Дългият път на Петър през огън и лед

След като извървя над 7000 км през пустини, планини, реки, гори, през пек, дъжд и сняг, авантюристът се готви да покрие „Тройната корона“ през март.

БорянаАнтимова

„Всяко пътешествие започва с първата крачка. Аз извървях своите 6 милиона крачки от Мексико до Канада, за да започна живота си отначало.“ Така приключенецът и луда глава Петър Ванев започва разказа си за първата голяма авантюра в живота си,описана в книгата му „Пътека през огън и лед“, чиято премиера е на 19 декември в родния му град Русе.

Книгата включва целия му пешеходен преход по Тихоокеанския хребетен път в САЩ и разказва как се е развил животът му преди вземането на решението, подготовката и историите, които е преживял там. В 382 страници и 100 снимки са отразени личните му впечатления, емоции, срещи, опасности.

Изминаването пеша на 4240 км пеша е първата стъпка, бележеща нова посока в живота на 32-годишния българин. Това се случва, след като няколко години костюмарът Петър Ванев се изкачва по кариерната стълбица на мениджър в лондонски хотел. До един момент, в който захвърля елегантните дрехи и нагазва в дивата природа.

Възпитаникът на математическата гимназия в Русе записва педагогика с математика и информатика в Русенския университет, но решава да прекъсне обучението си,защото не се вижда реализиран в професията. Заминава за Лондон, където работи като барман и сервитьор. „Планът беше да се върна след година, но осъзнах, че няма смисъл, защото не си представях бъдещето“, сподели Петър.

Той се връща в Лондон и стига до поста управител на отдел „Резервации“ в елитен хотел с 820 стаи от веригата „Хилтън“. В един момент осъзнава, че работата на едно място не е това, което е искал. След 7 години в Англия се прибира за една по-дълга ваканция. Със сертификата си за Divemaster заминава за Тайланд, 4 месеца се гмурка всеки ден и е щастлив, че може да релаксира далече от отговорностите и напрежението на хотела.

Междувременно е гледал филма „Wild“ по книгата на Черил Стрейд „Моето приключение в дивото“.След драматична развръзка в живота й – ранна смърт на майка й, развод и попадане в плен на наркотиците и порока Черил прави голям завой в живота си –решава да измине пеша Тихоокеанския хребетен път.

Силно впечатлен от историята на Черил, той решава да не се връща обратно в Лондон, а да тръгне по същия маршрут. Със спестените си пари заминава за Щатите и от 27 март 2017 г. започва новият му живот като пътешественик по маршрута.

„PacificCrest Trail или Тихоокеанският хребетен път е по дължината на три щата – Калифорния, Орегон и Вашингтон, от границата на Мексико до границата на Канада. Преминава през пустинята Мохаве в Южна Калифорния, Снежната планина в Сиера Невада,Каскадите в Северна Калифорния, равните плата с гъсти гори и комари като врабчета в Орегон, Северните Каскади в щата Вашингтон, който наричам „Американската България“, защото много прилича на нашата страна“, разказва Петър.

Някои вървят по част от маршута, но голямото предизвикателство е да изминеш всичките 4240 км. Петър го прави за 5 месеца и един ден и е първият българин, постигнал това.Той не е броил колко пъти си е казвал: „Край, дотук беше, не мога повече“, но е стискал зъби и е продължавал.

„Човешките възможности са достатъчни за този преход, по-важно е психиката да издържи“, казва Петър. През повечето време е вървял сам и по-късно е осъзнал, че е много важно да има човек до теб, който да те ободрява, вдъхновява, да „зарежда социалната ти батерия“. По пътя той среща„Ангели на прехода“ – доброволци, които приютяват пътешествениците в дома си или им оставят по маршрута храна и вода.

Докато прекосява пустини, планини, реки, гори, през пек, дъжд и сняг, среща по пътя си мечки,сърни, змии, скорпиони. „Те плашат хората, но си живеят в своя хабитат и нямат нито желание, нито намерение да се занимават с теб. Ако си подготвен как да избегнеш такива срещи, няма проблем“, казва Петър. Преодолял е и първоначалния страх да се движи сам в тъмното, после установява, че сред природата е по-безопасно да спи, отколкото в градска среда.

Нощува основно на палатка и в хамак на открито. В раницата си носи най-необходимото: лека палатка, шалте засядане на земята, спален чувал, храна за няколко дни и малък газов котлон. „Не е съвсем оцеляване в дивото, където трябва да си ловуваш храна“, уточнява пътешественикът. През определени периоди той се отбива от пътя в някое градче,за да се зареди с храна. Отсяда в някой хостел, за да почине на нормално легло,да се изкъпе и изпере.

