От 9 години д-р Христо Алексиев от Хамбург подпомага делото на отец Иван.
Боряна Антимова
„Не ме слагайте много в центъра, пишете повече за отец Иван.“ Д-р Христо Алексиев е скромен от началото до края на разговора. Денят на хирурга от Хамбург започва в 6 часа сутринта и завършва в полунощ, но това не му тежи. Животът на един от успелите български медици в Германия е непрекъсната борба – конкуренцията между здравните заведения е тежка. Лекарят успява да развива частната си практика с много труд, почтеност, последователност, талант, амбиция и преди всичко – с много човечност.
Хипократовата клетва звучи така за него: „Лекувай тялото и душата, но и помагай и на бедните и слабите“. От 9 години той помага делото на отец Иван за хората, които е подслонил в Нови хан и Якимово, като организира благотворителни акции в Германия.
57-годишният Христо Алексиев е второ поколение лекар, наследил е любовта към хирургията от баща си д-р Георги Алексиев. Майка му д-р Виржиния Алексиева и брат му д-р Александър Алексиев също са лекари. В края на 50-те години родителите му заминават на работа в Източна Германия. Там има недостиг на медици, тъй като повечето бягат на Запад.
Около болниците има къщи за лекарите – да са подръка при спешни случаи. Семейство Алексиеви живее в една вила до болницата в малко градче до Гьотинген. „От 5-годишен помня как баща ми отиваше спешно да оперира. Отрасъл съм с миризмата на болница и винаги съм се чувствал много свободен там“, спомня си докторът. Едва 8-годишен мечтае да стане хирург като баща си.
Завършва медицина в Хале и специализира коремна хирургия и травматология. До падането на Берлинската стена работи все в църковни болници. „Протестантската църква признаваше разделението на двете Германии, а католическата – не. Тя финансираше болници и в източната част, осигуряваше модерна апаратура. Затова в католическите болници гледаха да се уредят и партийците. И да видите как вечер някоя монахиня от манастира, в който беше болницата, вземе една китара и изпее молитвата, а партийците, които уж забраняваха религията, седят и се молят“, смее се докторът.
Той е православен християнин, но това не е пречка да работи в католически и протестантски болници. „В тях нямаше нито политика, нито идеология. Никога не съм се чувствал дисидент, просто съм много свободолюбив и затова там най ми харесваше“, казва д-р Алексиев. В протестантската болница в Магдебург става главен лекар и началник на хирургичната клиника. Той е от първото поколение лекари в Германия, които въвеждат и разпространяват лапароскопските, т.е. безкръвни операции още през далечната 1991 г. – на жлъчка. Доктор е на медицинските науки по висцерална (коремна) хирургия, автор е на десетки научни публикации в медицински издания.
От 18 години работи в Хамбург. Оперира и е съдружник в частна клиника на територията на университетската болница в града. Има и собствен здравен център, с поликлиника и хирургия. „В лекарската професия е много важно да си сърдечен човек, да се отнасяш със съчувствие към болния. Когато той се чувства добре, мобилизира всичките си сили за оздравяване. Важно е да му покажеш, че го разбираш, да му внушиш доверие и позитивизъм – например да се порадва на един слънчев лъч в стаята, да потърси надежда в малките неща“, разсъждава докторът.
Един път месечно той предлага безплатна консултация на граждани в тежко социално положение и без здравни осигуровки, сред които и български емигранти, в Центъра за бездомни хора към евангелската организация „Диакония” в Хамбург.
Многогодишно приятелство свързва отец Иван с д-р Христо Алексиев. Българинът няколко пъти посещава приюта и организира благотворителни акции в Германия.
9-годишно сърдечно приятелство свързва д-р Алексиев с отец Иван от Нови хан. Всичко започва от зловеща катастрофа със съпругата на доктора през 2007-ма: „Беше излязла за малко, един мерцедес я помете на тротоара и се върна вкъщи след 6 месеца… Бяхме благодарни, че животът продължава и решихме да върнем на някой друг доброто, което ни бе дадено“.
От брат си научава за приюта на отец Иван, взема самолета за София и отива в Нови хан. Там среща германския журналист Клаус-Петер Лийкфелд, който прави репортаж. Двамата решават да обединят усилия и да помогнат на отеца. Събират кръг от съмишленици от Мюнхен, Берлин и Хамбург – българи и германци. Основават и дружество, което организира културни мероприятия с благотворителна цел – изложби, концерти, филми.
Д-р Алексиев разбира от отец Иван, че е събрал дарения и е купил къщи в монтанското село Якимово, където настанява 200 питомци от приюта си, като им осигурява поминък. През лятото на 2015 г. д-р Алексиев води група германски журналисти в Нови хан и Якимово.
