Програмистът на Yahoo Иван Манолов се върна от Сан Франциско, за да прави бизнес в родния си град.
Програмистът Иван Манолов, който от 13 години живее в Щатите, последните 7 от които – в Силициевата долина в Калифорния, реши да напусне добре платената си работа, за да започне нов бизнес в родния си град Пловдив. “Питали са ме защо го направих, казвали са ми, че съм луд, но на всички обяснявам – след прекалено високия стандарт на Сан Франциско животът ми в Пловдив е направо безплатен”, каза програмистът.
“България в момента е мястото, където мога да реализирам моя бизнес с най-малки инвестиции. Не плащам висок наем, живея в собствения си апартамент, наех висококвалифицирани програмисти. Има много колеги на високо ниво в Пловдив. А заплатите на IT специалисти у нас са много по-ниски. Пазарът на моите услуги е в Щатите, но няма никакъв проблем да работя от Пловдив и да летя няколко пъти месечно до Сан Франциско или Чикаго”, обяснява Иван.
Да работиш в царството на хай-тек
За всеки IT специалист Силициевата долина е върхът в кариерата и сбъдната мечта. Там са съсредоточени всички гиганти в индустрията, а основен център е Сан Франциско. Той е в най-северната част на един полуостров, от трите страни обграден с вода. Надолу, в посока юг, в края на полуострова е градът Сан Хосе. Между Сан Франциско и Сан Хосе, на площ от 60-70 км са разположени малки градчета. Това е Силициевата долина. Голяма част от компаниите всъщност са концентрирани в или около няколко от градчетата.
Силиконова или Силициева?
Объркването идва от две еднакви по звучене думи, които в английския и в българския имат различни значения. На английски sillicon означава силиций. Това е кристалът, от който се правят процесорите на компютрите, и на него е наречена долината. На български силикон е полимерът, който се употребява в строителството, в пластичната хирургия и козметиката.
Всяка от големите компании има нещо като кампус, подобен е на тези в големите университети. Това са 4-5 сгради, в които са офисите. Около тях има места за спорт. Вътре има кафетерии, фитнес центрове, басейни. Идеята на тези кампуси е да намираш всичко, което ти е нужно, и да нямаш причина много-много да си ходиш у вас за друго, освен да се наспиш. Няма единствено жилища. Работещите в долината живеят в Сан Франциско или в някое от малките градчета наоколо.
Всяка голяма компания има
безплатен транспорт за служителите
Офисите на големите компании започват още на десетия километър от Сан Франциско. Но където и да живееш из долината, можеш да вземеш някой от автобусите, които тръгват от Сан Франциско, имат по няколко спирки в града и обикалят по различни маршрути из градчетата.
За служителите се предлагат и всякакъв вид безплатни услуги, като смяна на масло на колата или подстригване. Има и всякакви социални удобства с идеята да не губиш време да излизаш от кампуса. Ако имаш малко дете, го оставяш в детска градина. Технологичните гиганти непрекъснато се конкурират в сферата на социалните услуги. Ако “Фейсбук” предлага безплатно гледане на деца, “Яху” веднага въвеждат същото, за да не е това причината някой добър специалист да отиде при конкуренцията.
Офисът на “Яху” в Сънивейл, Силициевата долина. © личен архив
Дигитални роби или самозаробени ентусиасти?
Много добро заплащане, социални удобства – добре, но липсата на фиксирано работно време не създава ли условия за заробване? “Да, но само ако нещата, които правиш, не ти харесват. А там ти отиваш на работа с радост и с нетърпение чакаш да започнеш нов интересен проект. Въобще не усещаш как са минали десет часа в офиса. Но е вярно, че там хората работят средно повече от 40 часа седмично. Нормално е да прекараш 50-60 часа в офиса, което е странно за много хора”, коментира Иван.
Там не е нужно да се обаждаш на шефа, когато идваш на работа или си тръгваш. Всеки тим е на собствен режим. В един отбор някои идват в 9 и си тръгват в 17, а други пристигат на обед и си тръгват в 3 сутринта.
