Живеем във времена, в които истинските и романтични срещи вече са мит. Няма излишни срещи, а просто консумация, в утробата на която се крие страх.
Яна Димитрова.
Яна Димитрова
Онова чувство да седиш вкъщи и да чакаш да ти звънне любимият по домашния телефон или пък да си проверяваш пощенската кутия във входа с надеждата, че можеш да откриеш някое любовно писмо или картичка от обожател.
Това чувство е вече само в миналото. Във филмите и сърцата на дамите, успели да го изживеят. Тези, които не са го изживели – жалко. Пропуснали сте нещо истинско. Нещо, което идва от сърцето. В което влагаш душата си, без да му мислиш. Просто чувстваш. Нещата са били едни такива прости и и истински – искаш да видиш твоята любима и отиваш пред тях и започваш да мяташ камъчета по прозореца, докато не се покаже.
В днешно време единственото нещо, което ще метнеш, е “едно око”, за да видиш пак снимката на онова „кисело момиче“ с нацупена физиономия и изящни форми, в каталога за “плът”.
Да. Не е като „едно време“. В днешно време всичко е различно, начинът, по който те канят на среща, срещата, животът след срещата. Хората са просто различни. Влизат в пространството на безкрайните възможности и избират. Избират да консумират.
„Добре дошли на пазара на плътта“ – това гласи табелката на входа. Указанията за употреба са следните: без романтика, без телефонни обаждания, без излишни срещи, без отговорност и без душевност. Има просто консумация, в утробата на която се крие страх.
Страх от това, че може да откриеш нещо истинско измежду всички експонати на поточната линия. А в днешно време кой иска нещо истинско? Всичко е прекрасно и приключва с “две чудесни срещи и една добра консумация на плът”.
Ако си очаквала нещо повече, тогава излез.
Излез от пространството на безкрайните възможности, излез навън и поеми по пътя в търсенето на онзи архетип от миналото, с надеждата, че негови представители все още съществуват и в това време.