Режисьорът Теес Клан прави пълнометражен документален филм „На гости на Ноевия ковчег на отец Иван”, а журналистът Клаус-Петер Лийкфелд публикува в германско списание репортаж за хората в Якимово. Филмът и репортажът трогват силно германците и дружеството събира пари за трактор за стопанството на отеца в Якимово. Изпраща дарения, осигурява стипендии за будни деца от приюта да учат в Германия. „Отецът беше избрал две отличнички, но те взеха, че се омъжиха, живи и здрави да са, ще изберем други“, смее се д-р Алексиев.
Преди няколко години той и негови съмишленици решават да оборудват здравен център в Нови хан, в който да се лекуват и хората от приюта, и местните жители, но не получават разрешение. През 2015 г. д-р Алексиев води и свой приятел – бизнесмена Волфганг Брийст, за да разберат от какво имат нужда хората в Якимово. Решават да реализират там идеята си за здравен център. „Проектът, с който се е захванал отец Иван в Якимово, е изключителен! В едно запустяващо село изведнъж отиват 200 млади хора – това е като топъл дъжд!“, въодушевява се докторът.
Кметът на Якимово Георги Георгиев е осигурил постройка за бъдещия здравен център, предстои да се създаде българо-германско дружество, което да управлява и отчита всеки евроцент от даренията. „Ако е рекъл Господ, в по-далечно бъдеще сме решили там да се извършват и хирургични операции“, мечтае на глас д-р Алексиев.
„В Германия имам много помощници и от българската православна община в Хамбург и лично от ръководителя ѝ отец Кръстин, който е много ерудиран и деен млад мъж. А в църковното настоятелство са все млади хора на по 30-35 години, които са толкова дейни! Направиха училище, планират хоспис… Хората си гледат работата и ми е много драго да общувам с тях – признава филантропът. – Сега сме събрали десетина кубика дарения за Нови хан и Якимово – мебели, медицинско и болнично оборудване, битова техника. Трябва да осигурим един тир за изпращането им. Болницата, в която работя, също дава дарения.
Има толкова много приятели, които поемат идеята и това ме въодушевява. Да, работата ми е много, но не се лишавам от нищо, остава ми време и за работа, и за почивка – театър, изложби, пътувания, отпуск. Сега планираме един благотворителен концерт за отеца заедно с проф. Герд-Инанд Имайер, почетен консул на България в Хамбург. Ще бъде в огледалната зала на Етническия музей, ще участват български изпълнители на класическа музика. Когато човек иска, намира време за всичко.“
Розата на доктора
“Роза е сърцето на моята клиника”, казва за съпругата си д-р Алексиев.
По време на следването в Хале д-р Алексиев среща любовта на живота си – красивата чилийка Роза, която завършва биология. „За да се запази едно семейство, най-важни са хармонията и разбирателството – не само със съпругата, но и с децата и родителите; да си наясно какви са нуждите на другия и да съответстваш на тях. Доверието също е в основата на запазването на брака“, казва д-р Алексиев.
„Какво внесе Роза в живота ми и какво промени?… Всичко! – смее се докторът. – Всички неща заедно сме ги решавали. Ръководя едно средно предприятие и го правим заедно. Без нейните съвети, намеса и подкрепа сигурно нямаше да съм толкова успешен днес. Роза е сърцето на клиниката. Тя е и човекът, към когото нашите служители имат огромно доверие, винаги я търсят, когато имат проблем.“
С дъщерите на Великата китайска стена. Отляво е Виктория, а отдясно Виржиния.
Семейството има две дъщери. По-голямата, Виржиния е германист и работи в Хамбург. По-малката, Виктория следва медиен мениджмънт в Берлин. „Журналистиката много я въодушевяваше, но сега все повече се ориентира към културата, защото е на мнение, че е много по-важна за обществото“, казва бащата.
Докторът не пуши, не прекалява с алкохола и определя като най-важни за здравето две неща: движението – физическо и духовно, и общуването. „То също удължава живота. Само с витамини не може да се поддържа здравето, важни са и психиката, и сърцето“, категоричен е докторът.
Любимият му фитнес е колоезденето. „Изминал съм хиляди километри с колелото из Европа, най-вече по реките Лоара, Дунав, Елба. По Елба съм карал от Дрезден до устието – 700 км. Но не трябва да се пренасилваш, а да дозираш натоварването според възрастта“, съветва 57-годишният лекар.
Публикувано във в. “Всичко за семейството”, 22 декември 2016 г.
