Тв водещата Карина Караньотова, внучка на актрисата Славка Славова обича да прави новини, с които помага на хората.
Иво, Карина и Васил заедно щурмуват върхове.
След близо двегодишно отсъствие Карина Караньотова отново се върна на екран през февруари миналата година като репортер на новините на БНТ2 и в предаването „Денят започва“ с Георги Любенов по БНТ. Синът ѝ Иво вече е на 3 години.
“Това ми се прави – новини”.
„Това ми се прави – новини. Бих искала да работя по обществено значими теми, с широк отзвук сред обществото, и да помагам чрез тях на хората, – казва Карина. – Приятно ми е когато вървя по улиците и си кажа: „Ето, този тротоар аз съм го „ремонтирала“. Тоест, правила съм репортаж, защото е имало някакъв проблем, и съм предизвикала ремонт или някаква промяна.“
„Когато синът ми стана на 3 месеца, започнах да се „измъквам“ веднъж-два пъти седмично за преки включвания, за да не забравя професията“, казва Карина. Харесва ѝ също да прави репортажи за предаването „Абсурдите с БНТ2“. Мечтата ѝ е някой ден да стане водеща на новините. „За всяко нещо си има време, а за да си качествен водещ, трябва преди това да си бил добър репортер“, коментира младата дама.
Тя е завършила журналистика и ѝ предстои дипломиране по кино и телевизионна режисура. „Много ми се правят филми, но не се чувствам още готова за това. Искам когато правя нещо, да е хубаво, а и трябват много средства. По-скоро бих се радвала да поработя като асистент в екипа на някоя голяма филмова продукция, за да се докосна до това. Иначе с удоволствие правя и сега документални филми. Страната ни е благодатна откъм абсурдни сюжети“, споделя Карина.
По ирония на съдбата, внучката на голямата актриса Славка Славова, която мразеше журналистите и почти не даваше интервюта, избра точно тази професия. „Може би е имало защо да мрази колегите – коментира Карина. – Случва се някои от тях да прекрачват морални граници, да жертват принципи, за да стане репортажът по-скандален и гледаем. Аз също правя скандални репортажи, но по остри социални теми. Затова не мисля, че ако беше жива, баба ми би ме упрекнала за избора ми. По-скоро би се гордяла, че чрез работата си помагам на хората да решат проблемите си.“
Карина с баба си Славка на Коледа.
Карина като малка.
Мечтата на Славка е внучката да учи за лекар. Тя самата има три висши образования – театър, консерватория и ботаника, и много съжалява, че не продължава да се занимава по-активно с музика, за да пътува по света. “През целия си живот баба мечтаеше за Еверест, библиотеката й беше пълна с книги за върха. Добре че поне успя да осъществи мечтата си на 72 години, когато с експедицията на Дони стигна до 3700 м в подножието на Еверест с муле”, разказва Карина.
Тя си спомня с носталгия живота с баба си. Когато знаменитата ни актриса Славка Славова си отива от този свят, Карина е 15-годишна буйна и непокорна тийнейджърка. “Едно разюздано дете, нелишено от възпитание, но лишено от всякакви задръжки” – така говори за любимата си внучка родената в Берлин, учила в немско училище, заложила немски традиции в дома си и научена на желязна дисциплина Славка.
Животът на Карина от раждането до загубата на баба й минава в нейната къща на бул. “Цариградско шосе”. Първите детски спомени са от училищните години, когато Славка я взема на Орлов мост от бусчето на частното училище. “Баба ми много държеше на образованието. Винаги ме разпитваше за домашните. Много беше стриктна, даже тогава това ме дразнеше, едва сега оценявам колко е било важно”, споделя Карина.
В училище имало конкурс между момичетата – която първа наизусти поемата “Изворът на белоногата” на Петко Славейков, ще получи ролята на Гергана. Карина била първа благодарение на специалната система за наизустяване на ролите на баба й. “Тя я прилагаше винаги, когато трябваше да науча някое стихотворение наизуст. Повтарях всеки ред по 10 пъти, след това всеки 2 реда по 10 пъти заедно, после всеки 3 реда по 10 пъти заедно и така до края, после цялото стихотворение 10 пъти“, разказва Карина.
Похвалите на „желязната баба“ са редки. “Много обичах, когато ми кажеше по повод на някое мое есе или друг мой текст: “Карина, сега искам честно да ми кажеш, това ти ли го написа?”. И това беше върхът на похвалата”, усмихва се Карина. Навремето едва ли не насила я е водила на класически концерти, а сега с удоволствие и тъга слуша такава музика, когато й липсва баба й.
Карина с баба си Славка в къщата ѝ на „Цариградско шосе“. Жената на заден план е домашната помощница Петранчето.
Най-ярките й спомени са от вилата на Юндола, където двете прекарвали най-много време заедно. “Там беше раят на баба ми, много се зареждаше от природата и се стремеше да предаде това и на мен. Научи ме да познавам гъбите, билките, подреждахме хербарий”, разказва Карина. Спомените за своята баба тя събра в книгата “Театър, любов моя”, издадена през 2013 г. Съдържа текстове за Славка Славова от сп. “Театър” и интервюта за нея с най-близките ѝ хора – колеги и приятели.
