Вярвам, че човек стига там, където е тръгнал, ако вярва и се отнася с любов към това, което прави, казва дизайнерът на от кутюр Антоанета Балабанова.
Антоанета Балабанова с наградата “Моден дизайнер на годината 2017” на Финикс, Аризона.
Валя Брадшоу, кореспондент на “Икар прес” в САЩ.
Антоанета Балабанова е сред българите, които блестящо се изявяват отвъд Океана. Завършва „Мода“ в Националната художествена академия. Преди 13 години решава да потърси щастието си в Страната на неограничените възможности. Създава Galina Couture заедно с Галина Михалева в Скотсдейл, Аризона, но живее във Финикс.
Дрехите на марката са за официални поводи и се отличават с пищност и артистизъм. Характерни елементи от стила им са играта с геометричните елементи и дължините. Елегантните си модели с пищна декорация двете българки определят като художествена мода. Преди да се отдаде изцяло на проекта с Галина, Антоанета Балабанова е носителка на награда за експериментална мода, на номинация за “Златна игла” и е била собственик на две арт галерии.
Днес с уникалните облекла висша мода на Антоанета много звезди в САЩ се появяват на блестящи светски приеми и дори на червения килим на Оскарите. С тоалет на Galina Couture на церемонията в Нощта на Оскарите в края на февруари тази година беше облечена Кайла Уебър, съпругата на холивудската звезда Винс Вон. Кайла намира тоалета в бутика на бранда в Скотсдейл, Аризона. При това си купува не една, а 4 рокли от най-новата колекция на Антоанета.
Антоанета (първата вляво) със свои приятели на парти.
Ето какво написа за нея във фейсбук журналистът Даниела Горчева:
“Кръстницата на моя син Тервел, дизайнерката на сватбената ми рокля, моята приятелка, нашата гордост Antoaneta Balabanova. В София печелеше страхотни пари с труда си, с таланта си, но жадната й за простор и свобода душа реши, че като е спечелила зелена карта на лотария, нищо не й пречи да започне живота си отначало, в далечната Америка.
Почти не знаеше дума английски, замина и само близките й приятели знаем как започна наистина от нулата, как тя – утвърдената художничка, шик дама и известна модна дизайнерка в София, не се оплака нито веднъж от това, че започна от най-ниското стъпало, че работеше на две места, че гледаше възрастни хора и тя, която караше приятелите ни в Холандия и в Италия и къде ли не по света да онемяват от възхищение пред творческия й гений и да си купуват без да се пазарят великолепните й блузи, пуловери, палта, рокли, тя се занимаваше с … поправка на дрехи, с кърпене. И никога, ама никога не изхленчи.
И ето я сега, тя и отдавнашната й приятелка Галя направиха галерия и то баш тогава да удари икономическата криза! И аз все така разтревожена и скептична гледах с изумление как Тони не се предава и не се предава. Не спря да работи, не клюмна, не спря да черпи от невероятния си талант. Смело, работливо, талантливо момиче! И сега , нищо че така скромно промърморва във филма за себе си, но Тони, дами и господа, участва в престижни световни известни модни ревюта, получава шик поръчки от Холивуд и да, Тони и Галя успяха, осъществиха своята американска мечта! Тони, мила Тони, прегръщам те и те поздравявам заради духа ти, благородството ти, таланта ти и трудолюбието ти!”
Тони, през 2002-ра година за пръв път си посетила Америка като турист и казваш, че си останала очарована. Какво те впечатли толкова силно, че да пожелаеш и вземеш съдбовното решение да се преселиш тук?
Имам две много близки мои приятелки, с които съм учила в София. Едната се беше преместила преди години в Ню Йорк (Ирина Симеонова), а другата (Галина Михалева) във Финикс. И двете се занимават и преподават мода в Америка. През 2002-ра получих десетгодишна виза и се озовах първо в Ню Йорк, малко преди да се случи атентатът с кулите близнаци. Всичко ми беше интересно и ново, пътувах и обикалях много, всичко изглеждаше лесно и възможно. След две години спечелих зелена карта и взехме решение да се преместим и приемем новото предизвикателство.
