Вече е ясно – сред четиримата земни жители, които ще се заселят на Червената планета 2023 г., няма да има българин. Избраниците ще тренират усилено 8 години.
Магдалена Гигова
Вече е ясно – сред четиримата земни жители, които ще се заселят на Марс през 2023 г., няма да има българин. Сформирани са два екипа по четирима души, които ще се подложат на усилени тренировки в продължение на осем години.
Известни са трима от претендентите за седеммесечен полет към Червената планета: студент по физика във Великобритания, млад лекар от Мозамбик и американка от иракски произход. Предполага се, че поне четвъртият ще има квалификация на астронавт.
Десет наши сънародници бяха сред общо 200 586 претенденти от 200 страни за еднопосочен билет до Марс. Те, за съжаление, не преминаха строгата цедка. Най-добре се класира Петър Георгиев, който в България е бил парашутист, а в Англия, където живее, е добил умения на пилот. Но и той отпадна на полуфинала.
Организатор на пътуването до Червената планета е частната организация от Холандия „Марс уан“. Тя е създадена от нидерландски, канадски, американски и датски ентусиасти, сред които има медици, техничари, концептуални артисти.
Идеята е космическата мисия да се финансира от дарения, но разчита да продаде телевизионните права за подготовката на бъдещите марсианци и така да плати експедицията им. Тренировките им ще се разиграват като денонощно риалити в пряк ефир. Вече се продават онлайн сувенири като чаши, писалки и флашки с логото на „Марс уан“. Целта на фондацията е заселване на хора на далечната планета.
Разбира се, истинските космически агенции възприемат „Марс уан“ повече като дилетантско шоу, но това не означава, че е утопия. По колонизацията се работи активно и в Кейп Канаверал, и в Байконур, и във Френска Гвиана. Учените дори вече тестват 3D принтер, на който астронавтите ще могат да печатат обзавеждане за бъдещия си лагер и дори… пици за прехраната си.
10 българи сред 200 586 кандидати за заселници
Проектът на холандската компания „Марс уан“, който се финансира изцяло от частни инвеститори, предвижда да изпрати четирима колонизатори с еднопосочен билет към Червената планета. Подготовката им ще се превърне в телевизионно риалити и така ще се съберат допълнителни средства от правата за излъчване.
Идеолозите на заселването на Марс събират и дарения, но на фона на общите милиардни разходи постъпилите досега 183 870 долара са мизерна сума. От тях най-много са от САЩ – 81 697 долара. Българи са подкрепили идеята със 189 долара. Има еднократни дарения между 2 и 54 долара от Мавриций, Шри Ланка, Уругвай и Еквадор.
Десетина наши сънародници бяха сред общо 200 586 кандидати за астронавти: Надежда на 29 години, Бойко на 28, Пламен на 31, Георги на 27, Ник на 41, Петър на 31, Божидар на 39, Андрей на 37, Самуил на 28, Момчил на 23. От тях само Петър Георгиев успява да стигне до полуфинала.
„Без много да се колебая кандидатствах. Изпратиха ми въпросник. Питаха ме защо искам да отида на Марс, мога ли да бъда лидер, защо мисля, че съм идеалният кандидат. Попълних и психотест“, казва кандидат-марсианецът, които има опит в авиацията и космонавтиката. Преди да се засели в Англия, работи у нас като парашутист, на Острова се квалифицира и като пилот. „Нека покажем на света, че сме единни“, написа на страницата си във Фейсбук Петър Георгиев.
Имената на избраниците ще станат ясни в края на 2015 г. „Изглежда, че това е най-желаното нещо в историята“, обяснява Бас Лансдорп, един от основателите на „Марс уан“. Животът на Червената планета няма да е лесен като разходка в парка.
Според някои учени марсианският прах е опасен, защото съдържа силикати. При попадане в човешкия организъм те създават проблеми с щитовидната жлеза и затруднено дишане.
Заселниците сами ще трябва да построят колонията си, да я поддържат и да оцеляват във враждебна среда с негоден за дишане въздух, липса на вода и температура до минус 70 градуса. Въпреки това доброволци от 140 страни са изпратили клипове на сайта на „Марс уан“ с мотивационни обяснения защо трябва да бъдат избрани.
