Чии са гласовете от сериалите, мобилните оператори и метрото? Как озвучаващите актьори запомнят кой персонаж с какъв глас са изиграли и го повтарят без грешка?
Сериалът “Отчаяни съпруги” може да се похвали с един от най-сполучливите дублажи.
*Цвети Георгиева, Магдалена Гигова
Има хора, чиито гласове чуваме по няколко пъти на ден, без да са ни роднини, а понякога и без да знаем как изглеждат притежателите им. Те ни упътват в метрото, говорят ни от различни устройства като телефони и джипиеси, а вечер, когато седнем пред телевизора, превръщат вносните актьори в родни с дублажа на сериалите.
Кой всъщност се крие зад гласа на Шефкет от „Листопад“? Коя е по-привлекателна – българската вокална версия на Кари Брадшоу или Сара Джесика Паркър от „Сексът и градът“? Как озвучаващите актьори успяват да запомнят кой персонаж с какъв глас са изиграли и да го повторят без грешка?
Носителите на „Икар“ за „Златен глас“ Елена Русалиева и Даниел Цочев.
Толкова много въпроси, на които не сте имали отговор досега. От следващите страници ще научите как изглежда дамата, която ви повтаря: „Номерът, който търсите, в момента е зает, моля, обадете се по-късно“, в продължение на близо 18 години. Както и защо не разбираме нищо от предупреждението, което звучи, преди да пуснат за проба сирените.
Eлена Русалиева полечава наградата за най-добър дублаж като Глен Клоуз в “Щети”.
Елена Русалиева е и Сюзън, и Линет в „Отчаяни съпруги“
Тя е гласът на Калиста Флокхарт в „Али Макбийл“, на Кийра Найтли в „Карибски пирати“, на Мишел Пфайфър в „Един прекрасен ден“, на Джоди Фостър в „Ана и кралят“ и на пълните противоположности от сериала „Отчаяни съпруги“ Сюзън и Линет. Разсмива като Америка Ферера в „Грозната Бети“, трогва като лекарките от „Спешно отделение“, а за дублажа на Глен Клоуз в сериала „Щети“ получава награда „Икар“ в категория „Златен глас“.
Елена Русалиева, дъщерята на голямата актриса Мария Русалиева, се съгласява, че може би озвучаващият талант е по наследство: „Мама е еталон за дублаж, а моят баща, Александър Александров, беше един от най-добрите говорители в радиото, озвучил популярния за времето си сериал „17 мига от пролетта“. И двамата цял живот са се занимавали със слово, но аз неволно влязох в дублажа. По принцип мама беше абсолютно против да ставам актриса, ала така се получи… съдба.“
Кариерата й на озвучаваща актриса започва след неочаквано телефонно обаждане. „Имах огромен респект към тази професия и от мама знаех колко е трудно – разказва за „Преса“ Елена. – Никога не съм дръзвала дори да си помисля, че мога да влизам в роля, четейки текста. Аз съм куклена актриса и исках да се занимавам само с това. Но режисьорката Искра Маринова се обади вкъщи и каза: „Мария, ти нали имаш дъщеря. Майка каза „да“. Нали е куклена актриса, майка пак – „да“. Е, на мен ми трябва за един филм, при което мама каза „не!“.
Все пак така се случи, че аз отидох в телевизията, като очаквах да е за проба, но направо влязох в сериал. Никога няма да забравя как попаднах до изключителните Лидия Вълкова, Любомир Младенов и Николай Стефанов (който отдавна замина за Америка). Това бяха корифеите в дублажа. Щях да припадна. Разбира се, тези големи актьори ми подадоха ръка, отнесоха се добре и цял живот ще съм им благодарна.“
10 години Елена Русалиева работи по гръцкия сериал „Блясък“. „Това е едно от най-популярните им заглавия, към 2000 серии с участието на всички техни големи звезди – спомня си актрисата. – Озвучавахме по много образи, но аз имах една особено отвратителна героиня, която правеше страхотни интриги и всички – и актьори, и зрители, я мразеха. Аз обаче си я обичах. Колегите ме поднасяха заради нея, а аз им казвах, че ако не я харесвам, не мога да я озвучавам.