Веднъж седмично може да работиш вкъщи
Това също се приема за нормално. Просто го обявяваш, не искаш специално разрешение за това.
За срокове на финализиране на проектите е трудно да се говори. Все пак това е иновативна работа, не знаеш кога ще те удари музата и ще стигнеш до оптималния алгоритъм. Но все пак се правят някакви прогнози за дедлайн за даден проект.
В представите на хората да работиш в Силициевата долина означава да си част от технологичните гиганти. Но това далеч не важи за всички IT специалисти.
В долината има два вида компании. “Гугъл”, “Яху”, “Фейсбук” са с
по 5-6 хиляди програмиста, всички в тимове
Другият вид фирми в долината са така наречените startups. Това са малки компании, започнали с рисков капитал, без успешен бизнес преди това. Там не се работи в тимове, рискът е много по-голям, и всеки си прави сметка къде да се включи.
Ако ти си над 30-годишен, със семейство и деца, и за теб е важно да имаш job security, или сигурност на работата – че компанията ще я има догодина – постъпваш в по-големите фирми. Ако си склонен на малко повече риск, започваш в някоя от стартъп компаниите, където бъдещето не е ясно, но печалбите може да са по-големи. В тях всеки има дялово участие. Освен това е голямо предизвикателство да започнеш от нулата и да изградиш нещо съвсем ново.
В момента един програмист в долината взема
средно около 100 хиляди долара годишно
Цифрата изглежда голяма, но след данъците остават чисти около 60 хиляди. Освен това Сан Франциско в момента е с най-високия стандарт на живот в Америка, наемът за едностаен апартамент е 3 хиляди долара на месец. Така че за България тези пари изглеждат много, но ако си там, не са.
Бонусите за особени заслуги не се раздават безразборно, на всеки два месеца, да кажем, само защото си направил нещо невероятно. Ако си автор на супер иновация, на края на всяка календарна година се прави performance review – оценка на работата ти, и поощрението най-често е да ти се увеличи заплатата за следващата година.
При супер откритие бонусът не е кеш, а във вид на ценни книжа. Ако е публична компанията, ти дават акции. Ако е частна, пак получаваш акции, но с тази разлика, че не може да търгуваш с тях.
В кампуса на “Фейсбук”
Силициева култура
Този термин все повече се използва през последните години. “За всички в долината работата не е просто работа”, казва Иван. Какво е тогава – кауза, смисъл на живота, предизвикателство, основна страст, движеща сила, любимо занимание? “Всички тези неща, взети заедно. За хората там няма значение дали е събота и неделя, или е 2 часа през нощта”, казва Иван. Заплащането е доста добро, но едва ли само това е драфтът, движещата сила, която ги тласка да стават да работят посред нощ. “Парите са много добри, но това не е най-важната причина, за да си там. По-скоро – перспективата
да си сред най-добрите в индустрията
Досега имаше някаква стандартна представа за IT гениите като за хора мрачни, затворени и трудни за комуникация. “Точно обратното е. Всички в долината са много умни и с радост се опитват да помогнат на колегите от тима, които са малко по-малко умни или не толкова добре подготвени и знаещи. Което е доста по-различно от стила на работа у нас”, коментира IT специалистът.
В кампуса на “Гугъл”
Служебната завист им е чужда. Смятат за абсурдно да си мерят постиженията и потенциала. Те с готовност споделят опита си, без да се притесняват, че някой ще заеме мястото им под слънцето. Успехите на другите ги вдъхновяват.
“Умните хора знаят, че за всички е добре да има повече умни хора. Те се стремят по всякакъв начин да предадат знанията на по-слабите. Защото знаят, че
колкото повече хора успяват, толкова е по-добре за всички
Но това почти не съм го срещал извън нашата индустрия. Което е жалко”, споделя Иван.
