История на най-известните диваци, израснали сред животни, които така и не успяват да се социализират.
Хората от детството си се формират под влияние на условията, в които растат. И ако до 5-годишната си възраст детето се окаже в обкръжението на животни, то възприема техните навици и постепенно губи човешкия си облик. Синдромът Маугли – така се наричат случаите, при които деца растат и се формират в дива среда. След завръщането им при хората за много от тях социализацията става невъзможна. Какви са съдбите на най-известните деца Маугли.
Индийското момиче Маугли Камала:
Паметникът на Ромул, Рем и вълчицата, която ги храни:
Първият известен случай за възпитаване на деца от животни, ако се вярва на легендата, е историята на Ромул и Рем. Според мита, в детството си те са хранени от вълчица, а по-късно ги отглежда петел. Ромул става основател на Рим, а вълчицата – емблема на столицата на Италия. Но в реалния живот на децата Маугли рядко им се случва такъв хепи енд.
Кадър от анимацията „Маугли“, 1973:
Историята, родена от въображението на Ръдиард Киплинг, в действителност не е правдоподобна: деца, загубили се преди да проходят или проговорят, в живота си на възрастни вече не могат да усвоят тези навици. Първият достоверен исторически случай за възпитаване на дете от вълци е бил регистриран през 1341 г. в Хесен, Германия. Ловци откриват дете, което живее сред глутница вълци, бяга на четири крака, скача надалече, пищи, ръмжи и хапе. Половината от живота си 8-годишното момче прекарва сред животни. Не може да говори и яде само сурова храна. Скоро след връщането си сред хората момчето умира.
Кадър от анимацията „Маугли“, 1973:
Дивакът от Авейрон в живота и в киното:
Кадър от филма „Дивакът от Авейрон“, 1970:
Най-детайлно описаният случай е историята „Дивакът от Авейрон“. През 1797 г. във Франция селяните хващат в гората дете на около 12-15 години, което се държи като див звяр. Не може да говори, а само ръмжи. Няколко пъти детето бяга от хората обратно в гората. След ткато го хващат, става обект на изучаване от учените.
Естествоизпитателят Пиер-Жозеф Бонатер написва „Исторически бележки за дивака от Авейрон“, където подробно излага резултатите от наблюденията си. Момчето не притежава чувствителност към високите и ниски температури, има особено обоняние и слух, отказва да носи дрехи. Доктор Жан-Марк Итар в продължение на 6 години се опитва да социализира Виктор (както кръщават момчето), но той така и не се научава да говори. Умира на 40-годишна възраст. Историята на живота на Виктор от Авейрон е в основата на създадения през 1970 г. филм „Дивакът от Авейрон“.
Кадър от филма «Дивакът от Авейрон“, 1970:
Кадър от филма «Дивакът от Авейрон“, 1970:
Дина Саничар:
Повечето деца със синдрома Маугли са намерени в Индия: от 1843 по 1933 г. там са регистрирани 15 подобни случая. Дина Саничар живее в леговището на вълци, намират го през 1867 г. Научават момчето да ходи на два крака, да използва прибори при хранене, да носи дрехи, но така и не го научават да говори. Саничар умира на 34 години.
Индийските деца Маугли Амала и Камала:
През 1920 г. жителите на индийско село се обърнали към мисионерите с молбата да им помогнат да се избавят от страховити призраци от джунглата. „Призраците“ се оказват две момичета на 8 и 2 години, които живеят с вълци. Настаняват ги в приют за сираци и ги назовават Камала и Амала. Те ръмжат и вият, ядат сурово месо, придвижват се на четири крака. Амала живее по-малко от година, а Камала умира на 17 години, достигайки към този момент новото на развитието на четиригодишно дете.
Индийските деца Маугли Амала и Камала:
През 1975 г. в Италия намират петгодишно дете сред глутница вълци. Дават му име Роно и го настаняват в Института по детска психиатрия, където лекарите работят над социализацията му. Но момчето умира, хранейки се с човешка храна.
Кадър от филма „Дивакът от Авейлон“, 1970:
Подобни случаи са много. Намирани са деца, живеещи сред кучета, маймуни, панди, леопарди и кенгуру, но най-често – сред вълци. Понякога децата изчезват, защото родителите сами се отървават от тях. Общи симптоми за всички израсли сред животни малчугани със синдрома Маугли са, че не могат да говорят, придвижват се на четири крака, боят се от хората, но затова пък притежават завиден имунитет и крепко здраве.
Уви, децата, израсли сред животни, не са така силни и прекрасни като Маугли, и ако в периода до петата си годишнина не са се развивали по нормалния начин, след това е практически невъзможно да се навакса пропуснатото. Даже ако детето успява да оцелее сред хора, така и не успява да се социализира.
Кадър от анимацията „Маугли“, 1973:
