У нас може да успееш с добро планиране, правилна стратегия, умерен риск, голяма доза интуиция и да гориш от желание в работата си, казва музикантът.
Sold out – това пишеше на плаката за последния концерт на Графа в зала „Арена Армеец“ на 6 април. „Класа и стил“ – това са най-честите отзиви за поредния изключително успешен спектакъл на музиканта, който създава впечатлението, сякаш никога не допуска гаф.
От времето, когато едно хлапе, подскачащо като пружинка, пееше с ентусиазъм “вече десет години съм на този свят”, минаха цели 27 години. За това време Графа неусетно израсна в една от малкото ни безспорно признати звезди. Но само той си знае какво му е струвало това.
Роденият на 21 юли 1978 г. Владимир Ампов не просто успя да излезе от сянката на известните си родители – музикантите Антоанета и Кирил Ампови от трио “Спешен случай”. Той създаде музикална продуцентска компания “Монте Мюзик”, която продуцира и менажира изключително български музиканти и изпълнители. Пише песни за почти всички съвременни поп изпълнители като Мария Илиева, Любо Киров, Нора Караиванова, Михаела Филева.
Качва се от сцената като малък и не слиза от нея вече 27 години. Музикалният му дебют е на 10 с песента „Вече десет години съм на този свят…“, последвана от хита „Мандарини“. Дебютният му албум „Гумени човечета“ излиза през 1993 г. Следват още 15 албума, като “Давам всичко за теб”, “Невидим”, “Дим да ме няма” и последният – „Вълк единак“. Издаде и автобиографична книга “Белезите по гърба ми“.
В последните години всички негови песни в стил поп, поп рок, r&b и хип-хоп се превръщат в абсолютни хитове и оглавяват седмици наред музикалните чартове. Графа е носител е на всички възможни награди на БГ радио, а телевизия ММ го обявява за изпълнител на десетилетието.
От 2008 г. Графа е щастливо женен за дългогодишната си приятелка Мария. През 2009 г. им се ражда син Крис, а през 2011 г. – дъщеря Никол. Днес нежният романтичен 38-годишен мъж твърди, че славата и парите не са го променили, а хармонията в семейството го вдъхновява да създава хубава музика.
Моменти от концерта на 6 април:
Влади, след абсолютния хит от 2013-а „Дим да ме няма“ се затовори, че авторът на разтърсващи балади е въвел нов стил на музициране у нас, а ти опонира, че не изневеряваш на стила си, а просто си се ъпгрейтнал. Би ли обяснил, какво точно имаш предвид?
Не е точно да се каже “въвел нов музикален стил”. Просто направих „Дим да ме няма“ , тя се получи от първи път. Тази стилистика допадна на публиката, колегите също добиха смелост да правят музика и колелото се завъртя. А иначе, непрекъснато следя тенденциите в музиката, все пак във фирмата ни съм музикален продуцент и на други артисти. Колкото до мен самия – аз съм си аз, стилът си е моят.
За мен много важен е текстът на песента. Правя музика с български текстове и вярвам, че хората искат да слушат български песни, да разбират и преживяват с тях. Напоследък се бяха насъбрали много неща, които исках да споделя, на които да обърна внимание и хората го оцениха. Следя коментарите в интернет платформата youtube и те ме обнадеждават, че в страната ни има мислещи млади хора.
Ти предприе доста рискован ход – от композитор и певец реши сам да продуцираш себе си и други хора. Кое ти беше най-трудно? По какви критерии подбираш изпълнителите си?
С Маги Сотирова създадохме компанията преди 9 години и сега задълженията ни са разпределени – тя се грижи повече за PR, мениджмънт и неща, които не са ми много присъщи. Аз съм по творческата част. Случвало се е да се занимавам например и с избора на дрехи за Михаела Филева, да присъствам на снимките на клиповете на нашите артисти, а преди правих това само за себе си. В офиса с колегите заедно мислим концепциите за промотиране. Вярвам, че само един добър и мотивиран екип може да работи продуктивно. Радвам се, че в “Монте” успяхме да се съберем хора, на които ни пука за музиката и работим от сърце.
С Михаела Филева и Вензи на наградите на “БГ радио”.
Известен си с това, че в компанията ти “Монте мюзик” откривате и продуцирате млади таланти. Как ги избирате?
За нас най-важно е да са талантливи, позитивни и интелигентни хора. Да са готови да работят на ускорени темпове и да имат творческо мислене.
Коментирал си, че това са последните години на дисковете, защото хората са в дигиталното пространство. Как виждаш бъдещето на музикалната продукция?
