Легендата от „Минута е много“ Димо Падалски празнува двоен юбилей – 60-годишнина и 30 години като учител в НПМГ.
Боряна Антимова
„Всички се допитват до Гугъл, а Гугъл – до Димо Падалски“ – написа във фейсбук бивш негов ученик. Да учиш в НПМГ и по география и икономика да ти преподава легендата от „Минута е много“ Димо Падалски – това си е шестица от тотото. Така мислят хилядите му ученици през годините, които на 9 януари го обсипаха с цветя, подаръци, обич и признателност за 60-годишния му юбилей.
Аплодисменти за учителя Падалски от абитуриентите в последния им ден в училище.
„Един голям човек, един велик учител“ – написа негов бивш ученик в мрежата. „Научна икона в моето съзнание“ – пише друг. Учителят Падалски (така предпочита да се обръщат към него, а не с „господине“) не е броил колко ученици са минали през ръцете му за 30-те години в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ), но със сигурност са хиляди.
Бивши негови възпитаници, пръснати по целия свят, продължават да му пишат и да се виждат с него, когато се приберат. Всички те – и бивши, и настоящи – са слушали за подвизите му в предаването с най-дълъг телевизионен живот – „Минута е много“. От баби и дядовци през родители до деца се предава легендата за 17-кратния победител в предаването, което издигаше в култ знанията. Естествено, всички се гордеят, че са се докоснали до „ходещата енциклопедия“.
„Юбилеят мина много вълнуващо. Отпразнувахме го с колегите и с моя клас. Тази година съм класен на малките, VIII клас, – споделя Падалски. – Много са сърдечни децата, много са умни. Преди това съм бил учител и в друго училище, но от 30 години съм се посветил на НПМГ и никога не съм мислил да сменям работата си.“ Казва, че на 60 години се чувства много добре, като младеж. „Даже според колегите много не ми личали годините, а аз мисля, че когато работиш с млади хора, винаги се чувстваш много добре, много младежки“, смее се той.
С ученичката си София Иванова, випуск 2017, на абитуриентския ѝ бал.
Не е лесно да преподаваш география и икономика в този бързо развиващ се икономически свят, но това не е проблем за учителя Падалски. След като приключи с уроците и се прибере вкъщи, той отваря лаптопа и започва да сърфира в сайтове, за да актуализира остарялата информация в учебниците. „Остаряла информация в час?! Абсурд, просто това никога не мога да допусна. Особено в уроците по икономическа география на света“, казва Падалски.
На уроците му учениците просто са принудени да скрият телефоните и игрите и да слушат внимателно, защото при изпитване учителят държи на това, което е казал в час. Някои все пак изваждат тайно телефоните си, но само за да запишат „лекциите“ му, други си водят записки. „Повелителят на трудните въпроси“ в „Минута е много“ най-много се радва, когато учениците му задават въпроси в час: „Това означава, че съм успял да им грабна вниманието и, че им е интересно това, което им разказвам“.
Географията е точна наука, но и в нея има много романтика, като едно въображаемо пътешествие, признава учителят: „Когато например подготвям урока си за Япония, разказвам за японците като народ, като специфика – какво ги отличава от европейците и американците като развитие, като бит и култура, като култ към труда и образованието, към дисциплината, към изключителния им колективизъм“.
С ученичките си Силвия Ладозова и Изабела Болен, випуск 2016.
Учениците му го питат понякога какво дете е бил и за негова радост, може да ги мотивира с личен пример. Роден е на 9 януари 1958 г. в София. Не помни откога е такъв – свръхлюбознателен. Помни обаче как, когато е бил на 5 години, брат му, със 7 години по-голям от него, го развежда като панаирджийска мечка на приятелите си, за да демонстрира феноменалните му способности. Малкият Димо знае всичките столици на държавите по света и дори може да ги покаже на картата.
