Те са IT специалисти, които влизат сутрин във Фейсбук, Гугъл+, Туитър не за да пускат мъдри лафчета и забавни селфита, а за да наблюдават какво правят другите.
Happy Birthday, Facebook!
Преди 15 години на този ден – 4 февруари – второкурсникът от “Харвард” Марк Зукърбърг, заедно с още четирима свои колеги-състуденти, стартира Фейсбук, превърнал се в най-масовата социална мрежа. Днес тя ни помага в най-ценното – да преодоляваме всякакви разстояния в желанието си да комуникираме със скъпите на сърцето ни хора.
Тази статия, написана преди повече от 4 години, но която е все така актуална днес, хвърля светлина върху уникалния стил на работа в социалните мрежи и по-специално във фейсбук. Абсолютно нетипичен, дори на пръв поглед абсурден стил на работа, който осигури на Фейсбук безсмъртие. Стил, който позволи на Марк Зукърбърг да стане милиардер още през 2008 г., макар не това да е била целта му, а преди всичко – да помага на хората по-лесно да се свързват.
Днес Зукърбърг е петият по богатство в света с 65,5 милиарда долара. Истински пример за американската мечта в най-стойностното й проявление – да бъдеш иноватор, визионер, да работиш върху проекта на живота си, без да мислиш за печалба. Защото, доказано е, когато работиш с душа и сърце, парите рано или късно идват.
“Имаш среща с гуруто на дигиталния маркетинг”,
казва ми IT спец. Ще го видим този “гуру”… Иво пристига от Варна с все домочадието си – жената и двегодишния си син Борис. Още на входа на “Интер експо център”, където ще чете лекция, го “нападат” феновете – симпатични 20-30 годишни IT “гении” като него. За тях идването на “Иво от Варна” е събитие. В залата цари симпатичен хаос – разни млади хора са се излегнали по седалките с устройства на скута, кой човърка нещо в лаптопа си, кой скролва с таблета.
Лекцията е за Фейсбук като силен източник на трафик, част от конференция за SEO – търсачките. Всички тези симпатяги с тишърти, дънки и раници са IT спецове на супер ниво – разработчици, собственици на различни бизнеси. Те влизат сутрин в социалните мрежи не просто да пускат мъдри лафчета и забавни “селфита”, а за да наблюдават какво правят другите хора, и после да им предлагат нови полезни и забавни неща. Това работят.
Публиката аплодира своя “гуру”, той също аплодира публиката – затова, че са заедно. После започва – директно по темата, без общи лафове и официалности, без следа от надменност или превъзходство, спокоен и дружелюбен. Говори опростено, подредено, показва схемички на екрана, пуска шеги. Всичко е от ясно по-ясно дори и за случайно попаднал “зяпач” като мен.
В уютната и някак споделена тишина се чува детски крясък. “Моят син търси плюшения мечок” – казва Иво, спокойно прекъсвайки лекцията. Бурен смях и аплодисменти. Няколко IT “гении” се втурват да свалят от сцената огромната плюшена панда. Защо ли пляскат тези хора? Ахааа, ясно, “Панда” бил един от най-актуалните механизми, по които Google функционирал. И IT “гениите” са там, защото и те като невръстния Борис “търсят плюшения мечок”, тоест, искат да научат повече за “Панда” алгоритъма.
Аудиторията няма нищо против един рус синеок сладур да кряска весело, подмятайки мечок, два пъти по-голям от него. Тези хора просто са свикнали светкавичната им мисъл да тече поне в две посоки. Аудиторията не се разсейва от бебешкия шум, а се вдъхновява… Така де, иде ново поколение търсачи на алгоритми и то смело иска своето.
Платформа за създаване на съдържание
По официални данни на Фейсбук, над хиляда са българите – външни разработчици само за тази най-популярна мрежа. Те правят основно приложения, които обогатяват списъка от услуги за потребителите. Други пък, като Иво Илиев, използват безкрайната площ, за да изграждат маркетингови стратегии и приложения, чрез които фирми да се представят по-добре и да продават по-успешно продукти и услуги.