В интернет и по-точно близко до феновете – музиката е в мобилните устройства, на компютъра, в колата, Бог знае какво ще измислят съвсем скоро. Има си правила за дигитална дистрибуция, които се прилагат в цял свят, ние също дистрибутираме през интернет каналите youtube, iTunes, Vbox7. Видеата се гледат от милиони фенове, това е много силен канал, а можем да се похвалим, че през 2013 г. станахме новатори в България, защото заедно с нашите партньори от “Привент Холдинг” намерихме спонсор за интернет премиерата на албума “Causa Perduta” в youtube. Благодарим за доверието на “Профилинк” – те са българска фирма и се радвам, че подкрепят българската музика.
Ти успя да спечелиш неусетно вече трето поколение фенове, определят те безапелационно като звезда. Чувстваш ли се днес по-улегнал и по-уверен?
Това с поколенията е много готино, особено по концертите – виждаш хора на различни възрасти и всички се забавляват. Иначе със сигурност съм натрупал опит, но гледам да не се самозабравям, винаги искам повече от себе си, анализирам и се съобразявам с чуждото мнение. Така че, да – уверен съм, но улегнал в никакъв случай, нямам намерение да улягам! (смее се).
Помним те танцуващ като пружинка тийнейджър, пеещ с хъс първия си голям хит “Мандарини”… С какво се промени личното ти усещане за славата днес?
Славата е последното нещо, което ме вълнува. Тя има и добри, и лоши страни – хората те познават по улицата, поздравяват те, но от друга страна никога не можеш да се скриеш. Освен това личният ти живот е в устата на всички, но това си е цена, която осъзнавам, че плащаме с близките ми. Понякога жълтите вестници импровизират със странни новини за мен – какви ли не неща научавам за себе си и начина си на живот от вестниците (смях).
С Печенката и Прея.
А какво се промени в теб като самочувствие през годините?
Станах по-уверен, по-опитен, с увеличаването на отговорностите преразгледах приоритетите си, взимам по-бързо решения и гледам да не се задълбавам много в излишни подробности, когато става въпрос за маловажни неща.
Най-добрите ни поп изпълнители пеят твои песни. А нали те са скъпи като децата ти. Никога ли не си изпитал ревност, че би могъл да ги представиш и ти?
Да изпитвам ревност – не, дори не съм си го помислям, напротив, много се радвам, че творя и за други хора.
Кога ти остава време да пишеш музика за другите?
Пиша музика винаги, когато имам време. Но напоследък го правя най-вече след полунощ, защото тогава всички спят, не ми звъни телефонът и съм особено спокоен.
Много от феновете ти все още очакват нови балади от типа “Давам всичко за теб”… Ще има ли още такива?
През 2014 г. пуснахме песента ми „Домино“, която по мое мнение е точно в такъв стил, но хората могат да очакват от всичко по малко, защото разнообразието е важно в творчеството на всеки артист, особено при мен. Парчетата, които правя, винаги са огледало на настроението и нагласата ми спрямо света, но винаги прибавям и други гледни точки.
Тези балади не се ли раждат само в моменти на любовна мъка, а ти сега си щастливо женен…?
Опитвам се да уловя всички човешки емоции и да ги предам като истории, не е задължително винаги да пееш за себе си. Tези емоции могат да бъдат и спомени. А ако говорим за настоящия момент, аз съм „Най-щастливият човек“ на света. (Смее се)
През 2015 г. написа и музиката за премиерата на “12-а нощ” в Малък градски театър “Зад канала”, интересна трактовка на Шекспир. За пръв път ли създаваш музика по класически текст?
За мен беше голямо удоволствие да участвам в този проект и да работя заедно с всички тези талантливи хора. За пръв път ми беше да пиша музика по класическа пиеса, но тя е с нов свеж прочит, а аз просто улових настроението на представлението и каня всички да я гледат.
Чест ти прави, че си участвал и във “Фортисимо клас” – инициативата на Хари Ешкенази за нов тип музикални занятия с деца.
Най-важното, което трябва да разберат децата, е, че трябва да следват мечтите си и да се занимават с това, което им харесва. Това е ключът към щастието. Много ме радва, че децата искат да учат и се интересуват от музиката, тъй като това е едно от най-красивите изкуства.
Преди си споделял, че често си подвластен на депресии и творчески кризи. Твоята рецепта за излизане от тях?
Преди бях по-податлив на депресии, но сега вече порастнах, знам, че всичко отминава, а и има хора, на които винаги да разчитам, имам семейството си, така че като цяло съм щастлив.
Как оцелява един артист в условия на сякаш нескончаема криза?
С много работа, старание, отговорност, като прави нещата качествено, като се раздава като за последно на всеки един концерт. При добро планиране, правилна стратегия и концепция, риск в умерени граници, както и голяма доза интуиция, нещата се получават. Винаги има изход, когато гориш от желание в работата си.