Когато се прибира от пътешествието, има желание само да си почине и не смята да продължи с другите два маршрута от така наречената Тройна  корона – „Пътеката на Апалачите“ и„Континенталният преход“. Едно пътешествие му струва около 5000 долара, плюс самолетните билети. Но намира спонсори и тръгва по „Пътеката на Апалачите“ на 31 май тази година. И точно на рождения си ден 16 септември в 9,30 часа сутринта развява българското знаме на финалната точка – връх Бакстър в планината Катадин.

За 109 дни минава през 92 планински върха, със 140 хиляди метра положителна денивелация. Маршрутът минава през 14 щата по Източното крайбрежие на САЩ, от планината Спрингер в Джорджия до планината Катадин в щата Мейн – 3500 км през гъсти гори, стръмни склонове, бурни потоци и реки.

По този маршрут голямото и постоянно предизвикателство са теренът и атмосферните условия – стръмни, почти вертикални спускания и изкачвания, при влажност на въздуха 80-90%. Дишането е затруднено, натоварването на организма е изключително високо. По-голямата част от пътеките са покрити с камъни, а това е изключително натоварване за глезените, защото често са мокри и хлъзгави и при стръмно слизане са опасни.

„Когато вали 4-5 дни и всичко ти е мокро,мотивацията да продължаваш напред и удоволствието от прехода са сведени до нула. Стискаш зъби и продължаваш, докато дойде хубавият момент. Както е в живота – минаваш през спадове, преодоляваш ги и накрая стигаш до върха, където се наслаждаваш на невероятна гледка. После отново слизаш“, споделя Петър.Сериозни травми не е имал, но понякога дни наред е извървявал по 50-60 км дневно и умората се натрупва, а и носи 15-18-килограмова раница.

Най-тежкият момент за Петър е бил при прекосяването на един доста амортизиран мост. Ако се срути – политаш в буйните придошли води и бързеи на река, в пика на топенето на снега, където смъртта е сигурна. „Бяхме група, за да си помагаме“, споделя Петър. В щата Мейн се налага да се придвижва с кану по придошлата река Кенебек, в Пенсилвания пък гази във вода до кръста.

По този маршрут често се срещат черните мечки, които са по-дребни от кафевите и са по-плашливи и безобидни. „Срещал съм всякакви диви животни – мечки, койоти, лисици, сърни.Минаваш си спокойно край тях и не те закачат. Надушват те отдалече и като се приближиш, бягат. Бях подготвен преди да замина с характера на животните и как да предотвратявам срещи с тях“, казва Петър.

Общо среща 12 мечки, само с една от тях има проблем. Тя е с двете си мечета, майчинският инстинкт се включва и започва да ръмжи насреща му. Петър отстъпва леко и започва да удря и да вика.

В Масачузетс среща и гърмяща змия. Не е носил пистолет или нож, само е вземал мерки да не докопат храната му, когато нощува на открито, като я е окачвал нависоко. Изминава хилядите километри с един чифт обувки, които закърпва с конци за зъби и лепило.

Тази зима Петър смята да почине и да потърси спонсори за третия маршрут от „Тройната корона“ – Континенталния преход. Наречен е така, защото разделя континента Северна Америка на две и е най-дълъг – 4960 км. Тръгва от Ню Мексико, през щатите Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана. Минава през Скалистите планини в Колорадо. Ню Мексико е изцяло пустиня, където водата, ако я има, е замърсена.

На Петър му предстои отново да мине през пустиня и планини с над 4000 м, сняг, гъсти гори, но този път с мечки гризли. „За тях трябва да съм с група и добре подготвен, защото те ревниво си пазят територията и са по-агресивни от черните мечки“, казва пътешественикът.

Какво е удоволствието да покриеш „Тройната корона“?

„Дават ти само един плакет, нищо друго. Това ще ме накара да се почувствам пълноценен,да си докажа, че мога да преодолявам всякакви препятствия. Но по-важното е, че правя това, което обичам, и че намирам смисъл в него. Подтиквам и вдъхновявам хората да не изоставят мечтите и целите си и да не се боят да ги реализират. Да преодолеят този страх от непознатото: „Ами какво, ако не успея, ако се проваля?“ А това май е най-ценното в човешкото съществуване – да предизвикаш някого да каже: „О,и аз мога!“ Моята представа за пълноценен живот е да се занимаваш с това, което те прави истински щастлив и да си свободен сам да вземаш решения за живота си“, казва пътешественикът.

Източник: Труд