Катманду е като филиал на Вавилонската кула – всякакви езици и раси са се стекли в града, привлечени от мистичната му слава.
Живата богиня Кумари.
Ако си мислите, че в Катманду по улиците ходят непалци с озарени погледи, събрали показалец и палец, викайки „Ом”, сте жестоко заблудени. В далечната азиатска държава управляват комунисти маоисти и в столицата има доста по-голяма вероятност да попаднете на политическа демонстрация, отколкото на духовно средище.
Единствените, които минималистично се приближават до представата за възвишен гуру са неколцина европейци, пременени в непалски одежди, които дирят последователи в туристическия квартал Тамел.
А там наистина е като филиал на Вавилонската кула – всякакви езици и раси са се стекли в Катманду, привлечени от мистичната му слава. Но представителите им като усетят, че богът на Мамона е завладял единственият що-годе град в Непал, предпочитат да хванат гората. Или по-точно Хималаите, за да открият „техния” храм, гуру или духовен съветник за истината, заради която са прелетели половината свят. В Тамел пък последователите на хипи-движението могат да хапнат в заведенията, в които са присядали легендарните Бийтълс и Йоко Оно и Боб Дилън.
Името на непалската столица идва от манастира Кащамандап – в буквален превод „подслон под дърво”. Той е съграден през 1596 г. от крал Лакшми Нарсингх Мала. Обителта е изцяло дървена, а според – материалът за нея дошъл от едно-единствено вековно дърво. Абсолютно всички старинни сгради в главния град на Непал са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство под името „Долината Катманду”.
Разбира се, пътна настилка тук е непозната дума и затова повечето местни ходят с превръзки през устите, за да се предпазят от смога и праха, който се просмуква навсякъде. Най-вече в ноздрите и носоглътката.
Уличките са тесни и криволичат в невероятни меандри. В старата част на Катманду има още една непозната дума – канализация. На малки площадчета между десетина къщи има дълбоки кладенци, от които домакинствата се снабдяват с вода за пране и миене.
Живителната течност за къпане се разнася от цистерни, които не мога да разбера как успяват да се промъкнат в тези сокаци, за да заредят тъмните пластмасови резервоари. Черният цвят привлича слънцето и така се топли водата за лична хигиена не само в непалските домове, ами и в повечето хотели от по-ниска класа. Така че най-сигурно е да си вземете душ между 10,30 и 17 часа.
После естественият реотан залязва.
Ако сте отседнали в Тамел, където са повечето прилични (и неприлични) хотели, площад Дурбар ви е на една крачка. Оказва се обаче, че площадите с това име в Катманду са три. И всичките са вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО. Е, този в туристическият квартал разполага с храм, но търговците отдавна са го превзели.
Площад Дурбар в Катманду.
Ако имате късмет, ще хванете в ранния следобед часа, в който можете да зърнете живата богиня Кумари. Снимането ѝ е строго забранено, но сладкото същество, нагиздено като кукла излиза на резбованото прозорче в своя храм и маха усмихнато на възторжената тълпа.
Едва ли, обаче някой подозира колко странна е съдбата му.
„Кумари” в превод означава „младо, неомъжено момиче”. Почитана е и от хиндуистите, и от будистите в Непал, които вярват, че е превъплъщение на богинята Дурга, наричана още Талежу. Преданието раздипля, че един ден крал Джаяпракаш играел табла с богинята Талежу и се опитал да я прелъсти. Това накърнило божествения й престиж, разгневило я и тя изчезнала от света на смъртните. Но обявила, че ще проповядва мъдростта си чрез малко момиче, което никога в живота си не е виждало кръв.
Така се появила Кумари Деви-богинята девица. Ако тя обаче види кръв – най-голяма е вероятността това да стане при първия й цикъл. Тогава се налага избор на нова жива богиня.
А това никак не е лесно и правилата, които трябва да спазва за безброй.
Всеки ден на момиченцето се прави специален и много сложен грим. Кумари не може да излиза навън, освен ако няма фестивал. Дори тогава краката й не бива да докосват земята, тя трябва да бъде носена на ръце или на паланкин (тържествена носилка за короновани особи – бел. авт.).