Той и до днес няма обяснение как едно 5-годишно дете, което не е излизало зад граница, разпознава безпогрешно държавите. „Четях всичко по вестници, книги. Винаги ми е било интересно как живеят хората по света, по какво се различават едни от други, защо едни държави са се развили, а други не. Учебникът по география на България за горен курс е като телефонен указател. После – защо на учениците им било скучно… Затова изисквам всички ученици да изработват определени контурни карти, за да придобият зрителна представа“.
Родителите на малкия Димо – граничен офицер и служителка в личен състав на БНР стимулират любознателността на сина си, като непрекъснато му купуват карти, глобуси, атласи, енциклопедии. Той завършва руско училище и езикът му отваря прозорец към огромната съкровищница на знанието. Тогава 20-томното издание „Страни и народи“, със статия за всяка държава – географско положение, история, икономика, население, райони, традиции, обичаи, носии, ястия може да се купи за няколко лева тома.
В гимназията Димо се увлича сериозно и от историята. Затова е раздвоен с какво да кандидатства. В Софийския университет тогава за история се полага и втори изпит по литература. Силата на Димо не е в писането на теми и това слага край на вътрешния спор в него – завършва география в СУ. Историята и политиката обаче са другата му голяма страст и до днес и често заформя дискусии във фейсбук. Той не съветва учениците си, вече студенти в чужбина, да напускат България: „Точно обратното, винаги се радвам, когато се върнат след следването си. Повтарям им, че България се нуждае от млади умни хора“.
Най-голямата награда за учителя са успехите на учениците му в олимпиади и добрата им реализация във вузове и в кариерата. Най-много се гордее със статуетката „Мистър Гугъл на випуска“, която му връчват в края на учебната 2013-а. В НПМГ е традиция абитуриентите да награждават най-добрите си учители.
Учителят Падалски с най-любимата си награда – статуетката „Мистър Гугъл“.
На 9 януари – рождения му ден, бившият му ученик Симеон Георгиев го поздравява с оригинална картичка – колаж с лика му върху логото на „Гугъл България“. „Когато си вложил цялата си душа и сърце в работата, най-ценната награда е признанието на учениците“, вълнува се учителят.
„Честит рожден ден, г-н Падалски“ – такава нетрадиционна картичка-колаж получава учителят от бившия си ученик Симеон Георгиев.
А неговите питомци го търсят и след училище. Знаят, че е запален левскар и футболен фен и често му предлагат да гледат заедно мачове. „Сядаме в някоя пицария и хем гледаме мача, хем си говорим на всякакви теми“, споделя Падалски. Радва се, че въпреки голямата разлика в годините, учениците му търсят контакт с него. Случвало се е заедно да ходят на планински походи и дори на море.
С деца на море – заедно с учениците и през ваканцията.
Вкъщи, когато прегледа всички важни сайтове и се осведоми за последните новини, Димо си пуска филм или музика. Слуша всичко освен чалга и рап. Живее скромно в жилище от 85 квадрата, със съпругата и дъщеря си Стефка, която е кръстил на майка си. Стефка също е завършила НПМГ и е трета година студентка по политилогия в СУ.
Двойка – едва след три прошки
Учителят Падалски има уникален подход към по-мързеливичките и неорганизирани ученици – пише двойка едва след 3 прошки. „Много мои колеги не пишат двойки, нито отсъствия, за да не си създават главоболия. Но ако поставим всички деца под един знаменател и има уравниловка, как да стимулираме тези, които учат и редовно идват на училище? Децата много обичат строгия, но справедлив учител“, коментира Падалски.
До двойки при него много рядко се стига, защото системата му с трите прошки действа безотказно и мотивиращо. Убеден е, че по-важно е учениците да усвоят съдържанието, макар и по-късно, отколкото да носят в бележника си ужасното сковаващо и травмиращо клеймо – двойката. И това е една от причините всички да го боготворят.
