Влади, или силата да предизвикаш себе си

Той благодари на късмета, на хората, които среща и на себе си, че не си е позволил нито за миг да рухне пред смразяващата перспектива – парализа на крайниците.

Как се успява, когато разчиташ само на ръцете си?

„Успява се. По-трудно е, но не невъзможно. Най-важното е да си позитивен“, казва Влади. Всичко в живота му щеше да е обикновено – работа, която харесва, спортуване на открити площадки, шофиране… ако преди това не му се налагаше да захвърли патериците си. Владимир Стоянов е от онова дръзко поколение на родените през 80-те, което не познава граници на възможностите си. Позитивен, комуникативен, дружелюбен, той благодари на късмета, на хората, които среща и на себе си, че не си е позволил нито за миг да рухне пред смразяващата перспектива – парализа на крайниците.

Напоследък покрай ковид често се оплакваме от постковид синдром и други болести, но какво да каже Влади, който е изтърпял толкова много болка и се е съхранил… „Има хора с много по-големи проблеми от моите и са направили много повече от мен“, коментира скромно младият мъж.

Чел е и е чувал, разбира се, истории за силата на човешкия дух. Вдъхновявал се е от невероятния дух и жажда за живот на астрофизика проф. Стивън Хокинг и от желанието му, въпреки недъга, да бъде в полза на човечеството с открития, които променят света. И Влади би искал да го прави – по-скромно, но като мотивира не само болните, а и здравите хора да се развиват и да вървят напред.

Шансът да срещнеш правилните хора

Влади е с увреден гръбначен стълб от раждането. Това изкривяване предполага прогресивно развитие и постепенна парализа, а медицината в България в края на 80-те и началото на 90-те не е на това ниво, за да стопира процеса. Невръстният Влади е подложен на мъчителни безуспешни операции.

Първият му голям късмет е, че родителите му се запознават с швейцарско семейство. Те приемат много присърце случая на Влади и осигуряват лечението му в Швейцария. Той помни първото ходене през 1996-та, когато е на 7 години. Швейцарските специалисти решават, че може да се стопира изкривяването на гръбнака. Около година и половина е престоят му по болници там.

Той няма тежки спомени от първите си детски години. Детето Влади не мисли за болести, а за игри навън – футбол, колело. Трудният период е в Швейцария – операции, рехабилитации, които изискват много търпение, позитивизъм, за да преминеш през нечовешките болки. „Най-важното беше, че успях да си запазя позитивното мислене“, казва той.

Живот сред емпатични деца и цветя

Вторият му голям късмет е в училище, където не прави нещо по-различно от другите деца. „Явно съм имал наистина страхотен късмет, защото съм чувал истории, в които деца с подобни проблеми са пренебрегвани и подигравани. Напротив, аз имах страхотни приятели и никога не съм се чувствал по-различен от другите“, казва той.Завършва техникума „Ломоносов“ по специалността оптика.

Третият му късмет е семейството му. Винаги са били до него и са го подкрепяли. Дядо му по бащина линия е цветар, родителите му имат десетина оранжерии за саксийни цветя, балконски и градински, в двора си в квартал Витоша. Влади познава латинските имена на някои цветя. От тримата братя в семейството той е средният. Само най-големият се занимава с оранжериите, а Влади помага от дете с нещата, които може да прави.

Спортът, който му дава свобода

Не помни откога спортува активно. „Още от училище ме влечеше да пробвам разни неща на площадките с лостове, успоредки“, казва Влади. Преди 4 години започва да се интересува активно от стрийт фитнеса, или фитнес на открито. „Тренирах със собствено тегло, а не като във фитнес залите – да вдигаш щанги например“, обяснява той.

Упражненията са на лост, на успоредка, с набирания и други. Само през зимата не тренира, в останалото време го прави през ден. Сменя местата, като пътува до Студентски град и Борисовата градина, където има място с добри съоръжения.

Тренира упорито и последователно ръцете, защото трябва да е във форма с патериците и да има достатъчно сила. „Аз ходя не по-малко от всеки друг човек и ако не съм във форма с мускулите на ръцете, това би било за мен ограничение. Правя това, което е най-добре за мен, за да се чувствам свободен“, казва Влади.

Мотивиращата сила на личния пример

Не си е давал сметка, че с тези свои упражнения на открито мотивира другите, до една среща с хората от стрийт фитнес движението. Те го канят да покаже уменията си на състезания в Орландовци. След демонстрацията на Влади участниците остават с отворени уста, а реакциите са „Уау!“.

Целта на организаторите е да популяризират новия спорт и да мотивират хората да са по-активни и да се занимават с това. А Влади, който захвърля патериците, за да покаже умения на лоста и успоредката, се оказва най-силният мотиватор. Тогава той сериозно се замисля, че би могъл да повлияе мотивиращо и на здравите хора – за по-качествен живот.

Казва, че не спортува, за да впечатли някого. Със спорта той предизвиква преди всичко самия себе си. Спортът е неговият начин на изразяване. „Не се чувствам добре, ако не отида да тренирам“, казва той.

Да живееш с нагласата, че нещата ще се случат

Имало ли е моменти, когато духът е падал, когато е бил без надежда и си е казвал: „Край, писна ми“? „Това, че съм с доста позитивна нагласа към света, е най-най-важното от абсолютно всичко“, смята Влади. Той просто живее с нагласата, че нещата ще се получат, че ще се случи най-доброто. „Специално при тренировките никога не съм ги правил, защото ми се е налагало, а защото ми харесва и ми помага ежедневието ми да е по-леко и по-позитивно. А когато човек прави нещо, което му харесва, не се стига до моменти, в които да си каже, че нищо няма да стане“, коментира Влади.