В долината забавленията са оставени на втори план. Истината е, че в свободното си време тези хора се “забавляват” с други програмни проекти, за друга компания. Пък и като си работил 60 часа седмично, нямаш кой знае колко време и сили за развлечения. Прибираш се вкъщи уж за да почиваш, а правиш пак същото. Всичко е в едно – хоби, начин за изкарване на прехрана. “При нас го няма разделението “Аз съм на работа” и “Аз не съм на работа”. Това ти е начин на живот и това правиш. Ти дори в офиса не работиш нонстоп. Там има различни места за развлечения. По някое време някой казва:
Хайде да слезем долу да поиграем тенис на маса
И играеш един час тенис по средата на работния ден. Или слизаш долу да поиграеш баскетбол, футбол или да се занимаваш с йога. Около офисите има всякакви игрища”, казва програмистът.
Офисът на “Линкдин”
Повечето големи компании предлагат безплатна храна целодневно. Идеята е, че за компанията е по-изгодно да те нахрани без пари, отколкото да губиш по час и половина да ходиш някъде навън. Храната в служебните столови е много качествена. В някои големи компании като “Гугъл” главни готвачи са звезди в ресторантьорството. Предлагат се поне по 10 вида манджи. И тъй като там са събрани хора от различни етноси и култури, има и раздели – италианска, индийска, японска, американска кухня. Задължително има и вегетарианска храна.
Съвсем нормално е
в края на деня да си отвориш биричка в офиса
Сред IT специалистите по правило алкохолици няма. Не е в стила им и да се напиват безпаметно на купони. Почти никой не пуши. В офисите в долината навсякъде е забранено пушенето, трябва да излезеш на улицата. Еко културата също е на почит, голям процент от хората са вегетарианци. “Аз самият също не ям месо”, казва Иван. Задължително се подбира здравословна храна, био продукти, не се ядат случайни неща.
Отвън офисите изглеждат доста скромно – сиви и безлични сградички на по няколко етажа. Но навсякъде е изключително чисто.
Времето в долината е приказка. Там няма сезони, дневната температура е около 15-18 градуса.
Сан Франциско – градът с най-висок стандарт на живот и с най-много IT специалисти на глава от населението.
Любовта и гаджетата са проблем
“Не бих казал, че сексът по-малко ни вълнува, просто там е трудно да си намериш гадже, защото си постоянно зает с мисли за проекти. Иначе социалните контакти в долината са нормални”, коментира програмистът.
Сериозен проблем на цялата индустрия е, че е доминирана от мъже. “Ето, това е другият голям минус на работата ни, освен доброволното самозаробване – че през цялото време си затворен само с мъже в кампуса. Аз не знам какво е да работиш в смесена среда, целият ми опит е само сред мъже”, споделя Иван.
Жените програмисти в долината са малко. Говори се за сексизъм, дискриминация, има сформирани движения, които се занимават как да се промени това, как да се направи средата по-атрактивна за нежния пол.
Приятелството е една от основните ценности в Силициевата долина. Възможно е дори
да имаш приятел от конкурентна компания
или тим. Не се позволява единствено да си в сексуална връзка с човек от същия тим, приема се за конфликт на интереси. Разбира се, ако си във “Фейсбук”, а имаш приятел в основния конкурент “Гугъл+”, нямаш право да говориш за нещата, над които работиш. Даже има неща, които ти е забранено да споделяш в твоята компания, извън твоя тим. Служителите подписват куп договори за конфиденциалност и за конфликт на интереси и защита от конкуренция. Доста стриктни са изискванията за запазване на търговската тайна; нямаш право да използваш програмните кодове, които пишеш там, за собствени цели.
Няма статистика колко са българите в долината. Най-много са във “Фейсбук”, там са си направили специален вътрешен софтуер, по който си комуникират. Иначе във всяка голяма компания в долината има такива мейлинг листове, по които човек може да се свързва със сънародниците си.
Политиката на всички технологични гиганти е хората, които разработват основните програмни кодове, да го правят в долината. Много малки изключения са тези, на които се дава право да работят дистанционно, от дома си. В момента в долината се водят много дискусии дали това е по-добър или по-лош начин на работа. Новият шеф на “Яху” например – Мариса Мейер, е забранила изрично дистанционната работа.
Иван Манолов на състезание по плуване с отбора на колежа.
