Всички сме единодушни в едно: светът е полудял. Какво ще стане, ако се осмелите да излезете от защитната си черупка и бъдете себе си?
Мартина Иванова
Всички сме единодушни в едно: “Светът е полудял”. Сякаш хората сме забравили кои са истински важните ни неща в живота, сложили сме едни трагикомични маски и се преструваме – ежедневно, вкъщи, в офиса, в магазина, в срещите си… И говорим за света като за нещо ей там, далече от нас, различно от нас, за онези другите, на които нещо им е станало. А всъщност.. всичко това е в нас. И започва от всеки един от нас.
А какво, ако…
- днес вместо да нахлузите сърдитата маска, си позволите да се усмихвате? Ей така, без причина, без цел и посока? Просто да се усмихвате – заради себе си, заради живота, заради красотата на новия ден?
- вместо строгия сиво-черен бизнес костюм се облечете цветно, лятно, в радостни и свежи цветове?
- направите комплимент на продавачката в магазина, метрото, будката за вестници?
- вместо да се ръкувате сухо и делово с приятелите си, вземете, че ги прегърнете за поздрав?
- вместо да гоните стрелките на часовника, забързани в мрачни мисли и планове за деня, се спрете и погледате слънцето и се заслушате в песента на птиците?
- прегърнете дърво и отделите миг да вдъхнете аромата на цветята?
- спрете и дадете ласка, добра дума, или дори храна на някое бездомно животно, или пък човек?
- размените две думи като с равен с просяка, който протяга трепереща ръка към вас, вместо да го отминете с презрение и съжаление?
- кажете открито и ясно “Обичам те” на любимите си хора?
- тази вечер отделите няколко часа на семейството си, вместо да отидете на поредната бизнес-вечеря?
- започнете деня си с фреш, вместо с кафе и цигара?
- покажете слабост, емоции, сълзи, радост? Какво, ако свалите маската?
- покажете загриженост, вместо безразличие?
- искрено се зарадвате за чуждия успех, вместо да завидите?
- дадете прошка, вместо да осъждате?
- се вслушате и опитате да чуете, вместо да побегнете, мислейки си, че знаете?
- вместо да търсите липсите, забележите ползите?
- дадете втори шанс, вместо да затръшвате вратата?
- си позволите да забелязвате и да говорите за хубавите неща, които изпълват живота ви, вместо да се оплаквате от негативните?
- допуснете любовта да ръководи живота ви, вместо страха?
- се осмелите да (си) признаете и споделите с другите, че онова “смахнатото”, “духовното” ви вълнува живо и ви изпълва с плам и вдъхновение и ви дава нова гледна точка и смисъл?
Какво ще стане тогава? “Другите” ще ви осмеят? Ще ви отхвърлят? Ще ви отлюспят от обществото, от професионалната клика? Ще видите различен образ в огледалото?
Или изведнъж ще видите как светът лека-полека се избавя от лудостта, излиза бавно от калната локва, отърсвайки калните пръски от гърба си, разтърквайки очи, и с удивен поглед проглежда за пръв път от векове?
А този целият свят се е събрал във вашите очи, вашето сърце, вашето съзнание, което ликува, откривайки красотата на живота.
Знаете ли колко много са онези, които все още стоят в калната локва, или златен кафез в техните очи. Там е удобно, топло, убедително порядъчно и правилно – просто защото “всички” са там. Там се обсъждат кризите, проблемите – належащи, ужасяващи, тежки и шокиращи новини.
Там има дрязги, клюки, изневери, лъжи, страхове, измами, там хората са ужасни и светът изглежда като едно колабиращо, изтерзано добиче. Там има грешници и съдници, закони, правосъдие, наказание и строги бизнес порядки, които поставят ясни рамки. Там светът е черно-бял, понякога за разкош даже е сивкав. Но въпреки всичко понамирисва и се усеща, че нещо не е съвсем както трябва.
Поглеждайки навън, ясно се виждат “единиците луди”, които твърдят, че животът бил цветен, прекрасен, хората – чудесни, разхождат се с едни нагли усмивки, изглеждат даже щастливи?! Нещата им някак “случайно” все се подреждат и сякаш цялата световна лудост не ги засяга. Сигурно са заврели главата си в пясъка, подобно на щрауси… Сектанти!
Знаете ли колко пъти са ме питали (преди време) “Ти да не си от някоя секта?” “Кое религиозно учение изповядваш/проповядваш”? “Абе, кой ти е дилърът на дрога?” 🙂
Дрогата… е самият живот. В цялата му пъстрота, живина, радост, споделеност, чудни мигновения, мъдри мисли и златни ключета, които Вселената ти предоставя безплатно и безвъзмездно. Само да искаш да ги видиш и да се възползваш от тях. Но за да стигнеш до там, първо трябва да се осмелиш да излезеш от локвата. От златния кафез. От рамките и шаблоните. От очакванията на обществото. От изкуствено зададените порядки.
Не се оглеждайте гузно и страхливо! Знаете ли, уверявам ви, че “кандидат-сектантите” са десетки, стотици, хиляди – около вас! В съседния офис, кантора, отдел, в банката, в съда, в общината, в данъчното! И също като вас се почесват и страхливо, на ушенце споделят: “Ах, колко много ми хареса това, което чух, прочетох, видях”. И те са навсякъде – дори в най-строгите шаблони на матрицата, в най-стегнатите редици на закона, на системата, на уважаваните професионални гилдии. Но и те като вас страхливо се оглеждат, да не би да ги разпознаят и уличат в “сектанство”.
Ами.. какво, ако точно вие сте човекът, който ще освободи целия този бент от напрежение, страх, маски и условности във вашия кръг? Какво, ако осмелявайки се да изразите себе си, дадете смелост на още стотици около вас? Какво може да се обърка?
Най-много да започнете най-сетне да живеете – истински щастливи, удовлетворени, смели, доволни от живота си. Най-много да се получи онова масово пробуждане и пропукване на закостенелите модели.. и побърканият свят да се вземе в ръце.
Светът се променя, еволюира. И редом с него – и цялото наше колективно съзнание. Колко още ще се съпротивлявате на промените, които напират във вас самите?
Осмелете се… Какво толкова? 😉
