Как тези двама гении – Уолт Дисни и Стив Джобс – се измъкнаха от купищата нови губещи, за да застанат до шепата нови победители?
Христо Стоянов
Как тези двама гении – Уолт Дисни и Стив Джобс – се измъкнаха от купищата нови губещи, за да застанат до шепата нови победители? Състезаването вече не е на дневен ред! Важни са процепите, които изкачат изневиделица. Това е една история за ловците на цепнатини в тъканта на правилата, които уловиха фундаменталната промяна на играта…
Замислялили сте се някога как хора като Дисни, Джобс, Хенри Форд, Айнщайн и т.н. откриват онази правилна пътека, която ги отвежда директно до историческото безсмъртие?
Да, тези и подобни на тях личности не бяха просто пешеходци вървейки по утъпканата от другите пътека, те бяха търсачи, те ловуваха процепи…
Но как го правеха……? Нека видим…
След смъртта на личността Уолт Дисни, нещо се случи с компанията Уолт Дисни.
Уолт Дисни бе един от малкото хора, които успешно бяха съумели да открият своя процеп в континуума на живота, да заложат всичко на него и да спечелят от действията си.
Всъщност той го направи цели три пъти.
Но какво имам предвид, когато казвам процеп?
Това е голяма цепнатина в тъканта на правилата, по които живеем. Това е фундаменталната промяна на играта, която създава куп нови губещи – и шепа нови победители.
Повечето хора, изграждащи важни бизнеси, ги построяват въз основата на процеп, който обикновено са открили по случайност и обикновено това се случва само веднъж.
По-някога, след като са успели веднъж, те се заблуждават, мис-лейки си, че са толкова надарени, че накъдето и да поглед-нат, са способни да видят процеп.
Но Дисни бе различен…
Той наистина имаше дарба. В крайна сметка, той откри такъв три пъти.
telegraph.co.uk
***
Първо, той рано забеляза, че филмите ще променят света на забавлението.
Осъзнавайки, че скоро ще се появи огромно търсене на семейно ориентирано забавление, той постави основите за развитието на анимационния филм, усъвършенствайки формата му със Снежанка и седемте джуджета (1937). Филмът маркира раждането на огромна организация, която щеше да се развие, за да доминира в тази нова пазарна ниша.
За разлика от повечето хора, които имат достатъчно късмет да уловят процепа в точния момент, Дисни не показа, че просто е гений, не прибра акциите си и не се отдаде на релакс.
Не. Той гледаше за друг процеп – друга промяна в правилата, която би могъл да превърне във възможност.
Този втори процеп дойде под формата на автомобила.
Дисни осъзна, че колата ще промени начина, по който се забавлява американското семейство. Той вярваше, че стратегически разположен, екстравагантно оформен увеселителен парк би преосмислил семейното пътуване. И беше прав.
И така, започвайки с калифорнийския Дисниленд през 1955 година, той изгради огромна организация около този процеп – и оттогава до сега тя доминира индустрията на увеселителните паркове.
Веднъж открил този процеп, Дисни видял трета възможност: телевизията.
Въпреки че много хора разглеждали телевизията просто като домашни филми или като радио с екран, в нея Дисни видя изцяло различна медия.
И така, с притежания като Клубът на Мики Маус, той започна да строи трета организация, която да произвежда никога непресъхващ поток от съдържание за този пазар.
Уолт Дисни бе трикратен победител, човек, съзрял големите възможности и мобилизирал цяла организация, за да се възползва от тях.
Човек, съчетаващ в себе си ясна визия и решителни намерения. За нещастие след смъртта на Дисни, компанията му не показа същото жадно за улавяне на проце-пи отношение.
Сега като се замисля, може би мотото на повечето търсачи на процепи би трябвало да бъде – What Would Walt Do, или Какво би направил Уолт?
Какво ли щеше да направи Уолт с интернет. Или с кабелната телевизия. Или с пазаруването пред телевизора, домашното видео, Facebook и т.н…
Друг откривател на процепи е, разбира се, Стив Джобс.
automotivedigitalmarket.com
Джобс вече е прекалено прочут и предъвкан, но все още си струва да обърнем внимание на някои от най-успешните му моменти при улавянето на процепи. Ето три от тях:
Първо, той осъзна, че персоналните компютри биха могли да служат като инструмент както в дома, така и в бизнеса, и бе достатъчно умен да открие точните хора, с които да създаде Apple I u II. По онова време нямаше хиляди клиширани заглавия за това колко брилянтен бе Джобс, но той постла пътя на все-ки настолен компютър, съществуващ днес.
Вторият процеп на Джобс всъщност бе много по-сложен за улавяне, защото не бе очевиден.
Осъзнавайки, че графичният потребителски интерфейс, разработен за Ксерокс Стар е способен да промени завинаги начина, по който компютрите работят, Стив Джобс пое огромен риск и въведе операционната система Мас.
Повечето предприемачи и почти всяка голяма компания би се изсмяла с пълен глас на чистата му и неподправена надменност: да извади късмет веднъж и после да рискува всичко заради толкова тесен процеп като този! Но разбира се, ние добре знаем какво се случи…
Третият удар на Джобс бе такъв, от който Дисни със сигурност щеше да се възползва.