Няма данни колко са разработчиците за останалите мрежи, но повечето ни IT специалисти работят успоредно и за другите големи брандове. Външните разработчици се трудят дистанционно, оттук. Иначе политиката на Фейсбук, Гугъл+ и другите сериозни играчи е специалистите, които разработват основните програмни кодове и функции на мрежите, да са в Силициевата долина, Сан Франциско.
“Всички работят в социалните мрежи”, изненадва ме Иво. Милиарди работни “пчелички” всеки ден носят “мед” в бездънния кошер. Социалната мрежа няма свое съдържание, ние сме създателите на съдържанието. За нея започват да работят, без да подозират, всички – от момента, в който влязат – и активните потребители, и обикновените зяпачи. Какво носят “пчеличките” на “царицата-майка” ли? Информация. Защото социалната мрежа е платформа не просто за публикуване, а за създаване на съдържание. Затова пък “пчеличките” получават бонус – безплатна регистрация, или freemium – от “свободен” и “премия”. Фриймиумът през последните години е най-успешната бизнес стратегия в IT.
“Ние винаги търсим тенденция, защото пазарът и клиентите ни – корпорациите, очакват това от нас”, обяснява Иво. “Фейсбук много се промени. Преди, който каквото пишеше, всичко се виждаше от всеки. Сега на профила на всеки се пускат само тези неща, които го интересуват лично.” Как става подборът на кого какво и в какъв обем да се избира от нюз фийда (новинарския поток)?
Само във Фейсбук има над 100 хиляди типа такива социални сигнали, които в комбинации са около 100 милиона. Например: когато скролваш с мишката надолу, колко неща виждаш при едно посещение и на кои обръщаш внимание; колко време прекарваш на началната страница; къде задържаш мишката си; дали кликваш на коментари, или си само наблюдател; дали влизаш през мобилен телефон; дразниш ли се от рекламите; от кои точно реклами се дразниш; доколко си склонен да те включват без питане в групи… “По повод на последното имаше един виц, че включили всички женени мъже в групата “Обичам тъщата си” и никой не смее да излезе от нея”, смее се Иво.
Що е социален граф?
“Идеята на Фейсбук като платформа е да направи нещо, което отдавна психолози, доктори, икономисти и всякакви други специалисти се мъчат да постигнат, но не са разполагали с технологията – да се създаде social graph, и то в глобален аспект”, обяснява Иво. Социалният граф е мрежата от хора, които комуникират помежду си, и описанието на комуникациите между тях. Наричат ги “взаимодействия”.
Всичко това се описва в една много сложна диаграма, която социалната мрежа подава по начин, подобен на ”Mатрицата” – като програмен код. Този social graph е много ценен за всеки бизнес, защото чрез него маркетинг специалистите определят нов вид таргет групи – не по възраст, пол или социален статус, както е прието до момента, а по интереси. А това е много по-ефективен начин за таргетиране и реклама.
Дигитален маркетинг като по учебник
Основното занимание на Иво е да разработва стратегии за социални комуникации в дигиталната среда и маркетингови кампании чрез социалните мрежи. Дигиталната маркетингова агенция работи в сътрудничество с “реалните” рекламни и пиар агенции. Когато става въпрос за реклама в мрежата, хора като Иво са специалистите, които могат да разработят най-добрата стратегия. Парите, които рекламодателят отчислява, отиват в сметките на социалните мрежи, в които се реализира рекламата. Дигиталната агенция получава такса, определена комисиона или процент от печалбата.
Иво Илиев практикува тази иновативна за България професия още от 2002 г. През последните няколко години работата му е свързана основно със създаване на концепции и изграждане на интерактивни фейсбук разработки и интернет приложения. Разработва стратегии, концепции, консултира, чете лекции, прави проучвания и анализи за целите на компании. Занимава се и с оптимизация на търсещите машини (SEO), с уеб проекти.