Днес, вече на 30 години, Карина по друг начин оценява всичко, което й е оставила баба й. От нея е наследила артистистизма, болезненото чувство за справедливост и страстта по планините. Заедно с мъжа на живота си Васил Петров, който се занимава с безпилотни технологии, Карина вече е покорила всички големи върхове у нас по няколко пъти – Вихрен, Мальовица, Мусала.
„Сега вземаме и сина ни с нас. Когато Иво беше на 15 дни, за пръв път излязох с него в планината, а на 10 месеца той вече покори с нас Черни връх. Правим преходи от хижа на хижа, за да го запалим по ходенето. Това е много важна тема за малките деца, защото с тия колички зорлем ги обездвижват. Майките казват: „Излизаме на разходка с количката. Каква разходка е това за едно 2-3 годишно дете? Разходка е да ходи“, коментира Карина.
Планински подвизи с Иво:
Тя е голям почитател на „бебеносенето“. „Това си е цяла философия, има световна общност от майки, които носят бебетата си и ги кърмят много по-дълго. Тези бебета развиват силна връзка с майката. Те са много свързани със заобикалящия ги свят, защото са на нивото на майката и виждат цялата ѝ комуникация с околните. В същото време чувстват много голяма сигурност“, обяснява Карина.
„Чудя се само как съвременни интелигентни и образовани майки използват кенгуруто. То е много вредно за тазобедрените стави на бебето. Правилно е да се носи със слинг“, допълва дамата. Слингът е дълъг шал, около 5 м, който се увива и връзва по специален начин около тялото на майката и е най-доброто за новороденото дете. През първите 3 месеца слингът позволява на детето да заеме позата, в която е било в майчината утроба. По-късно се използва специална ергономична раница за по-дълги преходи.
Във фейсбук Карина е легендарна личност с хиляди почитатели и заради начина, по който износи, роди и възпитава днес сина си. Тя показва в снимки как до 9-я месец от бременността си поддържа стегната фигура с фитнес. „Днес си мисля, че ако дай, Боже, имаме още деца, няма толкова да прекалявам с тежестите на тренировките. Мускулатурата ми беше прекалено стегната и може би затова раждах 3 дена. Спортът е много важен по време на бременността, но с по-леки неща – гимнастика, бягане, пилатес“, коментира дамата.
Тридневното ѝ раждане пък е под ръководството на първата акушерка-дула у нас Олга Дукат. „В България нямаш право да ти дойде медицински екип вкъщи и затова накрая трябваше да отидем в болницата. Цял ден се разхождахме с Олга, правих упражнения с една голяма кръгла топка. Не лежах изобщо, а при всяка контракция обикалях масата в кухнята“, смее се Карина.
Дядовата ръкавичка
След раздялата на родителите и втория брак на баща й Ивайло Караньотов с актрисата Аня Пенчева, Карина съжалява, че баба й не е жива сега, да види как всички се събират заедно по големите празници. Около трапезата се нареждат Ивайло, от едната му страна бившата му съпруга Юлиана (майка на Карина) а от другата – настоящата му съпруга Аня.
„Много е забавно, когато баща ми седне с Аня и майка ми от двете си страни. Майка ми му стана като сестра, те са заедно от 15-годишни и след развода татко продължи да ѝ помага. Шапка свалям и на Аня, и на баща ми, и на майка ми, защото такива отношения у нас са рядкост“, разказва с гордост Карина. Около трапезата, освен двете доведени сестри Карина и Петя Дикова, дъщеря на Аня от първия ѝ брак, сядат природеният им брат Ангел, син на Йвайло и Аня, съпругът на Карина Васил и приятелката на Ангел. „Идваше и майката на Васил, но наскоро почина и много ни липсва, беше прекрасен човек“, казва Карина.
Веселба на Бъдни вечер: Аня, Карина, брат ѝ Ангел, майка ѝ Юлиана, майката на Васил и Ивайло Караньотов, 2014 г.
Как се постига такова разбирателство и толерантност, как се загърбва ревността? „Баща ми от много години държеше на това и го постигна, а майка ми и Аня оценяват жеста му. Баба Славка би се радвала, защото синът ѝ е наследил тази хубава традиция от нея. По празниците в къщата ни на „Цариградско шосе“ беше като Дядовата ръкавичка, баба ми събираше по 50 човека. Беше много милостив човек и често канеше и не толкова близки хора, за които знаеше, че ще са сами по празниците“, разказва Карина.
Трите майки на Карина: свекървата Мики, Юлиана, Аня и свекървата Мики, заедно с Васил и Ивайло Караньотов, на кръщенето на Иво, 2015 г.
С мъжа на живота ѝ са заедно от 9 години. „При дълготрайната връзка най-важни са запазването на свободата и на личното пространство, – категорична е Карина. – Васил е много толерантен, за него не е проблем да отида до сутринта на дискотека с приятелки, или през уикенда на ски, а той да гледа детето. Много е важно и да можем да говорим за проблемите. Аз винаги казвам какво ме дразни у него и така е по-добре, отколкото да трупаш недоволство в себе си. Преодоляването на кризите е едно от най-важните неща. Колкото през по-трудни неща преминаваш, толкова повече се заздравява връзката. Разбира се, ако има любов. А ние, колкото и идеалистично да звучи, много се обичаме и не мисля, че има сила, която да ни раздели.“