Джобс съзрял, че компютрите завинаги ще променят начина, по който се правят анимационните филми. A Pixar, продуцентската компания зад „Играта на играчките“ и „Приключението на бръмбарите“, бе неговият залог върху този процеп.
Изненадващото е, че почти всеки е имал възможността да улови всеки от тези процепи и да изгради изключително успешни компании върху тях.
Джобс не познавал никого в Холивуд, а и не му се налагало.
Неговият успех не се дължал на връзки, репутация или достъп до капитал. Всъщност, бидейки част от компанията, продала Apple II, способността му да лансира Мас била възпрепятствана, защото акционерите и служителите му се борили с идеята в продължение на години.
Не, Джобс успял, защото, както всички търсачи на процепи, когато видял възможност, той бил единственият мислещ и в тази насока и в желанието си да се възползва от нея.
wallmay.net
***
Ако Дисни и Джобс могат да бъдат успешни ловци на процепи, защо вие и колегите ви да не направите същото? Какво възпира съществуващите компании да грабнат здраво процепите?
Защо стабилна компания за кафе като Maxwell House не предвиди появата на процеп в начина, по който възрастните биха харчили време и пари? (Ако не консумирате алкохол или пък е рано сутринта, къде бихте се мотали?).
Защо новоизлюпила се компания, наречена Starbucks, бе способна да види този процеп?
Индустрия след индустрия, ние сме свидетели на все повече новопоявили се компании, повличащи – а после и разрушаващи старите лидери на пазара.
Защо да се налага да бъдат разрушавани компании преди начина, по който обслужваме различните пазари, да се развие? Защо съществуващите играчи не виждат процепа, когато е точно пред очите им и не скочат в него?
Една от причините компаниите и личностите да се колебаят е, защото те не знаят как да се разширяват. Големите, успели компании не са организирани около концепцията за промяна и не възнаграждават хората, желаещи да променят начина им на правене на #бизнес.
Според тях промяната е лоша, тя е зло, от което трябва да се страхуваш. Те си имат достатъчно проблеми, борейки се с промяната на посоката – а сега и процеп? Забравете!
Не е възможно просто да се състезаваш, когато има процеп.
Състезаването изобщо не е на дневен ред. Процепът се появява изневиделица и чака ловците на процепи да го от-крият, да го грабнат и да го разработят.
А компаниите, които се противопоставят на разширяването и настояват само да се състезават, винаги ще бъдат последните, които ще видят и ще се облагодетелстват от даден процеп. Но също така има и съществен архитектурен проблем.
Пазарните лидери винаги ще проявяват желание да правят промени на парче, които удовлетворяват клиентите, служителите и акционерите.
Поставянето на еър бек в колите бе умен ход от страна на част от автомобилните компании, но няма нищо общо с процеп. Поставянето в Мрежата на проследяваща информация за пратките на Federal Express беше страхотно, но то не промени из основи транспортния бизнес.
Проблемът на вече установените компании е това, че когато се сблъскат с даден процеп, те трябва да направят избор. Не е възможно да удовлетворят и трите съставни гру-пи.
И изправени пред този факт, повечето компании просто казват може би. Те чакат. Надяват се, че процепът ще си отиде тихомълком. Уверено представят, че новите компании, които скачат в даден процеп, са твърде надценени, преувеличени и със сигурност ще претърпят провал.
Понякога старата гвардия е права: Понякога процепът не е процеп като цяло. Но, както Дисни и Джобс показаха, ако се възползвате от всички потенциални възможности, много вероятно е да откриете процеп – и да скочите в него преди някой друг да го направи.
Ето и ръководство за лов на процепи в три стъпки за предприемачи, служители и изпълнителни директори:
1. Уверете се, че това наистина е процеп – а не просто някаква аномалия. Процепът се характеризира с фун-даментална промяна в едно от основните правила на играта.
Винаги може да разширите първоначалната цепнатина в материята, като я обсъждате хипотетично: „Какво би било, ако стойността за превод на аукционите стане нулева?“ или „Какво би било, ако всеки имаше телевизия?“
2. Отговорете на всяко възражение със „Защо?“
Повтаряйте това „Защо?“, докато не стигнете до същината на колебанието си. Тогава ще знаете какво всъщност ви причинява дискомфорт и ще сте способни да се справите с него.
3. Подложете организацията си на „може би“ изпит, когато стане на въпрос за процепи.
Изискайте от някого, от всеки в компанията, да подпише лист хартия, който гласи: „Чух за този процеп от еди-кой си, но ние няма да направим нищо по този въпрос и ето защо“.
Дайте възможност на хората да не подпишат листа, но изискайте от тях да предадат неподписания лист на шефа си, като така му прехвърлят отговорността – и така нагоре по стълбицата до президента на компанията, ако се наложи.
На президента ще отнеме само около седмица, за да бъде силно осведомен за възможностите, от които компанията не се възползва.
Уолт Дисни и Стив Джобс споделиха тайната на ловенето на процепи, а сега аз предавам тайната – не, отговорността – на вас. Ловувайте!
Източник: lifehack
