Новата й постановка – иновативната опера „Саломе“ е оценена като „изборът на критиката“ в Ню Йорк.
„Моят най-голям успех в Щатите?… Може би последният ми проект – операта „Саломе“ – замисля се Елизабет. – Всички проекти си обичам еднакво, но за този бяхме обградени от голямо внимание от театралните критици. Рядко се случва опера, и то такава, която да не е на „Метрополитън“, да определят като „Изборът на критиката“ в „Ню Йорк Таймс“, да я препоръчват.“
Ето какво каза тя пред мен за BG VOICE:
За постановката на българката с премиера на 4 февруари 2025-а в Ню Йорк публикуват възторжени отзиви и елитни издания като Observer, Wall Street Journal… „Всъщност най-големият ми успех е да създавам общности от хората, ангажирани в един театър“, добавя тя.
Трудно е да се обхване всичко, създадено от тази невероятно продуктивна и борбена млада дама, искряща от идеи. Елизабет Динкова е драматург, автор на либрето към опери, независим режисьор на театрални, филмови и оперни постановки, поет, писател, редактор на пиеси…
За над 10 години в Америка тя вече е успяла да създаде толкова много авангардни и иновативни проекти, че дори неволно пропуска някои в интервюто си. Елизабет Динкова просто не знае предели пред възможностите си, отворена е към всичко, любопитна е всичко да опита.
Още преди да е отшумяло вълнението й покрай триумфа на „Саломе“ в Ню Йорк, тя вече е изпълнена с идеи и нови планове за Spooky Action Theater в столицата Вашингтон – нейната „постоянна“ работа, като артистичен директор на театъра. Макар че „постоянна“ при Елизабет е нещо относително. Тя е навсякъде в Съединените щати, където има свободата да реализира нещо свое, различно, авангардно, ексцентрично, не по установените канони.
The Theatre Lab School of the Dramatic Arts’s 2024 Cabaret Benefit at the Ritz Carlton Washington on November 10, 2024. Photography by Clarissa Villondo www.clarissavillondo.com
Българката е и независим режисьор на пиеси, мюзикли, опера. За „Саломе“ е работила с компанията Heartbeat Opera, известна със създаването на нови, по-радикални интерпретации на класически опери, с по-малки оркестри и със съвременен, по-артистичен и необичаен прочит. А нейната „Саломе“, поставена в зала „Айръндейл“ в Бруклин, Ню Йорк, не прилича на никоя друга.
Родена е в Сандански и от ранното й детство всички маркери водят към едно необикновено талантливо дете с многостранни интереси. От малка я привличат различни изкуства. Танцува спортни танци от 7 до 17 години, пише поезия и интересни истории, рисува. Прави сценарии за празнични програми и събития на семейството, участва в училищни програми. И на всичкото отгоре ходи на състезания по… математика.
Родителите й Антония и Иван Динкови, учители с много високи стандарти, подкрепят артистичните й наклонности. Когато Елизабет завършва VII клас, се преместват в София, където баща й е оценен със способностите си да преподава математика на английски, за учител в Американския колеж. Там продължава да учи и Елизабет и е привлечена от театъра.
Приета е в колежа Reed в Портланд, Орегон, заминава през 2009-а. Завършва два бакалавъра – по „Психология“ и „Театър“, които избира заради дълбокия си интерес към човешката психология и преживявания. Стажовете й през лятото са в психологическата лаборатория на престижния университет „Йейл“ в Ню Хейвън, Кънектикът.
В Гърция пък, на друг стаж, играят гръцки класически трагедии на селищни площади. В едно от летата е помощник-режисьор на Явор Гърдев за продукцията „Хамлет“ в Народния театър. „Беше голяма възможност да видя как най-добрите наши режисьори работят за българска сцена“, споделя Елизабет.
В „Рийд“ тя започва да режисира и създава самостоятелна театрална компания в рамките на университета, с която правят представления. „Представяш ли си, второто представление изобщо в кариерата ми беше „Крал Лир“, режисьорка на 20 години!“, казва през смях Бети. „Още от началото започнах да се занимавам с такива епични амбициозни проекти, които бяха доста над очакванията“, допълва тя самоиронично.
Приета е като стажант по режисура в Studio – един от реномираните театри в столицата Вашингтон. Печели сред хиляди кандидати най-престижната в Америка (а и сред най-престижните в света) магистърска програма по режисура – в университета „Йейл“. Последния тур тя печели с режисирането си на живо пред преподавателите.