Кое подхранва оптимизма ти днес, кое те крепи и ти дава енергия да продължиш?
Моята природа, а и както споменах в началото, усещам, че интересът към поп музиката се завръща и това ми дава сили да работя, да правя песни. В “Монте” сме решени да продуцираме нови изпълнители, да правим песни. Крепи ме и вярата в доброто, в любовта, в семейството. Това, че виждам смисъл, че музиката в България има посока, има сериозен брой хора, които харесват и слушат българска музика, и то от най-младото поколение. Хората, които срещам и ни поздравяват за творчеството ни и позитивните послания в него.
При излизането на сингъла ти “Causa Perduta” през 2013 г. ти коментира, че “изтъканите от злоба хора са causa perduta”. Като бележиш успех след успех, как се справяш със злобата и завистта около себе си?
Ами игнорирам ги, това са човешки черти, винаги си казвам, че освен омраза, в света има и много любов. Не обръщам особено внимание на завистниците и недоброжелателите и не ги допускам до себе си. Странно е, че когато ги видя на живо, се държат твърде мило, а когато пишат в интернет, са особено язвителни.
Издаде и книга “Белезите по гърба ми”, биографична. Ще има ли и втора? Преди си творил повече поезия и текстове за песни, харесва ли ти писането на проза?
Не знам, започвам да се замислям… Имах нужда и вдъхновение за „Белезите по гърба ми“, стига да имам идея, ще напиша и нова книга…
През ноември 2014 г. на свой концерт Графа качи децата си на сцената и изпя заедно с тях “Давам всичко за теб”. На снимката е с Крис на раменете си.
Ти винаги си бил много нежен и чувствителен мъж, споделял си, че постоянно си влюбен… Бащинството и отговорностите направиха ли те по-суров, изгониха ли романтиката от теб?
Напротив, станал съм по-чувствителен, децата те правят по-човек, виждаш света през техните очи, преживяваш, съчувстваш, живееш…
Автор си на едни от най-лиричните любовни балади – “Давам всичко за теб”, “Искам те”… Бракът и битовизмите във всекидневието не влияят ли на музата?
Такъв съм си (смях). И такъв ще си остана, това не може да се промени.
Твоят колега Среброто вярва, че “любовта не може да омръзне”. Боиш ли се, че може някога рутината и скуката да се настанят между теб и твоята Мария?
Мария е прекрасна, всеки ден е различна, но винаги невероятна… знам, че никога няма да ми омръзне.
С жена си Мария.
Един традиционен въпрос: каква музика слушаш в колата си, вероятно не – твоята?
Ооо, този въпрос ми го задават непрекъснато – в колата обикновено се возим целият екип и слушаме радио, някой понякога носи нещо, което слушаме заедно и анализираме…
Какво обичаш да правиш с децата си?
Играем си, ходим на ресторанти и детски кътове, решаваме различни задачи, разхождаме се в паркове, в планината, на морето – обичайните неща. Обичаме да прекарваме време заедно.
Какво би правил, ако имаш ден-два свободни?
Аз съм работохолик, но когато имам свободно време, гледам да го прекарвам максимално със семейството си, а когато децата заспят – да работя.
Влади от дете обича да влиза в студиото на баща си.
С жена ти Мария имате традиция да обикаляте непознати страни. Кое място те порази най-много?
Да, пътуваме в началото на всяка година. Имаме нужда малко да се откъснем от ежедневието си. Виждаме нови светове и нови култури. Когато съм в чужбина, обичам просто да се разхождам по улиците на градовете. Така у теб остава спомен от атмосферата, от мириса на мястото. Най-много ме порази Хавана в Куба. Там има някаква специфична атмосфера, която никъде другаде по света не съм усещал, свързана с музика, бриз, любов и бедност в едно. Азия беше най-хубавата почивка в живота ми. Обиколихме Виетнам, Камбоджа, Тайланд и Сингапур. Отделих се от ежедневието си напълно и си направих някои важни равносметки.
Къде би завел децата си?
На всички места, на които съм ходил до този момент – ще ги науча да пътуват, защото това дава много.
Какво би те накарало да “стегнеш багажа и – дим да те няма” от България?
Трудно нещо може да ме убеди да напусна страната си – обичам я и се надявам да не се случи нещо, което да накара „чашата да прелее“ и да предпочета децата ми да живеят другаде.
История. Текстът е съставен от две интервюта с Графа през 2013 и 2015 г. за един прекрасен, но вече не съществуващ вестник. Публикуваме го, защото показват музиканта такъв, какъвто е и днес.