Освен това на детето не е разрешено да разговоря с никого, освен със семейството си и близки приятели.
Момичетата се избират въз основа на няколко физически характеристики и трябва да преминат успешно поредица от тестове. Обикновено са на възраст между 3 и 4 годинки, трябва да имат гладка кожа без никакви белези – нито родилни, нито придобити. С големи, черни, леко изпъкнали очи.
Зъбите им непременно трябва да са много бели и добре подредени, гласът – звучен, усмивката – красива, ръцете – дълги, дланите – нежни и деликатни. Най-важното обаче е хороскопът на момичетата да съвпада с този на управляващия крал. (Никой не можа да ми обясни по чий хороскоп избират сега Кумари, след като от 10 години Непал няма крал). Освен това астралната карта на детето трябва да съвпада с описания в древните книги.
Тестовете, през които преминава живата богиня, се състоят от 32 етапа. Един от тях е да прекара цяла нощ сама в храма, заобиколена от змии и статуи на демони. Друг – да влезе сама в полутъмна стая, в която има разпръснати прясно отрязани глави на биволи и овни. Ако премине и през този кошмар, момиченцето ще трябва да избере принадлежали на предишната Кумари сред много поставени пред него предмети.
И всичко това, за да я подложат на сложни всекидневни ритуали, които да поддържат нейната божественост и честта да бъде обсипана с внимание и дарове. На нея се кланят всички – от бездомните до милионерите. Дори кралят на Непал нямал право да управлява, докато не е благословен от Кумари, преди комунистите да го детронират през 2006 година.
Щом се превърне в жена, обаче се разбира, че тя не е преродена богиня и се налага да напусне храма. Семейството й вече не се радва на почит, Кумари се налага да тръгне на училище, да се научи да се грижи сама за себе си и най-вече да преглътне, че друго сладко момиченце ще маха на богомолците от прозорчето.
Самото светилище прилича повече на двуетажна къща. Цялото е във филигранна дърворезба с вътрешен двор.
Друга забележителност на Катманду – хълмът Сваямбху е най-високата точка в града. При хубаво и ясно време от него се открива завладяваща гледка към цялата долина на непалската столица. Там е кацнала една от най-големите светини, храмът Сваямбхунатх. Според едни източници стъпалата до него са 350, според други – 365 колкото са дните в годината, но всички те водят до бяла ступа, която според местните е на повече от 2000 години.
Истинска изненада за любителите на екзотиката е внезапната поява на Garden of Dreams (“Градината на мечтите”), скрита зад висок зид. Щом влезете, сякаш сменяте държавата и епохата едновременно. Наричат я още „Градината на шестте сезона”, защото в Непал водят на отчет също така „ранна пролет” и „късна есен”. Стилът на мястото е „нео класика”, но някои го определят акто „едуардиански” – през 1920 година е управлявал британския крал Едуард Седми.
Градината на мечтите.
Шестте хиляди квадратни метра зеленина били предназначени за частния отдих на непалския фелдмаршал Кайзер Сумшер. Павилионите са посветени на шестте сезона, а водоскоците, езерцата и цветните лехи пресъздават изцяло атмосферата на Англия от началото на ХХ век. Влюбени седят по полянките, преплели ръце, семейства хапват в елегантното кафене, а любознателните туристи надникват и в малкия музей.
На 15 километра е Бхактапур – една от старите столици на Непал от времето, когато е бил раздробен на безброй малки княжества. Пътят към „Градът на пламенно вярващите”, както в превод е името на селището минава покрай брега на река Багмати.
Там са погребалните клади – жестока илюстрация на съвременния свят. От едната страна на водата са любопитните, туристите с фотоапаратите и маймуните, а от другата – опечалените, заобиколили покойника си, за да го изпратят в последния му път. Синът запалва кладата и всички се сбогуват с близкия си човек, докато тленната му плът се извива като дим към небето. След около два часа, облените в сълзи близки си отиват, а местните гробари… изриват пепелта в река Багмати.
Кладите край река Багмати.
Още от автора: Джакарта – пъстра като детска мечта