“Спешно отделение” трогва не само зрителите, но и актьорите, които озвучават сериала.
Отговорността при дублажа е огромна. Едно посредствено четене променя смисъла. Не може в някоя разгорещена сцена, в която актьорите се карат и вървят страшни страсти, ти – „мрън, мрън, мрън“, отгоре да мърмориш. Но не може и да преиграеш. Трябва адекватно да покажеш какво се случва в сцената. Трябва да прозвучи органично.“
Елена признава, че заради работата си не може спокойно да изгледа един сериал, все се вслушва в дублажа и ако не й харесва, се ядосва и превключва канала. Но в добрите й професионални спомени остават и онези моменти, в които заедно с колегите си съпреживява сюжета: „Да, понякога плачем. Няма как да не сте гледали „Спешно отделение“. 15 години го работехме този сериал заедно с Александър Воронов, Таня Димитрова, Пламен Захов, Даниел Цочев…
По един сезон на година идваше в БНТ и някои от актьорите се сменяха. Сериалът беше покъртителен. Там виждаш реална смърт и на моменти не можехме да си прочетем ролите. Особено когато д-р Грийн умира, спряхме дублажа. Не можехме да продължим. Обожавах го този сериал, защото беше труден, тежък, с произнасянето на много сложни диагнози, но докосваше зрителите.“
Надя Обретенова още си спомня вълнението от първото й “Внимание, втарите се затварят”.
Надя Обретенова била стипендиантка на метрото
„Внимание, вратите се затварят“ е първата реплика, която очарователната Надя Обретенова записва, за да озвучи информационните реплики в софийското метро.
Нейната метро кариера започва преди години, когато: „Бях абитуриентка и се колебаех какво да кандидатствам. Моите родители ме насочиха към инженерството, защото журналистиката за онова време беше недостижима за хора без връзки, а семейството ми нямаше такива. И така ме приеха във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“.
За „Преса“ Надя с много добро чувство си спомни как е станала стипендиант по действащата тогава система за целевите бройки – предприятия подкрепят студенти, които отиват на работа при тях. „И нищо че метрото не тръгна през онези години, аз завърших като негов стипендиант и още оттогава се познавам с инженер Стоян Братоев, директора на „Метрополитен“ – продължава разказа си Надя. – Когато започнах да работя в телевизия, той ме покани, за да озвуча първия лъч, и всъщност оттогава давам глас за станциите на софийското метро.“
Водещата споделя, че често нейни приятели й казват: „Слушах те, докато идвах на работа“, но като цяло хората не я асоциират с това й амплоа. „Не съм разпознаваема като Надя от метрото“, добавя с усмивка. Най-трудни за произнасяне са й кратките станции като „Вардар“, където има струпване на много съгласни, докато в дългите като „Жолио Кюри“ има мелодика и се изговарят по-лесно. Един запис, в който се събират няколко варианта на една и съща реплика, отнема около два-три часа, а водещата разкрива, че за нея предизвикателството е в самата настройка преди процеса.
„По един начин се четат новини, по друг се изговарят станциите. Звуковите файлове обработва тонрежисьорът Иван Ласков в студиото си в Лондон. От него знам, че сега звуча много по-слънчево от началото. Няма да забравя как при първите записи ми каза: „Наде, защо се сърдиш на пътниците? Няма нужда да им се караш, за да слязат от влака или че вратите се затварят. Дай по-приветливо!“
Стефани Рачева е Мерил Стрийп в „Мостовете на Медисън“
Първият ангажимент на Стефани Рачева в големия дублаж е като Мерил Стрийп. Последната й впечатляваща роля е на Мария от Назарет във филма на Джакомо Кампиоти.