Управител е на две компании с общ корен в името Interact. Преди месеци е създал и трета, криейтив агенция със седалище Лондон, тъй като има много клиенти от Обединеното кралство. Списва един от най-авторитетните сред IT общността професионални блогове за интернет реклама, социални медии и SEO: http://ivosiliev.com/. През 2012 г. създава първата класация на българските facebook страници http://www.bgfacebook.com/.
Всички сме тръгнали от “софтуерните библии”
Иво Илиев е роден през 1983 г. във Варна. “Когато завърших гимназията, лятото, вместо да се готвя само за кандидат-студентски изпити, реших да си купя една “софтуерна библия” за графичен и уеб дизайнер. Тогава имаше много хубави поредици и всички IT специалисти са минали през тях. Много ми хареса и веднага започнах да се занимавам с това. Ползвах интернет от 97-ма, когато бях на 14”, спомня си Иво. В края на лятото той вече е приет да следва финанси в Свищов и с приятели правят сайт. Започва да печели още като първокурсник от уеб проекти.
Втори курс се премества във Варна. Завършва успоредно финанси в Икономически университет и музикална педагогика в Свободния университет. Музиката е другата му голяма страст, от малък свири на акордеон и пиано. “Беше ми много трудно, от Свищов до Варна са 4-5 часа път с кола, баща ми ме взема, пътуваме и на сутринта отивам на изпит по музика. Но сега, като се върна назад, го оценявам високо. Това дава добра дисциплина, организация и много ми помогна в бизнеса”, споделя Иво. Шеметната му кариера внушава респект, хората си представят един надут млад спец, а той е точно обратното – “френдли”. “По-важна е оценката на другите за теб”, казва Иво.
“Останах в родния си град, защото има много добри IT специалисти, натрупали опит тук или в чужбина. Те емигрират, защото няма кой да им предложи работа според квалификацията. Аз ги въвеждам в дигиталния маркетинг и работим заедно.” С екипа почти не стоят в офиса, всеки си гони задачите и работи, където му е удобно. Създали са си вътрешен софтуер, по който си комуникират. “Идеята да работиш на морския бряг или сред природата е много креативна и забелязвам по-добри резултати, така че го препоръчвам. Аз самият обичам да работя сред природата”, издава иновативният шеф.
Освен че е щастлив татко на “сладкиша” Борис, Иво е случил и на половинка. “Руми е счетоводител и уникална личност. Да отглеждаш дете успоредно с кариерата е много трудно, но жена ми е много борбена, справя се с всичко и ми помага много, дава идеи, като екип сме. Явно съм голям късметлия”, споделя Иво.
“Мисли грешно” – основен девиз в “царството на Зук”
Фейсбук непрекъснато оптимизира функциите си, но тяхната философия и идеология е странна и неразбираема за другите. Често те правят точно обратното на останалите, казва Иво, който е разработчик към „Facebook Developers”. “Докато ние сме свикнали всяко ново нещо да го изтестваме, идеята им е да пускат нещо, без много-много да му мислят. Пускат го масово, хората реват, недоволстват, оплюват дизайна и функционалността… Що за маркетинг е това?! Пълен хаос! И слоганите им са едни такива шантави –”Think wrong” (“Мисли грешно”), “Move fast and break things” (“Бягай бързо и разбивай нещата”), “What would you do if you weren’t afraid?” (“Какво би направил, ако не се страхуваше”). Те са накачени във всяко помещение в централата на Фейсбук.
“Това са и основните им принципи на действие – пускат всичко накуп, а потребителите го “разрушават” отвсякъде. Това се оказва много печеливша стратегия, защото много по-лесно е да предизвикаш един човек да се оплаче, да те оплюе, отколкото да похвали нещо. Гневната реакция на посетителите носи светкавична обратна информация. Недоволството се препредава като верижна реакция от човек на човек. Разработчиците искат да разберат какво за потребителите не работи, разбират го бързо и го оптимизират, оптимизират… Като всяка оптимизация отново пускат, без да я тестват изобщо. Не се притесняват, че ще има гаф. “Бягат бързо и рушат”, както гласи девизът им. Затова са толкова иновативни”, коментира специалистът.