Става най-младият режисьор за цялата история на тази магистърска програма. В Yale School of Drama тя получава наградата „Джулиан Милтън Кауфман“ за режисура. Режисира спектакъла „Bulgaria! Revolt!“, създаден съвместно с Миранда Роуз Хол.
Прави режисьорски стаж и в Alliance Theater в Атланта, Джорджия. Там започва да създава и свои пиеси като драматург. Дипломната й работа в „Йейл“ е нова музикална пиеса, свързана с поемата „Септември“ и последните вечери на Гео Милев.
„Направихме една фантастична необичайна интерпретация на последните му дни. Явява му се Дяволът, а ла „Майсторът и Маргарита“, и му предлага да се откаже от поемата „Септември“ и да си спаси живота, или да продължи да се бори за вярванията си и да загине“, разказва Бети.
По пиесата тя работи с американската писателка Миранда Роуз Хол. Музиката е на Майкъл Косталиола, също неин колега в „Йейл“, а сценограф е българката Емона Стойкова, която е дизайнер и на декорите на новата й опера – „Саломе“. Оттогава й харесва да създава либрето за музиката, и в същото време да режисира спектакъла. По-късно използва сюжета на ранен роман на Стивън Кинг – „Гняв“. В него писателят разглежда проблемите с внасянето на оръжие и актуалните и днес стрелби в училищата. Елизабет получава позволението на Стивън Кинг и става основен писател и редактор на текста на песните, като работи и с композитора на музиката.
В „Алайънс“ в Атланта тя за пръв път се замисля, колко е важно да се създава чувство на общност и принадлежност в театъра. Само позицията на директор на театър може да й осигури напълно тази свобода, а и финансова стабилност. За да има свободата да поставя и свои спектакли като независим режисьор.
По време на пандемията тя преподава виртуално, едновременно в 3 университета – „Куинипиак“ в Кънектикът, „Ривърсайд“ в Калифорния и „Торонто Метрополитън“ в Канада. Води лекции по актьорско майсторство за музикални пиеси и театър, режисура, театрална история. А също и курс за жените артисти в американската театрална история. Развива и някои филмови и театрални проекти.
Когато след пандемията театрите отново отварят врати, тя работи като артистичен директор на театър Spooky Action в столицата Вашингтон. Създателите му са вдъхновени от теорията на Айнщайн за квантовото вплитане. Когато квантови частици се вплетат, дори и след това да се отдалечат, те ще продължат да вибрират в синхрон. „Това е много добро сравнение за ролята на театъра, за взаимното съпреживяване между артистите и публиката, която след представлението отнася със себе си заряд от нещо специално“, споделя Елизабет.
Работата като артистичен директор й харесва, заради свободата да предлага и реализира интересни американски и чуждестранни пиеси с експериментална и авангардна насоченост, какъвто е профилът на този театър. Развива нови театрални проекти заедно със свои студенти. Признава, че повече й харесват драматичните сюжети със сюрреалистични елементи, а от време на време – и мрачните (черни) комедии.
Операта „Саломе“ – новата й продукция като независим пътуващ режисьор, е с либрето на английски, вместо на немски, както е в оригинала на Рихард Щраус. С диригента и музикален директор Джейкъб Ашуърт работят по леката адаптация на текста.
Специално преместват постановката в друга театрална сграда – „Айръндейл“, като целият спектакъл е в по-различен формат. Публиката седи от двете страни на своеобразна сцена като алея, и гледа много по-отблизо певците, които се разхождат по тази „алея“. Оркестърът също не е „скрит“, а встрани на сцената.
Операта е базирана на библейската история на принцеса Саломе и Йоан Кръстителя, в която тя накрая иска неговата глава, защото той не отговаря на страстните й желания. В този спектакъл той не е заключен, а е през цялото време в стъклена кутия на сцената. Това създава много по-драматично напрежение, споделя Елизабет.
„Обезглавяват“ Йоан Кръстителя в тази кутия пред публиката, без никой да разбере как точно се случва това. „Имахме много добър координатор на специалните ефекти и сценичното насилие, който се занимава и с илюзии“, обяснява тя.
Животът й във Вашингтон минава между работата в театъра и дома, където живее с приятеля си американец, също артист, с красивото си бяло хъски Джазмин и една котка. „Джазмин е много мила, дори понякога ми прави компания в офиса в театъра“, казва Елизабет.
Остане ли й малко свободно време, един или два пъти годишно лети до България, при родителите си, или те отиват при нея.
„Носталгия? Постоянно страдам, това определено ме мъчи. След над 10 години в Америка съм приела, че това чувство винаги ще си остане в мен. Но от друга страна, то е и двигател на артистична енергия“, споделя българката.