Актрисата Стефани Рачева е от онези чаровни фурии, за които няма трудни думи и сложни реплики. Пъргавата мисъл и добрата дикция я правят предпочитана за рекламите, в които за кратко време трябва да се вкара много информация. Но наред „с преди употреба прочетете опаковката“ Стефани прави някои от най-добрите дублажни роли.
„Спомням си първия ми сериозен запис – Мерил Стрийп в „Мостовете на Медисън“ – разказва за „Преса“ актрисата. – Сценарият ми беше даден предварително, защото, когато си новобранец, е добре да получиш всичко по-рано. Бях нова, без опит, в сложна първа роля и отговорна задача, но за радост получих одобрението на колегите. Забелязвам, че обичат да ми дават реплики на блондинки, макар че и Джулия Робъртс съм правила. Но имам още: Шарън Стоун, Камерън Диас, Дженюъри Джоунс и Кристина Хендрикс от „Момчетата от Медисън авеню“.
Гласът на Стефани Рачева се чува и от виртуалните указателни табели пред големите туристически обекти по проекта „България на длан“, но повечето зрители я свързват с две от любимите героини в сериала „Приятели“. Чрез нея на български говорят Кортни Кокс като Моника и Лиса Кудроу като Фийби.
Благодарение на таланта и бързите рефлекси Стефани не само докарва коренно различен тембър на героините, но и прави така, че двете водят диалог в общи сцени, без да се разбере, че дублажният актьор е един.
„Няма да забравя как в „Приятели“ връщахме една сцена повече от три пъти – разказва за забавните моменти Стефани. – Хамстерът на Фийби е изчезнал, но тя кани приятел в квартирата и ще правят любов. Изведнъж животинчето изскача, той се стряска и започва да пищи, че има мишка, а Фийби се радва, че я е намерила. Сцената беше много емоционално направена от актьорите, което за нас, озвучаващите, е голямо предизвикателство – трябва хем да я поднесеш естествено, хем да не се засмееш и да пренатегнеш интонацията.“
Като професионалист, който умее да влиза в образ, Стефани Рачева има и стряскащи работни изживявания: „В криминалния сериал „Закон и ред“, не знам защо, но ми даваха само ролите на жертви. Непрекъснато озвучавах убити жени и абсолютно психясах. Започнах да сънувам мрачни неща, като се прибирах, ме беше страх… Сега ми е смешно, но тогава здраво бях влязла в сценария.“
За разлика от много свои колеги актрисата не подценява работата по така наречените сапунки. „Дори напротив. Когато дублираш такъв сериал, би трябвало усилията да са много по-големи. Не трябва да се работи с подценяване, а трябва да се уважи зрителят, който иска да види нещо добро. Гласът е много важно нещо! Направете анализ: махнете звука от някоя любима актриса и заменете с друг глас. Веднага се вижда как нещата се променят.“
В играта с гласове неусетно се ангажира и семейството на актрисата. Стефани е съпруга на режисьора Съни Сънински и признава, че се ласкае, когато получи похвала за своята работа от него. Двамата им синове често искат от майка си да преправя гласа си, а и те самите опитват да разиграват етюди.
Мел Гибсън и Джони Деп говорят с гласа на Станислав Димитров
Актьорът Станислав Димитров дарява емоции от екрана с един от най-популярните мъжки гласове. Той е предпочитаният Мел Гибсън („Смъртоносно оръжие“), Хю Джакман („Престиж“, „Ван Хелсинг“, „Х-мен“) или Питър Галахар в „О.К. – кварталът на богатите“. Анди Гарсия се представя с неговия глас в „Бандата на Оушън“, а хиляди зрителки въздишат заедно с него, докато им говори като Шефкет от сериала „Листопад“.
Станислав Димитров дублира ролята на Шефкет от „Листопад“ два пъти – веднъж за Би Ти Ви и веднъж за каналите на Нова телевизия.