В градчето Менло парк южно от Сан Франциско Марк Зукърбърг всеки ден е на едно бюро с IT гениите от екипа си. Всяка сутрин става рано, целува жена си и отива на работа като редови служител. В офиса той е нонстоп заедно с хората си – работят, хранят се в общата столова, дори ползват едни и същи тоалетни. Единственият лукс, който Марк си е позволил, е отделна баня.
BG пръст върху бутона “like”
Ако “добрият стар” бутон Like днес е толкова “пъргав” и лесен за употреба, основна заслуга за това има българин. Името на Стоян Стефанов ще бъде записано в историята не само на Фейсбук, но и на цялата глобална мрежа. Нашето момче е част от екипа за оптимизиране на бутона Like, който преди години е бил доста тромав. Та има ли по-важен бутон от него? Като си помисли човек, живота на колко много хора докосва това мъничко нещо… Колко емоции, колко нови връзки, приятелства и любови са тръгнали от него… А е било служебното предизвикателство на българина.
Именно Стоян е стигнал до най-ефективния алгоритъм за оптимизиране на бутона. А Фейсбук благородно предоставя кода на Стоян и на своите конкуренти от Гугъл+ и останалите социални мрежи, защото това е от полза за потребителите – основен принцип в Silicon Valley. После алгоритъмът на Стоян се разпространява навсякъде из интернет, където има функция Like…
Стоян Стефанов е роден в София, завършва Софийска математическа гимназия и МЕИ. През 2002 г. се премества в Монреал, Квебек и завършва Diploma (двегодишна следдипломна квалификация) по IT в университета McGill. През 2007 г. започва работа в Yahoo, а от 2010 г. е софтуерен инженер във Фейсбук. Голямата му страст е web performance и в чaстност JavaScript. Това е езикът, който кара уеб страниците да оживяват, да имат поведенчески функции, а не да са само статични текстове и картинки.
“Харесва ми, че performance като дисциплина обхваща много технологии, включително и JavaScript, така че никога не ми е скучно”, казва той. На тази тема основно са няколкото книги, които е написал, като най-популярни са “JavaScript Patterns”, “Object-Oriented JavaScript”, и като съавтор “High-Performance JavaScript” и “Even Faster Web Sites”.
Подобно на своите събратя от “долината” Стоян е отворен и дружелюбен, но сдържан, когато става дума за успехите му. Интервюто му за “Клуб Z” е първото, което дава за българска медия. Екипът на Стоян в социалната мрежа е част от екипа “Платформа”. Идеята е да предлагат на други компании да създават приложения, като използват Фейсбук като платформа, върху която да правят интересни неща. Например игри като Candy Crush или Farmville.
Стоян се занимава с две основни неща: “Логин” – когато други сайтове или приложения използват Фейсбук, вместо да карат хората да си правят още пароли, и “Плъгини” – малки “парчета функционалност”, които собствениците на сайтове си слагат на страниците. Най-разпространеният плъгин е бутонът Like. Така че Стоян работи върху неща, които не са видими в социалната мрежа, но ги има на другите сайтове на хората, които се възползват от платформата.
Стоян избира да работи за performance, защото го вълнува “как всичко да се зарежда по най-бързия начин”. “Затова, когато се присъединих към Фейсбук, избрах първо да работя на Like бутона и да го направя колкото се може по-бърз. Тъй като ефектът е върху целия интернет (Like бутонът е навсякъде), имам възможността и предизвикателството да направя целия интернет по-бърз и приятен за всички хора, включитено и за собствената ми майка. А това е мисия, която ми допада. Казвам “избрах да работя”, това може да звучи малко странно, но във Фейсбук ти си избираш над какво да работиш и кога искаш да си смениш екипа или типа работа.