„Някои деца, особено момичетата, много се притесняват, – разсъждава учителят. – Трябва да си добър психолог и да разбереш кога някой се притеснява и кога не знае. Задавам помощни въпроси, от които разбирам дали е учил, или просто не е във форма, и казвам: „Седни си, спокойно“. Отлагам писането на двойката три пъти. А когато някой се опита да се извини за четвърти път, казвам: „Съжалявам, дотук беше“. Когато пък научат, ги питам: „Сега как се чувстваш? Така по-добре ли е?“. Повтарям им, че истината се познава в сравнението, и че сами могат да сравнят как са се чувствали преди, когато не са знаели, и след това – когато са подготвени.“
15 май 2015 г. Учителят в опразнената стая след като абитуриентите са отлетели всеки по своя път. „За пояснение: бутилката с вино е от абитуриентите след почерпката“, добавя Падалски.
Минута е много, когато знаеш
Падалски признава, че не е никак лесно да си 17 пъти победител и два пъти трикратен призьор в „Минута е много“. Най-тежък му е бил периодът, когато се отговаря от двете области на противниците с „да” и “не”. Твърди, че единствено тогава му се е случвало да налучква отговорите.
„Някои казваха: „Той Падалски е учител по география, затова побеждава“. Да, но много други учители по география едва ли знаят толкова. Ако не си воден от истински, неподправен интерес, а не, защото това ти е професия, едва ли би успял. Интересът води до търсене на нови факти, до истината. И учениците си уча така – да тълкуват фактите, а не само да ги назубрят“, коментира педагогът.
С водещия на „Минута е много“ Петър Вучков се виждат от време на време. Покрай другите теми за разговор, продължават да се възмущават, че при днешните състезания се издигат в култ не знанията, а печалбите. Имало е различни идеи да се възобнови предаването-ветеран под друго име, но така и не се е намерила телевизия, която да го приюти. „Като кажат хората, ми той народът е такъв, не ще предаване със знания, телевизията се движи според желанията. Не е вярно, много хора биха го гледали с удоволствие. Не може да правим големи обобщения – че народът е прост и не иска такива предавания. Големите обобщения водят и до големи грешки“, коментира Падалски.
„Вучков обича да ме дразни, че е имало и други успешни участници в „Минута е много“, но съм толкова популярен и заради името. Казвам, че не е така, че човек прави името, а не името прави човека“, коментира Падалски. А рядката му фамилия идва от Падала, най-близкото село до Рилския манастир, където е роден неговият баща. Думата е от старославянски и значи „място за почивка“.
Димо Падалски и водещият на „Минута е много“ Петър Вучков на честването на юбилея на един от най-успешните участници в предаването Тодор Николов.
Много пъти му се е случвало в състезанието да коригира и да спори за неправилно формулирани въпроси. Веднъж задават въпроса: „Коя е фактическата грешка в понятието дузпа? „Мислих, мислих и казах, че няма такава. Според зрителя, изпратил въпроса, грешката е, че дузпа означава 12 стъпки в превод, а е 11-метров наказателен удар. Казах им, че това не е грешка, а съответствие, равенство – 12 стъпки по 1 ярд, равен на 0,91 м, правят 11 м. Пак не ми признаха обяснението“, ядосва се Падалски.
Друг път трябва да отговори на въпроса „Коя е тази напитка, за чиято полезност или вреда се спори от векове, но е била забранена от Корана?“ “Отначало помислих, че е кафе, но като чух „забранена от Корана“, казах „Виното“. Поправят ме, че е кафето. Казвам: „За турско и арабско кафе чули ли сте?“ Занесох им книга от френски изследовател, който пише защо кафето и цигарите не са били забранени от Корана – защото не са били познати. Оказа се, че през XVII-XVIII век имало султани фундаменталисти, които забранили кафето, но въпреки това не ми признаха отговора“, спомня си Падалски.
Публикувано в “Седмичен труд”, 24 януари 2018 г.