„Започнах в дублажа случайно – разказва за „Преса“ Стенли. – През 1996 г. водех в БНТ музикално предаване и тогава режисьорката Милена Гетова ми предложи да се пробвам в озвучаването. Записах един минисериал „Огледалце, огледалце“, помня името, защото така започнах. Но първата ми голяма роля беше на Джони Деп в „Новият Дон Жуан.“
Стенли разделя актьорите в озвучаването на две: едни, които не варират много с гласа си, но имат хубав тембър, и други, които правят вокално представление, с голям диапазон и лесно влизат в различни роли.
„Както Ал Пачино например, който играе едно и също във всичките си филми, но това не му пречи да бъде страхотен. А от другата страна е Робърт де Ниро – всеки път различен, комедиен или драматичен.“
Станислав Димитров има таланта да променя тембъра си и дори в някои продукции озвучава всички мъжки роли. Но Стенли напомня и за обратната ситуация в сериала „Алф“. Там косматият извънземен говореше с гласа на Пенко Русев и никой не може да го сбърка. Според Димитров цаката на доброто озвучаване е интонацията и тембърът на дублажния актьор да се доближат максимално до тези на оригинала.
Стенли издава и друга тайна, която използва в случай на голяма работна скука: „Обикновено, когато записваме латино сапунки, не може да се говори за динамика в действието. Но аз си имам един трик. Забавлявам се, като гледам масовката. Там се случва нескончаема комедия, защото, за да изпъкнат второстепенните актьори, се опитват да играят два пъти повече от това, което се случва на първи план, и е адски весело да се наблюдава. Но по принцип най-приятно е, когато прекъсваме записа заради весели моменти.
Помня дублажа на „Черното влечуго“ (култовия ситком с Роуън Аткинсън), в който не участвах, но по някаква причина бях в студиото. Бяха много хубав екип. Весо Ранков четеше главния герой и не можеха да продължат от смях. Много заразно за зрителя е такова настроение.“ Станислав Димитров споделя и за онези емоционални моменти, когато записът спира заради сълзи в очите на актьорите.
Дълъг стоп е имало по време на австралийския сериал „Любовта в моя живот“, след като младо семейство изгубва детето си; когато Фикрет напуска родния дом в „Листопад“, а бащата Али Реза се опитва да я настигне; когато на финала на шестия сезон на „Два метра под земята ООД“ върви песен с трогателен текст, описващ живота на героите.
„В такива ситуации, когато свърши серията, имаш усещането, че и на теб ти се е случило същото в живота – споделя Стенли. – Защото когато шест години от живота ти са минали в правене на един сериал, не може толкова лесно да пуснеш емоцията да си отиде.“
Надежда Владева.
Надежда Владева, гласът на Мтел:
Една касиерка ми каза „За пръв път чувам да ми говори машина“
Когато чуете „В момента няма връзка с този номер“, вече ще знаете и кой го произнася – вижте снимката вдясно. Любопитното е, че Надежда Владева записва първите фрази през 1997 г. Оттогава е сменила две държави – живяла е четири години в Испания, а в момента работи в Англия, но не е преставала да изпълнява от разстояние ролята си на Глас на Мтел.
„Преди 18 години се явих на кастинг, на който присъстваха и австрийските собственици, оттогава записвам всички съобщения на мобилния оператор. Явно са ме харесали. Самата аз се изненадвам, че го правя от толкова време“, каза по телефона от Лондон Надя. Когато се явява на конкурса, тя е завършила поп и джаз пеене в софийската музикална академия, но работи като водеща в радио ФМ+. Съпругът й – също.
„Може би понеже съм учила микрофонна техника в консерваторията или по друга причина, но тонрежисьорите ми казаха, че имам микрофонен тембър, и ме окуражиха да се явявам на прослушвания за реклами и дублажи. Всяко нещо, което е свързано с гласа ми, е свързано и с радио. Нещата се навързват сами“, добави Владева, която всяка седмица записва съобщения, промоции, промяна на цени или ново предложение за Мтел. С радиото е свързана и сегашната й работа в Лондон. Съпругът й е програмен директор в една от британските медии, а тя е представител на голяма компания за радиопродукция за цяла Източна Европа, Турция, Гърция, Испания… „Предлагаме музикални библиотеки, създаваме сингли и джингли за държави на Стария континент, както и за испаноезични страни по целия свят“, сподели Надя.
