За да си успешен, трябва да поемаш предизвикателства, казва Юлиан Костов, най-успешният ни актьор на Острова, когото наричат „младия Робърт де Ниро“.
Боряна Антимова
Той е млад, харизматичен, с обезоръжаваща усмивка и завладяващо екранно присъствие. Определят го като най-успешния ни актьор в Англия. Наричат го „младия Робърт де Ниро“ не само заради физическата прилика, но и заради впечатляващите му актьорски превъплъщения. Така го оценява критиката в популярната онлайн кино платформа HeyUGuys. Авторитетни издания като The Empire Magazine му предричат бляскаво бъдеще.
28-годишният актьор има поредица от силни роли в ленти като „Син от друга майка“, екшъна „Код: Лондон“, хоръра „Ледърфейс“. Снима се и в сериали като американския „24“ с Кийфър Съдърланд, във фентъзито „Аз, вещицата“ и в поредицата на Hístory Channel – Barbarians Rising. Филмът „Син на друга майка“, в който е с главна роля, се завъртя по кината в Кралството и на избрани места по света. Той е на първо място по продажби на независими филми на DVD в Англия за 2017 с над 70,000 копия, а вече може да се гледа и по Нетфликс.
Юлиан Костов пренася на Острова шампионския си манталитет от плуването – в България той печели 10 златни медала. Учи бизнес мениджмънт в Холандия, но избира актьорството. Сред 5300 кандидати от цяла Англия попада в 160-те приети в Националния кралски театър. Днес „българската следа в Лондон“ продължава да работи упорито по различни проекти с намерението да атакува и Холивуд.
Юлиане, ти триумфира с главната си роля във филма „Син от друга майка“. Не е лесно българин да пробие сред английската актьорска школа…
Да, трудно беше, но когато човек си работи и върви последователно по пътя, който е избрал, като се развива, тренира и се учи с хъс; като прави неща извън зоната си на комфорт и постоянно се впуска в предизвикателства, нещата малко по малко идват от самосебе си. Чудото се случва и не изглежда изтормозено и трудно.
Не приемам обаче ролята си като кой знае какъв пробив, а като част от работата ми. Естествено, гордея се с успехите и ролите, които съм имал досега, но просто гледам да се усъвършенствам и да правя нещата, които ми харесват. И така, живот и здраве, да мога да стана пример за подражание на нашите млади актьори; да докажа, че има как и на нас да ни обърнат внимание в Европа и в Щатите. Ние сме много талантлива нация, но тъй като нямаме много подкрепа отвън, е хубаво да се подкрепяме помежду си.
За ролята си отслабнал с 10 кг. Рене Зелуегър пък напълня заради „Дневниците на Бриджит Джоунс“… Това не е ли голямо изпитание за един актьор?
Казаха ми, че съм официално избран за ролята 2 седмици преди началото на снимките и директно минах на диета, главно с гладуване. Първо няколко дена бях на чипс и всякакви други вредни храни, за да се наситя и да започна истинската диета. После 30 дена снимах почти всеки ден и бях на ябълка сутрин, сьомга на обяд с някаква малка салата и вечер супа с чаша вино.
Как го преодоля?
Беше голям проблем, особено психически, защото гладът изведнъж ти изкарва всичките дяволи и нерви, което създава много напрегната вътрешна борба. Това беше много полезно за самата ми роля, защото там ситуацията беше абсолютно идентична – на хора, гладували дълго, които са започнали да се променят заради глада и да доносничат пред нацистите, за да получат минимални привилегии.
Почувства ли се по-силен, след като надви глада?
Със сигурност най-хубавото нещо беше, когато изядох първия си бургер след диетата. (Смее се) Но да, всяко едно такова предизвикателство, увенчано после с успех, е приятно усещане.
Партньорът ти във филма – звездата Ронан Кийтинг, се изказва много ласкаво за теб.