Първия кръг минават 1058 кандидати, от които 297 американци, 75 канадци, 62 индийци и 52 руснаци. На финалистите им предстоят безмилостни тренировки и психологически изпитания. Сред тях са студент по физика във Великобритания, млад лекар от Мозамбик и американка от иракски произход.
Всичките осем (2 екипа по 4 души) са вегетарианци, защото ще трябва да отглеждат храната си на Марс сами, а ракетата не е Ноев ковчег. Пътуването им (без опция за връщане) до Марс ще започне през 2022 г., ще продължи седем месеца и ще приключи през 2023 г.
НАСА спори по колко квадрата жилищна площ да имат „марсианците“
При първата си мисия до Марс хората не разполагат с технологиите да построят сгради от наличните на Червената планета ресурси и се налага да донесат със себе си цялата екипировка, необходима за оцеляването им.
НАСА вече конструира в пустинята Аризона база, която да бъде работещ модел на бъдещата марсианска станция, пише SpaceDaily.com. Тя трябва да защитава преселниците и изобщо не става дума за тривиалните студ, топлина и вятър, а за космически лъчи, соларни бури и проникване на прах. „Защитата от радиация е приоритет номер едно за нас“, казва Крис Кенеди, ръководител на проекта на НАСА.
На Земята ни бранят атмосферата и магнитните полета. Космическите лъчи на Марс фатално ще увредят тъканите на австронавтите, ако бъдат абсорбирани от телата им. Слънчевите изригвания пък може да ги залеят с такива количества енергия, че да ги убият мигновено.
Затова задача номер едно за НАСА е да открие как да се изгради електростатичен радиационен щит около марсианската база. По-лесното решение е да се използват материали, които да абсорбират гигантските количества енергия. Това означава внимателен подбор на строителните елементи, както и на подредбата на обектите във вътрешното пространство, обяснява Кенеди. Например провизиите може да бъдат складирани в стените, като същевременно служат за допълнителна защита. Инженерите от НАСА търсят и начини да използват дори опаковките на храните за изолация и строителен материал.
Друг голям проблем за бъдещите „марсианци“ ще бъдат отпадъците. В прототипа на НАСА банята се нарича „модул за хигиенизиране“. Умува се каква технология да ползват астронавтите, за да се мият, без да замърсяват останалото жизнено пространство. Друга грижа е херметизирането на помещенията така, че в тях да не попадат замърсители отвън. При мисиите „Аполо“ в модула се промъкнал лунен прах, който предизвиквал дихателни проблеми сред астронавтите и едва не повредил електрониката.
Добре обмислената изолация би трябвало да превърне базата в своеобразен термос, който задържа топлината, отделяна от хората и апаратурата. Идеята е да се създаде система от радиатори, които да отнемат топлината от помещенията и електрониката и да я изпращат извън станцията.
В НАСА все още се водят дебати по колко квадратни метра жизнено пространство трябва да се пада на астронавт.
Сексът ще е като на Земята, но по-труден
Жизненоважният въпрос за авантюристите, приели да се заселят на Марс без опция за връщане на Земята, е ще могат ли да правят секс. Знае се, че първи ще заминат две двойки, които не само са минали тежките физически изпитания, ами са и психологически съвместими. Как обаче ще реагира човешкото тяло на секс при ниската гравитация на Червената планета?
Сайтът Мегавселена.ком цитира д-р Крис Лендхарт, лекар от екипажа на Марсианската изследователска станция в пустинята на щата Юта, САЩ: „За разлика от Международната космическа станция, където астронавтите са в безтегловност, на Марс все пак има някаква гравитация (около една трета от земната). От гледна точка на физическото удоволствие сексът там едва ли ще се различава от това, което изпитваме на Земята. Но ще се наложи да се сблъскаме с някои закони на физиката. Най-трудно в условията на ниска гравитация е да се намери оптимален начин да се запази контактът, тъй като двете тела ще се отблъскват.“
Проблемът с предпазните средства също е на дневен ред, защото колонизаторите едва ли ще искат да имат потомство през първите години от заселването. Не е сигурно дали ще имат същия антибебе ефект, както на Земята. Норбърт Крафт, медицински директор на частната компания „Марс уан“, твърди, че ще подготви доброволците за възможните опасности от правенето на любов там.