Антоанета (в средата, в тоалет в бяло и черно) със свои модели.
Завършила си Художествената академия в София, работила си успешно в модния бранш, имала си два бутика в центъра на София, била си номинирана за “Златна игла” от Академията за мода, пред теб се е очертавало интересно и привлекателно бъдеще. Какво те накара да загърбиш всичко това? Подкрепиха ли те семейството ти, приятелите ти?
Да, завършила съм “Приложни изкуства” в София. Започнах работа в модна къща “Рила”. После завърших “Текстил и мода” в Художествената академия. Тогава беше много трудно да те приемат в академията и беше един от най-щастливите ми дни, когато това се случи! Бяхме приети заедно с Галина Михалева, която впоследствие стана и една от най-близките ми приятелки. Тя замина за Америка веднага след завършването, а аз отворих първия си бутик на площад Народно събрание, после още един на ул. “Цар Симеон”, станах член на Съюза на българските художници, участвах в ревюта и бях номинирана за “Златна игла”, раздел “Авангардна мода”. Едва през 2004-та решихме да се преместим в Америка. Обичам да експериментирам и всичко ново. Тогава не знаех още колко трудно ще бъде!
Знам, че когато си дошла в Щатите, в град Финикс, Аризона, си се настанила при твоята приятелка, модната дизайнерка Галина Михалева, която вече е постигнала известен успех там и това малко е улеснило началото на новия ти живот. Но знам също, че няма лесно начало. Разкажи ни за трудностите ти тогава, от какъв вид бяха те? Какви емоции преобладаваха в сърцето ти? Какви решения трябваше да взимаш?
Да, беше много трудно, почти без английски и със средства, които бързо свършиха. Наложи се да почна първата работа, която ми предложиха – гледане на възрастни хора и поправки на дрехи. Бях толкова уморена, че дори престанах да мечтая. Опитвах се да оцелея… Винаги можех да се върна, но това щеше да значи, че съм се провалила.
Казват, че Америка е страната на неограничените възможности. И че, ако си талантлив, упорит и работиш неуморно, винаги ще срещнеш хора, които да ти помагат и да те подкрепят. Намери ли такива сред американците? Или ли такива българи, освен Галина, които може би си срещнала там и са те подкрепили?
Трябваше ми много време, преди да започна да се занимавам с това, което мога и обичам! Приятелката ми Галя откри бутика “Галина кутюр”, но Финикс не беше най-доброто място за мода. Работихме заедно, правихме колекции… Когато тя замина да преподава мода и нови технологии в Сингапур, аз поех бутика. Да, имаше една американка, която много ни подкрепяше и вярваше в нас, тя ни водеше непрекъснато клиенти от елита на града!
Бутикът на Галина и Антоанета в Аризона.
Разкажи ми за един твой работен ден. С какво е запълнен той? Какво те вдъхновява? С какви хора си обградена? Чувстваш ли се самотна, или си част от творчески колектив? Чувстваш ли се чужденка?
За съжаление с всичко трябва да се справям сама. Избирам платове, обикновено за една рокля, защото изработвам уникати и не се повтарят. Правя кройката, ушивам я… В бутика има машини и съчетавам творчество и бизнес. Имаме много фотосесии, ревюта, публикации в списания.
Нямам търпение да ни разкажеш за облеклата, които изработваш! Какви материи използваш?
Облеклата, които изработвам, са бутикови, от дрехи за всеки ден, но съобразени с клиентите и минали през моята естетика, до вечерни облекла и сватбени рокли. Съчетавам различни структури на платовете и други техники, като рисувана коприна, тъкани елементи, обработка на текстила. Вграждам и бижута.