Да доплуваш до мечтата си
“Животът ми е доста пъстроцветен”, започва разказа си програмистът. Той е роден в Пловдив през 1983 г. Завършва спортното училище с плуване. Иван Манолов има почти 15-годишна бляскава кариера като плувец, републикански шампион и национал с над 100 медала от различни състезания. Но не го вдъхновява перспективата да завърши НСА и да стане треньор по плуване или преподавател по физическо. Момчето иска да учи информатика, и то в Щатите.
Иван е чул, че там има специална колежанска система за стимулиране на студентите чрез участието им в спортове. Всеки уважаващ себе си университет има силни отбори по различни дисциплини. За тази цел се дават стипендии на изявени спортисти, които да подсилват университетските отбори. В същото време можеш да си избереш каквато дисциплина искаш за обучение. Иван кандидатства от България и
взема пълна стипендия със спортните си резултати
за да учи информатика в Carthage College – малък частен университет на 40 км от Чикаго. Продължава да се състезава в колежанския отбор по плуване. Но умният и интелигентен студент веднага блясва и с други таланти. В университета има офис, в който се поддържат всички сайтове и апликации на учебното заведение. “Бях много добър студент, бях направил две специализации и като завърших, знаех неща, с които хората не се запознават в университета. Правех уеб апликациите на университетските сайтове и така си изкарвах пари за живот там”, разказва Иван.
Още преди да завърши, трябва да си потърси работа.
Легендарният Станфордски университет – една от забележетилностите на Силициевата долина.
Бях си наумил, че искам да работя в Yahoo
Затова пуснах резюмето си само за там. Но без да се надявам на успех – знаех, че за тази компания подават молби хиляди хора от всички щати. И никакви връзки не вървят. Но още на другия ден ми се обадиха от “Яху”, разказва програмистът.
Следват три интервюта по телефона, изключително с програмистка насоченост – питат как се прави това или онова. След това решават, че Иван е достатъчно кадърен, за да го извикат на интервю в офиса, и там директно му предлагат работа, още преди да е завършил. “Приключих обучението си по-рано, през декември, а те поискаха да започна работа още на 2 януари. Едва успях да отложа началото с една седмица. Трябваше бързо да се преместя от Чикаго в Сан Франциско. Там живях от 2007-ма допреди няколко месеца”, разказва Иван.
“Някои по-млади мои колеги са изненадани да разберат, че “Яху” е било
“онова голямо нещо преди фейсбук”
А това е всъщност първият портал в интернет, където агрегират (“обединяват в система” – б.а.) всякакви линкове, още преди да има търсачки като “Гугъл”. След това правят различни продукти – имейл, силен новинарски и финансов сайт, карти, една от най-силните търсачки, чат. Сега са една от най-големите компании в долината. “Като програмист работих в Yahoo! Profile – отдела, който разработваше профили от типа на тези, които сега са във фейсбук. Разработвах програмните кодове за тези профили по време, когато фейсбук не беше толкова популярен, и беше много интересно”, разказва Иван.
Той работи в “Яху” две години и половина, като една от тях е в офиса в Канада.
В кампуса на “Фейсбук”
Имах проблеми с визата си
Беше изчерпан позволеният ми срок за престой и решиха да ме пратят в някой от офисите извън Щатите. Най-близкият беше в Торонто”, казва програмистът.
След това Иван напуска и се прибира за малко в България. “Ей тогава имаше един момент на големи колебания – какво да правя сега, да продължавам ли да уча, да завърша ли магистратура. Но добре че не съм го направил”, смята сега специалистът.
Когато той заминава отново за долината да се види с приятели, разбира, че три момчета са започнали нова компания и си търсят инженер. Така, съвсем на шега,
става съосновател на компания за рекрютинг
или подбор и лансиране на кадри – TalentBin. Там работи 4 години, екипът се разраства до 20 човека, а като единствен софтуерен инженер в него Иван разработва целия софтуер.