Ронан е супер готин пич, аз го харесвам много отдавна и като изпълнител и една от песните му ми е много любима. Във филма имахме да научим една съветска песен – „Партизанскaта песен“. Ронан е много сърцат човек, занимава се усилено с благотворителност. Сега се виждаме от време на време за обяд, чуваме се. Останахме си приятели с него и още няколко души от екипа.
Заради този филм си отказал и 15-дневни снимки за филм с Антонио Бандерас и Бен Кингсли?
Да, за жалост, програмата на продукциите съвпадаше и нямаше как да поема и двете роли.
Отказал си участие и в сериалите „Под прикритие“ и „Връзки“.
Не че не исках да се снимам в тези две продукции, просто моят път е да се развивам в чужбина. Понякога животът те заставя да вземеш такъв тип решения и в тези моменти трябва да слушаш вътрешния си глас.
Снимаш се в сериал за вещици и вампири…
Да, „Аз, вещицата“ е оригинален фентъзи сериал на SKY по едноименните бестселъри на Дебора Харкнес, ще се предава и по HBO или Showteime в Щатите. Там съм един от представителите на демоните в Съвета на Съществата. Първият сезон е от 8 серии, моят герой е в 4 от тях. Следват още два сезона.
Участвал си и в популярния и тук сериал „24“ с Кийфър Съдърланд.
Да, там се снимах в 2 серии и имам 2 сцени с Кийфър. В едната работя за него, а в следващата ми удря кроше в главата. (Отново смях) Беше готин за работа, професионалист.
В суперпродукцията „Бен Хур“ пък си бил с Морган Фрийман.
Нямахме общи сцени обаче. Дори не съм се срещал с него, но сме били заедно в 2 филма – и в „Код: Лондон“. Много си харесвам и ролята в историческия сериал Barbarians Rising на History Cannel, където също играх римлянин.
Какво ти предстои?
Снимах един късометражен филм в Барселона – The Conversation, или „Разговорът“, където съм в една роля ала Джейсън Борн – американски шпионин, който е предаден от неговата агенция и търси отмъщение. Половината от филма е разговор на един покрив и продължава с едно екшън преследване, където избивам около 20 души за 10 минути. (Смее се) Беше весело, правих си сам каскадите, скачахме от 5 м с една каскадьорка. Стана много як филм, който сега искаме да направим на пълнометражен.
Кадри от най-новия филм на Юлиан Костов – „Разговорът“
Стигна ли вече до звездния етап в кариерата си, когато можеш да отказваш роли?
Да, случвало се е 3-4 пъти да отказвам проекти. Не са ме устройвали ролите, или жанрът на филма, или бюджетът е бил прекалено малък, но никак не бих го нарекъл звезден етап. (Смее се)
Определят те като най-успешния български актьор в Англия, знаеш ли това?
Със сигурност съм горд с успехите си дотук. Има все повече български актьори в Лондон. Няколко момчета и момичета са ми казвали: „Ти не ме познаваш, но ти благодаря много за това, което правиш, защото ми даде увереност да дойда и аз в Лондон и да пробвам“. Много се радвам, че постигам най-голямата си цел – да вдъхновявам други млади българи да се развиват и да следват мечтите си.
Чух, че се каниш да се преместиш в Холивуд. Защо, след като в Англия вече си популярен и обичан актьор?
Плановете ми винаги са били насочени натам, въпрос на време е кога е най-добре да отидеш. Вече съм се запътил натам. Честно казано ми писна от времето тук, в Англия, прекалено е мрачно. Ходи ми се на място с вечно слънце и това ми е най-големият двигател за решението да се преместя в Лос Анджелис.
Снимал си се и в анимации.
Бях главният злодей в най-голямата компютърна игра в Китай с 500 милиона активни играчи. Името е тайна още, но ще излезе скоро. Това е анимация, но с моето лице, с моите реакции, с моята игра и глас. Озвучавах и Зелената нинджа във видеоиграта Lego Ninjago по едноименния филм. От време на време пращам записи на дечица на близки, които са ме помолили да се направя на Зелената Нинджа. Много е сладко, защото виждаш най-искрените реакции от дечицата. Това е едно от хубавите неща на нашата професия – да радваш хората.
