Видях причудливите форми на застинали потоци лава, рисуващи апокалиптични картини в съзнанието ми.
Емил Иванов
Преди две години си пожелах да се върна в Патагония. След спомена за бурните потоци, планинските ледници, острите зъбери, пълноводните езера и пищните гледки на Torres del Paine, днес попаднахме в почти пълния му антипод.
Бяхме на вулканска детска градина в националния парк Pali Aike, разположен сред пустинните патагонски степи в близост до границата на Чили с Аржентина. Там влязохме в няколко кратера на вулкани, които последно са изригнали само преди 10-15 хиляди години, “което в геоложко време има-няма секунда”, както ни обясни геологът – вулканолог Stefan Velev .
Той, заедно с колегата му Stefan Metodiev ни разказаха и показаха много за вулканите. Забелязах вълнението им и го оприличих със своето, когато попадна на яхтено изложение.
Научихме какво е АА и Pahoehoe лава, как и откъде се е стичала. Как се образуват вулканите, какво е пирокласт, кратер и калдера. Видяхме причудливите форми на застинали потоци лава, рисуващи апокалиптични картини в съзнанието ми.
Минахме покрай пукнатини в скалите, подобни на тези в ледниците и огромни сипеи от пемза. Видяхме силата на живота и борбата му да замени огнения ад, заедно с дивите стада гуанако, и птиците ему.
Толкова скоро се е случило всичко това, че е имало човешки очи, които да го видят. Принадлежали са на коренното население на Патагония, коeто в този район е бил народът Aonikenk, характерен с гигантския си ръст.
Толкова отдавна е било, че Магелановият проток още не е бил отворен, oкован в прегръдките на последния ледников период, което е позволило на полуголите племена да населят и остров Огнена Земя.
“Кое е скоро и отдавна?” Тази мисъл блуждаеше в мен, бореща се с възприятието ми за “древно”, стискайки малко парче скала в ръка, което е излязло от недрата на земята само преди 15-ина хиляди години.
За него целият човешки род, заченат някъде случайно или плод на Божия намеса, след хилядите години еволюция или побутнат от извънземен разум, постигнал златни епохи, удавени в кървави революции, достигнал бурен прогрес и драматични рецесии, изродени в болни стремежи за влияние и световно господство са само далечен шепот, едва доловим от последната секунда.
Господари на света, м?
p.s. Първата снимка е направена от Oleg Vassilev , който засне впечатляващи кадри с дрона си.
От Facebook профила на Емил Иванов, с негово съгласие, на връщане от 30-тата експедиция на Антарктида.
Още за него: “Емил – един морски вълк на Антарктида”
