Живот мечта: 6 месеца в годината номад

Един 35-годишен американец половината година работи, за да спечели пари, а през другата половина обикаля света на колело и с палатка.

Да работиш само 6 месеца в годината е мечта, к оято за някои хора изглежда непостижима, но не и за 35-годишен американец от щата Кънектикът, подвизаващ се в социалните мрежи с името UltraRomance. Той работи толкова малко, колкото е възможно – обикновено по 6 месеца годишно. След това със спечелените пари потегля на пътешествие по света с колелото си и къмпинг оборудване в раница.

В модерния свят повечето хора работят повече от 8 часа дневно. В САЩ например работната седмица е около 47 часа, други 10 часа отиват за придвижване, а това прави 57 часа седмично. Да не говорим за стреса, свързан с работата, който ни съсипва здравето.

Животът на много хора преминава в трупане на пари за придобиване на все по-скъпи неща – къщи, коли, яхти. Ultra Romance от Ривър вали в Кънектикът работи толкова, колкото да събере пари за живот. Твърди, че 10 долара дневно са му напълно достатъчни, когато е на път.

От завършването на колежа преди 15 години мъжът твърди, че не е живял повече от 6 месеца на някое място. Никога не е притежавал кола и има банкова сметка само за да си купува нови велосипеди чрез eBay. Трупа спестяванията си в кеш, като заравя парите в малки торби в земята.

“Живеем с много погрешни представи какво е успех в съвременния свят“, казва той пред Business Insider. “Не се срамувам, че не ми харесва да ходя на работа. Това е просто много неестествено.”

Този свооден дух, който публикува снимките от пътешествията си в социалните мрежи, е много популярна личност в Instagram. „Работим твърде много и се наслаждаваме на живота твърде малко. Просто не ни остава време за това“, казва той. Ето какво казва за смисъла на живота, щастието и свободата:

За работата

“Работя 6 месеца в годината като продавач на риба, рибар или шофьор. Продавам също части за велосипеди онлайн. Свършвам си работата за няколко месеца и после си правя каквото си искам. За мен работата е единствено начин да печеля средства за пътуването. ”

За избора на различен начин на живот

“Отидох в колеж, завърших и се опитах да работя като учител и личен треньор. После се оказа, че на 24 години трябваше да си купя къща, но имах да покривам куп студентски заеми. Преди да разбереш това, вече си срещнал правилното момиче, заседяваш се на едно място, купуваш къща, изплащаш ипотеката и колата. Но вече не си ти. ”

За успеха

“Имаме много погрешна представа за това какво е успех в съвременния свят. Уча история и антропология и не се срамувам, че не ми харесва да работя. Това е просто много неестествено. Харесват ми простите неща. Документите и сметките не са за мен. Те са голям източник на стрес в живота ми и аз се опитвам да ги елиминирам всичките. ”

За смисъла на работата

“Колкото повече се запознавам с историята на човечеството, толкова повече се убеждавам, че работим прекалено много, за да живеем. В първобитните общества например са работили 9 часа седмично, за да се снабдяват с всичко необходимо за живот през седмицата, а останалото време са почивали. Индустриалната революция не е за мен. ”

За съвременните удобства

“Харесва ми романтиката да си сам някъде и животът без обвързващи приятелства. Не съм някакъв отшелник, живеещ високо в планината. Обичам да съм онлайн, обичам моя Instagram профил и всички тези неща. Има страшно много съвременни удобства, които обичам.”

За живота на две колела

“Винаги съм обожавал велосипеда. Посветил съм живота си на него. Той е моят инструмент да правя това, което искам, да водя начин на живот, който ми харесва. При това – много евтин инструмент. ”

За храненето

“Винаги съм се грижил за тялото си и съм сигурен, че се храня добре. Предпочитам простите непреработени селски храни, които са и доста евтини. Киселото мляко е неизменна част от диетата ми, а когато търся храна, се забавлявам. Мога винаги да намеря каквито искам зеленчуци и плодове, или нещо друго, което ми е необходимо. Ако съм близо до брега, мога да си осигуря водорасли и раци. Много ям много шоколад и за него харча най-много пари.”

За родителите си

“Те никога не са ми забранявали да правя каквото и да е, и винаги са се гордеели с мен. Тази подкрепа е много важна, когато си убеден какво искаш да правиш. Така че в това отношение съм късметлия, че родителите ми приеха решението ми да бъда скитник! ”

Живот на две колела

“Имам много велосипеди и никога не съм притежавал автомобил. Всъщност никога не съм харчил пари за друго, освен за къмпинг екипировка и велосипеди. Държа на тях и имам късмет, че родителите ми имат мазе, където ги съхранявам. Имам 15-20 велосипеда и моята колекция си я наричам „Античното пътно шоу“. Те всички са ръждясали и безполезни за някои хора, но не и за мен. Това е моето изкуство – да сглобявам велосипеди от различни части.“

За пътуването

Той не е живял някъде за повече от шест месеца. Казва, че човек може да си свърши работата за част от годината и после да си прави каквото си иска. Понякога пътува сам, друг път с приятели. Неговото приключение с велосипед и къмпинг оборудване го е завело чак до Нова Зеландия, където миналата година е скитал заедно с приятел.

На открито

Той винаги е искал да живее в тези райони на САЩ, където карането може да е красиво, но е обезсърчен от големите разходи за живот. Освен това му харесва просто да живее на къмпинг. Миналата година, по време на приключенския си сезон, той спи в палатка само 14 нощи. През последните 15 години е намерил своя начин за безопасно спане на открито. „Така може да научите много повече за възможностите на тялото си, да преминете отвъд границите на възможното. Нощуването под звездите не е за всеки, но го предпочитам.”

За пътуването

“Харесва ми спокойствието да си на път с колело. Нямаш реална цел, просто караш. Нещо като сиеста. Разпускаш.”

За парите

“Не си броя парите. Просто ги слагам в една торба и ги крия някъде. Докато имам нещо там, съм спокоен. Живея ден за ден и не мисля за далечното бъдеще. ”

Да живееш пълноценно

“Не ми харесва да работя. Обичам да правя само това, което ми доставя удоволствие, но не искам да прекарам по-голямата част от живота си в работа. Това е напълно безсмислено.”

За моторите и бягството

“Винаги съм правил всичко на велосипед. Когато бях дете, на колелото за пръв път усетих вкуса на свободата. Сега изпадам в паника, ако няма велосипед до мен. Той е моето бягство. Ако имам велосипед, винаги мога да се измъкна, без значение в каква ситуация съм. Мога да се движа дори когато и двете гуми са спукани.

Просто се отървете от колата си и минете на мотор. Животът не трябва да премине само в работа, работа, работа, за да трупаме всякакви боклуци, без които можем да минем. Достатъчно е да си сглобиш едно колело от куп ръждясали части и с него да се пуснеш надолу по хълма.”

Виж още: