Забавлявам се, когато хората се шашкат от 3-те ми отлични дипломи от висши училища, казва „Мис Силикон 2013″ Джулиана Гани – Ташева.
Боряна Антимова
Честно казано, не си падам много по интервюта с момичета с вид като нейния. Скучни са ми. Говорят едни и същи заучени фрази, преиграват. Но Джулиана… Тя е нещо съвършено различно. Джулиана Гани по нищо не прилича на останалите силиконови мис. Тя е като вълшебна кутийка, от която непрекъснато изскачат изненади…
Тя е красива, секси, атрактивна и разкрепостена – визия, с която си спечели титлата „Мис Силикон 2013″. Към крехкото си тяло е прибавила близо 2000 кубика силикон. Притежава и титлите Best erotic model 2012, „Мис Тунинг 2014”, „Секси модел на годината 2016”. Във вените ѝ тече буйна кръв, смес от българка и италианец, а скандалите около нея извират един след друг.
Представата за нея, създадена от жълтата преса, е на безмозъчна силиконова кукла със скандална визия. Дотук с изкривените представи. Родена е в Пловдив преди 26 години. Свири на пиано от малка – цели 16 години. Отличничка е от музикалното училище, където завършва пиано и вокал и изнася концерти с Пловдивската филхармония. „Отличен“ пише и в дипломите ѝ за бакалавър по икономика на туризма и магистър по управление на европейски проекти в Пловдивския университет. Защо една отличничка и многостранен талант реши да става „Мис Силикон” и да влезе в клюкарските хроники? Това ще се опитам да разбера…
Джулиана, на 8 февруари ти не се яви на собствения си конкурс „Мис страст”. Защо?
Бях организирала всичко перфектно, но час и половина преди конкурса хората, които трябваше да обличат момичетата, ме предадоха, за да отидат на конкурса „Мис София”. Бях направо съсипана и нямах сили, нямах нерви, само плачех и не можах да си отида на конкурса, за да не ме разпитват всички какво ми е.
Но конкурсът все пак се е провел…
Мъжът ми Станимир взе нещата в ръцете си и се справи перфектно с организацията. Аз му написах всичко по вайбъра и той го направи. А моите приятели брадъри бяха уникални, всички заедно ме подкрепиха, като дойдоха в журито и дойдоха – Алекс и Даниел Петканови, Ваня Щерева, Антон Стефанов, Ани Сарандева, финалистка в „България търси талант”. За „Мис Страст“ са избрали момиче на име Андроники Първанова. Този конкурс ще остане като прецедент в историята – някой да не отиде на собствения си конкурс, който сам е организирал. Иначе идеята за името „Мис Страст” си е моя, исках да подчертая, че е конкурс за най-разгорещена, сексапилна и пръскаща очарование красавица.
Ти ли правиш сценария, твои ли са идеите за цялото шоу?
Да, като цяло аз измислям програмата – кой ще пее, кой ще танцува, кой ще облича участничките, как да са облечени – всичко е в моята глава. Гледам всеки път да е различно. Преди правех конкурси с Мариана Маринова, сега организирам и мои.
За теб е създаден образ на една красива безмозъчна кукла…
Точният израз, с който ме нарекоха, е „куха силиконова кукла”.
Малко хора знаят обаче, че си с 3 отлични дипломи от висши училища, свириш на пиано 16 години, изнасяш концерти… Защо ти беше при такава биография да участваш в „Мис Силикон”?
Във всяко нещо, с което се захванех, наистина успявах. Имам късмет, обаче имам и много амбиции и хъс. Само че винаги ме е теглило към сцената. Харесваше ми да изнасям класически концерти на голяма сцена с големи рокли. После започнах да танцувам, да пея… Просто сцената е мястото, на което съм себе си и където се чувствам най-добре. Не ме е срам от публиката, не се притеснявам, даже напротив – там се отпускам.
А колкото до конкурса, от малка бях по-различна, с по-други черти и всички ми казваха: „Джули, висока си, хубавка си, защо не отидеш на един конкурс?”. Казах си: „Да бе, наистина, ще отида да пробвам”. Бях на 20 години тогава, тъкмо си сложих силикона. Да ти кажа честно, нямах кой знае какви очаквания. Никого не познавах, идвах от Пловдив, всеки си беше с дружинка, с приятел, а аз – сама, една такава стресната – като в небрано лозе. Обаче цялото жури толкова ме хареса, че от 11 човека 10 ми дадоха награди. Имаше 3500 човека в залата, всички станаха на крака, пляскаха и викаха моето име. Станах сензация за една вечер.