Само на 28 години си, а си направил толкова много неща…
„Само на 28“?… За мене е толкова много. Наближавам 30, лоша работа…
Как се реши да заминеш за Лондон на 21?
Преди това 2 години бях в Холандия, в Тилбург, там учих бизнес мениджмънт, но не бях щастлив с това, нито с живота си в този град. Осъзнах, че ми се занимава с изкуство и с кино и реших да е в Лондон. Още с първия ми кастинг бях приет в Националния младежки театър, без да знам какво правя изобщо. Това ми даде самочувствието, че мога да се занимавам с актьорство. Междувременно си завърших бизнес мениджмънта в Англия, но реших да продължа като актьор.
В България си бил 10-кратен шампион по плуване.
Едно време… Бях шампион за младежи и за мъже на 50, 100 и 200 м кроул, на 50 м делфин, на 100 м съчетано плуване, на щафетно плуване с отбора ми „Черно Море“.
Плуваш ли сега в Лондон?
Не, нямам желание да влизам в басейн, освен ако не съм на тропичен климат с коктейл в ръка.
Как минава животът ти извън снимките?
От известно време се занимавам и с филмова продукция и ходя на срещи, търся проекти. Забавлявам се, спортувам, харесва ми да ходя на катерене.
Това ли беше детската ти мечта – да се снимаш в киното?
Цял живот обожавам да гледам филми, но не помня това да ми е било някаква осъзната мечта, докато не пораснах.
Къде учи актьорско майсторство?
Първите две години се учих с проба и грешка в студентски късометражни филми, реклами и други, но е абсолютно задължително да се учи в някаква форма. От 4 години ходя в лондонския филиал на най-добрата школа в Лос Анджелис – AMAW. Там тренираме веднъж седмично.
„Тренирате“?
Студийната система е малко като фитнес абонамент. Тренираме емоционалните си мускули или инструмент, така ги наричаме. Тренираме върху сцени от пиеси или филми, които ни плашат. Търсим да играем тип отношения, които ни притесняват и в живота ни. Вярваме, че всеки носи в себе си цялото човечество и всички човешки емоции и мисли. Идеята е, че трябва да ги направим по-лесно достъпни за себе си като артисти. Търсим истината на героя в нашата собствена, защото, ако това не се случи, бихме играли просто идея, или карикатура.
Сам ли живееш в Лондон, има ли жена до теб?
Питаш ме „Как, добре ли я карам“… (Смее се). Нямам приятелка в момента и не смятам, че трябва да се насилват нещата. Иначе обожавам Лондон, въпреки лошото време. Имам много приятели тук от всякакви националности. Живея с най-добрия си приятел и братовчед си. Сестра ми също е тук, има и други роднини, много приятели от Варна и нови. Но 7 години е прекалено много време, искам да видя и друг град, да поживея малко в Ню Йорк.
В началото издържал ли си се с нещо друго освен с кино?
Бях треньор по плуване на дечица и на възрастни в частния клуб на Роман Абрамович – The Chelsea Health Club & Spa. Друго не съм правил. За мой късмет 10-те години в националния ни отбор по плуване ми дадоха нужната квалификация, от която се възползвах. Всъщност, не! Когато бях в Холандия, работих в супермаркет.
За какво мечтаеш, ако не ти звучи наивно?
Не, аз съм си наивен… Мечтая за един по-добър свят, в който хората са много по-заинтересовани от другия, а не само от себе си. Надявам се, че нашето поколение ще успее чрез изкуство и различни движения да издигне човешката раса на малко по-висок стадий на развитие. Да бъдем по-малко материални и консуматорски настроени и повече духовни. В личен план мечтая аз и всички около мен да сме здрави и щастливи. Мечтая също да се развивам, да правя това, което обичам и да не ми липсва нищо.
Юлиан Костов в клип на Искрата
Публикувано в Седмичен Труд, 7 февруари 2018 г.