Засега учените знаят малко как ниската гравитация ще повлияе на нивото на хормоните при жените. Експерти предлагат да им се поставят спирали, но и това крие риск – могат да се изместят и да пробият матката. Забременяването в тези условия също е неизяснено. На Земята менструалният цикъл е 28 дни. Колко дълъг ще бъде той на Марс, където денонощието продължава 24 часа и 40 минути?
Освен това при космонавтите се наблюдава загуба на костна маса, а това влияе върху хормоните, менструацията и овулацията. И ако теоретично жената може да зачене в Космоса, то проблемът е как ще се промени подвижността на сперматозоидите при ниската гравитация. Ще може ли да оплодят яйцеклетката, а тя ще се закрепи ли в матката?
Бебето, създадено в Космоса, може да страда от различни отклонения, породени от увреждането на една-единствена клетка или влиянието на радиацията. Засега не се предвижда заселниците на Марс да имат деца, но никой не говори да им се забрани правенето на секс.
Въпреки че първата карго ракета ще изпрати жилищни модули и продукти за колонизаторите, въпросът как ще отглеждат растенията, с които да се изхранват, все още не е намерил решение. Скептиците твърдят, че ако оцелеят през първите 10 седмици, има голяма опасност да умрат от глад.
Планът на „Марс уан“ в началото предвижда строителството на парници с площ 50 кв. м. Но изчисленията показват, че за да отгледат балансирана храна, включваща бобови растения, салати, ядки, картофи и ориз, осигуряваща 3400 калории дневно, ще са необходими най-малко 200 кв. м плантация.
Растенията поглъщат въглероден диоксид и отделят кислород, който хората ще дишат. Обаче присъствието на много зеленина в затвореното пространство на жилищния модул може да предизвика концентрация на кислорода до токсично ниво, пише сайтът Мегавселена. Друг потенциален проблем е, че домовете няма да са напълно херметизирани. Постоянно ще изтича въздух за дишане, а със свършването на запасите от азот, необходим за поддържане на налягането, колонизаторите ще загинат. Смъртта от задушаване може да настъпи 68 дни след пристигането им на Марс.
Специалисти от Масачузетския технологичен институт твърдят, че изтичането може да се компенсира със събиране на азот от атмосферата на самия Марс, но необходимата за това система ще бъде прекалено голяма и скъпа за изпращането й дотам.
Остаряват различно в Космоса и на Земята
Двама близнаци и астронавти от НАСА – Марк и Скот Кели, се включват в уникално изследване, което е възможно да проправи пътя на човечеството към Марс.
Скот (на снимката вляво) се готви да замине за Международната космическа станция, където ще пребивава точно една година и за това време теоретично ще „остарее“ по-малко от Марк, който остава на Земята.
Как е възможно това? В Теорията на относителността на Айнщайн този ефект е известен като „парадокса на близнаците“. „Времето за Скот ще тече по-бавно, отколкото при мен, защото той ще се движи с по-голяма скорост, отколкото аз“, обяснява Марк пред журналисти от в. „Гардиън“.
Външно разликата между двамата няма да се забелязва. Ефектите на „разтеглянето“ във времето биха станали явни, ако космическият кораб се отдалечи от Земята със скорост, близка до тази на светлината. А в случая възрастовата разлика между близнаците, когато Скот се върне, ще се увеличи само с три милисекунди (Марк е по-голям от него с 6 минути).
Като цяло експериментът е насочен към по-точно определяне на биологичната реакция на човек при дълго пребиваване в условията на безтегловност и повишена радиация.
Благодарение на космонавтите близнаци учените за първи път имат възможност да сравнят промените в два абсолютно идентични организма – единия в Космоса, а другия на Земята.
Има ли почва на Марс за 3D принтера?
Вълкан Горанов
През 1966 г. светът за първи път видя таблет. Разбира се, това се случи на малкия екран в епизодите на фантастичния сериал „Стар Трек“. Оказа се, че тази телевизионна поредица е създадена с визия за бъдещето. В днешни дни стотици милиони потребители ползват таблети.
Сега си спомнете т.нар. хранителен репликатор от „Стар Трек“. Това е устройство, което на молекулярно ниво успява за секунди да произведе както обикновен чай за гостите, така и най-майсторски направеното френско гурме, което му е поръчано. Естествено, такава технология все още не съществува, пък и е малко вероятно въобще да може да се разработи. Хубавото за нас е, че човечеството навлиза в ерата на 3D принтирането, от което може да получим същият резултат.