Беше сензация и във ВИП Брадър. Промени ли нещо в теб участието в този формат?
От една страна много ме промени в положителна насока, от друга – много ми взе. Свикнах да приемам хората такива, каквито са. Естествено, разбрах кои са ми приятели и от кои мога да очаквам удари, но това вече не ме притеснява и дори не ме разочарова. Просто си казвам: „Те са такива”. Някак израснах емоционално в тая къща. Обаче натрупах и много стрес и първите месеци след излизането бълнувах, имах кошмари, всяко най-дребно нещо ме изнервяше. Тая изолация, това разделяне с близките хора емоционално много ограби от мен.
В къщата те приеха като сговорчиво момиче и добър човек.
Да, накрая, когато излизах, имаше един момент, в който всеки казваше какво мисли. Тогава Маргарита Хранова се разплака и каза: „Много добро момиче с голямо сърце”, а Шеф Петров – „Много добро и умно момиче”. Сега непознати хора ме прегръщат на улицата и ми се радват… Радвам се, че са видели доброто в мен, а не ме приемат като някаква кифла.
Защо ти трябваше да се мъчиш с 3 болезнени пластични операции на бюста?
Това ми е било комплекс от малка, не го крия и не ме е срам да го споделям. Имам си всички други пропорции – дълги крака, 110-112 см при ръст 176, лице. Обаче бях плоска като дъска и дори и да не се занимавах с мода и шоубизнес, пак бих си сложила бюст. Да, имам 3 операции, защото първите два пъти не ме устройваше или формата, или големината, все нещо не ми беше наред. Сега вече имам точно такива гърди, каквито съм си представяла. Два пъти съм се снимала за най-популярното мъжко списание, пък и малкият бюст въобще не се котира България.
Някъде пишеше, че имаш 8 пластични операции. Колко са всъщност?
Освен трите операции на гърдите имам много леко коригиране на носа. Не е скъсяван, нито е чип, а е направен така, че като ме погледнеш в профил, да е по-равен.
Плачеш ли, когато пишат неверни и обидни неща за теб?
Това вече съм го надраснала и въобще не ми пука. Следвам си само амбициите, какво искам още да постигна и като се погледна в огледалото, да се гордея от това, което съм, да не ме е срам да гледам хората в очите. Преди много се връзвах на жълтата преса, но вече не е така. Иначе съм си все така много емоционална и плача за други работи.
Много хора не знаят, че си с диплома от музикалното училище в Пловдив.
Да, имахме и 13-и майсторски клас и защитихме дипломна работа, имам сертификат, че може да преподавам музика на деца до VI клас.
Би ли се захванала с това след години, когато слезеш от сцената?
Да ти кажа, аз си обичам музиката и много малко ми остава време. Все нещо правя – я ремонти, я конкурси нови, я нещо друго. Обаче когато имам време, сядам на пианото. Понякога даже ми става много мъчно, защото свирех много трудни неща като Хендел, Моцарт, Бетовен, Рахманинов, Чайковски – класици, които са много трудни за изпълнение. Понякога това много ми липсва.
Когато снимахме „Черешката на тортата”, изненадата ми за гостите беше да посвиря на пиано, тъй като само музиканти бяха на гости в нас и те много се учудиха. Дори казаха, че имам талант, и че като ме погледне човек, не би повярвал, че го правя. Никой не знае как ще ми се обърне животът, може пък някой ден с това да си вадя хляба. Въпросът е, че го имам и че мога да го правя.
С кои сложни произведения шашкаш народа?
Трудни са рапсодиите на Рахманинов, които са на 4 ръце, но съм ги свирила с успех. Бетовен, Бах и Черни са много трудни технически, не са мелодични като Моцарт, Шуман, Шостакович, но е задължително да ги усвоиш, за да можеш да свириш всичко друго.
Тръгнала си на пиано на 6 години, беше ли под натиска на майка ти?
