям шанс да бъде видян. Третата причина е, че този стил харесва на нашите художни и екипа ни. Отзивите са над 90% положителни при проучванията, които сме правили.
Поздрави и благодарим за подкрепата! 🙂

Cancel Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>