Благодарение на техниката разстоянията отдавна нямат значение. В Англия тя получава предложение да се яви на конкурс за глас на „Майкрософт България“ и го печели. Но все пак в родината си Владева е позната предимно на милионите абонати на мобилния оператор.
„Често ме разпознават по гласа и за жалост ме свързват с размера на сметката си за телефон, макар аз (и майка ми) да нямаме нищо общо с това“, шегува се Надежда. Най-забавна й била реакцията на касиерка в супермаркет, която стреснато й заявила: „За първи път чувам да ми говори машина.“
Съра, който живее от сериали
Почти няма сериал или филм, в който сред озвучаващите актьори да не изпъква името на Стефан Сърчаджиев-Съра. Той е сред малкото актьори, превърнали дублажа в основна професия и истинско изкуство.
Съра е полубрат на актьора Йосиф Сърчаджиев, режисьора Богдан Сърчаджиев и художника Никола Сърчаджиев. Баща им, големият театрален режисьор Стефан Сърчаджиев, умира няколко месеца преди раждането на най-малкия си син. Негова майка е актрисата Анастасия Бакърджиева.
Освен че е „давал гласа си“ на Джак Никълсън, Морган Фрийман, Арнолд Шварценегер, Дани де Вито, Вин Дизел и още много холивудски звезди, Съра е озвучавал любими сериали като „Касандра“, „Военни престъпления“ и „Всички обичат Реймънд“.
Гласове и актьори в необратима връзка
Силвия Лулчева и Владимир Пенев са популярни и като гласове зад екрана.
Понякога сериалът става толкова любим за зрителите, че те неизбежно свързват дублажния актьор с героя или с оригиналния актьор. Така в България Силвия Лулчева е вечната Кари Брадшоу от „Сексът и градът“. През 2004 г. Лулчева печели „Златен глас“ за ролята.
Даниел Цочев е разпознаваемия доктор Хаус. При едно свое пътуване извън граница актьорът разбира, че Хю Лори, който е и музикант, има концерт. Макар и без билети, Даниел и неговата любима Нели са допуснати до събитието, след като охраната разбира, че той е гласът на Лори за България. На Даниел е и постижението да озвучи в една сцена четирима различни герои, играещи на карти.
В ранна съботна сутрин Виктор Танев е събуден от любопитна съседка, която няма търпение да разбере какво ще се случи с Мехмет от „Перла“. Виктор знае, защото дублира героя. Синът на Янина Кашева и Иван Танев има отговорната задача да озвучи любимия на хиляди зрителки Къванч Татлъту и го прави в повечето появи на актьора за българска телевизия.
Може ли да забрави някой дрезгавия тембър на Ал Бънди от „Женени с деца“, или да не се засмее над перипетиите в „Ало, ало“ на полковник фон Щрьом и лейтенант Грубер – всички те неповторимо озвучени от Стефан Димитриев.
Няколко пожарникари предупреждават със сирените
Когато завият сирените и сериозен мъжки глас започне да ни предупреждава за нещо, което не успяваме да разберем, половин България мърмори срещу фъфлещия диктор. Напусто! Оказва се, че съобщението, че това е проба на готовността на сирените и война все още няма, е компютърно генерирано между гласовете на няколко пожарникари. С помощта на техниката са сглобили фразите от различни изказвания на отделни хора.
Преди време в Гражданска защита имало щатно място за човек, който записвал всички съобщения, но със свиването на бюджета службата била закрита.
Носителите на „Икар“ за „Златен глас“ Елена Русалиева и Даниел Цочев.
Сериалът „Отчаяни съпруги“ може да се похвали с един от най-сполучливите дублажи.
Източник: Преса