Чак натиск – не бих казала. Аз от малка си бях много амбициозна. Майка ми ме беше записала на езда и на английски език, докато аз си исках пиано. Тя дори казваше, че музикант къща не храни, но аз много исках пиано.
Рядката си фамилия носиш от баща италианец. Какво си спомняш от живота с него?
Баща ми почина от рак на панкреаса, когато бях на 17 години. Беше шеф на национална банка, работеше много, постоянно беше под голям стрес и това го съсипа. Аз си приличам изцяло на него. Той беше много емоционален човек, много се раздаваше на хората както материално, така и емоционално. Той беше много висок – 2, 10 м, и с по-различни черти. Мога да кажа, че 90 процента приличам на него – по ген и по визия.
Преди близо 4 години си издала стихосбирка със скандално заглавие – „Мъжете са боклуци, но не можем без тях”.
Аз тогава бях по-малка и правех неща само заради пиара, само че това ми изигра малко лоша шега, защото точно от ей такива неща хората си създадоха лошо мнение за мен. Добре че в Брадъра хората резбраха какъв човек съм. Не съжалявам, че издадох тази стихосбирка, обаче не мога да кажа, че се гордея с нея. Никога не съм мислила, че мъжете са боклуци, защото никога не съм оставала сама, винаги съм била във връзка с мъж.
Сега нямам време да пиша, главата ми сега е пълна с много други планове и амбиции. На 20 февруари имаше награди, организирани от Ива Атанасова и бях номинирана в категория „Секссимвол на годината”. През март Мариана Маринова ще прави конкурс „Секссимвол на десетилетието”. Самата аз имам поне още 3 конкурса да организирам, и рожден ден, и в главата ми е такава боза, че нямам никакво време да пиша. А за да пишеш или свириш, трябва да ти е спокойно, да си изчистиш съзнанието и да се отдадеш единствено на това.
Вероятно нямаш време и да пееш, защото стигна до 3-ти кръг на „Мюзик Айдъл”?
Пеенето съм го зарязала, Фънки малко ме отряза и оттогава нямам амбиции да пея. Даже като се замисля, не си спомням в последно време да си припявам нещо.
Танцуваше и в еротичното „Бабилон шоу”. И с танците ли се раздели?
В това шоу танцувах 4 години и бях главна в балета. Откривах и закривах големи заведения, правех хореографиите. И сега ме канят, само че откакто се омъжих, не смятам, че е много благопристойно една омъжена жена да се кълчи по заведенията.
Беше асистентка в предаването „Комисията Павлов”, снима се в сериала „Столичани в повече”. Телевизията май те привлича.
Да, между другото много съм искала да бъда водеща. Много ми харесва това да изслушваш историите на хората и да им задаваш интересни въпроси, но не такива, че да ги затапваш и да ги караш да се чувстват зле, а просто да им влезеш в живота с разбиране… Не знам дали ставам за това, не казвам, но пък вече знам, че хората ме харесват. Понякога говоря щуротии и много пъти ме има в „Господари на ефира”, но в крайна сметка това съм си аз и хората свикнаха с това.
Какво предаване би искала да водиш?
За съдбите на хората, за хубавите и лошите им моменти, не напудрени и лъскави, нито някакви жълтини, а изповеди за живота на един човек.
Имаш толкова много таланти и изяви в различни области. Това не те ли обърква?
Не бих казала, че нещо ме обърква. Както ти казах, сама си избрах да се занимавам с това. С бакалавърската си диплома по икономика на туризма можех да работя в туристическа агенция, да стана стюардеса, управител на хотел – каквото искам. Само че винаги са ме влечали сценичните изяви, дори и тогава, когато ми е било много трудно. Имало е моменти, когато е трябвало да пътуваме с дни и съм била недоспала и недояла, но това не ми е пречило, защото си обичам работата.
Магистратурата ти по управление на европейски проекти също ли не влиза в плановете ти за в бъдеще?
Засега не ми се работи нещо такова, твърде скучно е за мен, макар че там има доста субсидии и голям материален ресурс. По-нататък бих могла да запиша и докторантура, защото аз наистина ходих с много голямо желание на лекции. Майка ми един ден не ме е карала, даже напротив, казвала ми е: „Бе кво ти пука там, тройка, четворка, с колкото завършиш – с толкова. Никой не ти гледа сега да е пълно 6″. Аз самата винаги съм искала да се докажа, че мога, че знам и ми е било интересно да уча.
