Димитър Димитров: Да режисираш киномагията „Гунди – Легенда за любовта“ (ВИДЕО)

Преди мащабната продукция той трупа опит в над 260 епизода в 10 тв поредици с амбицията да вдигне нивото на българските сериали.

„Категоричното ми решение да правя кино дойде след една среща с академик Людмил Стайков – вълнува се Димитър. – Той ми каза неща, които никога няма да забравя, и които ме отрезвиха – за смисъла на киното и защо някой трябва да учи кино. Велико беше! „Да правиш кино, – каза академик Стайков, – означава да разказваш истории, които да са толкова силни, че да променят хора и съдби“.

„Това толкова силно ме впечатли, че си поставих като цел киното, което правя, да е много емоционално, да има силни послания“, споделя Димитър. Каква съдба… Точно последователят на Людмил Стайков, създал най-мащабните продукции преди 1989-а – „Хан Аспарух“ и „Време разделно“, сега режисира най-мащабния проект за последните 30 години – „Гунди – Легенда за любовта“.

Ето какво ми каза Димитър Димитров за работата си по филма още в етапа на постпродукцията през май 2024 г.:

Филмът е един апотеоз на Любовта, в най-чистите ѝ измерения – към футбола и националния отбор, към Родината, към любимата жена. Георги Аспарухов е издигнат на пиедестал не само от феновете на „Левски“, а от всички българи. Гениалният футболист отказва примамливата оферта на клуб „Милан“, като остава верен на Родината и лоялен към националния отбор. Ценности, които днес са потъпкани…

За всичко това разказва лентата, която още отсега извиква сълзи на вълнение и национална гордост не само у съвременниците на Гунди, но и у всички българи. И носталгия по онези ценности… Очаквано, седмица след излизането на трейлъра на 9 май, той постигна рекордна гледаемост по всички платформи – 2, 5 милиона.

Този филм, натоварен с огромните очаквания на цяла една нация, е много вероятно да бъде като вододел в живота и творчеството на режисьора – „преди“ и „след“ Гунди“. Роденият през 1986-а Димитър Димитров завършва „Кино и телевизионна режисура“ в НАТФИЗ. Като студент още след II курс работи в БНТ – предавания с игрални постановки и една полицейска поредица. През 2011-а завършва практически курс по правене на филми в Лондон.

За първия си пълнометражен игрален филм „Събирач на трупове“ той печели финансиране от Националния филмов център на 26 години – „скандално млад“, според кинотворците. Лентата е в селекцията на много престижни фестивали и е един от първите български филми в HBO.

„Димитър Димитров е властелинът на българските сериали“, казва за него кинокритикът Деян Статулов, по повод на това, че режисира над 260 епизода в 10 от най-качествените заглавия: „Отдел издирване“, „Дяволското гърло“, „Откраднат живот“, „Връзки“, „Дървото на живота“, „Съни бийч“, „Мен не ме мислете“. „Работих непрекъснато 12 години, трупах опит как се снимат епизоди в екстремално кратки срокове, с амбицията да вдигна нивото на българските сериали“, казва Димитър.

Още от НАТФИЗ той работи в тандем с Борис Славков зад камерата, който е оператор и във филма за Гунди. „Двамата се допълваме – споделя Димитър. – У Боби много харесвам това, че мисли как камерата да бъде там, където се разказва историята. Така аз мога да се съсредоточа върху работата ми с актьорите.“

С продуцентите на филма за Гунди – Иван Христов и Андрей Арнаудов от „Междинна станция“ Димитър работи по сериала „Съни бийч“ и други продукции. Една година обаче обмисля и се колебае, дали да поеме изключително тежката и отговорна роля да режисира филма за националния идол Георги Аспарухов.

„Аз съм много силен характер и много властен като режисьор – споделя Димитър. – Няма как да ръководиш екип от 100 човека на терен и да мрънкаш едва-едва, трябва силна ръка. Казах на Иван и Андрей, че поема ли проекта, не бих искал всеки ден да обяснявам какво правим. Те спазиха уговорката. С Иван винаги сме се разбирали по мъжки, а и той ми вярва, защото сме минали заедно през какви ли не тежки изпитания.“

За ролята на Гунди той решава да направи втори кастинг. Впечатлен е, че избраният Павел Иванов, актьор от Народния театър, е изчел всичката налична в интернет и други източници информация за Гунди и е изгледал многократно запазения архив.

„Павел беше тренирал сериозно футбол около година и беше на такова ниво, че можеше спокойно да играе в „Б“ група. На кастинга той толкова силно „изскочи“ над всички останали кандидати като близост, като прилика! Ходеше като Гунди, говореше като него, беше възприел всичко – мимика, жестове, интонация, дикция, дори словоред“, разказва Димитър.