Това също означава, че си свободен да работиш и над други неща, паралелно с “нормалната” работа. Инженерната култура в компанията те предразполага, като видиш нещо, което не работи както смяташ за добре, каквото и да е, да седнеш и да го оправиш. А не да търсиш кой отговаря за това специфично нещо”, споделя Стоян. Стоян намира за забавни странните девизи, които висят навсякъде в офиса, но не им обръща много внимание. “Имам спомени от комунизма и всякакви лозунги посрещам с подозрение. Но “Move fast and break things” е написано с големи букви в офиса и мойте деца много се радват, приемат го като покана за тичане и бели. Всеки е свободен да тълкува девизи, както го учи акълът”, казва той.
С Марк Зукърбърг е на ти и е разговарял няколко пъти, но не по работа. “Той е много достъпен”, казва Стоян. От него IT специалистът ще запомни важни житейски истини. Например, че persistence, или постоянството много често се подценява от тези, които пишат историята. Нужен е упорит труд. А той обикновено не е толкова интересна история, колкото, да кажем, overnight success – успехът за една нощ.
Стоян работи в малкия офис “Продажби” на Фейсбук в Лос Анджелис, близо до дома му. “Аз съм единственият софтуерен инженер в офиса, което е забавно и за мен, и за колегите”, казва той. Често работи от къщи. Ходи до централния офис на Фейсбук в Менло парк, за да прекара малко време с екипа. “Радвам се, че имам поглед към Silicon Valley малко отстрани. Това е съвсем различен свят и с удоволствие се потапям в него за по една седмица на всеки месец-два. Но след това се връщам в “реалния свят”. Макар че “реалния свят” е малко силно казано за Лос Анджелис и плажовете ни, със средностатистическите 320 слънчеви дни в годината”, споделя Стоян.
Той продължава да пише книги, пътува много по конференции, чете лекции и разказва за нещата, които прави. Пише и блог постове, open-source софтуер. Другата му голяма страст е музиката. От 4 години е соло китарист в бандата Anaconda Limousine в Лос Анджелис, където живее със съпругата си, също българка, и двете си дъщери на 8 и 10 години. “Да, свиря в групата. Нали всички в Ел Ей сме в “бизнеса”, разбирай развлекателната индустрия”, шегува се програмистът.
Да бъдеш навсякъде
Социалните мрежи се развиват, непрекъснато се появяват нови играчи, които ни атакуват с агресивни покани в мейла. Коя да изберем? Вторият силен играч след фейсбук е гугъл+, за която прогнозите са, че до 2-3 години ще задмине “големия брат”. Те имат силен google.mail, една от най-гледаемите платформи youtube.com, най-силната търсачка и Google AdWords – за реклами.
Някои мрежи са своеобразни интелектуални среди. В Quora всеки може да зададе въпрос, а другите да предложат на въпроса да отговорят специалисти. Дискусиите са на база знания. А Small world е затворена бизнес мрежа, интересна с това, че е бизнес инкубатор. В нея може да се запознаеш съвсем ей така, приятелски, с топ мениджъри на огромни компании от цял свят. Но за да влезеш там, трябва някой да те покани и да гарантира, че си точно този, за който се представяш.
Защо много интелектуалци, политици от ранга на Обама и холивудски звезди избират Twitter? Там голямото предизвикателство са 120-те символа. Ако не си достатъчно интелигентен, няма как да изразиш себе си в толкова малък обем. Така че там се получава естествен отбор на база IQ.
Сега всички водещи компании предпочитат да търсят служители в Linkedin, включително и head hunters (ловците на глави, хора, които “крадат мозъци” от една компания, като им предлагат по-добри условия в друга). Ако човек иска да се представи на международния пазар, няма по-добра социална мрежа от нея. Там си създаваш цялостен профил на база на препоръки от важни хора. Идеята на мрежата е не ти да търсиш работа, а да те намерят.
Публикувано в сп. “Клуб Z”, бр. 3, май 2014 г.