Кои са дамите, които влизат в бутика ти? Какво най-много харесват в него? Сприятеляваш ли се с твоите клиентки?
С повечето от клиентките ни се сближаваме, ходим на обяд понякога… Но не знам дали някога напълно ще се почувствам една от тях… Българското самосъзнание винаги ще е приоритет, няма как да го преодолея, поне засега.
Знам, че между клиентите ти има доста известни дами. Би ли споменала някои от тях? Разкажи ни кои са те и какво им харесва в облеклата, които създаваш?
Да, между клиентките на бутика има известни дами, които се занимават с благотворителност, но имената надали биха говорили нещо на читателите извън Финикс.
Това носи ли ти емоционално удовлетворение, прави ли те щастлива?
Разбира се, че се чувствам удовлетворена, но аз никога не съм била много амбициозна, по-важни са пътят, по който вървя и хората, които срещам по него. Разбира се, кривата никога не е само нагоре, срещаш и много разочарования, но нали това са уроците на живота и се опитвам да ги анализирам и преосмисля. Вярвам, че чашата винаги е наполовина пълна и че ще стигнеш там, където си тръгнал, ако вярваш и се отнасяш с любов към това, което правиш.
Изработвали сме и облекла за група Sisters Sledge (Debbie and Joni), за две “Мис Аризона”, за Кайла Уебър (съпругата на Винс Вон), с която тя дефилира на червеня килим на тазгодишните филмови награди в Холивуд.
Винс Вон със съпругата си Кайла Уебър в тоалет на Антоанета на червения килим на наградите “Оскар”:
Наградата “Моден дизайнер на годината 2017” на Финикс, Аризона, която спечели Антоанета Балабанова.
Тази година ти стана “Дизайнер на 2017-а” на Финикс, Аризона! Това е толкова хубаво и високо признание! Как се получава подобна награда в страна, където има и от пиле мляко и конкуренцията е безпощадна? Не се страхувай да кажеш хубави неща за себе си, сигурна съм, че наградата е напълно заслужена!
Да, тази година бях номинирана и станах “Дизайнер на годината” за Финикс, щата Аризона. Tова беше неочаквано за мен, номинацията е от хора, занимаващи се с мода и пишещи за мода. И беше неочаквано, защото се получава от гласуване и почти 600 човека бяха гласували за мен, а аз не съм американка. В конкуренция от девет номинирани!
Какво мислиш за България? Тъгуваш ли? Как виждаш бъдещето на българите след толкова объркания и сбъркан преход вече повече от 20 години?
Обичам България и тъгувам за нея, за близките и приятелите си…Дали ще се промени нещо и кога? Знам колко е трудно за всички, които са останали там, но повярвайте, и на тези като мен, които са избрали да са далеч, също не е лесно. Мечтая за тази бленувана промяна да се осъществи скоро и да се завърнем. България е в сърцето ми и много ми липсва!
И накрая какво би казала на тези българи, които непрекъснато ни обвиняват в предателство към Родината затова, че сме избрали да живеем и се реализираме извън България? Мислиш ли, че някой ден те ще разберат, че истинското лице на България пред света не са циганите и чакащите за социални помощи, а хора като теб, креативни, създаващи, творящи, работещи и най-вече оценявани за това, което правят, без значение къде живеят?
Мисля, че доказваме всеки ден колко талантливи сме българите и трябва да се гордеем, обединим и името на България да се споменава все повече с положителен знак, независимо къде по света се намираме.
Какво би пожелала на тези, които ще прочетат това интервю? Би било добре да оставиш и линк към твоята фб страница, може би някой ще пожелае да притежава нещо, изработено от теб!
Искам да пожелая на всеки, прочел това интервю, да вярва повече в себе си, да мечтае и да не забравя, че всичко е възможно, ако силно го желаеш!
От сърце ти благодаря за времето, което посвети на това интервю! УСПЕХ!
Виж още МОДНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