“Бяхме в непрекъсната конкуренция с LinkedIn – най-голямата професионална социална мрежа. HR-ите я използват, за да намерят всякакви специалисти. Ние предлагахме основно софтуерни инженери. Борбата беше HR-ите като търсят такива специалисти, да използват и нашата мрежа. В Щатите компаниите вече не искат да наемат хора само въз основа на това, което си написал в резюмето. В него всеки се изкарва върха.
Станфордският университет
Вече се смята, че
има достатъчно data за теб в интернет
Това, което си писал по различни социални мрежи, професионални форуми. Ние събирахме цялата тази data и можехме да направим експертиза за всеки специалист, да кажем в какво точно е профилиран и най-ефективен. HR-ите, когато влязат в мрежата ни, задават искане: “Трябва ми такъв и такъв програмист, който е правил това и това, и е в Сан Франциско”, и когато кликнат, някой се класира на първо място като най-подходящ”, обяснява Иван.
Преди няколко месеца компанията е купена от Monster.com, платформа, зад която стои най-голямата фирма за рекрютинг в света. От тази сделка софтуерният инженер Иван Манолов само печели, защото, като съосновател на купената фирма TalentBin той
има дялове, които се запазват в голямата фирма
“След сделката можех да остана в долината, но реших, че вече съм на 31 и ми е време да се захвана със собствен бизнес”, споделя Иван. Още от студентските си години в Щатите, заедно с един треньор той прави сайт за плуване – новини, резултати от състезания. Прави го ей така, като хоби, без изобщо да предполага, че някога това ще се превърне в негов основен бизнес. И че вече е моментът “да направи страшни пари от този сайт” – http://collegeswimming.com.”
Големи пари от сайт – това звучи като приказка, но при Иван е възможно, защото зад него стои сериозен бизнес. В основата му е същата онази специална колежанска система за стимулиране на студентите, изявени спортисти, по която шампионът по плуване Иван Манолов от България си осигурява стипендия.
Всяко висше училище може да дава на година определен брой стипендии за целта, например, десет. За треньора на всеки колежански отбор по плуване е много важно
за тези 10 стипендии да събере възможно най-добрите плувци
от цяла Америка, и не само. А за всеки плувец между 9-и и 11-и клас в Щатите е много важно да си осигури пълна стипендия, като се включи в колежанския отбор. Фирмата на Иван помага на състезателите да си намерят възможно най-добрия университет, а на треньорите – възможно най-добрите плувци. “Треньорите ни плащат, за да им дадем достъп до адресите и телефоните на хлапетата, които те искат да ангажират”, обяснява Иван. Има и български плувци в листите им.
Фирмата на Иван няма централен офис. В Пловдив двама програмисти се грижат за разработката на нови програмни кодове и за поддръжката на сайта. Изпълняват и други уеб проекти.
Да следиш всички плувни събития в Щатите
изглежда невъзможно, но Иван и съдружникът му си имат агенти в Тексас, Калифорния и Чикаго. “Всяка седмица си имаме срещи. Летя по няколко пъти в месеца до Сан Франциско или Чикаго, събират ми се по 50 полета годишно. Отделно пътувам често до София, гаджето ми живее там. Но пътуването не ми тежи, приятно ми е. А пък в Пловдив е доста по-спокойно и безпроблемно да живееш”, споделя Иван.
След 5 години следване и над 7 години работа отвъд Океана програмистът е запазил перфектния си български език. “Човек трябва да запази идентичността си, да не се откъсва от корените си. Още като студент задължително си идвах за месец в България”, казва младият мъж.
“Има нещо от поколението на моите родители, което бих искал да съм изживял. Например какво е да си без мобилен телефон. Как може той да е по-интересен от разговора с приятеля или с любимата? Виждал съм и такива неща… Да, звучи невероятно от устата на един IT, но гледам да се придържам към истинското. Вкъщи нямам кабелна телевизия, нито телевизор, нямам и фейсбук профил. Обичам разходките сред природата. Наскоро ми гостува американският ми партньор и го разведох из Стария Пловдив, Родопите, Белинташ… Беше във възторг от България.”
Публикувано в сп. “Клуб Z”, рубриката “Поколението Y”, бр. 5, юли 2014 г.