Инженерът Анджан Контрактор заедно с финансиране, осигурено от НАСА, смята, че с помощта на 3D принтирането проблемът с храната до и на Марс може да бъде подсигурен. За целта бяха отпуснати първоначално 125 000 долара. Храната ще е един от основните твърде ограничени ресурси при толкова далечно пътешествие, при което по план ще трябват 7 месеца само за да се стигне до Червената планета.
Приготовлението ще се извършва, като прахообразни хранителни съставки от различни контейнери ще се смесват с вода и мазнини. В процеса на отпечатване на яденето то ще се изпича, за да е готово в момента, в който се постави и последната прашинка от рецептата. Този хранителен прах ще е годен за ядене поне 30 години. В допълнение вечерята вече може да изглежда както вие решите. Пилето може да е с формата на цвете, а зеленчуците да приличат на макарони.
Освен да се грижат за доброто състояние на корема, различните видове 3D принтери имат друга важна задача. Да може да се отпечатват части, от които да се сглобява не само храна, но и инструменти и резервни части – снабдяването с тях също е ограничено, ако се получи повреда в Космоса.
Миналата есен от Земята бе изстрелян първият 3D принтер за тестване при нулева гравитация. Неговата задача бе да се провери как влияе на възможностите му продължителната безтегловност. Защото при мисията до Марс няма право да не работи.
Напълно извън фантастиката съществува и идеята, че в следващите мисии до Червената планета хората ще могат да разчитат на 3D принтери на колела, които ще изграждат постройките. Те ще приличат на марсоход, но вместо да копаят в земята и да търсят чужди форми на живот, ще строят домове на бъдещи астронавти. Идеята е на професор Хошневис от Калифорнийския университет – с нея си спечелва и стипендия от НАСА от 500 000 долара.
Целта е, като пристигне на планетата, принтерът да ползва ресурсите й, за да работи. Ще черпи енергия от Слънцето, ще преработва марсианския пясък и ще го обогатява до изключително издръжлив компонент, от който ще бъдат принтирани външните стени на сградите.
Холограмни очила в помощ на подготовката за мисията
Вълкан Горанов
Най-важното нещо на света днес е информацията. Но когато става дума за пътуване до планета, на която не е стъпвал човешки крак, тогава учените са изправени пред малки препятствия.
На помощ в тази ситуация идва технология, създадена от „Майкрософт“ през последните няколко месеца. Компанията представи очила, с които потребителите ще виждат и ще управляват холограми, позиционирани върху предметите около тях. Сатя Надела ги нарече „Хололенс“ (HoloLens). Те са единствената по рода си технология, която вместо да поставя човек във виртуална реалност, го слива с обкръжаващата среда.
Благодарение на всичко това от НАСА разработват софтуер на име „Он сайт“ (OnSight), направен специално за тези очила. При ползването им учените ще могат да се пренасят на Червената планета благодарение на снимките на марсохода „Любопитко“. Но не като на телевизор, а като реална разходка на повърхността. Те ще виждат висококачествено стереоскопично изображение на марсианската повърхност.
Холограмната виртуална реалност отваря цяла нова страница на възможностите да се преценят разстоянията между обектите. Така бъдещите мисии ще знаят къде кацат и какви са условията на терена, колко в действителност са високи някои планини и колко са дълбоки долините.
Освен това учените от НАСА, ползвайки очилата, ще могат с жестове да маркират опасни територии или да направляват бъдещите заселници на места, на които само марсоходът е бил.
Плановете на „Марс уан“
Вълкан Горанов
Фондацията е създадена през 2011 година. Плановете им са тренировките на двата екипа да започнат през 2015 г. Три години по-късно ще покажат пред света виртуална демонстрация на мисията. През 2020-а двигателят на космическия кораб ще бъде готов за полеви изпитания. След две години към Марс ще полети товарен кораб с първото оборудване за заселниците. Те ще го последват със седеммесечно пътуване до Червената планета. Амбициите им са през 2026 да изпратят втори екипаж.
Напук на представите за празноглави мечтатели момчетата от „Марс уан“ са създали екип от съветници, повечето от които са професори от най-добрите университети в САЩ, Швейцария и Индия. Посланици на фондацията са Нобеловият лауреат по физика проф. д-р Джерард Хуфт, американската астронавтка Алиша Карсън.
Източник: Преса