Беше публикувала във фейсбук снимка на трите си отлични дипломи. Да не би някой да те е обвинил, че си ги взела по втория начин?
Не някой, а това беше всеобщото мнение в България, че щом така изглеждам, значи съм куха, посредствена, плиткоумна и всичко друго в тоя дух. Само че аз им доказах, че съм много упорита, борбена и не съм някоя проста кифла. Когато са ми казвали нещо подобно, заставам очи в очи пред тях, защото съм много директна – и казвам: „Обаче това е твоето мнение за мен, но не и моето мнение за себе си”. Имам самочувствие, защото не съм разчитала на никого и всичко съм постигнала напълно сама. Всеки ден си ходех на лекции като нормален човек, с автобусчето, в 7,30 сутринта, на университета по собствено желание.
С какво Станимир е по-различен от другите ти гаджета, та си каза „Той е!”?
Запознахме на едно мое участие, докато още танцувах, в „Планета Пайнер” в Пловдив. Постоянно се гледахме, не отлепяхме очи един от друг. За да искаш да живееш с някого, трябва и разбирателство, и спокойствие, но и химия. Без нея нищо не става. Аз тая химия я усетих още като се погледнахме в очите. Имаше много силно привличане. Такава химия не съм имала с никого от предишните мъже. Пак са били хубави момчета, обаче вътрешно ей така като ги погледнеш и не усещаш всичко да ти се обръща отвътре, да имаш пеперуди в стомаха.
Изглеждаш щастлива на снимките.
Да, щастлива съм. Сама направих тоя избор. Исках много да се омъжа за него. Преди да ми предложи официално брак, той ме пита предварително и аз казах, че много искам. Станимир е добро момче, не пуши, не пие, не хайманосва по дискотеки. Домошар е, сега си правим ремонт в апартамента в Пловдив. Ходим си на почивки, живеем си един хубав нормален живот.
Романтично ли беше предложението му?
Да, предложи ми в Тайланд, в една от най-красивите градини в света Нонг Нунч. Бяхме под една арка на влюбените. Беше със затворени очи и на коляно, както по филмите. Не мога да забравя този ден. Сватбата беше на 26 август в Пловдив, само с роднини в тесен кръг. Умишлено не исках голяма сватба, медии и много показност, която и без това имам в излишък. Исках поне тези емоции да си запазим само за себе си.
Мислиш ли вече за дете, че и с това доста се спекулира?
Не съм бременна още, даже пия хапчета. До началото на другата година не трябва да зачевам, защото след като излязох от Брадъра, ангажиментите и участията ми се увеличиха тройно. Мисля, че това е моята „сребърна минута” и не трябва да я изпускам. За деца винаги има време, когато знаеш, че мъжът до теб е твоят човек, може да създадете едно, две, три… колкото и да са деца.
Остана ли нещо в списъка ти, което още не си пробвала?
Винаги ми е било мечта да имам сладкарница. Много обичам да готвя сладки неща – пайове, торти, кексове. Обичам да експериментирам и съм била във всички телевизионни предавания – „Черешката на тортата”, „Мама готви по-добре”, „Мастър Шеф” и къде ли не още. Винаги са ме запомняли с десертите. Представям си моята сладкарничка една такава малка, кокетна, в италиански стил, в която аз да си правя по-специалните торти, без значение дали ще е в Пловдив или София. Те вече ни станаха като махала. Със Станимир сме 2 дни в Пловдив, 4 дни в София, живеем и на двете места, и двете ги чувствам като свой дом.
Вече отговори на въпроса за какво мечтаеш.
Винаги съм знаела, че един ден ще я имам тази сладкарничка. Като искам нещо много силно, вярвам, че ще стане, защото съм амбициозна, имам късмет и Господ знае, че не съм лош човек. На никого не съм мислила лошото, даже напротив, когато някой ми направи нещо лошо, се опитвам дори да не му се сърдя за това. Просто го игнорирам от живота ми. Знам, че и хубавата, и лошата енергия се връщат като бумеранг към теб.
Публикувано в Седмичен Труд, 14 февруари 2018 г.