Първата му работа не е по специалността оптика, а във фирма за производство на картонени опаковки. Той работи като офис асистент – работа с клиенти, изпращане на оферти, комуникации по имейл и телефони, изготвяне на документи. „Понякога, когато се натрупваше много работа в производствения цех, имаше неща, с които можех да бъда полезен и там и помагах – казва Влади. – Ако първата работа не е била успешна, това може зле да повлияе на самочувствието ти. Така че отново имах късмет, че се справих.“

Компанията, в която намира себе си

Втората му работа е в голяма международна компания, с немски, за проекта Pay Pal за Германия. Когато закриват проекта, Влади не пада духом. Използва момента, за да вдигне нивото на немския си и ходи на курсове, за да му е по-лесно да си намери друга работа. Тогава един приятел го препоръчва за “Инграм Микро“ – американска компания с аутсорсинг в България.

В „Инграм“ той работи на позицията Associate II, Sales Support, или администратор лицензи. Подновява антивирусни програми на клиенти. Компанията е дистрибутор на такива технологични продукти. Влади работи с немски и комуникира с клиенти на компанията от Германия, Австрия и Швейцария, най-вече по имейл.

Вдъхновението да си в позитивен екип

Харесва си много работата, определя като голям късмет да попадне в компания с много силна социална политика. Удовлетворен е и от приятелствата, които си е създал. Вдъхновява го възможността да бъде в един страхотен екип от емпатични и позитивни хора, в който той заема своето място на „равен сред равни“. „Ако реша някой ден да напусна екипа, в който съм в момента от повече от 2 години, първо бих се огледал пак за нещо друго в компанията, защото на мен като цяло там ми харесва“, казва Влади.

Обожава да пътува. Обиколил е 15 страни в Европа. През 2015 г. прави първото си голямо пътуване – 10 дни с автомобил от Швейцария до България. По пътя посещава Словения, Хърватска, Черна гора, Албания и Северна Македония. Тогава разбира, че да пътува е неговата страст. Любимият му град е Дубровник, любимата храна – италианската, любимото усещане на път – свободата. Вярва, че след всяко завръщане от път се прибира по-добър човек, заради сблъска с различните култури, начин на живот и мироглед на хората.

Другата му страст е шофирането. Има собствен автомобил, пригоден специално за него. Мечтае един ден да си купи чисто нова кола. Фен е на немските марки. Надява се дотогава да станем и по-толерантни на пътя.

„Откакто се помня, съм комуникативен и общителен“

В свободното си време обича да гледа филми и сериали, да играе бордови игри и да прекарва уикендите сред природата. Често пали колата и тръгва към ново, непознато място някъде в България. Обича да е активен. Ако стои на компютъра, то е, за да гледа ревюта на автомобили или UFC мачове.

Обича и да се среща с приятели, да пътува. „Откакто се помня, съм много комуникативен и общителен“, казва той. Приятелите му са предимно хора без физически проблеми. Не е избирал да е със здрави хора, просто така се е получило. Гордее се , че има приятели, които познава още от дете. Иска да е заобиколен от хора, които са позитивни, широко скроени и такива, от които има какво да научи. И в работата, и в личния си живот се определя като екипен играч, успяващ да се напасне според обстановката.

Най-големият му успех – че днес е по-здрав

Най-големият му успех в целия този процес да предизвика себе си? „Това, че с помощта на много други хора успях да подобря здравословното си състояние в Швейцария – казва Влади. – Мъките и болките си заслужаваха, защото, ако това не беше станало, животът ми щеше да поеме в друга, не толкова добра посока. Успех е и това, че мотивирам хората. Успех беше, че срещнах приятелката ми, която е без двигателни проблеми, но е до мен, живее с мен и имам страхотна подкрепа в нейно лице.“

Вдъхновяващият пример на Владимир Стоянов е представен и във филм, включен в поредицата „Отвъд“. Това са истории по истински случаи, представящи позитивни примери на дискриминирани и изолирани групи хора от българското общество. Поредицата е част от социален проект “Свободен дух” за позитивна промяна на обществените нагласи.

За какво мечтае? Най-вече да е здрав, да се развива в личен и професионален план, да е щастлив от това, което постига, да може да помага на хора в нужда. Надява се и в бъдеще да му се случват хубави неща, като едно дете например. Напоследък все повече хора го нахъсват да създаде свой мотивационен влог в канала си в YouTube, а той вече е решил, че трябва да го направи, защото най-важното за него е да е полезен, да помага на другите.

Да вдигаш хората на крака…

Говорим за лайтмотива на рубриката ни „Променям средата“. „В екипа в компанията сме равни, работим на една позиция, но колеги ми казаха, че съм човек, който може да даде пример и може да мотивира другите – споделя Влади. – Аз самият открих през годините, че мога да мотивирам хората. Например някой много се оплаква и след това ме вижда на спортната площадка какво мога да направя. И си казва: „Аз защо се оплаквам? Моите проблеми са маловажни на фона на неговите, но той успява, а аз какво седя тук и мрънкам“. Това е най-ценното за мен. Бих се радвал, ако това прерасне в нещо по-голямо – да помагам на хората, да ги вдигам на крака… Това би ми доставило най-голямо удоволствие.

Имам много запознанства и приятелства точно с хора, с които съм се видял на спортната площадка и те идват и ми казват: „Евалла, Владо, възхищаваме ти се“. Не че правиш човека по-щастлив с примера си, но пак предизвикваш у него някаква позитивна емоция. Ако успяваш да допринесеш поне малко за по-доброто самочувствие и успеха на един човек, това е страхотно.“

Публикувано в сп. “Клуб Z”, февруари 2022 г.