С голямата любов на Георги Аспарухов и негова съпруга Величка Маркова – Лита, главен консултант на филма, режисьорът се среща, след като тя прочита окончателния сценарий от 144 страници на Емил Бонев. „Очаквах тежък разговор, а тя направи само 3 незначителни корекции, което беше нищо на фона на всичките 170 сцени“, споделя режисьорът.

Лита се среща със своето младо „Аз“ – Александра Свиленова, студентка II курс при проф. д-р Ивайло Христов в НАТФИЗ, която ще играе нея, чак на снимачната площадка. Такова е решението на режисьора – за да се съсредоточи върху сценария. За разлика от Павел, тя разполага с много по-малко интервюта, документални филми и снимки на Лита като млада.

„Казах й: „Санди, разбираш ли колко голямо нещо е това? Обещаваш ли да ме слушаш?“. Тя отговори: „Да“, и съумя да постигне симбиоза между това, което й казвах и своя вроден усет като актриса. Между нея и Павел имаше синергия и вибрации, беше като танц“, споделя режисьорът.

Продукцията е като машина на времето, задвижена от над 100 човека на терен и 59 актьора. Над една година се работи по специалните ефекти (CGI). Филмът има доста каскади, кадри на пълни стадиони от птичи поглед, както и сцени от документалния материал, който екипът е събрал за живота на Георги Аспарухов.

Лентата ни пренася в 60-те и 70-те години, а за пресъздаването на епохата актьорите и масовката сменят близо 3000 костюма, създадени специално за целта, включително екипите на футболните отбори от онова време.

Декорите и локациите също са внимателно подбирани и подготвяни месеци преди старта на самите снимки, така че да пасват съвършено на историята. “Ванина Гелева, художник на филма направи чудеса с нейния екип”, казва Димитър. Така близо 200 сцени и над 1000 гледни точки (сетъпи на камерите), заснети със специални анаморфни обективи, ще оживеят на големия екран и ще разкажат романтичната история на Гунди и неговата Лита.

Голямо предизвикателство за режисьора е на 40-те локации да се пресъздаде автентичната атмосфера на България в периода от 1959-а до 30 юни 1971-ва – трагичната гибел на Гунди. Особено тежки за снимане са футболните сцени. Там всичко трябва да бъде както по онова време: видът на стадиона, хореографиите и разкадровките на терена, репетирани многократно. Някои от емблематичните голове на синята легенда са заснети едно към едно – да усетят зрителите магията.

За да се пресъздаде автентичната атмосфера на стадиона, се събират 600 доброволци, които под ръководството на режисьора скандират точно определени изрази – както техните предшественици. Обличат ги в подходящите за онова време дрехи, оправят им прическите. Всичко се изпипва до детайли. „Да не говорим за подготовката на всичките 40 локации – боядисване, одекоряване… Колосален труд“, споделя режисьорът.

Филмът се прави 2 години, като Димитър започва работа по сценария през юни 2022-ра. Сега са на етап постпродукция, която ще продължи и през юни. Бюджетът е невиждан за родните мащаби – 4 милиона лева, като се налага част от него да покрият лично Иван Христов и Андрей Арнаудов и тяхната компания „Междинна станция“.

„За мен е геройство от страна на Иван и Андрей осигуряването на този огромен бюджет, защото те много добре знаят, че тези разходи трудно ще се покрият с парите от продажби на билети. След „Съни бийч“ те отново поемат огромен риск и за мен това е жест на смелост, мъжество и искрена вяра, че има смисъл в това, което правят“, коментира режисьорът.

Какво му коства лично на него този филм? „Две цели години, в които не правех нищо друго, а и не можех, нямах време. За безсънните нощи, изключителния стрес и жестоката преумора по-добре не питай“, казва той.

„Ако има втори герой в моята лична история, това е жена ми“, споделя Димитър. Десислава е завършила актьорско майсторство и двамата се запознават покрай работата им заедно. От няколко години тя е решила да смени сферата си на дейност и работи като ръководител полети.

„Деси е безкрайно толерантен човек. Прояви огромно разбиране и много силна подкрепа. Тя реално се грижеше за дома ни и двете ни деца Калоян на 7 и Крум, на близо 2 години. Пое изцяло грижата за всичко, когато мен ме нямаше, в най-тежките моменти – покрай уточняването на сценария, при монтажа и завършването. Сега е същото“, признава Димитър.

Какво му предстои след очаквания голям успех на филма? Трудно е да каже, но признава, че отсега го хваща леката депресия на „синдрома на предишния филм“. След такъв грандиозен проект, как ще надскочи себе си и вече постигнатото?…