В малко селце на брега на Лоара шато блести с уникални ренесансови градини по проекти от XVI век, създадени с математическа точност
Текст и снимки Бойка Велинова
кореспондент на “Икар прес” от Испания и света
В долината на френските крале на двата бряга на Лоара има прекрасни замъци и музеи, крепости и градове – и дори една пагода. Но само шатото при селцето Виландри блести с уникални ренесансови градини по проекти от XVI век, създадени с математическа точност и поддържани целогодишно от опитни градинари.
И замъкът, и градините на Виландри имат голям късмет – през 1906 г. техен собственик става испанецът Хоаким Карвайо, учен с блестяща кариера, който вероятно е щял да стане Нобелов лауреат по медицина – като ментора си – само няколко години по-късно.
Той и съпругата му (богатата наследница Ан Коулман) обаче променят курса на живота си: купуват имението и се посвещават на възстановяването в целия му ренесансов блясък.
Двамата ползват оригинални графики и записки от XVI век (включително и на Тюйлери), за да постигнат пълна автентичност. С елементи на ар нуво, само за няколко години пресъздават шедьовър – най-красивите и посещавани градини в долината на Лоара.
Дом за няколко фамилии и десетки поколения
Шатото на Виландри е построено върху основите на разрушена крепост от XII век, като оригинална от онова време май е останала само ъгловата кула. То е последното ренесансово имение в долината на Лоара и е завършено през 1536 г. от Жан ле Бретон, един от финансистите на Франсоа I. Като посланик в Рим той се занимава задълбочено с изучаването на пищните италиански паркове и пресъздава такъв във Виландри.
По времето на Хоаким Карвайо замъкът е възроден в ренесансовия му вид с изключителна достоверност и внимание към детайла, а сега неговите внуци го поддържат с вещина. Последните напълно завършени стаи са от първото десетилетие на нашия век.
Интериорът внушава усещането, че си на гости в истински дом, пълен със спомени. За това помага пренасищането с тъкани, декорации и оригинални предмети на бита, допълнени от актуални семейни снимки на сегашните собственици и фамилната колекция от произведения на изкуството. Карвайо още през двайсетте години на миналия век прави сдружение на притежателите на замъци в района, за да станат те достъпни за широката публика.
Парк с изяществото на гоблен
Първите проекти за градините на Виландри датират от около 1530 г. Основата е по тертипа на средновековните монаси и монахини, които обичали в лехите им в строго геометрични форми красиво да се комбинират зеленчуци за прехраната и цветя за олтарите на църквите. Това е съчетано с пищната флорентинска традиция за фонтани, тунели, кашпи, беседки и цветни композиции.
Градинарят Жак Серсо първи миксира средновековния манастирски и италианския стил и постига уникалната красота на градините на замъците по Лоара, от които единствено оцелели до днес са именно шедьоврите във Виландри. През епохата на модернизма мястото се променя в типичен английски парк, който сега е върнат към оригинала: организиран на четири нива и преливащ от символика.
Почнете разглеждането от шатото и от изхода на втория етаж преминете през терасите към уникалните градини. Ако сте дошли само заради тях, на входа ще получите карта, където с червен пунктир и номерация е отбелязан маршрутът.
“Градините на любовта” 
Панорамен изглед отгоре на градините
На първата спирка в „Градината на любовта“ червените и розови сърца, рамкирани в чемшири, символизират нежността. Страстната любов е в квадрата в съседство и е представена от алегории на разбити връзки и бушуващи емоции. Непостоянството в чувствата е в съседната леха, изразено от сякаш полюшващи се ветрила. Ако се вгледате, ще видите типичните атрибути на рогоносеца и любовните писма, разменяни тайно от изневеряващите. Последни са символите на трагичната любов с кървавочервени цветя и кинжали, размятани в драматичен дуел.
„Градината на музиката“ е от другата страна на напоителния канал с мостове и водопади и тук страстите се уталожват сред пълна симетрия и хармония. Вдясно горе остават водното огледало в стила на Луи XV в класическата „Градина на водата“ и „Градината на слънцето“ с облачна и детска „стаи“. Символиката стига още по-далеч, ако вникнете в обединените около кралската лилия малтийски кръст, кръст на баските и този от Лангедок. Лабиринтът и дългите лехи с подправките от страната на селската черква също са типични за средновековното ландшафтно изкуство елементи.
Имението Виландри и градините му са магнит и за новия сегмент туристи от средната класа от Азия. Допълнителен, вълнуващ бонус от посещението ни тук бе автобусът с няколко двойки младоженци от Хонконг. Всичките булки бяха с прекрасни бели рокли с дантели, кринолини, шлейфове и воали и, заедно с костюмираните младоженци, правеха своите сватбени фотосесии сред уникалния декор. Обектът е един от 60-те забележителни паметници на световното културно наследство по поречието на Лоара под защитата на ЮНЕСКО.
